Р Е Ш Е Н И Е № 228
Гр. Сливен, 18.01.2019 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при участието на прокурора Христо Куков и при секретаря
Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 358 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.195б ал.1 от Закона за
водите.
Образувано е по жалба от
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, пр.
от С.Р. срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 79/03.10.2017 г., издаден от Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е
установено по основание и размер задължение като дължима такса
за водовземане от подземни води, както следва: б. „А“ - По
Разрешително № 301135/15.11.2005 г. за отчетен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. дължима такса в размер на главница 16 837,66 лв., ведно с дължима
лихва за периода на забава в общ размер на 7 099,92 лв.; б. „Б“ - По Разрешително № 31510111/27.11.2008 г. за отчетен
период от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на главница 15 509,72 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава
общо в размер на 6
171,38 лв. и б. „В“ - По
Разрешително № 300938/12.07.2005 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на 14 123,40 лв., ведно с дължима
лихва за периода на забава общо в размер на 4 183,75 лв.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че при издаване на
акта са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалния закон. Моли се съда да отмени оспорения
акт за установяване на публично държавно вземане.
В с.з. оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от адв. С.Р. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Твърди незоконосъобразност
на административния акт. Претендира разноски.
В с.з. административният
орган, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен представител
- гл. юрк. Д. Б., който оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен
изразява становище за основателност на жалбата и предлага оспорения акт да бъде
изцяло отменен.
Въз основа на всички събрани по делото писмени
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД било
титуляр на следните разрешителни: Разрешително за водовземане на
подземни води № 301135/15.11.2005 г. за право на водовземане от подземни
води от каптиран извор №1, №2, №3 и №4, разположени на територията съответно на имоти с № 000280,
№000290, №000286 и №000289,
всички от землището на с. Кортен, общ. Нова Загора, с място на водоползване с. Кортен за питейно – битови
нужди и с разрешено водно количество годишно до 93 346,6 куб. м.; Разрешително
за водовземане на подземни води № 31510111/27.11.2008 г.
с водовземни съоръжения - каптиран извор, разположен в имот № 000115 северозападно
от с. Еленово, общ. Нова Загора, с място на водоползване с. Еленово и годишно разпределение на
разрешеното водно количество за питейно – битови нужди – до 3 160 куб. м. и Разрешително
за водоползване №300938/12.07.2005 г.
за водовземно съоръжение три броя каптирани извори №1 „Стойкова чешма“, №2
„Далското парче“ и № 3 „Хендека“ на територията на имот № 00713 в землището на с. Асеновец, общ.Нова Загора, за питейно
– битово водоснабдяване на с. Асеновец с разрешено водно количество годишно до 54 242 куб. м.
На 31.01.2013 г. управителят на дружеството подал пред БД
„Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително № 300938/12.07.2005 г. за с.Асеновец през периода
01.01.2012 г.
до 31.12.2012 г. иззетото
количество вода е 107 100
куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 2 142,00 лв.
На 31.01.2014 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за
водите, в която декларирал, че по Разрешително № 300938/12.07.2005 г. за с.Асеновец за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. иззетото количество вода е 61 700 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 1 234,00 лева.
На 30.01.2015 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. иззетото
количество вода по Разрешително № 300938/12.07.2005
г. за с.Асеновец е 101 600
куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 2 032,00 лева.
На 28.01.2016 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. иззетото
количество вода по Разрешително №
300938/12.07.2005 г. за с. Асеновец е 151 200 куб. м. и дължимата сума по
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване възлиза на 3
024,00 лева.
На 16.01.2017 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. иззетото
количество вода по Разрешително №
300938/12.07.2005 г. за с. Асеновец е 151 200 куб. м. и дължимата сума по
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване възлиза на 3
024,00 лева.
Съгласно приложени по преписката годишни
справки, изготвени от водоснабдителното предприятие, ползваните годишни водни
количества по цитираното разрешително (за водоснабдяване на с. Асеновец) възлизат на: за 2013 г. – 107 100 куб. м., за 2014 г. – 61
700 куб. м. за 2015 г. – 101 600 куб.м., за 2016 г. -151 200 куб.м. и за 2017 г. – 151 200куб.м.
По горното разрешително
била извършена проверка по документи от длъжностни лица при БД – ИБР,
резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № СЛ 480/04.08.2017 г. Съгласно същия,
разрешителното е издадено за водовземане от подземни води за питейно
– битово водоснабдяване на с. Асеновец от 3
бр.
каптирани извори в
землището на селото.
Каптираните извори „Стойкова чешма“ и „Далското парче“ са разположение на
територията на отдел 202, подотдел „а“, а каптиран извор „Хендека“ е разположен
в отдел 202, подотдел“г“ на ДЛ Нова Загора. За имреването на отнетите и
подадени водни маси от подземни вовоизточници, при помпената станция е монтиран
водомер, който е неизправен; съгласно годишните справки и подадени декларации по чл. 194б от ЗВ, през периода 01.01.2010г. – 31.12.2010 г. отнетите и използвани
водни маси възлизат на 50 120
куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 002,40 лв., През периода 01.01.2011. – 31.12.2011 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 83 250 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 1
665,00 лв., през
периода 01.01.2012г. –
31.12.2012 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 107
100 куб. м., с дължима годишна такса за периода 2 142,00 лв., през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 61 700 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 234,00 лв., през периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 101 600 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 2
032,00 лв., през периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 151 200 куб. м., с дължима годишна такса за периода 3 024,00 лв., през периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 151 200 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 3
024,00 лева.
На 31.01.2013 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2012
г. до 31.12.2012 г. иззетото
количество вода по Разрешително №
301135/15.11.2010 г. за с. Кортен е 383 325 куб. м. и дължимата сума по
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване възлиза на 7 666,50 лева.
На 31.01.2014 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г. иззетото
количество вода по Разрешително №301135/15.11.2010
г. за с. Кортен е 380 768
куб. м. и дължимата сума по Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
възлиза на 7
615,36 лева.
На 30.01.2015 г. управителят на дружеството
подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за
периода 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. иззетото
количество вода по Разрешително №
301135/15.11.2010 г. за с. Кортен е 0 куб. м. и
дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и за замърсяване възлиза на 0 лева.
На 28.01.2016 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. иззетото
количество вода по Разрешително №
301135/15.11.2010 г. за с. Кортен е 0 куб. м. и дължимата сума по
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване възлиза на 0 лева.
На 16.01.2017 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. иззетото
количество вода по Разрешително №301135/15.11.2010
г. за с. Кортен е 0
куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 0 лева.
Съгласно приложени по преписката годишни
справки, изготвени от водоснабдителното предприятие, ползваните годишни водни
количества по цитираното разрешително (за водоснабдяване на с. Кортен) възлизат на: за 2012 г. – 383 325 куб. м., за 2013 г. – 380
768 куб. м., за 2014 г. – 0 куб.м., за 2015 г. – 0 куб.м. и за 2016 г. – 0 куб.м.
По горното разрешително
била извършена проверка по документи от длъжностни лица при БД – ИБР,
резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № СЛ 478/04.08.2017 г. Съгласно същия,
разрешителното е издадено за водовземане от подземни води за питейно
– битово водоснабдяване на с. Кортен от 4
бр.
каптирани извори в
землището на селото, като поради недостатъчния дебит, селото допълнително се
водоснабдява от ЦПС „Червенаково“; към настоящия момент няма монтирано
измервателно устройство отговарящо на нормативните изисквания и не се измерват
и отчитат отнетите и подадените води от ЦПС „Червенаково“; към момента на съставяне на протокола
водовземане от собствени водоизточници не се осъществява; няма монтирано
устройство отговарящо на нормативните изисквания и не се измерват и отчитат
отнетите и подадени водни маси от водоснабдителна група „Червенаково“; Съгласно годишните
справки и подадени декларации по чл. 194б от ЗВ, през периода
01.01.2010. – 31.12.2010 г. отнетите и използвани
водни маси от собствения водоизточник
възлизат 0 куб. м., тъй като водоснабдяването е
от ЦПС“Червенаково“, от където са подадени 208
900 куб.м, поради което дължимата годишна такса за периода е 0 лв., през периода
01.01.2011г. –
31.12.2011 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 77 790 куб. м., с дължима годишна
такса за периода 1 555,80 лв., през периода 01.01.2012г. – 31.12.2012 г. отнетите и
използвани водни маси с подадените и
от ЦПС „Червенаково“възлизат
общо на 383 325 куб.
м., с дължима годишна такса за периода 7 666,50 лв., през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.
отнетите и използвани водни маси възлизат собствени и от ЦПС“Червенаково“ възлизат на 380 768 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 7 615,36 лв., през периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. отнетите и използвани водни маси от собствения водоизточник
са 0 куб.м., а от ЦПС „Червенаково“ са подадени 105
600 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 0 лв., през периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. отнетите и използвани водни маси от собствения водоизточник
възлизат на 0 куб.м., а от ЦПС „Червенаково“ са подадени 105 600 куб. м., с дължима годишна такса за периода 0 лв., през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.
отнетите и използвани водни маси от собствения водоизточник възлизат на 0
куб.м., а от ЦПС „Червенаково“ са подадени 105 600 куб.м., с дължима годишна
такса за периода 0 лева.
На 31.01.2013 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2012
г. до 31.12.2012 г. иззетото
количество вода по Разрешително № 31510111/27.11.2008 г. за с. Еленово
е 112 147 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 2 242,94 лева.
На 31.01.2014 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г. иззетото
количество вода по Разрешително №31510111/27.11.2008
г. за с. Еленово е 104 870
куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 2 097,40 лева.
На 30.01.2015 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. иззетото
количество вода по Разрешително № 31510111/27.11.2008 г. за с. Еленово
е 72 861куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 1 457,22 лева.
На 28.01.2016 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. иззетото
количество вода по Разрешително № 31510111/27.11.2008 г. за с. Еленово
е 77 847 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 1 556,94 лева.
На 16.01.2017 г. управителят на
дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“
Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че за периода 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. иззетото
количество вода по Разрешително № 31510111/27.11.2008 г. за с. Еленово
е 121 281 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 2 425, 62 лева.
Съгласно приложени по преписката годишни
справки, изготвени от водоснабдителното предприятие, ползваните годишни водни
количества по цитираното разрешително (за водоснабдяване на с. Еленово) възлизат на: за 2012 г. - 112 147
куб.м. , за 2013 г. - 104 870 куб.м., за 2014 г. – 72 861 куб.м., за 2015
г. –77 847 куб.м., за 2016 г. - 121 281 куб.м.
По горното разрешително била извършена проверка по документи от
длъжностни лица при БД – ИБР, резултатите от която били обективирани в
Констативен протокол № СЛ 489/11.08.2017 г. Съгласно същия,
разрешителното е издадено за водовземане от подземни води за питейно
– битово водоснабдяване на с. Еленово
от 1 бр. каптиран извор в землището на селото,
като поради недостатъчния дебит, селото допълнително се водоснабдява от ВС „Пъдрево- Еленово“, а за измерването на отнетите и подадени водни
маси от каптирания
водоизточник и от допълнителното водоподаване от ПС „Пъдарево“ е монтирано водомерно
устройство; Съгласно годишните справки и подадени декларации
по чл. 194б от ЗВ, през периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 173 420 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 3 468,40 лв., през периода 01.01.2011г. – 31.12.2011 г. отнетите и използвани водни
маси възлизат на 113 060 куб.
м., с дължима годишна такса за периода 2 261,20 лв., през
периода 01.01.2012г. –
31.12.2012 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 112 147 куб. м., с дължима годишна
такса за периода 2 242,94 лв., през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 104 870 куб. м., с дължима годишна такса за периода 2 097,40 лв., през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 72 861 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1457,22 лв., през периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 77 847 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 1 556,94 лв., през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.
отнетите и използвани водни маси възлизат на 121 281 куб. м., с дължима годишна такса за периода 2 425,62 лева.
Цитираните по – горе
справки са приобщени към доказателствата по делото.
На 17.02.2017 г. длъжностни лица при БД ИБР
извършили проверка във връзка с разрешително № 301135/15.11.2005 г. на обект с.
Кортен, общ. Нова Загора, обективирана в протокол № СЛ 21/17.02.2017 г. при
която констатирали, че водата от четирите каптирани извора се отвежда до
напорен водоем с обем 50 куб.м., откъдето достига до потребителите на
населеното място. Допълнително за осигуряване на необходимото водно количество
за водоснабдяване се осигурява вода от водоснабдителна група „Червенаково“,
посредством ЦПС „Червенаково“. В протокола е отразено, че към момента
водовземане от собствените водоизточници не се осъществява. За измерването на
отнетите и подадни води от „Червенаково“ при напорния водоем е монтирано
водомерно устройаство, водомерът е стар, корозирал и не могат да бъдат отчетени
данните. Към настоящия момент няма монтирано измервателно устройство отговярящо
на нормативните изисквания и не се измерват и отчитат отнетите и подадени водни
маси от собствените водоизточници и водоснбдителна група „Червенаково“ за
питейно-битово водоснабдяване на с. Кортен. Ежемесечно се отчитат ползваните
водни маси на база фактурираните количества от потребителите на населеното
място, като съгласно представените от дружеството сравки общата дължима сума
възлиза на 15 281, 86 лева и към момента на проверката таксата не платена. Същият обект бил проверен и през
2012 г., видно от констативен протокол №СЛ 314/24.10.2012 г. и през 20011 г.,
видно от констативен протокол № СЛ 116/20.04.2011 г., в който е отразено, че
каптираните извори не функционират и с.Кортен се водоснабдява от ВС /ПС/
„Червенаково“.
На 17.02.2017 г. длъжностни лица при БД ИБР
извършили проверка във връзка с разрешително № № 0510111/27.11.2009 г. на обект
с. Еленово, общ. Нова Загора, обективирана в протокол № СЛ 32/22.02.2017 г. при
която констатирали, че каптирания извор е с разрешен годишен обем до 3160
куб.м. Поради недостатъчния дебит водоснабдяването се осигурява вода от
водоснабдителна система „Пъдарево-Еленово“, посредством ПС „Пъдарево“. За
измерването на отнетите и подадни води от „Пъдарево“ при напорния водоем е
монтирано водомерно устройаство, което е изправно и ежемесечно се отчитат
ползваните водни маси и на база фактурираните количества от потребителите на
населеното място, като съгжласно представените от дружеството справки общата
дължима сума възлиза на 9 787,12 лева и към момента на проверката таксата
не платена. Същият обект бил проверен и
през 2012 г., видно от констативен протокол № СЛ 343/15.11.2012 г., в който е
отразено, че каптирания водоизточник, поради недостатъчния дебит, не се
използва, а водоснабдяването се осъществява от ПС „Пъдарево“, където е монтиран
изправен водомер.
На 17.02.2017 г. длъжностни лица при БД ИБР извършили
проверка във връзка с Разрешително № 300938 на обект с. Асеновец, общ.Нова Загора при която констатирали, че водата от трите
каптирани извора достига
до потребителите посредством помпена станция. За измерването на отнените и
подадени води е монтиран водомер, който е неизправен. Към настоящият момент
няма монтирано измервателно устройство, отговарящо на нормативните изисквания и
не се измерват и отчитат отнетите и подадените водни маси от собствени
водоизточници. Същите се отчитат ежемесечно на база фктурираните количества от
потребителите на населеното място. В протокола е отразено, че дължимата такса възлиза общо на 11 456 лв.и същата не е платена. Този резултат от
проверката бил обективиран в КП № Сл-22/17.02.2017 г. На същия обект била извършена проверка на 24.10.2012 г., видно от констативен
протокол № СЛ-315/24.10.2012 г., при която било установено, че поради недостатъчния дебит водоснабдяването
се осъществява от ПС „Червенаково“, където е монтирано измервателно устройство,
което работи.
На 04.10.2017 г. с изх. № ПО-02-42 Директорът
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“
изпратил до управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД
покана за доброволно плащане на дължимите и незаплатени такси по чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ за следните парични задължения: по
разрешително № 301135/15.11.2005 г. – за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. – главница 16 837,66 лв., ведно с дължима лихва за забава в размер
на 7 099,92 лв.; по разрешително № 31510111/27.11.2008 г. – за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. – главница в размер на 15 509,72 лв. и дължима лихва за
забава в размер на 6 171,38 лв. и
по разрешително № 300938/12.07.2005 г. за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. – главница в размер на 14 123,40 лв. и
дължима лихва в размер на 4 183,75 лв.
След изтичане на срока за доброволно плащане, на
03.10.2017 г. Директорът на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ издал Акт за установяване на публично държавно
вземане № 79, с който е установено
по основание и размер задължение като дължима такса за водовземане от
подземни води, както следва: По Разрешително №301135/15.11.2005 г. за отчетен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. дължима такса в размер на главница 16 837,66 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава в общ размер на 7 099,92 лв.; По Разрешително № 31510111/27.11.2008 г. за отчетен период от 01.01.2010 г. до
31.12.2016 г. дължима такса в размер на главница 15 509,72 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава
общо в размер на 6 171,38 лв. и
по Разрешително № 300938/12.07.2005 г., за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на 14 123,40 лв., ведно с дължима
лихва за периода на забава общо в размер на 4 183,75 лв. Актът бил връчен на
дружеството – адресат на 06.10.2017 г. в 12,30 ч. Жалбата срещу същия е
изпратена като пощенска пратка до съда на 19.10.2017г. и заведена в деловодството на административния
орган с вх.№ ПО-02-42/20.10.12017 г.
Към доказателствата по делото е приобщен
споразумителен протокол от 07.06.2012 г., подписан от Директора на БДИБР и
Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, по силата на който
задълженията на дружеството за такси
за водоползване и заустване за периода 2005 – 2011 г. са
разсрочени за заплащане, като задълженията за такса
за водоползване на 2010 г. и 2011 г. са определени за заплащане от
31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. На 13.02.2013 г. до дружеството е изпратена
покана за доброволно изпълнение на тези задължения.
По делото (във връзка с
направено оспорване от жалбоподателя и открито нарочно такова производство на
представените от органа констативни протоколи) са изготвени и приети съдебно –
счетоводна и съдебна - техническа експертизи. Съгласно
заключението на инж. И.С., което съдът кредитира, като
компетентно и безпристрастно изготвено, при проверката по Разрешително № 301135/15.11.2005 г. за водовземане от подземни
води чрез 4
броя каптирани извори за питейно – битово
водоснабдяване на с. Кортен се установило следното:
разрешеното водно количество възлиза на 93 346,60 куб. м./год.; каптираните извори са разположени в имоти в
землището на с. Кортен, същите не функционират от повече от 10 години, преди
процесния период от 2010 г., същите не функционират и в момента на огледа. Необходимито
количество вода се осигурява от водоснабдителна група „Червенаково“, посредством
ЦПС „Червенаково“, като водата се подава към напорен водоем, от който
гравитачно се подава към потребителите. Експертът, който е извършил посещение
на място е катогеричен, че няма монтирано измервателно устройство и не се
измерват и отчитат отнетите и подадените водни маси от ЦПС “Червенаково“.
Същият изтъква, че в протокол № СЛ 478/04.08.2017 г. на служителите на БД ИБР е
отразено, че към този момент водовземане от собствените водоизточници не се
осъществява, каквато констатация била направена и в протокол № СЛ 116/20.04.2011
г., в който е отразено, че каптираните извори не функционират и с.Кортен се
водоснабдява от ПС „Червенаково“. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че тръбата,
която захранва помпената станция е прекъсната. При проверка на дневниците за
водочерпения се установява, че за 2010 г. няма данни, а от 2011 г. до 2016 г. е
отразено, че водомерът е повреден. Експертът дава заключение, че след като от
2010 г. насам не се е осъществявало водовземание от собствените водоизточници,
за които е издадено разрешителното,
таксата за водовземане по това разрешително следва да бъде 0 лева.
След извършена проверка по Разрешително № 31510111/27.11.2008 г. за водовземане от подземни
води чрез 1 каптиран извор за
питейно – битовото водоснабдяване на с. Еленово, експертът дава следното заключение: с. Еленово има собствен водоизточник – 1 каптаж, с
разрешен годишен обем от
3 160 куб.м. , който обаче не функционира от 2010 г.; поради
недостатъчния дебит водоизточника не се използва, същият не функционира и към
момента на огледа от вещото лице;
водоснабдяването се осъществява от ПС „Полско Пъдарево“, където на
изхода е монтиран водомер, който не работи; Експертът изтъква, че в протокол № СЛ
343/15.11.2012 г. на служителите на БД ИБР е отразено, че поради недостатъчния
дебит водоизточникът не се използва и водоснабдяването се осъществява от ПС
„Пъдарево“, където е монтирано измервателно устройство. Експертът дава
заключение, че след като от 2010 г. насам не се е осъществявало водовземание от
собствения водоизточник, за който е издадено разрешителното, би следвало
таксата по разрешителното да бъде 0 лева.
След извършена проверка по Разрешително № 300938/12.07.2005 г. за водовземане от подземни води, чрез три броя
каптирани извори за питейно – битово водоснабдяване на с. Асеновец експертизата дава
следното заключение: собствените водоизточници на с. Асеновец са три каптажа, с разрешен годишен обем от
54 242 куб.м., които не функционират от
преди 2010 г.; При огледа вещото лице установява, че и трите каптирани извори
не функционират, а водоснабдяването се осъществява от ЦПС „Червенаково“;
монтирано е измервателно устройство, което не работи; Експертът изтъква, че в
протокол № СЛ 315/24.10.2012 г. на служителите на БД ИБР е отразено, че поради
недостатъчния дебит водоизточника не се използва, а водоснабдяването се
осъществява от ПС „Червенаково“, където е монтирано измервателно устройство. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че водоснабдяването се осъществява
единствено от ЦПС „Червенаково“ и дава заключение, че след като от 2010 г.
насам не се е осъществявало водовземание от собствените водоизточници, за които
е издадено разрешителното, би следвало таксата по разрешителното да бъде 0
лева.
Експертът сочи, че по отношение на трите
разрешителни не е налице съответствие между количествата отнети води в
дневниците за водочерпения и декларациите, подадени от дружеството, но е налице
съответствие между количествата отнети води, посочени в декларациите и тези в
АУПДВ. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че дружеството е правило
наблюдения и е записвало в дневниците за водочерпения количествата вода
подавани от допълнителните водоизточници – ПС „Червенаково“ и ПС „Полско
Пъдарево“, а не от тези по разрешителните. Експертът в заключение посочва, че
количествата иззети води са 0 куб.м. по
трите разрешителни, защото водоизточниците, за които са издадени разрешителните
не се използват, а селата Кортен, Еленово и Асеновец изцяло се водоснабдяват от
други водоизточници, в случая – с.Кортен и с.Асеновец от ПС „Червенаково“ и с.
Еленово от ПС „Полско Пъдарево“ /схема на л.281 от делото/, поради което
размерът на таксата и по трите разрешителни следва да е 0 лева.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р.Ч., което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, лихвите върху определените
в
АУПДВ размери на дължими
годишни такси са, както следва: по Разрешително № 301135/15.11.2005 г. – в общ размер на 6 991,08 лв.; по Разрешително № 31510111/27.11.2008 г. – в размер на 6048,09 лв. и по Разрешително №
300938/12.07.2005 г. – в размер на 4 110,35 лв.
На съда във връзка с други идентични дела,
образувани в Административен съд Сливен е известно, че на „В и К Сливен“ ООД е
издаден Акт за установяване на
публично държавно вземане № 95/15.11.2017 г. от Директора на БД ИБР, с който е установено
по основание и размер задължение за годишна такса за водовземане за
периода 2010 – 2016 г. по Разрешително №
0709/12.12.2001 г., издадено за право на водовземане от 5 бр. тръбни кладенци и 8 бр. шахтови
кладенци, с цел питейно – битовото водоснабдявеане на гр. Нова Загора и селищата от община Нова Загора от водоснабдителна
група „Червенаково“.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите
изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени
доказателства, в която връзка следва да се отбележи, че в откритото
производство по оспорване истинността и верността на констативните протоколи,
не се доказа тезата на оспорващата страна, доколкото в същите се съдържа
информация, базирана на писмени доказателства, а именно: справки и декларации,
подадени от дружеството.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено
в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес
от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна, предвид което оспореният административен акт
следва да бъде изцяло отменен. Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с
оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168
ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата
валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите
правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия.
Същият акт е валиден, като издаден в предписаната от закона
предметна форма и съдържание и от компетентен орган, съобразно предоставените
му по силата на закона (чл. 195б от Закона за водите) и Заповед №
РД-562/07.08.2017 г. на Министъра на околната среда и водите правомощия.
Макар и валиден, при преценка на събраните по
делото доказателства и относимите към процесните периоди
материално-правни норми настоящата съдебна инстанция, че същият е постановен
при допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие на
материалния закон, при следните
съображения:
Предмет на съдебна проверка в настоящото
производство е законосъобразността на Акт за установяване на публични държавни
вземания, с който е определено по основание и размер задължение за годишна
такса за водовземане от подземни води, като редът за събиране на тези
вземания е регламентиран в нормите на Закона за водите (ЗВ). Съгласно
чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗВ, за правото на
използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни
води, като с оглед ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1-3, начинът и редът за тяхното изчисляване се определя с
тарифа на Министерския съвет. По делото не се спори,
че таксата за процесния период 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. не е заплатена от
дружеството – титуляр на трите разрешителни за водовземане. Според чл. 194 ал. 2 от ЗВ, таксата по ал. 1 т. 1 б. „а“ и „б“ се определя на
базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление,
определени в наредбата по чл. 117а, а съгласно ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1 – 3,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет. През процесните периоди е
действала Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване, в чиято разпоредба на чл. 6 ал.
1 е указано, че отнетият при водовземането обем
вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на
нормативните изисквания измервателни устройства. При издаване на
процесния акт са ползвани като изходни данни декларираните от управителя на
оспорващото дружество стойности, както и възпроизведените в три констативни
протокола, обективиращи резултати от извършена документална проверка
– КП № СЛ 478/04.08.2017 г., КП № СЛ 480/04.08.2017 г. и КП № СЛ 489/11.08.2017 г.
Съобразно данните в КП № СЛ 478/04.08.2017 г., Разрешително №301135/15.11.2005 г. е издадено
за водовземане от подземни води от четири броя каптирани извори за питейно – битовото
водоснабдяване на с. Кортен, като протокола е отразено, че
към момента на проверката водовземане от собствени водоизточници не се
осъществява, а с.
Кортен се водоснабдява изцяло от ВС „Червенаково“, за
измерването на отнетите и подадени водни маси от ЦПС „Червенаково“ при напорния водоем е монтирано водомерно устройство, което не отговаря на нормативните изисквания
и не се измерват и отчитат отнетите и подадени води от ВГ „Червенаково“ за питейно-битовото
водоснабдяване на с.Кортен.
През периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. отнетите и използвани водни маси от собствения водоизточник възлизат 0 куб. м., тъй като водоснабдяването е
от ЦПС“Червенаково“, от където са подадени 208
900 куб.м, поради което дължимата годишна такса за периода е 0 лв., през периода
01.01.2011г. –
31.12.2011 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 77 790 куб. м., с дължима годишна
такса за периода 1 555,80 лв., през периода 01.01.2012г. – 31.12.2012 г. отнетите и използвани водни
маси с
подадените и от ЦПС „Червенаково“ възлизат общо на 383 325 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 7
666,50 лв., през периода
01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. отнетите и използвани водни маси възлизат собствени и от ЦПС “Червенаково“
възлизат на 380 768 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 7 615,36 лв., през периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. отнетите и използвани водни маси от собствения водоизточник
са 0 куб.м., а от ЦПС „Червенаково“ са подадени 105
600 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 0 лв., през периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. отнетите и използвани водни маси от собствения водоизточник
възлизат на 0 куб.м., а от ЦПС „Червенаково“ са подадени 105 600 куб. м., с дължима годишна такса за периода 0 лв., през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.
отнетите и използвани водни маси от собствения водоизточник възлизат на 0
куб.м., а от ЦПС „Червенаково“ са подадени 105 600 куб.м., с дължима годишна
такса за периода 0 лева. Тези стойности са
възпроизведени и в процесния акт. Съгласно експертното заключение, което съдът кредитира, при проверката на място
вещото лице е установило, че каптираните извори са разположени в имоти в землището на
с. Кортен, същите не функционират от повече от 10 години, преди процесния
период от 2010 г., същите не функционират и в момента на огледа.
Водоснабдяването на с.Кортен се осъществява единствено от ЦПС „Червенаково“. Според експертизата, доколкото вещото лице е установило,
че не са ползвани води от
собствените водоизточници, то водното количество по Разрешително № 301135/15.11.2005 г. следва да е 0,00 лева. Този извод на вещото лице съдът споделя напълно, тъй като
съответства на останалия, събран по делото доказателствен материал.
Въпреки така установеното обстоятелство, в атакувания АУПДВ административният
орган е приел, че за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. посочените в КП водни количества са дължими по
Разрешително № 301135/15.11.2005 г. Последното е издадено за водовземно съоръжение от четири броя каптирани извори,
разположени съответно в землището на с. Кортен, общ. Нова Загора. От горните писмени доказателства и експертизата
се установява, че от
2010 г. от тези водоизточници не
са ползвани водни количества, от което следва еднозначно, че за такива не се
дължи и такса за водоползване. Пак от същите се
установява и че такава е начислена за водоподаването за с. Кортен, добита
чрез водоползване от друг водоизточник – ЦПС „Червенаково“, за който
има издадено отделно разрешително и АУПДВ. Следователно, неправилно
административният орган е начислил такса за водовземане от водоизточник, който не е
ползван за водоснабдяване, което налага извода за незаконосъобразност на
процесния АУПДВ в частта, с която по б. „А“ е определено по основание и размер задължение
като дължима такса за водовземане от подземни води по Разрешително №
301135/15.11.2005 г., за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. в размер на: главница 16 837,66 лв. и лихва за
забава 7 099,92 лв. В
тази част оспореният административен акт следва да бъде отменен изцяло за
претендираните стойности, като
незаконосъобразен.
Съобразно данните в КП № СЛ 489/11.08.2017 г., Разрешително № 31510111/27.11.2009 г. е издадено за водовземане от
подземни води от един
брой каптиранн извор за питейно – битовото водоснабдяване на с.Еленово, като протокола е отразено, че
към момента на проверката поради недостатъчния дебит водовземането, освен от собствения
водоизточник се осъществява от ПС „Пъдарево“ в напорен водоем, от където
достига до потребителите. През периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. отнетите и използвани водни
маси възлизат на 173 420 куб.
м., с дължима годишна такса за периода 3 468,40 лв., през периода
01.01.2011г. –
31.12.2011 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 113 060 куб. м., с дължима годишна
такса за периода 2
261,20 лв., през
периода 01.01.2012г. –
31.12.2012 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 112 147 куб. м., с дължима годишна
такса за периода 2 242,94 лв., през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 104 870 куб. м., с дължима годишна такса за периода 2 097,40 лв., през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 72 861 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1457,22 лв., през периода 01.01.2015
г. – 31.12.2015 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 77 847 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 1 556,94 лв., през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.
отнетите и използвани водни маси възлизат на 121 281 куб. м., с дължима годишна такса за периода 2 425,62 лева. Тези стойности са
възпроизведени и в процесния акт. Съгласно експертното заключение, което съдът кредитира, при проверката на място
вещото лице е установило, че каптирания извор е разположен в имот в землището на с. Еленово и същия не функционира от 2010 г.; поради
недостатъчния дебит водоизточника не се използва, същият не функционира и към
момента на огледа от вещото лице водоснабдяването се осъществява единствено от
ПС „Полско Пъдарево“, където на изхода е монтиран изправен водомер; Експертът изтъква,
че в протокол № СЛ 343/15.11.2012 г. на служителите на БД ИБР е отразено, че поради
недостатъчния дебит водоизточникът не се използва. Водоснабдяването се
осъществява от ПС „Пъдарево“, където е монтирано измервателно устройство. Според експертизата,
доколкото вещото
лице е установило, че не са ползвани води от собствения водоизточник, то водното количество
по Разрешително № 31510111/27.11.2009 г. следва да е 0,00
лева. Този извод на вещото лице съдът споделя напълно, тъй
като съответства на останалия, събран по делото доказателствен материал.
Въпреки така установеното обстоятелство, в атакувания АУПДВ административният
орган е приел, че за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. посочените в КП водни количества са дължими по
Разрешително № 31510111/27.11.2008 г. Последното е
издадено за водовземно съоръжение от един брой каптиран извор, разположени в землището на с. Еленово, общ. Нова Загора. От горните писмени доказателства и от експертизата се установява, че от 2010 г. от този водоизточник не са ползвани водни количества, от което
следва еднозначно, че за такива не се дължи и такса за водоползване по това разрешително. Следователно,
неправилно административният орган е начислил такса за водовземане от водоизточник, който не е
ползван за водоснабдяване, което налага извода за незаконосъобразност на
процесния АУПДВ в частта, с която по б. „Б“ е определено по основание и размер задължение
като дължима такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 31510111/27.11.2008 г., за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. в
размер на: главница 15 509,
72 лв. и лихва за забава 6 171,38 лв. В тази част оспореният
административен акт също следва
да бъде отменен изцяло за претендираните стойности, като незаконосъобразен.
Съобразно данните в КП № СЛ 480/04.08.2017 г., Разрешително № 300938/12.07.2005 г. е издадено за водовземане от
подземни води от три броя каптирани извори
за питейно – битовото водоснабдяване на с. Асеновец, като протокола е отразено, че към момента на
проверката водовземането от собствените водоизточници се осъществява чрез
помпена станция, при която е монтиран водомер, който е неизправен. През периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. отнетите и
използвани водни маси от собствения
водоизточник възлизат на 50
120 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 002,40 лв., През периода 01.01.2011. – 31.12.2011 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 83 250 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 1
665,00 лв., през
периода 01.01.2012г. –
31.12.2012 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 107
100 куб. м., с дължима годишна такса за периода 2 142,00 лв., през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 61 700 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 234,00 лв., през периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 101 600 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 2
032,00 лв., през периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 151 200 куб. м., с дължима годишна такса за периода 3 024,00 лв., през периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 151 200 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 3
024,00 лева. Тези стойности са
възпроизведени и в процесния акт. Съгласно експертното заключение, при проверката
на място вещото лице е установило, че каптираните извори са разположени в имоти в
землището на с. Асеновец и същите не
функционират от преди 2010 г., а водоснабдяването се осъществява от ЦПС „Червенаково“;
монтирано е измервателно устройство, което не работи; Експертът изтъква, че в
протокол № СЛ 315/24.10.2012 г. на служителите на БД ИБР е отразено, че поради
недостатъчния дебит водоизточника не се използва, а водоснабдяването се
осъществява единствено от ПС „Червенаково“, където е монтирано измервателно устройство.
Според експертизата,
доколкото вещото
лице е установило, че не са ползвани води от собствените водоизточници, то водното количество
по Разрешително № 300938/12.07.2005 г. следва да е 0,00 лева. Този извод на вещото лице съдът
споделя напълно, тъй като съответства на останалия, събран по делото
доказателствен материал. Въпреки така установеното обстоятелство, в
атакувания АУПДВ административният орган е приел, че за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016
г. посочените в КП водни
количества са дължими по Разрешително № 300938/15.11.2005 г. Последното е издадено
за водовземно съоръжение от три броя каптирани извори, разположени съответно в
землището на с. Асеновец,
общ. Нова Загора. От горните писмени
доказателства и експертизата се установява, че от 2010 г. от тези водоизточници не са ползвани водни
количества, от което следва еднозначно, че за такива не се дължи и такса
за водоползване по
това разрешително.
Пак от същите се установява и че такава е начислена
за водоподаването за с. Асеновец,
добита чрез водоползване от друг водоизточник – ЦПС „Червенаково“, за
който има издадено отделно разрешително и АУПДВ. Следователно,
неправилно административният орган е начислил такса за водовземане от водоизточник, който не е
ползван за водоснабдяване, което налага извода за незаконосъобразност на
процесния АУПДВ в частта, с която по б. „В“ е определено по основание и размер задължение
като дължима такса за водовземане от подземни води по Разрешително №
300938/12.07.2005 г., за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. в размер на: главница 14 123,40 лв. и лихва за забава 4 183,75 лв. И в тази част оспореният административен акт следва да бъде отменен
изцяло за претендираните стойности, като незаконосъобразен.
Само за пълнота на изложението, във връзка с възраженията
за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 година и 2011 година,
съдът следва
да отбележи, че съгласно
чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото
на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС
№ 154/28.07.2000 г., обн. ДВ,
бр. 65/2000 г., изм. с
ПМС № 23/02.02.2004 г., ДВ. бр. 11/2004 г.(отм.),
действаща и относима към разглежданите периоди, таксите по Закона за
водите са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни за водовземане не
по-късно от 31 януари на следващата година, т.е. давностният срок за
задълженията от 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016
г., респ. за задълженията от 2011
г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на
31.12.2017 г.
С вх.№ КД-05-1724 от 07.06.2012 г. е представен
двустранен споразумителен протокол, според който е разсрочено задължението на
"Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД за
такса водоползване за периода 2010 г.-2011 г.,
в размер на 1 269 401 лв., като е
уговорено то да бъде изплатено на 12 равни месечни вноски по 97 450 лв. в периода от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. По съществото си
горепосочените споразумения представляват разрешение за разсрочване на публични
държавни вземания. Съгласно чл. 172
ал.1 т.3 от ДОПК, давността спира когато е дадено разрешение за разсрочване или
отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването.
Ето защо следва да се приеме, че давността за
задълженията за 2010 г. е започнала да тече на 01.01.2012 г., спряла е да тече
на 07.06.2012 г., когато е подписан споразумителен протокол вх.№ КД-05-1724 от
07.06.2012 г. и е започнала да тече отново на 01.01.2014 г., когато е изтекъл
срока на разсрочването по този протокол. В този смисъл
давността за тези задължения е изтекла в средата на 2018 г.
Що се отнася до частите от оспорения АУПДВ, с
които на жалбоподателя са вменени задължения за такса
за водовземане за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., 5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК за 2011 г.
е започнала да тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 31.12.2017 г., но
изтичането на давността е прекъснато с издаването на оспорения по делото АУПДВ.
Съставянето и
предявяването на АУПДВ № 79/03.10.2017 г. е прекъснало
горепосочените давностните срокове, поради което е започнала да тече
нова петгодишна давност. От друга страна не е изтекъл
10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал.2 от ДОПК. Събирането на
установеното публично вземане се извършва по реда на ДОПК, като съгласно чл.
171, ал.2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо
от спирането или прекъсването на давността. Горното мотивира съда да направи извод, че ако
бяха налице задължения на
дружеството за 2010 г. и 2011 г. по процесните разрешителни,
същите не биха били
погасени по давност.
По изложените по-горе
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният АУПДВ № 79/03.10.2017 г. на Директора на
БД ИБР е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен
изцяло. Оспорващата страна претендира направените по
делото разноски, които възлизат общо на 3 890,00 лева, от които 2 940 лева
адвокатски хонорар, 50 лева държавна такса и 900 лв. за съдебни експертизи, които следва да бъдат
възложени в тежест на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 79/03.10.2017 г., издаден от Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е установено по
основание и размер задължение като дължима такса за водовземане от
подземни води, както следва: б. „А“ - По Разрешително № 301135/15.11.2005 г. за отчетен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. дължима такса в размер на главница 16 837,66 лв., ведно с дължима
лихва за периода на забава в общ размер на 7 099,92 лв.; б. „Б“ - По Разрешително № 31510111/27.11.2008 г. за отчетен
период от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на главница 15 509,72 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава
общо в размер на 6
171,38 лв. и б. „В“ - По
Разрешително № 300938/12.07.2005 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на 14 123,40 лв., ведно с дължима
лихва за периода на забава общо в размер на 4 183,75 лв, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив да заплати на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.“Шести септември“ № 27 ЕИК ………….., пр. от С.Р. сумата от 3 890,00 /
три хиляди осемстотин и деветдесет/ лева., представляващи
направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: