№ 4379
гр. Варна, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502247 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образуваное по частна жалба вх. № 22815/30.07.2021г. от В. В. П., ЕГН **********
от гр. Варна, чрез адв. П.Х. от ВАК, срещу определение № 3441/16.07.2021, постановено по
гр.д. № 3269 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, 11-ти състав, с което е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят намира, че има правен интерес от отрицателен иск за собственост
срещу ответниците, като излага подробни съображения в тази насока. Изразява несъгласие с
извода на съда за преждевременно предявяване на иска. Сочи, че искът му е предявен в
хипотезата на ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, тъй като има възможност да придобие
идеална част от процесния имот.
С обжалвания съдебен акт е прекратено производството по делото преди извършване
на размяна на книжата, поради което не следва да се връчва препис от частната жалба на
насрещната страна, на основание чл. 129, ал. 3, изр. второ от ГПК.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 3269/2021г. по описа на ВРС е образувано по предявени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.440 от ГПК от В. В. П. срещу Д.
Г. П., ЕГН **********, „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, ТД на НАП – Варна и „ОТП
ФАКТОРИНГ“ БЪЛГАРИЯ ЕАД , ЕИК *********, за приемане за установено в
отношенията между страните,че длъжникът по изпълнително дело № 109/2019 година на
ЧСИ Илиана Станчева, рег.№712 и район на действие - ВОС, Д. Г. П. не е собственик на
неурегулиран поземлен имот № 28 по плана на местностите „Лазур" и „Сливова градина",
1
одобрен с протокол №2/20.10,1994 год. на ОПК Белослав с площ от 768 кв.м.,
представляваш реална част от ПИ с идентификатор № 38354.703.158, находящ се в с.
Константиново, обл. Варна, при граници на частта: кадастрална граница; запад ПИ 27, изток
-ПИ 29; юг – път. Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: твърди, че ищецът е
наследник на Панайот Янакиев Георгиев, починал на 23.03.1955г., наред с други лица и
неговата квота в наследството му е 1/15 ид.ч. от наследството. Твърди се, че с решение №
974/22.08.2003 година на ОСЗГ, гр. Варна на наследниците на Панайот Янакиев Георгиев е
признато и възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници
върху следния имот: НИВА ОТ 6.00 дка в терен по параграф 4ПЗР на ЗСПЗЗ в местността
МИМИКИЯ на землището на с. Константиново. Излага, че реституционната процедура не е
завъришена, поради липса на приет ПНИ. Ищецът случайно е разбрал, че с обявление изх.№
1662/29.01.2021 год. на ЧСИ Илиана Станчева реална част от този имот е обект на публична
продан по изп.д. 109/2019 год. на ЧСИ Илиана Станчева, а именно: неурегулиран поземлен
имот № 28 по плана на местностите „Лазур" и „Сливова градина" по плана на с.
Константиново, одобрен с протокол №2/20.10.1994 год. на ОПК Белослав, с площ от 768
кв.м., представляващ част от имот с идентификатор № 38354.703.158, при граници по скица:
кадастрална граница, имот № 27, имот №29, път и общи граници: от север, кадастрална
граница, от запад, ПИ 15, от изток кадастрална граница, от юг – дере. Страни по
изпълнително дело № 109/2019 година на ЧСИ Илияна Станчева, рег.№ 712 са длъжникът Д.
Г. П. и взискателя Банка ДСК ЕАД, гр. Варна. Счита се, че процесният имот не би могъл да
бъде собственост на длъжника по посоченото изпълнително дело, тъй като имотът подлежи
на реституция по ЗСПЗЗ и върху него не може да бъде зачетено давностно владение в
периода преди да се приеме план на новообразуваните имоти на с. Константиново и да се
завърши реституционната процедура в полза на реститутите. Предвид изложеното счита, че
за ищеца е налице правен интерес да защити правата си на правоимащ по реституция по
ЗСПЗЗ чрез отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК, в качеството му на трето за
изпълнителния процес лице, чието имущество е засегнато от изпълнението.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството
по делото, в частта, по предявения иск срещу „Банка ДСК“ АД, на осн. чл.232 от ГПК. В
останалата част производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес и
активна легитимация на ищеца по исковете с правно основание чл. 440 от ГПК.
Предявяването на установителен иск винаги е обусловено от наличието на правен
интерес за това. За предявяването на отрицателен установителен иск за собственост такъв е
налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на
присъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на
самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато ищецът, който владее имота и
разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем,
отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №8/27.11.2013г. по тълк.
2
дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта,
както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност
да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните
от ответника права. Правният интерес винаги следва да се преценява въз основа на
конкретните обстоятелства по делото.
В конкретния казук ищецът последователно поддържа, че желае да се приеме за
установено, че ответникът Д. Г. П. не е собственик на неурегулиран поземлен имот № 28 по
плана на местностите „Лазур" и „Сливова градина", одобрен с протокол №2/20.10.1994 год.
на ОПК Белослав с площ от 768 кв.м., представляваш реална част от ПИ с идентификатор №
38354.703.158, находящ се в с. Константиново, обл. Варна. С решение № 974/22.08.2003г. на
ОСЗГ, гр. Варна на наследниците на Панайот Янакиев Георгиев, един от който е ищецът, е
признато и възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници
върху следния имот: НИВА ОТ 6.00 дка в терен по параграф 4ПЗР на ЗСПЗЗ в местността
МИМИКИЯ на землището на с. Константиново. От представената скица № 157/07.12.2010г.
по плана на местности „Лазур“ и „Сливова градина“, одобрен с протокол № 2 от
20.10.1994г. е видно, че имот №28 е част от възстановения имот от 6 дка. При успешно
провеждане на предявения иск, ищецът ще отрече удостовереното право на собственост на
ответника върху имота, което ще способства за приключване на реституционната процедура
и ищецът ще придобие ид.ч. от имота. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца за
предявяване на отрицателния установителен иск за собственост срещу ответника П..
Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции,
прекратителното определение на ВРС следва да бъде отменено, в частта, с което
производството по делото е прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3441/16.07.2021, постановено по гр.д. № 3269 по описа за
2021г. на Районен съд – Варна, 11-ти състав, в частта, с което производството по делото е
прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК и ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4