№ 1294
гр. Велико Търново, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110102025 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 143 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото
лице – „***” ЕАД и ответникът е сключен договор за продажба на изплащане № ***.,
по силата на който, купувачът закупил таблет „***” срещу задължението да плати
продажната цена на вещта, съобразно погасителен план към договора. Ищецът твърди,
че поради неплащане в срок на две месечни вноски договора за продажба на изплащане
е предсрочно прекратен на основание т.12.3. от него и непогасената до края на срока
му сума в размер на 23 лв. е станала предсрочно изискуема. Ищецът посочва, че на
07.11.2014г. между него и продавачът бил сключен договор за поръчителство, по
силата на който поел задължение да обезпечава задълженията на абонатите, сключили
договори за продажба на изплащане. Твърди, че на основание чл. 143 ЗЗД и чл. 2.2.4.
от договора от 07.11.2014г. е уведомил ответника, че ще изпълни вместо него
задължението му към продавача, както и че е платил на последния дължимата от
купувача сума в размер на 23 лв., с платежно нареждане № ***. Ищецът сочи, че за
горепосоченото си вземане за главница, както и за вземането си за мораторна лихва в
размер на 2, 98 лв. за периода 31.01.2020г. – 11.05.2021г. се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1397/2021г. на ВТРС, срещу която ответникът е подал
възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. Предвид на изложеното ищецът моли съда да
приеме за установено по отношение на него, че ответникът му дължи горепосочените
1
суми за главница и лихва, представляващи регресни вземания, платени на основание
договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда
по чл. 131- 133 ГПК, е връчен на ответника по реда на чл. 46 ГПК, чрез лице от
домашните. В указания му едномесечен срок същият не е депозирал отговор на
исковата молба. Не се явява в първото по делото съдебно заседание, за което е
надлежно призован на основание чл. 46 ГПК, не изпраща представител и не е поискал
делото да се разглежда в негово отсъствие.
С нарочна писмена молба докладвана в проведеното по делото съдебно
заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с
протоколно определение от 25.10.2021г. е постановил, че ще се произнесе с решение
по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в
разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата
молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно
призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на
съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният иск
позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на
изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени
доказателства. От последните по безспорен начин се установява, че между трето за
делото лице и ответникът е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на изплащане № ***., с предмет закупуването на таблет „***”.
Продавачът е изправна страна по сделката, тъй като е прехвърлил собствеността и е
предал на купувача процесната вещ /приемо – предавателен протокол от 09.11.2018г./.
Последният е допуснал просрочие при изплащане на продажната цена, което е
следвало да се извърши разсрочено по погасителен план. В тази връзка продавачът е
прекратил предсрочно договора за продажба на основание т. 12.3, поради което
непогасената до края на срока му сума в размер на 23 лв. е станала предсрочно
изискуема. Установи се, че ищецът като поръчител по договор за поръчителство от
07.11.2014г. е платил на продавача тази сума, с платежно нареждане № ***., за което е
уведомил ответника. Съгласно чл. 146 ЗЗД с плащането ищецът е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор и има вземане срещу него за сумата от 23 лв., ведно със
лихва за забава в размер на 2, 98 лв. за периода 31.01.2020г. – 11.05.2021г. Макар и
2
възразил в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, ответникът не твърди и недоказва плащане,
нито доказва наличието на правоизключващи възражения срещу съществуването респ.
изискуемостта на заявените вземания. Всичко това обуславя уважаването на
предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.
1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 143 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД и признаване съществуването
на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 584/17.05.2021г. по ч.гр.д. №
1397/2021г. на ВТРС.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство /т. 12 ТР № 4/2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. Във всяко от тях ищецът е доказал извършването на
разноски от по 325 лв. за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение или
общо 650 лв., които следва да бъдат понесени от ответника.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Д. Ш., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4, вх. А, ет. 6, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 143 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 23 лв. /двадесет и три лева/ -
главница, представляваща регресно вземане на поръчителя по договор за
поръчителство от 07.11.2014г. за платения от него дължим остатък от продажната цена
по договор за продажба на изплащане № ***., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението в съда – 14.05.2021г. до окончателното й изплащане,
както и СУМАТА от 2, 98 лв. /два лева и 98 стотинки/ - мораторна лихва за периода от
31.01.2020г. до 11.05.2021г., за които вземания има издадена заповед за изпълнение №
584/17.05.2021г. по ч.гр.д. № 1397/2021г. на ВТРС.
ОСЪЖДА М. Д. Ш., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4, вх. А, ет. 6 СУМАТА от
325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото
производство съдебни разноски, както и СУМАТА от 325 лв. /триста двадесет и пет
лева/, представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1397/2021г. по описа на ВТРС.
На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
3
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4