Решение по дело №2054/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна срещу Решение № 1019/05.07.2023г., постановено по НАХД № 1767/2023г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-2201287/11.01.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „С.К.2003“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000лв., на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. В касационната жалба се поддържа становище, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на приложимия закон, по съображения изложени в жалбата; счита, че представените доказателства установяват по безспорен начин наличието на трудово правоотношение; не е налице соченото разминаване между обстоятелствената част на постановлението и приетата от органа материалноправна квалификация на деянието. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът не изпраща представител. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение за двете инстанции.

Ответната страна, чрез пълномощника си оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

От фактическа страна районният съд е приел следното: На 04.11.2022год. около 14:40ч. служители на Инспекция по труда - Варна извършвали проверка по работни места на обект Църковно настоятелство, находящ се в гр.Варна, ул. „С.“ № ***. Към момента на проверката дружеството извършвало СМР – ремонтна дейност по фасадата на сградата. По време на проверката проверяващите установили на обекта няколко лица едно от които С. С., който изнасял строителни материали. При разговор със С. последният казал, че от два дни е на обекта и изнася строителни отпадъци и няма трудов договор. Проверяващите започнали да попълват констативен протокол в който било посочено че С. работи като общ работник от 02.11.2022год. с работно време от 08.00ч. до 17.00ч и няма сключен трудов договор. В хода на проверка на място пристигнал Ц. В. – работник на дружеството – технически ръководител, който посочил фирмата която извършва ремонта и обяснил, че има хора които не работят във фирмата и събират железа. На него проверяващите дали да подпише констативния протокол. Последният бил подписан и от С., както и от още едно лице вписано в протокола. На В. било обяснено, че ако лицата не бъдат назначени на работа ще последват глоби. В. се свързал с работодателя си и му обяснил за ситуацията. Разговор с управителя на дружеството провел и проверяващия Б., който му обяснил, че ако лицата нямат трудови договори трябва да му бъдат представени такива, както и че ако не съдейства ще му бъде съставен акт за неоказано съдействие. След този разговор на същата дата бил изготвен трудов договор № 433/04.11.2022год. подписан между дружеството като работодател и от С. като работник строителство и било подадено уведомление в ТД на НАП. В последствие ТД, както и уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ били представени на проверяващия Б.. При проверка на същите той констатирал, че уведомлението досежно ТД сключен със С. е било регистрирано в ТД на НАП - София на 04.11.2022год. в 16.07ч.На 20.12.2022год. срещу дружеството бил съставен АУАН № 03-2201287, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 04.11.2022год. в 14.40ч., като работодател е допуснал до работа лицето С. С. на длъжност „работник строителство“, в строителен обект църковно настоятелство находящ се в гр.Варна, бул.„Съборни“ № 31а преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството, който го подписал вписвайки в него възражение. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, с което на „С.К.2003“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв., на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява по категоричен начин към момента на проверката между лицето С. С. и „С.К.2003“ ЕООД да е имало възникнало трудово правоотношение, като са изложени подробни мотиви в тази насока. Посочил е, че констатирането на лице в обекта на контрол, което изнася боклуци, само по себе си не установява наличието на трудово правоотношение.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че ВРС е спазил служебното начало във връзка с разкриване на обективната истина и установената от него фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал. Районният съд е направил въз основа на нея правилни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Районният съд е изложил подробни мотиви. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.

Съгласно чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Според ал.2 на същата разпоредба, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал.1. Анализът на разпоредбите сочи, че за да е налице осъществено нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, необходимо и задължително условие е наличието на трудов договор в писмена форма и уведомление по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП Варна. Именно това са документите, които се визират в нормата /чл.63, ал.2 КТ/, посочена като нарушена, като допускането на работника до работа без тяхното предоставяне на работника обуславя състава на нарушението по тази разпоредба. С други думи, наличието на сключен трудов договор в писмена форма е предпоставка за осъществяване на нарушение по цитирания текст.

В конкретния случай, правилен е извода на ВРС, че към момента на проверката не е имало сключен трудов договор между С. и „С.К.2003“ ЕООД в писмена форма, поради което неговата липса, респективно липсата и на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ обуславя несъставомерност на деянието.

Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – гр.Варна, намира, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено, съобразно представения списък в размер на 700лв.

По изложените по-горе съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1019/05.07.2023г., постановено по НАХД № 1767/2023г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „С.К.2003“ ЕООД, Булстат *** гр.С., ж.к.“***“, ул.“Х.“ № ** ет.* ап.**, представлявано от М. М. Д. сумата от 700лв./седемстотин/, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: