№ 141
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330200077 по описа за 2022 година
а да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-009079/24.09.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. Г.
Ч. с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 179, ал. 2, пр.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са
свързани с недоказване на фактическата обстановка и виновността на другото лице,
участващо в произшествието.
Въззиваемата страна сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив не взема
становище по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
причини.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 29.08.2021 г. около 18:15 ч. жалбоподателят Г. Ч. управлявал мотоциклет
Кавазаки 3Х 6 с рег. № **** на автомагистрала Тракия А-1 км. 146+100, който се
ситуира в Община Марица, като се движил посока София. В същото време след
внезапно спиране на движещия се пред него автомобил, водачът на лек автомобил
БМВ с рег. № **** - свид. А. С. задействал рязко спирачната система както се движил
в лява лента в участъка описан по-горе и спрял като последен, в образувалата се колона
от автомобили. Моторът, управляван от жалбоподателя се движил зад него и поради
внезапното спиране и недостатъчната дистанция настъпил удар в задната дясна част на
лекия автомобил. От удара пострадал жалбоподателят, чийто мотоциклет се завъртял и
1
отскочил в мантинелата.
На подаден сигнал за настъпилото ПТП, на място се отзовали свид. А. С.,
служител на с-р Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив. Същият установил, че е
настъпило ПТП с пострадали лица и разговарял със свид. А. С., жалбоподателя и
водача на автомобила, който се движил зад моториста. На базата на техните обяснения
свид. С. съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 471, ведно с
план-схема към него. Били изготвени и необходимият брой снимки. След което бил
съставен АУАН, в който било отразено че жалбоподателя извършил нарушение по чл.
23, ал. 1 от ЗДвП, както и започнало досъдебно производство за нанесена телесна
повреда на жалбоподателя при настъпило на 29.08.2021 г. ПТП.
АУАН бил връчен на жалбоподателя и в него той не отразил, че има възражения.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 пр.
2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
А. С. – актосъставител и А. С. – очевидец на ПТП, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за
нарушител/водач, протокол за ПТП № 471, ведно с план схема от 29.08.2021 г., 4 броя
снимки, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., постановление за отмяна
на постановление за отказ за образуване на ДП от 25.02.2022 г.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят С. потвърждава авторството на АУАН.
Посочва, че е установил данните за настъпилото произшествие от разговор с
участниците. Същият не е възприел лично фактите по произшествието, а е пресъздал
на пан схемата заявеното от тримата свидетели. Съдът дава вяра на показанията на
актосъставителя, тъй като не се събраха доказателства за опровергаване на фактите
изложени от него.
Съдът кредитира с доверие като обективни, логични и последователни
показанията на свидетеля участник в ПТП и очевидец –свид. С.. Същият си спомня в
детайли случката, не се установи той да дава показания с цел да оневини себе си в
нещо, поради което съдът ги кредитира в цялост и особено следва да се обърне
внимание на частта относно в коя лента са били автомобилите, а именно в лява лента.
Този детайл макар и несъставомерен и неотразяващ се на отговорността на
жалбоподателя следва да се установи, доколкото има противоречие с писменото
доказателство пла-схема.
Съдът не кредитира с доверие отразените факти в писменото доказателство –
план-схема досежно единствено несъставомерния факт в коя лента се установява да е
настъпило ПТП. Същото се опровергава от показанията на прекия свидетел очевидец и
е производно доказателство доколкото не отразява преки възприятия на лицето, което
го е съставило, поради което съдът дава вяра на прякото доказателство, а именно
показанията на свидетеля С., които бяха кредитирани в цялост.
Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват
извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната
му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са
достоверен източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
2
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е в достатъчна степен описано и са посочени съставомерните
обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице
видно от т. 1.2. от представената заповед, при спазване на процедурата за съставянето
му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата
обстановка. Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено
административнонаказателно производство.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия видно от т. 2.11. от оправомощителнака заповед, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено
с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно в обстоятелствената част всичките
му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за създаването на опасност за участниците в
движението и реализирането на ПТП при предприемане маневра заобикаляне на друго
МПС. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за
което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.
Неоснователно се прие възражението, свързано с не бис ин идем поради висящо
досъдебно производство, като съдът се е произнесъл по този въпрос с мотивирано
определение, което не вижда основание да ревизира. Воденото досъдебно
производство касае същите факти, но не и същото лице като от характера на
престъплението може да се касае и за независимо съпричиняване.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган е квалифицирал
поведението на жалбоподателя по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че
водач на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението. В
контекста на казаното не се възприеха аргументите на жалбоподателя за
неустановеност на фактическата обстановка.
Безспорно се установява, че Ч. като водач на мотоциклет Кавазаки ЗХ 6 с рег. №
**** на 29.08.2021 г. около 18:15 часа в Община Марица на автомагистрала Тракия –
А-1 км. 146+100 като е управлявал не е спазвал необходимата дистанция от
преднодвижещия се лек автомобил БМВ с рег. № **** и при рязкото спиране не е
могъл да спре безопасно или да избегне удара, поради което е и настъпило
съприкосновение в предната част на мотора и задната дясна част на автомобила.
Следователно жалбоподателят с поведението си не е съобразил разстоянието до
преднодвижещото се МПС на платното за движение, скоростта си на движение и
възможността за безопасно спиране при възникнала опасност на пътя. Установи се, че
именно неспазването на дистанция от страна на мотоциклетиста е причина за
настъпилото ПТП.
Именно в този смисъл са показанията на всички разпитани свидетели, така и
3
приетия протокол за ПТП, които еднопосочно водят до достигнатия извод.
От субективна страна нарушителят е действал виновно.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 2 пр. 2ро от ЗДвП, която предвижда наказание
глоба 200 лв. за водач, който причини ПТП поради не спазване на дистанция. Размерът
на наложената глоба е фиксиран, и е законосъобразно определен. Така определено
наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция
по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение, въпреки че към момента на извършване на нарушението
все още приложението на този институт е било възможно.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за резултатно нарушение, настъпили материални
щети, както и пострадало лице, което се явява жалбоподателя. Самото деяние не
разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Касае се поведение, което се характеризира с висока степен на
обществена опасност, доколкото е реализиран рискът от ПТП. Затова и съдът счете, че
случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН, право на разноски възниква за въззиваемата
страна, която не претендира и не доказва сторени такива.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-009079/24.09.2021 г. на
Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. Г. Ч.
с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 179, ал. 2, пр.2 от Закона за
движението по пътищата е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП.
4
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5