РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Варна, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000603 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на В. Н. М. от с.С.,
община А. срещу решение № 385 от 19.09.2023г. по търг.дело № 247/23г. по
описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от нея срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София
иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП на 30.04.2019г. по вина на водача на
МПС автобус „Мерцедес“ с рег.№ В 2125 СТ, застрахован по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за разликата
над 45 000лв. до 75 000лв. и искането за присъждане на законна лихва за
периода от 30.04.2019г. до 16.01.2023г. и по жалбата на застрахователното
дружество срещу същото решение, но в частта му, с която е осъдено да
заплати на М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата
над присъдените 20 000лв. до 45 000лв., ведно със законна лихва.
Във въззивната жалба на В. Н. М. се оспорва размера на определеното
от съда обезщетение. Оспорва извода на съда, че ищцата не е претърпяла
1
мозъчно сътресение. Твърди че има данни, че такова е налице. Излага, че в
съдебно заседание, при изслушване на заключението на вещо лице д-р Д. е
споделил, че според него не е имало сътресение, тъй като същото не е
включено в епикризата. Твърди че в други писмени и експертни документи
такова е описано – в листа за преглед от спешна помощ, осъществен
непосредствено след инцидента, както и в заключението на вещото лице
психиатър, прието по делото. Твърди че ищцата е получила силен удар по
главата, наложил извършването на шевове, при приемането в болницата е
повръщала и е била замаяна, които са симптоми на сътресение.
Твърди че при определяне на размера на обезщетението по
справедливост съдът не се е съобразил с всички критерии. Излага че
оздравителният процес е протекъл с усложнения и няма данни същия да е
приключил окончателно като към момента не е възстановена функцията на
засегнатия крак. Твърди че е настъпила коренна промяна в живота и, свързана
освен с физическата невъзможност да извършва голяма част от нещата, които
е можела преди произшествието, така и свързана с последиците от
сътресението на мозъка.
По отношение на началната дата на лихвите за забава твърде че в
решението не е коментирана коя е по-ранна дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от нея отхвърлителна част и да уважи предявеният от нея иск за
обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 75 000лв.,
ведно със законна лихва, считано от датата на ПТП – 30.04.2019г. Претендира
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата ЗК
„Лев Инс“ АД със седалище гр.София, не е депозиран писмен отговор.
Във въззивната жалба на застрахователя се твърди че решението в
обжалваната от него част е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане
на принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД. Твърди че
не са съобразени получените травматични увреждания, поради което и
неправилно е определен размер на обезщетението от 45 000лв. Твърди че
съдът не е взел предвид всички съществуващи обстоятелства, както и че
2
получените увреждания са средни по вид, със сравнително кракът период на
възстановяване.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част
и вместо него да постанови друго, с което искът за разликата над 20 000лв. да
бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата В. Н.
М. е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата на застрахователя и моли съда да остави в сила
първоинстанционното решение в обжалваната от застрахователя осъдителна
част.
Въззивникът В. Н. М. чрез процесуален представител в съдебно
заседание поддържа своята жалба и моли съда да уважи иска за обезщетение
в предявения размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя.
Претендира направените по делото разноски.
Въззивникът ЗК „Лев Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуален
представител поддържа своята жалба и моли съда да я уважи като намали
размера на присъденото обезщетение. Изразява становище за
неоснователност на жалбата на ищцата и моли съда да я остави без уважение.
Претендира направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от В. Н. М. срещу
ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75
000лв. в резултат на пътно-транспортно произшествие на 30.04.2019г.,
причинено виновно от Г. П. Д. при управление на автобус „Мерцедес 0309“ с
рег.№ В 2125 СТ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Решението в
частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати
обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 20 000лв. не е
обжалвано и е влязло в сила.
С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното
решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд
намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
3
транспортното произшествие на 30.04.2019., механизма на произшествието и
вината на водача Г. П. Д.. Не е спорно, че между застрахователното дружество
и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното
произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-
транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя
за причинени от Д. вреди при управлението на автобуса.
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
По размера на обезщетението:
От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска
експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено, въззивният съд приема че М. като пътник в автобуса, в
резултат на ПТП е получила следните травми: счупване на ладиевидната кост
на лявото ходило, контузия на пояса, контузия на дясна раменна става,
травматичен оток и разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата,
множество кръвонасядания по лицето, лявата ушна мида, кръвонасядания по
левия, десния горни крайници, дясното бедро.
Счупването на ладиевидната кост на ходилото е лекувано чрез гипсова
имобилизация, като това травматично увреждане е обусловило трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за период не по-малък от
4 месеца. Посочено е от експерта, че предвид травмите, в началните месеци
пострадалата е имала необходимост от чужда помощ за извършване на
ежедневните си дейности. Към момента при извършен преглед пострадалата
съобщава за болезненост в областта на лявото стъпало и ограничения и
болезнено отвеждане на дясната раменна става, както и установен белег в
резултат на разкъсно-контузната рана по окосмената част на главата.
От приетото като доказателство по делото от първата инстанция
експертно заключение на съдебно-психиатричната експертиза, обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло,
въззивният съд приема, че вследствие на настъпилото на 30.04.2019г. ПТП и
получените множество травматични увреждания е променено психичното и
емоционално състояние на М.. Развила е непосредствено след инцидента
симптоми на мозъчно сътресение с ретроградна амнезия, главоболие,
4
световъртеж и повръщане, в първите няколко дни прояви на остра реакция на
стрес, преминала по-късно в разстройство в адаптацията като клиничната
картина включва тревожност за здравето, нарушен сън, понижено настроение
и нежелание за контакти. Към момента на изследването като остатъчни
симптоми могат да се разглеждат предварителна тревожност при ситуации,
сходни с ПТП и свързаното с това отбягващо, предпазно пведение. Остатъчни
прояви на черепно-мозъчната травма са симптомите на главоболие,
световъртеж и нарушен сън.
Съставът на въззивния съд намира, че е установено получаването на
мозъчно сътресение от ПТП. Действително същото не е описано в
епикризата, издадена от Клиниката по неврохирургия, където ищцата е
приета по спешност след произшествието, в която поставената окончателна
диагноза е травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб. Мозъчното сътресение е най - леката по степен и често
срещана ЧМТ. Характерни за него са преходния характер и наличието само
на функционални нарушения, без морфологични и трайни мозъчни
изменения. Наличието на мозъчно сътресение е констатирано при прегледа на
ищцата в спешната помощ непосредствено след произшествието, както и е
диагностицирано от лекаря – психиатър съобразно развитите от пострадалата
симпотоми.
От показанията на разпитаната делото свидетелка Р. Станиславова
Петрова, дъщеря на ищцата, преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво, кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК,
въззивният съд приема за установено че причинените травма при ПТП и
последвалата имобилизация са причинила на М. силни болки, дискомфорт и
затруднения. Била е с гипс на крака, дясната и ръка е и била болезнена и
обездвижена, имала е рана на главата, която е била зашита. Била е
неподвижна и на легло, като се е нуждаела от чужда помощ за обслужване.
Грижи за нея е полагала свидетелката. След инцидента М. се е променила –
била травмирана, страхува се да пътува, станала е затворена и не иска да се
среща с хора, изпитва болки в крака, гърба, главата, трудно стъпва на левия
крак.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
5
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 45 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от М. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и дискомфорт, които е преживяла в резултат на
претърпяното на 30.04.2019г. пътно-транспортно произшествие и продължава
да търпи. Към момента на ПТП ищцата е бил на 73 години. За да определи
този размер съдът изхожда от полученото увреждане – счупване на
ладиевидната кост на лявото ходило, контузия на пояса, контузия на дясна
раменна става, травматичен оток и разкъсно-контузна рана по окосмената
част на главата, множество кръвонасядания и последвалото лечение чрез
обездвижване, както и периодът на възстановяване. Въззивният съд отчита и
факта че и към момента са налице болезности по лявото стъпало и
ограничено отвеждане на дясната раменна става, които ведно с другите
хронични болестни изменения, допълнително водят до затруднения и според
експерта няма да отшумят. Съгласно постоянната съдебна практика при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането към датата на деликта, ориентир за
която са както официално оповестените статистически данни за средна
работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на
застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка
„Гражданска отговорност“, макар последните да се явяват само помощен
критерий. В настоящия случай ПТП е настъпило през м.април 2019г., когато
посочените критерии, са по-ниски от тези към настоящия момент – почти пет
години след произшествието.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от М.
неимуществени вреди предявеният иск е доказан и основателен до размера на
сумата 45 000лв. Поради което и решението в обжалваните му части –
осъдителна и отхвърлителна следва да бъде потвърдено.
По отношение на началната дата на дължимата законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди:
6
При определяне на началната дата на забава в плащането на дължимото
от застрахователя обезщетение за вреди въззивният съд се позовава на
разрешението, дадено от ВКС в решение № 128 от 04.02.2020г. по търг.дело
№ 2466/18г., първо търговско отделение. От касационната инстанция е
прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429
от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно от момента на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължима лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията на увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
той дължи законната лихва върху обезщетението за претърпените
неимуществени вреди за собствената си забава. Поради което и началната
дата на дължимата лихва за забава в настоящия случая е 17.01.2023г., когато
претенцията е предявена пред застрахователя, видно от представената по
делото претенция вх.№ 476 от 17.01.2023г. Доказателства за по-ранно
уведомяване на застрахователя няма.
Поради което и решението в частта му, с която претенцията за законна
лихва за периода от 30.04.2019г. до 16.01.2023г. е отхвърлена следва да бъде
потвърдено.
По претенциите за разноски:
С оглед изхода на спора в полза на застрахователното дружество не
следва да бъдат присъждани разноски за въззивна инстанция, представляващи
държавна такса.
Възззивницата М. е представлявана от адвокат при уговорена между
страните безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съставът на въззивния съд намира, че въведеното с чл.38 ал.2 от ЗА
правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия
7
адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите
размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците
в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по
смисъла на член 101 параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от СРС. Поради което и нормата на
чл.38 ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП,
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като
от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В този смисъл са мотиви и произнасяне на касационната инстанция в
определение № 50015 16.02.2024г. по търг.дело № 1908/22г. на първо
търг.отделение.
Предвид на това и при съобразяване на посочените по-горе критерии
към настоящето производство, намира че дължимото адвокатско
възнаграждение за въззивно производство следва да бъде определено от съда
в размер на сумата 2 650лв., и съобразно изхода на спора застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати възнаграждение на
процесуалния представител за въззивна инстанция в размер на сумата 1
205лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 385 от 19.09.2023г. по търг.дело №
247/22г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение в частите му,
с които ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на В.
Н. М. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
8
страдания, причинени в резултат на ПТП на 30.04.2019г. по вина на водача на
МПС автобус „Мерцедес“ с рег.№ В 2125 СТ, застрахован по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за разликата
над 20 000лв. до 45 000лв., в частта му, с която е отхвърлен искът на М. за
разликата над 45 000лв. до 75 000лв., както и искането за присъждане на
законна лихва за периода от 30.04.2019г. до 16.01.2023г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67, ЕИК ********* да
заплати на заплати на адвокат Р. Н. Д. от АК – Варна сумата 1 205лв. /хиляда
двеста и пет лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция за процесуално представителство на В. Н. М. на
основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9