РЕШЕНИЕ
№ 2752
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330103060 по описа за 2021 година
Предявен е иск за делба на съсобственост по чл. 34 ЗС на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. П., одобрени със
Заповед № **** г. на ИД на АГКК, представляващ жилище, апартамент с площ от** кв.м.,
ведно с прилежащите му две избени помещения, находящи се на приземния етаж, съответно
северно и южно избено помещение, северното с площ от *** кв.м., а южното - *** кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, находящ се в сграда *,
разположена в ПИ с идентификатор ****, при граници на самостоятелния обект: на същия
етаж – няма; под обекта ***, над обекта: няма.
Ищцата ЕЛ. СЛ. ТР., ЕГН **********, представлявана от адв. Кирчева, иска да се
допусне съдебна делба с ответниците М. АТ. К., ЕГН ********** и Б. АТ. К., ЕГН
**********, при квоти от по 1/3 идеална част за всеки от съделителите.
Ответницата М. АТ. К., представлявана от адвокат К., също иска да се допусне
съдебна делба, при равни квоти, а Б. АТ. К. не подава отговор и не взема становище по
предявения иск за делба.
Като съделител по делото е конституиран Д. СТ. ТР., ЕГН **********, който в
приложена по делото молба сочи, че няма права в собствеността, като притежаваната от
съпругата му ЕЛ. СЛ. ТР. 1/3 идеална част от правото на собственост е нейна лична
собственост, а не съпружеска имуществена общност.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че делба
следва да се допусне между страните по делото, без участието на съпругът на ищцовата
страна, по следните съображения:
Установява се от приетите по делото доказателства, че процесният недвижим имот е
бил собственост на съпрузите С. и Б. К., като е придобит въз основа на реализирано
строителство, в периода *** г. – *** г., по време на брака им, прекратен през ** г., със
1
смъртта на Б. К., при действието на СК от *** г.(отм.), който е приложимият материален
закон що се касае до имуществените отношения между съпрузите. Притежаваната от Б. К. ½
идеална част от правото на собственост е наследена от преживелия съпруг С. К. и двете им
деца: ищцата Е.Т. и брат й А. С. К., на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, като на
основание наследството и прекратена СИО квотите се разпределят по следния начин: 4/6
идеални части за преживелия съпруг и по 1/6 идеална част за низходящите наследници.
Между съделителите обаче не е налице спор, че между съсобствениците към откриване на
наследството на Б. К., които са С. К., ищцата Е.Т. и А. К., е имало договорка всеки от тях да
придобие по 1/3 идеална част от правото на собственост по наследство и давностно
владение. Ето защо посочените по-горе лица са признати за собственици на по 1/3 идеална
част от правото на собственост по силата на констативен нотариален акт /КНА/ от **** г.
(л.*). Непосредствено след издаването на констативния нотариален акт, чрез покупко-
продажба от същата дата **** г., С. К. К. е продал на сина си А. С. К. по време на брака му,
притежаваната от прехвърлителя по силата на КНА 1/3 идеална част от правото на
собственост. След смъртта на А. С. К., починал ***** г. като вдовец, общо 2/3 идеални
части от правото на собственост върху процесния имот са наследени от неговите, а и на
съпругата му, низходящи наследници, при равни квоти, а именно от ответниците Б. АТ. К. и
М. АТ. К..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи. Приложения по делото констативен нотариален акт /КНА/, по силата на който
наследниците на Б. К., са признати за собственици на по 1/3 идеална част от правото на
собственост, се ползва, според разясненията на ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС, с
легитимиращо действие досежно признатите с него права. В случая няма основание
легитимиращото действие на констативния нотариален акт да бъде отречено от съда, тъй
като не е налице спор за собственост между съделителите по делото. С констативния
нотариален акт ищцата и нейният брат са признати за собственици на права надхвърлящи
обема на наследствените им квоти, в обем на по 1/6 идеална част, за сметка на права на
техния баща, който е бил собственик на 4/6 идеални части. Следва да се има предвид обаче,
че посочените в КНА съсобственици са близки роднини, както и това, че непосредствено
след снабдяването с КНА бащата на ищцата е прехвърлил притежаваната от него 1/3
идеална част в полза на своя син и неин брат, а негови низходящи наследници са
ответниците по делото. Тази съвкупност от юридически техники сочи на извод, че
наследниците на Б. К. доброволно са уредили съществуващите между тях права в
собствеността, като посредством снабдяването с КНА и извършената покупко-продажба,
правото на собственост е концентрирано в патримониума на низходящите наследници, а
именно ищцата и наследодателя на ответниците по делото. В патримониума на преживелия
съпруг е запазена 1/3 идеална част от правото на собственост, която част е сравнима по обем
с на размера на разполагаемата му част от наследството, а частта е прехвърлена в полза на
бащата на ответниците. Ищцата е призната за собственик на допълнително 1/6 идеална част,
която част е по-малка от размера на запазената й част, която би получила от наследството
на С. К. Тоест, обосновано може да се предположи, че чрез снабдяването с КНА и
извършената разпоредителна сделка, ищцата и брат й, са уредили окончателно обема
правата от наследството на техните родителите. Така ищцата е придобила 1/3 идеална част
от правото на собственост, а наследодателят на ответниците общо 2/3 идеални части. От
издадения КНА се ползва както ищцата, така и ответниците, доколкото с него са признати
права и на техния пряк наследодател, в обем, надхвърлящ наследствената му квота.
Съдът намира за основателна депозираната от Д. СТ. ТР., ЕГН **********, съпруг на
ищцата по делото, молба за изключването му като съделител, с която същият сочи, че
придобитата от ищцата 1/3 идеална част е изцяло нейна лична собственост. Установява се,
че констативният нотариален акт е издаден по време на брака между Д. СТ. ТР. и ЕЛ. СЛ.
ТР.. С него последната е призната за собственик на 1/6 идеална част, извън придобитата по
2
наследство 1/6 идеална част. При това положение, според разясненията на ППВС № 5/1972
г., е налице презумпция, че придобита по давност 1/6 идеална част е съпружеска
имуществена общност. В случая обаче презумпцията по чл. 21, ал.1 СК следва да се приеме
за оборена, от една страна, с оглед изричното признание на съпруга на ищцата, че
последният няма права в съсобствеността, а от друга, с оглед обоснованото съмнение, че
признатите в полза на ищцата по силата на КНА права, по същество съставляват обема на
запазената част от наследството на родителите й. Д. СТ. ТР. следва да бъде изключен като
съделител, а делбата да се допусне между останалите съделители, при равни квоти за всеки
от тях.
Делбеното производство е особено исково производство, в което задължителни
необходими другари са всички процесуално легитимирани съсобственици, а качествата
ищец и ответник имат условно значение. Ищец е онзи съделител, който заявява, че иска
допускане на съдебна делба, независимо дали делото е образувано по негова инициатива.
Ако съдът достигне до извод, че съделителят, който иска делба, няма права в
съсобствеността, предявеният от него иск за делба подлежи на отхвърляне с изричен
диспозитив. В случая обаче Д. СТ. ТР. е конституиран като страна по указания на съда, с
оглед гарантиране допустимостта на процеса. Този съделител сам заявява, че няма права в
съсобствеността, а и не е налице спор между него и съпругата му, че придобитите от нея
права са лична собственост. При това положение не може да се приеме, че Д. СТ. ТР. иска да
се допусне делба с негово участие. Ето защо и в диспозитива на съдебното решение следва
да се посочи, и че Д. СТ. ТР. се изключва като съделител по делото, като така ще се отрече
със сила на пресъдено нещо материалната легитимация на Д. СТ. ТР. като съсобственик, т.е.
ще се установи, че той няма права в собствеността на делбения имот, но и ще се подчертае,
че съделителят не е и претендирал да има дял, отричайки изцяло или отчасти правата на
друг съделител, поради което и не носи отговорност за разноски спрямо останалите
съделители или част от тях, макар и правата му да са отречени с решението по допускане на
съдебна делба.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № ***** г. на ИД на
АГКК, представляващ жилище, апартамент с площ от ** кв.м., ведно с прилежащите му две
избени помещения, находящи се на приземния етаж, съответно северно и южно избено
помещение, северното с площ от *** кв.м., а южното - *** кв.м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата, находящ се в сграда *, разположена в ПИ с
идентификатор *** при граници на самостоятелния обект: на същия етаж – няма; под обекта
*****, над обекта: няма, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ между ЕЛ. СЛ. ТР., ЕГН **********,
М. АТ. К., ЕГН ********** и Б. АТ. К., ЕГН **********, ПРИ РАВНИ ДЕЛБЕНИ
КВОТИ: от по 1/3 (една трета) идеална част за всеки от тях, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА
СЪДЕБНА ДЕЛБА и ИЗКЛЮЧВА от участие в делбата на гореописания недвижим имот
съделителя Д. СТ. ТР., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3