№ 1145
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500649 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 26609/27.01.2021г. от Р. Р. ИВ., ЕГН
********** от гр.Варна, чрез пълномощника адв. Ж.А., съдебен адрес гр. В. ул.Г, срещу
решение № 261640 от 11.12.2020г., постановено по гр.дело № 6697/2020г. на ВРС, ХХХI-ви
състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД от
въззивницата срещу „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК103003668, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Тролейна“ 48.
Във въззивната жалба въззивницата изразява становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като оспорва извода на първоинстанционния
съд, че ответното дружество е оборило презумпцията за виновност. Отправеното искане е за
отмяна на обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД от Р. Р. ИВ. срещу „Градски транспорт“ ЕАД.
Ищцата излага в исковата молба, че на 12.05.2020г. около 18ч. пътувайки след работа
в тролей № 88 е претърпяла инцидент. На кръстовището на бул. Цар Освободител и ул.Вяра
в гр.Варна, шофьорът на тролея е спрял рязко, качвайки десните гуми на бордюра,
вследствие на което ищцата е паднала на пода и получила множество контузии. Сочи, че
няма спомен от самото спиране, падане и кой се е обадил на 112, била е откарана с линейка
1
до спешна помощ на УМБАЛ „Св.Анна", където са я прегледали, залепили раната над
лявото и око, почистили множеството охлузвания и рани и са и направили изследвания, но
тръгвайки си от болницата след шест часа за домашно наблюдение и лечение е имала силно
главоболие, световъртеж и болки в главата и по цялото тяло. Твърди, че след инцидента е
започнала консулти с други специалисти: очен лекар, невролог, травматолог, като
възстановяването й е изключително бавно. Предстоят й още прегледи, тъй като към момента
има все още отоци и наранявания не могат да и се извършат необходимите прегледи. Сочи,
че до настоящия момент не и е издаден официален документ за произшествието, както и не
е потърсена от никой, за да даде обяснения. Отправеното искане е да се осъди ответното
дружество да й заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, ведно със законната лихва от
деня на увреждането до окончателното погасяване на задължението.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата
претенция като допустима, но неоснователна. Не оспорва, че ищцата е пътувала на
12.05.2020г. в тролейбус на „Градски транспорт" ЕАД, както и че тролейбусът е извършил
аварийно спиране за избягване на ПТП с друго МПС отнело предимството му, при което
ищцата е паднала. Оспорва твърдението на ищцата, че ПТП-то е настъпило от неправомерни
действия на водача на тролейбуса. Излага, че водачът на тролейбуса е задействал
спирачната система, за да избегне ПТП с лек автомобил с ДКН **********, който е създал
критична ситуация. Намира поведението на шофьора за правомерно, тъй като същото е
съобразено с възникналата обстановка и разпоредбите на ЗДвП. Оспорва твърдението на
ищцата, че получената травма е тежка, както и размера на претендираното обезщетение.
Моли да се отхвърли предявения иск.
С обжалваното решение предявения иск е отхвърлен като неоснователен.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.05.2020г. и писмо от ОД на
МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“ се установява, че на посочената дата около 17.10ч. в
гр. Варна, на кръстовището между бул. „Цар Освободител“ и ул. „Вяра“, е настъпило ПТП,
като водача на МПС 1 – мотоциклет „Хонда“ е преминал на червен светофар,
принуждавайки шофьора на МПС 2 – тролейбуса №304, за да избегне ПТП до употреби
рязко спирачки, вследствие на което пада пътник в тролейбуса. Водачът на мотоциклета е
напуснал местопроизшествието, поради което не е изпробван за употреба на алкохол,
издадено му е наказателно постановление.
От заключението на вещото лице д-р Р.М. по проведената съдебно-медицинската
експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че след претърпяното ПТП ищцата е постъпила в спешното отделение на МБАЛ
„Света Марина“ гр. Врана в ясно съзнание, адекватна със спомен за случилото се и с рана на
дясната вежда. В резултат на инцидента на 12.05.2020г. ищцата е получила контузия на
главата с мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на лява вежда и контузия на дясна
ръка. Според експерта, получените травми са със средна степен на болка и възстановяването
от тях е около 20 дни.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на водените от
страните свидетели – М.И.М. за ищцата и Е.Е.М. за ответното дружество, чиито показания
съдът ще обсъди при необходимост в мотивите на решението.
2
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира решението за валидно и допустимо, като постановено от
надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и
при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки,
обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания. В конкретния казус, единственото оплакване на
въззивницата е досежно извода на първоинстанционния съд, че ответното дружество е
оборило презумпцията за виновност.
Предявеният иск от ищцата намира правното си основание в чл.49 от ЗЗД, доколкото
претърпените от нея телесни увреждания са настъпили неочаквано и непредвидено, не са
във връзка със сключения между страните договор за превоз и нарушават нейния негативен
интерес.
Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в
съотносимост на кумулативност следва да бъдат налице, като за отговорността по чл.49 от
ЗЗД това са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена
от ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на възложителя е необходимо
вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия,
които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера
на работата.
В конкретния случай, събраните по делото доказателства и установения механизъм
на настъпилото ПТП, не могат да обусловят извод за противоправност на поведението на
водача на тролейбуса. Последният е предприел аварийно спиране, за да избегне сблъсък с
преминаващия на червен сигнал на светофарната уредба мотоциклетист и с цел запазване
целостта на здравето и живота на същия. Предприетата маневра е в съответствие с
разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДП и деянието е извършено при условията на крайна
необходимост. Действително, съобразно чл.46, ал.2 от ЗЗД при крайна необходимост се
дължи поправяне на причинените вреди. За изясняване на цитираната правна норма, в т.2 от
Постановление № 4 от 30.10.1975г. на Пленума на Върховния съд, са дадени задължителни
указания кой следва да поправи вредите. Прието е, че когато състоянието на крайна
необходимост е последица от действия на определено лице или произлиза от негова вещ, то
отговорността следва да се възложи от причинителя на състоянието на крайна
необходимост, съответно на собственика на вещта, от която то е произлязло. В останалите
случаи поправянето на вредите следва да се понесе от носителя на благата, които са спасени
от унищожаване или повреждане с извършване на деянието. В конкретния случай,
състоянието на крайна необходимост е последица от действието на неправомерно
преминаващия кръстовището мотоциклетист. Освен това е безсъмнено, че предприемайки
спасителната маневра, водачът на тролейбуса е предотвратил настъпването на по-големи
вреди – нарушаване на здравето и живота на мотоциклетиста, отколкото са причинените
вреди на ищцата. Изложеното обуславя извода, че отговорността за репариране на
причинените вреди на ищцата следва да бъде понесена от третото лице, причинител на ПТП,
а не от действащия при крайна необходимост водач на тролейбуса. Липсата на една от
кумулативно изискуемите предпоставки за основателността на иска, а именно
противоправност на деянието, прави безпредметно изследването на останалите, вкл. и
3
вината.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД се
преценя от настоящия съдебен състав като недоказан по основание, поради което следва да
бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемата
страна разноски в размер на 300 лв., изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261640 от 11.12.2020г., постановено по гр.дело №
6697/2020г. на ВРС, ХХХI-ви състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД от Р. Р. ИВ., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. В. ул.Г срещу
„Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК103003668, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул. „Тролейна“ 48 за заплащане на сумата от 5000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и претърпени от телесни
увреждания, получени от нея в качеството й на пътник при настъпило ПТП с тролейбус на
ответното дружество на 12.05.2020г.
ОСЪЖДА Р. Р. ИВ., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. В. ул.Г да заплати на
„Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК103003668, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Тролейна“ 48, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4