Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260006
гр. Кюстендил,14.08.2020
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети август две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ
РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
1508/2019 год. КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
“ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление на дейността гр. София, ул. „Цариградско шосе“ №
87, съдебен адрес:***, чрез пълномощник, е предявило против Й.А.И., ЕГН:**********,***
искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че в полза на
ищеца съществува вземане по договор за разплащателна сметка и издаване на
международна кредитна карта MASTERCARD/VISA ФАВОРИТ № 81500ККК-АА-00651/29.12.2011
г. и Анекс от 03.12.2015 год. за сумата от 1199.73 лв., от която: общо главница
от 996,79 лв., от която – просрочена главница – 241.20 лв. и предсрочно
изискуема главница – 755.59 лв.; лихви от 202.94 лв., от които: договорна лихва
от 49.42 лв. за периода от 30.09.2017 г. до 28.11.2018 г. и наказателна лихва
за забава от 153.52 лв. за периода от 23.10.2017 г. до 28.11.2018 г.
Претендират се и разноските по заповедното и настоящото производства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не е
взел становище по иска.
КРС, след като обсъди
събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за
установено следното:
Видно от приетия като
доказателство по делото и неоспорен Договор за разплащателна сметка и издаване
на международна кредитна карта MasterCard/VISA Фаворит № 81500ККК-АА-00651 от 29.12.2011,
ведно с приложени към него Общи условия на „Централна кооперативна банка“ АД
към рамков договор за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и
извършени платежни операции (съответно на л. 10-14 от делото и л. 24-30 от
делото) ищцовото дружество издало на картодържателя (ответник понастоящем)
кредитна карта Chip MasterCard Standard – Фаворит с кредитен лимит в размер на 1000 лв. и валидност на картата – две
години, считано от последния ден на месеца на издаването й до 24:00 часа на последния ден от посочения на картата месец при уговорени лихви,
такси и комисиони, съгласно условията по договора.
Анекс към
процесния договор от 03.12.2015 г. установява издаване на името на ответника от
ищцовото дружество на кредитна карта Contactless MasterCard Standard Фаворит, с кредитен лимит от 1000.00 лв. и срок на валидност 3 години.
От
приложените на л. 15, 16 и 17 от делото Декларации при получаване на банкова
карта се установява получаването от ответника на карти с номера съответно: №
54073831 (Мастер) на 03.12.2015 г.; № 5407/3831 на 23.10.2013 г. и №
5407480018353831 на 29.12.2011 г. Видно от приетото
по делото извлечение от счетоводните книги на банката, просрочените вноски по
кредита до датата на депозиране на заявлението в съда – 29.11.2018 г., са общо
14 на брой.До ответника било изпратено
уведомление изх. № 815-Е-101-**********/28.09.2018 г. за настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане на банката с инкорпорирана в последното покана за
доброволно изпълнение в 7-дневен срок от получаването й. Уведомлението, ведно с
поканата, са връчени на длъжника на 25.10.2018 г., видно от приложена на л. 19
от делото обратна разписка.Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
обективирана в Заключение вх. № 15818/29.07.2020 г. (л. 69-73), установява
следното: съгласно процесния договор на ответника е издадена кредитна карта №
81500ККК-АА-00651 от 29.12.2011 г. с кредитен лимит в размер на 1000 лв. Същата
е получена от него, което обстоятелство е декларирано писмено на същата дата. И.
е усвоявал суми чрез теглене в брой и плащане на ПОС устройства в периода
10.04.2012 г. – 19.05.2017 г. в съответно посочени в заключението размери. Към 21.08.2017 г. същият няма просрочени задължения по кредитната карта. Към
28.11.2018 г. задълженията му към банката са както следва: 996.79 лв. –
главница; 202.94 лв. – лихва, тоест общият размер на задължението е 1199.73 лв.
Към момента на получаване на поканата – 25.10.2018 г. – И. имал задължения,
както следва: главница – 996.79 лв.; лихви – 178.80 лв., тоест – общ дълг от
1175.59 лв.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 2410/2018 г. на КРС, в
полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1258/2018 г. и изпълнителен лист,
връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в
срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи
на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
По допустимостта: Предявени са
установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК,
за което е било образувано ч.гр.д. № 2410/2018
г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост
на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените
обстоятелства, като е
спазен и срокът за предявяване на исковете. При
посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415
вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на
подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със
сила на пресъдено нещо.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК за търсените суми в полза на
настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.
Видно от съдържанието на
приложения по делото заверен препис от Договор за разплащателна сметка и
издаване на международна кредитна карта MasterCard/VISA Фаворит
№ 81500 ККК-АА-00651г., сключен на 29.12.2011 г., изменен и допълнен с Анекс от
03.12.2015 г., "Централна кооперативна банка" АД е издала
международна кредитна карта Chip MasterCard
Standard - Фаворит на ответника, на който е предоставен лимит в
размер на 1000 лв./хиляда лева/ и срок на валидност на картата две години, а
съгласно анекса – Contactless MasterCard
Standard Фаворит и срок на валидност – 3 години. И. е използвал
предоставения му кредитен лимит с начална дата на усвояване – 10.04.2012 г. на
сума в размер на 50 лв. и крайна дата – 19.05.2017 г. с усвоена сума в размер
на 70 лв. Съгласно чл. 8, т.1, б."ж" от Договора Банката има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем при нарушение на някое от условие по
договора. При настъпване на предсрочна изискуемост длъжникът е длъжен незабавно
да погаси всички свои задължения по договора.
Ищецът се позовава именно на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането в пълния му размер. Правото да бъде обявено цялото вземане за
предсрочно изискуемо не настъпва автоматично с факта на неизпълнението, а е необходимо
нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до
знанието на ответника. В настоящия случай, от
представените по делото доказателства се установи, а и не е спорно, че
ответникът е уведомен (чрез своята съпруга) за настъпилата предсрочна
изискуемост на цялото вземане по процесния договор, при което последният се
прекратява (спр. л. 18 и 19 от делото). Датата на
настъпване на изискуемостта на цялото вземане е датата на достигане на
изявлението на ищеца до ответника, а именно – 25.10.2018г., която датата
прехожда тази на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК ( 29.11.2019 г.).
Видно от приетото по делото
извлечение от счетоводните книги на банката, просрочените вноски по кредита до
датата на депозиране на заявлението в съда – 29.11.2018 г., са общо 14 на брой.Така,от
приложените по делото доказателства и от извършената съдебна експертиза се
установяват безспорно размерът на използвания от ответника кредитен лимит,
както и че същият не е изпълнил задълженията си по договора и анекса към него
съгласно уговорените срокове и вноски. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвена, установява, че съгласно процесния договор, на ответника е издадена кредитна карта №
81500ККК-АА-00651 от 29.12.2011 г. с кредитен лимит в размер на 1000 лв. Същата
е получена от него, което обстоятелство е декларирано писмено на същата дата. И.
е усвоявал суми чрез теглене в брой и плащане на ПОС устройства в периода
10.04.2012 г. – 19.05.2017 г. в съответно посочени в заключението размери. Към 21.08.2017 г. същият няма просрочени задължение по кредитната карта. Към
28.11.2018 г.(датата на депозиране на заявлението в съда) задълженията му към
банката са както следва: 996.79 лв. – главница; 202.94 лв. – лихва, тоест
общият размер на задължението е 1199.73 лв., какъвто е и претендираният такъв.
Към момента на получаване на поканата – 25.10.2018 г. – И. имал задължения,
както следва: главница – 996.79 лв.; лихви – 178.80 лв., тоест – общ дълг от
1175.59 лв.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав приема, че исковете следва да бъдат
уважени като допустими и основателни. Само за яснота съдът ще посочи, че с
оглед задължението му служебно да следи за действителността на възникналото
облигационно правоотношение, същият счита, че приложените към процесния договор
Общи условия очевидно са с шрифт по-малък от 12, но към момента на приемането
им, 29.12.2011 г., редакцията на чл. 10 от Закона за потребителския кредит не
изисква минимално установен шрифт на потребителския договор. Това изискване е
въведено с изменението на сочената разпоредба, с ДВ бр. 35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014 г., поради което соченото не обуславя недействителност на облигационната
връзка между страните.
По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски по делото в общ
размер – 275.00 лв. (за държавна такса и депозит за вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза).Доколкото исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение,
издадена в заповедното производство, с оглед задължителните указания по т. 12
от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство разноски, които са в размер на 25,00 лв.
заплатена държавна такса.
Водим от горното и на
осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Й.А.И., ЕГН:**********,*** ,че дължи на “ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, ул.
„Цариградско шосе“ № 87, съдебен адрес:***, на основание Договор за разплащателна сметка и издаване на международна
кредитна карта MASTERCARD/VISA ФАВОРИТ № 81500ККК-АА-00651/29.12.2011 г. и Анекс от
03.12.2015 год., сумата от 1199.73 лв. (хиляда сто деветдесет и
девет лева и седемдесет и три стотинки), от която: общо главница от 996,79 лв.,
от която просрочена главница – 241.20 лв. и предсрочно изискуема главница –
755.59 лв.; лихви от 202.94 лв., от които договорна лихва от 49.42 лв. за
периода от 30.09.2017 г. до 28.11.2018 г. и наказателна лихва за забава от
153.52 лв. за периода от 23.10.2017 г. до 28.11.2018 г., за които суми е
издадена заповед № 1258/30.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч гр. д. № 2410/2018 г.КРС.
ОСЪЖДА Й.А.И.,
ЕГН:**********,*** да заплати на “ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, ул.
„Цариградско шосе“ № 87, съдебен адрес:*** сумата в размер на 275.00 лв.
сторено разноски в настоящото производство, както и сумата от 25.00 лева, сторени разноски по ч.гр.д.
2410/2018 г. по описа на КРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кюстендилски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: