РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Русе, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20224500500414 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Община Р. е обжалвала Решение №517/26.04.2022 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. №5708/2021 г. в частта, с която е уважен
предявеният от Д. Г. И. иск над размера от 6 000 лв. до 10 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
претърпените болки и страдания вследствие на травматично увреждане на
левия долен крайник на ищцата при инцидент, настъпил на 18.06.2020 г., при
който тя е паднала, стъпвайки на отлепена и непочистена тротоарна плочка.
Въззивникът счита, че обезщетението е завишено и не съответства на
критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Иска отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на разноските по делото.
Ответницата по жалбата Д. Г. И., чрез процесуалния си
представител адв. Д. С. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита обжалваното решение за правилно и иска неговото потвърждаване.
Претендира разноски.
1
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
От свидетелските показания по делото се установява, че на
18.06.2020 г. около 14,00 ч. на централен градски площад в гр. Русе, докато
валял дъжд, ищцата Д. И. стъпила върху отлепена непочистена и хлъзгава
плочка, под която имало събрала се вода, вследствие на което залитнала и
паднала напред на колене, усещайки изкривяване на двата си крака.
Непосредствено след падането почувствала силна режеща болка в лявото
ходило, успяла да се изправи с чужда помощ, но не можела да стъпи на левия
си крак. От приетата по делото съдебномедицинска експертиза и от
представената медицинска документация е установено, че вследствие на
инцидента ищцата е получила следните увреждания: „Счупване на пета
метатарзална кост на лявото ходило и кръвонасядания на ляво и дясно
коляно.“ В резултат на травмата е причинено трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник на пострадалата за срок повече от 3
месеца. Проведено е консервативно лечение при домашни условия с гипсова
имобилизация. Според експертното заключение пострадалата е имала болки и
оток след счупването и по време на имобилизацията, което е наложило
корекция на същата. Изпитвала е болки и при провеждане на процедурите по
раздвижване. Видът на счупването и по-голямото разкъсване на кръвоносни
съдове е довело до по-тежко и по-продължително протичане на
възстановителния процес. Към настоящия момент функционалността на
крайника е възстановена, но при промяна на времето и при натоварване
пострадалата продължава да усеща болки, което е характерно за подобен вид
травматични увреждания.
От показанията на свидетелите Д., Б. и И. е установено, че
уврежданията са довели до трайна невъзможност ищцата да изпълнява
пълноценно служебните си ангажименти, да обслужва самостоятелно
ежедневните си хигиенно-битови нужди и да полага грижи за възрастните си
родители. Предвид упражняваната от ищцата адвокатска професия не винаги
2
е било възможно да бъде заместена от колега и често преди нейното пълно
възстановяване се е налагало да се е явява в съдебни заседания, придружавана
от съпруга й и от сина й поради неспособността за самостоятелно
придвижване. Според свидетелските показания инцидентът е довел до
продължителна болка и дискомфорт непосредствено след настъпването му и
по време на възстановителния период, като се е отразил негативно и на
емоционалното и душевно състояние на пострадалата. Изпитвала е силно
неудобство и притеснение поради необходимостта да бъде обгрижвана и
подпомагана от други лица, особено при ангажирането на пълнолетния й син
във връзка с обслужване на хигиенните й нужди.
Въз основа на установените фактически положения,
Окръжният съд счита обжалваното решение за правилно, като споделя
доводите в него.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е
достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което и
на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
обжалваното решение.
В настоящото производство не се оспорва уважаването на иска по
основание. Доказано е наличието на всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника в първоинстанционното производство. Вредите са причинени от
бездействия на служители на жалбоподателя за изпълнение на произтичащи
от чл.30 и чл.31 от Закона за пътищата задължения по поддържане
изправното състояние на тротоарите и пешеходните алеи.
Не се оспорва уважаването на иска до размера на 6 000 лв., в която
част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила. По
отношение на оплакванията на жалбоподателя относно уважения размер на
иска над 6 000 лв. настоящият състав счита, че обезщетението от 10 000 лв. е
адекватно и справедливо определено с оглед на причинените увреждания и
неудобства на пострадалата. При преценка за наличието на критериите за
справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД съдът взема предвид вида и
тежестта на уврежданията, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
3
Районният съд правилно е преценил въз основа на доказателствата по делото,
че в резултат на претърпения инцидент ищцата е преживяла болки и
страдания за период, по-продължителен от обичайния при подобен вид
увреждания – за повече от 60 денонощия, по-интензивни непосредствено след
счупването и постепенно намаляващи, но все още проявяващи се при промяна
на времето и при натоварване. Над 3 месеца ищцата е била възпрепятствана
да упражнява пълноценно трудовата си дейност, което е довело до
допълнителен стрес предвид поетите към доверителите й ангажименти и
необходимостта да ангажира други колеги за голяма част от работата си. През
продължителен период от време е имала ограничена възможност за
придвижване, единствено с помощта на нейните близки. Била е лишена от
способността самостоятелно да обслужва ежедневните си хигиенно-битови
нужди, в деликатни ситуации като посещение на баня и тоалетна е трябвало
да бъде подпомагана от пълнолетния й син. Това обстоятелство я е
травмирало и е създало допълнителен дискомфорт за нея. Преживяла е
притеснения и във връзка с невъзможността да посещава родителите си,
които е подпомагала преди инцидента, като се е наложило да ангажира други
хора в грижите за тях. Предвид възрастта на пострадалата, характера и вида
на травмата, преживените болки, страдания и стрес, обстоятелствата,
свързани с продължителното протичане на възстановителния процес и
степента на възстановяване настоящата инстанция намира за несъстоятелни
доводите на жалбоподателя за неоснователно завишен размер на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Окръжният съд счита
първоинстанционното решение за правилно и съответстващо на критериите за
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в
тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените от ответницата
по жалбата разноски в размер на 510 лв. за изплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие
във въззивното производство.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 517/26.04.2022 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. № 5708/2021 г. в обжалваната част, с която
е уважен предявеният иск за неимуществени вреди в размер над 6 000 лв. до
10 000 лв.
ОСЪЖДА О. Р. БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление гр. Р. да заплати на Д. Г. И. с ЕГН ********** деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция в размер на
510 лв.
Решението в необжалваните части е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5