Номер 19512.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000216 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 191 от 27.03.2020 г., по т.д. № 77/2018 г.
Великотърновският окръжен съд е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД гр. София да
заплати на Д. М. Д. сумата от 7500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 21.06.2017 г. в
с. Обединение на ул. „Четиридесета“, пред дом № 11 пътно-транспортно
произшествие, при което е загинала неговата майка – С. С. П., като са
отхвърлени исковете - за присъждане на законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 21.07.2017 г. до изплащането, както и искът за
разликата от присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 7500 лв.
до общо претендираното по частичния иск от 100 000 лв., като част от общо
дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. С
решението съдът е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на С. М. Н. сумата от
3 750 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на настъпило на 21.06.2017 г. в с. Обединение на ул.
„Четиридесета“, пред дом № 11 пътно-транспортно произшествие, при което
е загинала нейната майка – С. С. П., като са отхвърлени исковете - за
1
присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
21.07.2017 г.до изплащането, както и искът за разликата от присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 3750 лв. до общо претендираното по
частичния иск от 100 000 лв., като част от общо дължимо обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. С решението на основание чл.
38, ал.2 от ЗА, ЗД „Бул Инс“ АД гр. София е осъдено да заплати на адв. Х. Р.
К. сумата от 75 лв. възнаграждение за осъществено процесуално
представителство и защита на Д. М. Д., както и сумата от 492. 50 лв.
възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на
С. М. Н.. Със същото решение ЗДЗ „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати в
полза на окръжен съд Велико Търново държавна такса от уважената част на
предявения иск в размер на 450 лв., както и 10 лв. разноски за
възнаграждение на вещо лице, съразмерно с уважената част от иска, както и 5
лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С решението Д. М.
Д. и С. М. Н. са осъдени да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД гр. София сумата от
7 713 лв. разноски по делото пред първата инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от ищците по делото Д.
М. Д. и С. М. Н., чрез адв. Х. К., в частта, с която е отхвърлен предявеният от
всеки един от тях иск за обезщетение за неимуществени вреди, както и в
частта, с която е отхвърлен искът на всеки от тях за присъждане на законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от 21.07.2017 г. до
окончателното им изплащане. Оплакването е, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и при съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано.
Изложен е довод, че решението противоречи на съдебната практика и е в
нарушение на правилата за справедливост. Искането е да се отмени
решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което
да бъдат уважени исковете на всеки един от ищците в претендираните
размери, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.10.2017 г.
до окончателното им изплащане, като и направените по делото разноски
пред двете инстанции.
От ответната по жалбата страна ЗД „Бул Инс“ АД гр. София не е
постъпил писмен отговор по жалбата. С писмено становище, депозирано
2
преди съдебното заседание, ЗД „Бул Инс“ АД моли съдът да остави в сила
обжалваното решение.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в
жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Пред Великотърновския окръжен съд са предявени искове с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищците Д. М. Д. и С. М. Н. претендират да бъде осъден ответника да
заплати на всеки от един тях сумата от по 100 000 лв. по частичен иск от
общо дължимо обезщетение от по 200 000 лв. като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на майка им С. С. П.,
причинена при ПТП на 21.07.2017 г., предизвикано от Т. К. Т.ов при
управление на лек автомобил „Мазда 323“ с рег. № ВТ 24****, който е имал
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 21.07.2017 г. до изплащането.
В писмения си отговор ответното дружество е оспорило исковете по
основание и по размер. Оспорено е да е причинен деликт от водача на
процесното МПС. Направено е възражение, че пострадалата е съпричинила
вредоносния резултат, тъй като пресичала и/или се движела по пътното
платно, без да се съобрази с посоката и скоростта на приближаващия
автомобил. С поведението си се поставя в превишен риск, като съпричинява
вредата, която е можела да избегне. Счита, че следва да се отчете
задължението на пешеходците по чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП. При пресичане на
пътното платно пешеходците имат задължения, които не се ограничават само
с това пресичането да е на пешеходната пътека, това е само едно от
задълженията им. Твърди се, че процентът на принос на ищеца е 50%, тъй
като е можела да се предпази от ПТП, независимо дали в конкретната
ситуация е била с предимство или не спрямо автомобила.
От фактическа страна се установява следното:
3
С влязла в сила присъда № 97 от 31.10.2019 г. по НОХД № 276/2019 г.
Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия Т. К. Т.ов за виновен
в това, че на 21.07.2017 г. в с. Обединение, при управление на МПС лек
автомобил „Мазда 323“ с рег. № ВТ 24****, негова собственост, нарушил
правилата за движение – чл. 40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност, или затруднения за останалите
участници в движението“ и чл. 40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си
назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил смъртта на С.
С. П., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр.
чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, го осъжда на „Пробация“ с
конкретно посочени в присъдата пробационни мерки. Присъдата е влязла в
сила на 19.11.2019 г.
Не се спори от страните по делото, че към датата на ПТП е имало
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за водача
на процесния лек автомобил, с ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД гр.
София.
От представеното от ищците удостоверение за смъртта и наследниците
на С. С. П. се установява, че тя е оставила за свои наследници Д. М. Д. – син
и С. М. Н. - дъщеря.
От показанията на свидетеля Т. Т.ов се установява, че същият е живял
със С. П. двадесет години във фактическо съжителство. В показанията си
същият свидетел, посочва, че в деня на ПТП той е щял да пътува за Полски
Тръмбеш. Снежана излизала от банята в гаража и се подхлъзнала. Включил
колата и тръгнал да дава назад. По едно време как я е закачил с калника и чул
тя да го вика. Свидетелят твърди, че не е виновен за смъртта на С. П. и тя му
се извинила. Тези показания на свидетеля не могат да се кредитират, тъй като
противоречат на приетото с влязлата в сила присъда, че именно той е
виновен за станалото ПТП, при което е причинил по непредпазливост
смъртта на С. П., за което е бил признат за виновен и осъден с влязлата в сила
4
присъда.
От показанията на свидетеля М. М. се установява, че ищецът Д. Д. е бил
близък с майка си и я посещавал в с. Поликраище, където преди време тя
живеела. Д. и майка му се чували по телефона и когато тя е викала Д., винаги
е ходил при нея. Свидетелят М. посочва, че в с.Обединение майката на
ищците живеела с един мъж. Човекът давал назад и без да иска я блъснал и я
убил. Свидетелят в показанията си посочва, че ищцата С. живеела в Гърция.
Свидетелят установява, че загубата на майка им се отразява на ищците, тъй
като тя им е майка. Те я споменават. Ищците направили паметник на майка
си, като ищецът Д. го сложил, а сестра му казала, че ще му даде после парите.
Свидетелят И. Х. установява, че ищецът Д. е поддържал връзка с майка
си. Същият и до ден днешен носи нейна снимка в тефтерчето си. С. Х.
установява, че на помена Д. сложил паметник на майка си.Свидетелят също
посочва, че ищците са поддържали връзка с майка си.
От заключението на автотехническата експертиза прието и изслушано
от първостепенния съд се установява, че пътнотранспортното произшествие е
реализирано на 21.07.2017г. около 19.40 ч. в с.Обединение на ул.
“Четиридесета“ пред дом № 11. Автомобилът, управляван от Т. К. Т.ов се е
намирал в гаража и започнал движение на заден ход. Преди да започне
движение на автомобила пострадалата С. П. се е намирала до западното крило
на гаражната врата, след което започнала движение в посока от запад на
изток към източното крило на гаражната врата и когато е достигнала на
разстояние 1.0-1.2 от него е настъпил удар между нея и автомобила, като
първоначално в контакт влиза бедрото на десния крак на жената и лявата част
на задна броня на автомобила. По отношение механизма на станалото ПТП
заключението на автотехническата експертиза е, че лекият автомобил
„Мазда“ с рег. № ВТ24**** се е намирал в гаража. Пострадалата жена С. П.
отваря вратата на гаража, която се състои от две крила, за да излезе
автомобила от гаража. Към момента на удара жената се е движила в посока от
запад на изток между двете крила на гаражната врата и когато се е намирала
на 1-1.2 м. от отвореното западно крило на гаражната врата е настъпил удар
между автомобила и нея, като първоначално в контакт влизат бедрото на
десния крак на жената и лявата част на задната броня на автомобила. Според
5
заключението ударът настъпва при скорост на движение на автомобила
6.8км/ч и 2.2 сек. след привеждане на автомобила в движение. Вследствие на
удара от автомобила жената губи устойчивост и пада на земята, като тялото
се позиционира под задната част на автомобила, с краката към предната му
част. Притисната от най-ниските части, намиращи се в задната част на
автомобила, жената получава съответните травматични увреждания.
Автомобилът спира като предните колела остават вътре в гаража, а задните се
намират на около 1.5 м. пред гаража. Като причина за настъпване на ПТП в
заключението се посочва, неправилна преценка на обстановката от водача на
лекия автомобил, изразяваща се в привеждане на автомобила в движение на
заден ход преди да си е изяснил мястото, на което се намира жената и
действията, които извършва, както и несвоевременно преустановяване на
движението на автомобила преди мястото на удара, за което водачът и имал
възможност и време. Като причина на станалото ПТП експертизата посочва и
неправилна преценка на пътната обстановка от С. П., която след отваряне на
гаражната врата е следвало да се измести извън полосата на движение на
автомобила и да застане на безопасно място.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните
правни изводи:
Обжалваното решение, в частта, с която предявеният от всеки един от
ищците частичен иск в размер на 100 000 лв. от общо дължима сума от
200 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на тяхната
майка, е отхвърлен за разликата над 7500 лв. до 100 000 лв. за ищеца Д. Д. и
за разликата от 3750 лв. до 100 000 за ищцата С. Н., както и в частта, с която е
отхвърлен иска на всеки от ищците за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 21.07.2017г. до изплащането, е
валидно и допустимо. В останалата част, с която на ищеца Д. Д. е присъдено
обезщетение в размер на 7500 лв., а на ищцата С. Н. е присъдено обезщетение
в размер на 3750 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка
им, решението е влязло в сила като необжалвано.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване
на прякото право по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на деликвента. Т. К.
6
Т.ов, който с влязла в сила присъда е признат за виновен за смъртта на С. С.
П.-майка на ищците, е бил застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на Т. К. Т.ов са установени с влязла в сила
присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Освен това относно наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество влязлото в сила решение на първостепенния съд в частта, с която
на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди, формира сила
на пресъдено нещо, обвързваща съда и страните.
В случая страните спорят по размера на застрахователното обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от ищците от причинената смърт на
майка им С. С. П., както и дали е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищеца
вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на
причинена смърт, въззивният съд се съобрази със задължителната съдебна
практика, обобщена с т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и
доразвита с решения, постановени по чл.290 от ГПК-решение № 45 от
15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г., ТК, решение № 83/2009г. по т.д. №
795/2008г. ІІ т.о на ВКС, решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г.,
ТК, решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. ІІ т.о. на ВКС, решение
№ 55/14.05.2012г. на ВКС по т.д. № 362/2011г.ІІ т.о., относно
обстоятелствата, които съдът следва да преценява при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди.
В т.ІІ на цитираното постановление е посочено, че при определяне на
обезщетението при причинена смърт следва да се имат предвид възрастта на
пострадалото лице, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, степента
на родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение,
7
действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия
обезщетение. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се отчитат и конкретните икономически условия към момента на
увреждането, израз на което са и установените към момента на увреждането
лимити на отговорност на застрахователя. С оглед на горното въззивният съд
при определяне размера на обезщетението взе предвид следните
обстоятелства: възрастта на пострадалата към момента на произшествието-69
години; родствената връзка между починалата и ищците-те са нейни деца и
са нейните най-близки роднини; към деня на смъртта й ищецът Д. е на 52
години, а ищцата С.-на 45 години; обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта на майката на ищците-била блъсната от лекия автомобил при
движението му на заден ход, като след падането пострадалата се е оказала
под задната част на автомобила; ищците са семейни и са живеели отделно от
своята майка; ищците са поддържали връзка със своята майка; ищците
преживяват загубата на майка си, а обстоятелството, че те и пострадалата си
живеели в отделно домакинство, а ищцата С. Н. през последните години е
живеела и работела в Гърция, само по себе си не обосновава по-висока или
по-ниска степен на близост между тях и пострадалата; икономическите
условия в страната към правно релевантния момент/настъпването на деликта-
27.07.2017г./.
Всеки един от ищците-деца на починалата при ПТП С. П. е претърпял
душевни болки и страдания по повод на нейната внезапна и нелепа смърт,
които подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. В
случая претърпените неимуществени вреди не надхвърлят обичайните, които
децата изпитват от смъртта на майка си.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, имащи значение за
определяне размера на дължимото в случая обезщетение, въззивният съд
намира, че на всеки от ищците следва да се определи обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от загубата на майка си в размер
на 90 000 лв.
Въззивният съд намира, че в случая не е налице основание за
намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване. Възражението
на застрахователя за съпричиняване е неоснователно. От събраните по делото
8
доказателства не може да се направи извод, че поведението на С. П. е било
противоправно и е в причинна връзка с настъпилото произшествие.
Твърденията на ответното застрахователно дружество, че тя е пресичала
и/или се е движела по пътното платно, без да се съобрази с посоката и
скоростта на движение на автомобила и че с поведението си се е поставила в
превишен риск, като съпричинява вредата, която е можела да избегне, не се
установяват от доказателствата по делото.
С оглед установения от заключението на автотехническата експертиза
механизъм на ПТП-пострадалата С. П. отваря вратата на гаража, която се
състои от две крила, за да излезе автомобила и че същата към момента на
удара се е движила в посока от запад на изток между двете крила на
гаражната врата и когато се е намирала на 1-1.2 м от отвореното западно
крило на гаражната врата е настъпил удар между автомобила и нея, който
удар е настъпил 2.2 сек след привеждане на автомобила в движение,
въззивният съд намира, че пострадалата не е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Съдът не възприема заключението на автотехническата
експертиза в частта му, в която като причина за настъпване на процесното
ПТП се посочва неправилна преценка на пътната обстановка от С. П., която
след отваряне на гаражната врата е следвало са се измести извън полосата на
движение на автомобила и да застане на безопасно място. В тази част
заключението на експертизата не е обосновано и е в противоречие с
останалите изводи на експертизата. Пострадалата Печикамъкова е
извършвала движението от едното крило на гаражната врата към другото с
цел да ги отвори за да може автомобилът да излезе от гаража и със
съзнанието, че автомобилът още не е в движение. При това положение не
може да се приеме, че пострадалата се е поставила в превишен риск. Освен
това с оглед данните от заключението на автотехническата експертиза, че
ударът е настъпил, когато пострадалата се е намирала на 1-1.2 м. от
отвореното западно крило, както и че ударът е настъпил 2.2 сек. след
привеждането на автомобила в движение, съдът приема, че пострадалата не е
имала възможност за това кратко време след привеждане на автомобила в
движение да се измести извън полосата на движение на автомобила и да
застане на безопасно място. Същият извод е направен и в експертизата/л.92 от
делото/ за това, че за време от 2 сек пострадалата/възрастна жена на 69
9
години/ трудно може да реагира на създадената ситуация и да излезе извън
полосата на движение на автомобила. При положение, че времето на
придвижване на МПС до мястото на удара е 2.2 сек очевидно е, че
пострадалата не е имала време и възможност да напусне коридора на
движение на автомобила и да застане на безопасно място и предотврати
произшествието.
В случая нарушение на правилата за движение е осъществил
единствено водачът на лекия автомобил Т. Т.ов, който преди да предприеме
движение назад не се е уверил, че пътят зад превозното средство е свободен и
не създава затруднения за останалите участници в движението и че по време
на движението назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното
средство-нарушения по чл.40 ал.1 от ЗДвП и по чл.40 ал.2 от ЗДвП/признати
с влязлата в сила присъда/. С оглед обстоятелството, че се предприема
движение назад, което не е обичайната посока за движение на превозното
средство, Законът за движение по пътищата с чл.40 ал.1 и 2 вменява на
водача на превозното средство задължения, които в случая не са били
изпълнени от водача на процесното превозно средство. С оглед на изложеното
пострадалата по никакъв начин не е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат и възражението за съпричиняване е неоснователно.
След като възражението за съпричиняване е неоснователно, то за
претърпените неимуществени вреди на всеки един от ищците следва да се
присъди обезщетение в размер от по 90 000 лв.
С оглед на изложеното обжалваното решение в частта, с която
предявеният иск от Д. Д. е отхвърлен за сумата представляваща разликата над
7500лв. до 90 000 лв. следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
решение, с което на ищеца да се присъди обезщетение допълнително още
82500 лв. В останалата част, с която предявеният от Д. Д. частичен иск е
отхвърлен за разликата над 90 000 лв. до 100 000 лв. обжалваното решение
следва да се потвърди.
Обжалваното решение в частта, с която предявеният иск от С. Н. е
отхвърлен за сумата представляваща разликата над 3750лв. до 90 000 лв.
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което на
ищцата Н. да се присъди обезщетение допълнително още 86250 лв. В
10
останалата част, с която предявеният от С. Н. частичен иск е отхвърлен за
разликата над 90 000 лв. до 100 000 лв. обжалваното решение следва да се
потвърди.
Във връзка с претенцията на всеки един от ищците за заплащане на
законната лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение:
В случая застрахователят дължи законната лихва за забава върху
присъденото на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди
на основание чл.429 ал.3 КЗ вр. с чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал-.2 т.2 от КЗ,
считано от 17.10.2017г./датата следваща изпращането от застрахователя на
писмо до всеки един от ищците, че е заведена щета по тяхното искане/.
Доколкото по делото няма данни кога е уведомен застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие и няма данни кога е предявена на
застрахователя претенция от увредените лица следва да се приеме като дата
на предявяване на застрахователната претенция датата 16.10.2017г., когато
застрахователят е изпратил писма да ищците за заведената щета, т.е. признал
е предявяването на претенцията. Лихвата за забава върху присъденото на
всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди считано от
17.10.2017г. до изплащането се дължи не за собствената забава на
застрахователя, а за забавата на застрахования деликвент, в случая Т. Т.ов, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на деликвента. Лихвата за забава на основание чл.429 ал.3 от
КЗ се дължи, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за
неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. В случая не е
налице такова надхвърляне на застрахователната сума.
С оглед на изложеното върху обезщетението, което се присъжда с
настоящото решение от 82500 лв. за ищеца Д. Д. и от 86250 лв. за ищцата С.
Н. се дължи законна лихва за забава, считано от 17.10.2017г. до изплащането.
Законна лихва за забава се дължи от 17.10.2017г. до изплащането и
върху обезщетенията присъдени на всеки от ищците с първоинстанционното
решение-7500 лв. за ищеца Драганов и 3750 лв. за ищцата Н.. С оглед на това
решението в частта, с която е отхвърлен иска на всеки един от ищците за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение от 7500 лв. за
ищеца Драганов и от 3750 лв. за ищцата Н., считано от 17.10.207г. до
11
окончателното изплащане следва да се отмени и вместо него да се постанови
решение, с което застрахователното дружество да бъде осъдено да заплати
върху обезщетението от 7500 лв. за ищеца Драганов и върху обезщетението
от 3750 лв. за ищцата Н. законна лихва, считано от 17.10.2017г. до
окончателното изплащане. В останалата част, с която са отхвърлени исковете
за присъждане на законната лихва върху присъдените от първата инстанция
обезщетения за периода от 21.07.2017г. до 16.10.2017г. решението следва да
се потвърди.
При този изход на делото следва ответното застрахователно дружество
да бъде осъдено да заплати по сметка на Апелативен съд-Велико Търново
дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете във
въззивната инстанция, а именно от сумата от 10125 лв./4950лв. ДТ по иска на
Д. Д. и 5175лв. ДТ по иска на С. Н./.
С оглед изхода на спора на адвокат Х. К. следва на основание чл.38 ал.2
от ЗА да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 5530 лв. за
осъщественото процесуално представителство на ищците пред настоящата
инстанция.
Решението на първата инстанция в частта, с която ищците са осъдени да
заплатят на ответното застрахователно дружество 7713 лв. разноски по
делото за първа инстанция следва да се отмени и дължимите разноски на
ответника за двете инстанции да се определят с оглед изхода на спора във
въззивната инстанция. Възражението за прекомерност на заплатеното от
ответното дружество адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 5400 лв. без ДДС е неоснователно. Възнаграждението е съобразено
с размера на предявените искове и предвидения в Наредба № 1/2004г.
минимум, който е 5 530 лв. Ответното дружество е направило разноски за
първата инстанция в размер на 8173 лв. и за въззивната инстанция 6480
лв./адвокатско възнаграждение с включен ДДС/ или общо 14 653 лв. за двете
инстанции. Съобразно отхвърлената част от исковете застрахователното
дружество има право на разноски в размер на 1465.30 лв., които ищците
следва да бъдат осъдени да му заплатят.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 191 от 27.03.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по т.д. № 77/2018г. по описа на същия съд, в частта, с
която е отхвърлен предявения от Д. М. Д. против Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС” АД - гр. София частичен иск с правно основание чл.432 ал.1 от
КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
7500лв. до 90 000 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС” АД-гр. София, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Триадица, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, с ЕИК *********, да заплати на
Д. М. Д. от гр.Велико Търново, ***********, с ЕГН **********
допълнително сумата от 82500 лв./разликата над 7500лв. до 90 000лв./ като
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
смъртта на майка му С. С. П., причинена при пътно-транспортно
произшествие на 21.07.2017г. в село Обединение, на ул. “Четиридесета“ пред
дом № 11, предизвикано от Т. К. Т.ов, при управление на лек автомобил
„Мазда 323“ с рег. № ВТ 24****, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.10.2017г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 191 от 27.03.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по т.д. № 77/2018г. по описа на същия съд, в частта, с
която е отхвърлен предявения от С. М. Н. против Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС” АД - гр. София частичен иск с правно основание чл.432 ал.1 от
КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
3750лв. до 90 000 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”АД-гр. София, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87, с ЕИК *********, да заплати на С. М. Н. с ЕГН ********** с
адрес гр.Велико Търново, ********* допълнително сумата от 86250
лв./разликата над 3750лв. до 90 000лв./ като обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на майка й С. С. П.,
причинена при пътно-транспортно произшествие на 21.07.2017г. в село
13
Обединение, на ул. “Четиридесета“ пред дом № 11, предизвикано от Т. К.
Т.ов, при управление на лек автомобил „Мазда 323“ с рег. № ВТ 24-****,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2017г. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 191 от 27.03.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по т.д. № 77/2018г. по описа на същия съд, в частта, с
която е отхвърлен иска, предявен от Д. М. Д. против Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС” АД - гр. София за присъждане на законната лихва
върху присъденото обезщетение от 7500 лв., считано от 17.10.2017г. до
окончателното изплащане, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД-гр. София, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87, с ЕИК *********, да заплати на Д. М. Д. от гр.Велико
Търново, ***********, с ЕГН ********** законната лихва върху присъденото
му обезщетение за неимуществени вреди от 7500 лв., считано от 17.10.2017г.
до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 191 от 27.03.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по т.д. № 77/2018г. по описа на същия съд, в частта, с
която е отхвърлен иска, предявен от С. М. Н. против Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС” АД - гр. София за присъждане на законната лихва
върху присъденото й обезщетение от 3750 лв., считано от 17.10.2017г. до
окончателното изплащане, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД-гр. София, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87, с ЕИК *********, да заплати на С. М. Н. с ЕГН ********** с
адрес гр.Велико Търново, ********* законната лихва върху присъденото й
обезщетение за неимуществени вреди от 3750 лв., считано от 17.10.2017г. до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 191 от 27.03.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по т.д. № 77/2018г. по описа на същия съд, в частта, с
която Д. М. Д. и С. М. Н. са осъдени да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД-
гр.София сумата от 7713 лв.
14
ПОТВЪРЖДАВА решение 191 от 27.03.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по т.д. № 77/2018г. по описа на същия съд, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД - гр. София, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87, с ЕИК *********, да заплати по сметка на Апелативен съд-
Велико Търново държавна такса в размер на 10125 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД - гр. София, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87, с ЕИК *********, да заплати на адвокат Х. Р. К. от
Великотърновска адвокатска колегия на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата от
5530 лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство и
защита на Д. М. Д. и С. М. Н. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. М. Д. от гр.Велико Търново с ЕГН ********** и С. М. Н. с
ЕГН ********** да заплатят на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД
- гр. София, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, с ЕИК *********, сумата от 1465.30 лв. за
направените разноски в производството пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15