Р Е Ш Е Н И Е
№ 395
гр. С., 23 октомври 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети септември 2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 578 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ЕТ З. В.
С. с фирма „З. С.” твърди, че страните сключили два договора за покупко –
продажба, по първият от които ищецът прехвърлил на ответната страна
собствеността върху 13360
кг. кориандър, реколта 2016 г. срещу уговорена
продажна цена от 9352 лв. (като за сделката била издадена фактура № 504 от
08.08.2016 г.), а по втория - собствеността върху 23730 кг. кориандър,
реколта 2016 г.
срещу уговорена продажна цена от 16611 лв. (като за сделката била издадена
фактура № 507 от 15.08.2016 г.). Ищецът предал стоката на купувача чрез 2 бр.
приемо – предавателни разписки, но не получил плащане на цената, поради което
моли съда да осъди ответника да му заплати цената по двата договора за покупко
– продажба, обезщетение за забава върху сумата от 9352 лв. за периода от
09.08.2016 г. до 09.04.2017 г. в размер на 572,92 лв., обезщетение за забава
върху сумата от 16611 лв. за периода от 16.08.2016 г. до 09.04.2017 г. в размер
на 985,85 лв., както и законна лихва върху главниците от 10.04.2017 г. до
окончателното им плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЕТ
Л. С. В. с фирма „К. Е. – Л. С. В.” оспорва иска с възражението, че не е
встъпвал в договорни отношения с ищеца с посочения в исковата молба предмет и
че не се е подписвал под документи, които да удостоверят възникването на
вменените му задължения. При отхвърляне на исковете претендира направените по
делото разноски.
След като
прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
По делото е
представена фактура № 504 от 08.08.2016 г., отразяваща сключването на договор
за покупко – продажба на 13360
кг. кориандър,
реколта 2016 г.,
страни по който са ищецът в качеството на продавач и ответникът в качеството на
купувач, срещу продажна цена от 9352 лв. с включен ДДС. Фактурата е подписана
единствено от представител на доставчика; същата е придружена от приемо –
предавателна разписка от 07.08.2016 г., от която е видно, че на посочената дата
на ответника е бил предаден кориандър с нетно тегло от 25120 кг., което е удостоверено с подписите на представители и
на двете страни по делото. Представена е и фактура № 507 от 15.08.2016 г.,
отразяваща още една търговска сделка между същите страни - покупко – продажба на 23730 кг. кориандър, реколта 2016 г., на стойност 16611
лв. с включен ДДС. Тази фактура също е подписана единствено от представител на
доставчика и е придружена от подписана от представители на двете страни приемо
– предавателна разписка от 15.08.2016 г., удостоверяваща предаването на ответника
на 23800 кг.
кориандър.
От
изготвената ССЕ става ясно, че
процесните две фактури са отразени в счетоводствата на страните по делото,
посоченият в тях ДДС участва при формирането на данъчния резултат по ЗДДС на ищеца,
фактурите са включени в справката – декларация по ЗДДС и в дневника за покупките за м. август 2016 г. на ответния ЕТ, като
и в двете счетоводства не е отразено плащане на обективираните в тях
задължения. При така изложените данни съдът приема, че страните действително са
встъпили в търговски отношения с посочения в исковата молба предмет, тъй като
представените по делото приемо – предавателни разписки категорично сочат, че на ответника е била
предадена посочената в счетоводните
документи земеделска продукция и тъй като назначената експертиза установява, че
самите фактури са заведени в счетоводството на ответника, с което той е признал
обективираните в тях сделки, сключени при параметрите, посочени в счетоводните
документи; същият е отразил, че дължи изпълнение по тях, т.е. че плащане от
негова страна все още не е предприето, с
което се е окачествил като субект на договорните отношения, чието възникване е
оспорил чрез писмения си отговор. Горното се подкрепя и от подписано от него писмо, в което на 24.02.2017 г. той е потвърдил задължението си спрямо ищеца в
общ размер от 25963 лв. и което въпреки твърденията му, че е манипулирано чрез премахване на
отбелязването върху израза „не потвърждаваме“, съдът кредитира, тъй като
участието му като страна в процесните сделки се установява по убедителен начин
от останалите събрани в хода на
производството доказателствени средства. Чл. 327, ал. 1 ТЗ гласи, че купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, като въз основа на тази
разпоредба съдът приема, че в тежест на купувача е възникнало задължението да
заплати продажната цена, уговорена по двете търговски сделки, както и че
неизпълнението на същото го е поставило в забава, считано от датата на
предаване на стоките, които са техен предмет. Съгласно чл. 309а, ал. 1 ТЗ когато
кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако
не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, поради което се явява основателна и акцесорната
претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за забава върху сумата от 9352
лв. за периода от 09.08.2016 г. до 09.04.2017 г. и обезщетение за забава върху
сумата от 16611 лв. за периода от 16.08.2016 г. до 09.04.2017 г., която следва
да се уважи в пълен размер с оглед становището на ССЕ за размера на законната
лихва за периодите на забавата. На същото основание върху главниците следва да
се присъди законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.04.2017
г. до окончателното им плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК върху ответника
следва да се възложат направените по делото разноски в размер на 1100,87 лв. за
държавна такса, 150 лв. за експертиза и 2000 лв. за адвокатски хонорар. Поради
уважаването на исковете искането на ответника за присъждане на деловодни
разноски се остави без уважение. Воден
от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ
Л. С. В. с фирма „К. Е. – Л. С. В.” с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ул. “Д.”
№ ., ет. ., ап. . да заплати на ЕТ З. В. С. с фирма „З. С.” с ЕИК ... и адрес на управление: гр. К., ул. “Н.
Б.” № .
-сумата от 9352
лв. (девет хиляди триста петдесет и два лв.), представляваща продажна цена по
договор за покупко – продажба на 13360 кг. кориандър, реколта 2016 г., по който е издадена
фактура № 504 от 08.08.2016 г., обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 09.08.2016 г. до 09.04.2017 г. в размер на 572,92 лв. (петстотин
седемдесет и два лв. и 92 ст.) и законна лихва върху главницата от 10.04.2017
г. до окончателното й плащане;
-сумата от 16611
лв. (шестнадесет хиляди шестстотин и единадесет лв.), представляваща продажна
цена по договор за покупко – продажба на 23730 кг. кориандър,
реколта 2016 г.,
по който е издадена фактура № 507 от 15.08.2016 г., обезщетение за забава върху
тази сума за периода от 16.08.2016 г. до 09.04.2017 г. в размер на 985,85 лв. (деветстотин
осемдесет и пет лв. и 85 ст.) и законна лихва върху главницата от 10.04.2017 г.
до окончателното й плащане;
-и направените
по делото разноски в размер на 1100,87 лв. (хиляда и сто лв. и 87 ст.) за
държавна такса, 150 лв. (сто и петдесет лв.) за експертиза и 2000 лв. (две
хиляди лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ЕТ Л. С. В. с фирма „К. Е. – Л. С. В.” с ЕИК ...
и адрес на управление: гр. С., ул. “Д.” № ., ет. ., ап. . за присъждане на
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/