Решение по дело №16/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260518
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Албена Славова
Дело: 20213110200016
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260518/19.4.2021г.

гр.в., 16.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Варненският районен съдтридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА  СЛАВОВА

 

при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД 16 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано на основание  чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Б.Б. “ООД, представлявано от управителите Ц. Кънчева и З.З. против НП № МТБ-8/04.12.2020 г. на Зам.председателя на  ДАМТН, с което:

-           на основание чл. 52 г от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ на юридическото лице е наложено административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/  лева за нарушение на чл. 4б т.1 от ЗТИП;

-         на основание чл. 52б от ЗТИП му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ за нарушение на чл. 4б т.2 от ЗТИП;

-         на основание  чл. 52в от ЗТИП му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 4б т. 3 от ЗТИП;

-         на основание чл. 52д от ЗТИП му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 4б т.4 от ЗТИП;

           В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, постановено в нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, предвид свързването на разпоредбите на чл. 4б от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ с нормите на чл. 12 от Наредбата за съществените изисквания  и оценяване на съответствието  на личните предпазни средства /НСИОСЛПС/, във вр. с чл. 11 пар. 2 от Регламент /ЕС/ 2016/425. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 12 от цитираната Наредба конкретните задължения, които се твърди с обжалваното НП, че са нарушениq представляват задължения на дистрибутора, съотв. е недопустимо да се смесват понятията : производител, дистрибутор, вносител и търговец Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка досежно твърдяното нарушение по т.1 от обжалваното НП, а именно – липсата на посочен вносител на проверявания продукт – Респиратор N95, като се твърди, че в самия диспозитив на НП е цитиран същия, а именно MTEX PROFESSIONAL.  Оспорва се законността на издаденото НП и по отношение на спазване на разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН задължаваща АНО преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата обоснованост и събраните доказателства и когато е необходимо да извършва разследване на спорните обстоятелства. Излага се становище, че наложените административни санкции в максимален размер са несправедливи такива, предвид оказаното съдействие в хода на проверката от страна на дружеството-жалбоподател, с оглед на обстоятелството, че нарушенията се отнасят до един артикул със сравнително ниска цена и предвид липсата на други констатирани нарушения. Излагат се доводи, че с оглед многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Марков от САК, който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено въз основа на изложените н жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от ст.експерт, юрист при ДАМТН Филип Грънчев, в което се излагат доводи по същество, иска се на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН в полза на АНО да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и в случай на направено искане – да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 02.06.2020 г. служители при РО“НП“ Североизточна България на ГД „Надзор на пазара /ГД НП/ при ДАМТН, извършили проверка в търговски обект -Магазин 253, находящ се в гр. в., бул. в.в. № *, стопанисван от „Б.Б." ООД, с ЕИК: *********. В хода на проверката било установено, че в обекта дружеството – жалбоподател, в качеството на търговец по смисъла на §1 ал.1 т.10 от ДР на ЗТИП, предлага за продажба  продукт – респираторна полумаска в бял цвят с метална пластина за плътно прилепване към лицето с опаковка – прозрачен найлонов плик, а именно - Респиратор N 95, без посочена марка, модел WN 951, с баркод 2050002710412, с цена 7,99 лв/бр. и наличност в търговския обект – 95 броя. Констатирано било, че върху продукта са нанесени следните данни: WN 951; GB 2626-2006, KN95 и текст на китайски език. Върху опаковката били нанесени следните данни: Респиратор N 95, стандарт FPP2, Произход -Китай; MTEX PROFESSIONAL www.Mtextbg.com,02 882 4388; *********.  за  който няма посочена марка, име и адрес на производителя и вносителя, като върху същия няма нанесена СЕ маркировка, както и бар код.

            Констатирано било, че провереният продукт е проектиран и произведен за носене и използване от едно лице за защита срещу един или повече рискове за здравето и безопасността на това лице и попада в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства /Обн. ДВ бр. 6/16.01.2018 г., в сила от 21.04.2018 г./, въвеждаща изискванията на Регламент /ЕС/2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно  личните предпазни средства, приета на осн. чл. 7 ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

            По време на проверката е установено, че провереният и описан продукт се предлага за продажба:

-         без посочено наименование и адрес на производител и без наименование и адрес на вносител, изисквани съгласно чл. 12 от НСИОСЛПС /Наредбата/, във вр. с чл. 11 пар.2 от Регламент /ЕС/ 2016/425;

-         без маркировка за съответствие СЕ , нанесена върху продукта , опаковката или придружаващите документи, изисквани съгласно чл. 12 от НСИОСЛПС, във вр. с чл. 11 пар.2  и чл. 17 г.1 от Регламент /ЕС/ 2016/425;

-         без ЕС  Декларация за съответствие , изискваща се съгласно чл. 12 от НСИОСЛПС, във вр. с чл. 11 пар.2 от Регламент /ЕС/ 2016/425;

-         без инструкция за употреба на български език, изискваща се съгласно чл. 12 от НСИОСЛПС, във вр. с чл. 11 пар.2 от Регламент /ЕС/ 2016/425;

Констатациите от проверката били отразени във формуляр „Данни за проверен продукт“ с № 010435 и Констативен протокол за извършена проверка № 005534/02.06.2020 г., които са изготвени в два еднообразни екземпляра, вторият от които е получен от присъствалия при проверката управител на „Б.Б.“ООД, клон в. – Петър Щерев.

Във връзка с констатираното нарушение, с писмо-покана, изх. № 81-02-218/09.06.2020 г. на ДАМТН, получено на 17.06.2020 г., видно от известие за доставяне № ИД PS 9000 02KI802 на „МиМБ Експрес“ООД, представляващо дружеството-жалбоподател лице  е поканено на 10.07.2020 г. от 13.00 ч. до 14.00 ч.  часа в РО НП Североизточна България, при Главна Дирекция "Надзор на пазара", на адрес: гр. в., кв. "в.в.", ул."М." №*, стая * за съставяне, подписване и връчване на акт за установяване на административно нарушение. На 10.07.2020 г.  по отношение на дружеството-жалбоподател е съставен  АУАН № МТБ-8/10.07.2020 г. за извършено нарушение на чл. 4 б т.1 от ЗТИП, на чл. 4 т.2 от ЗТИП, на чл. 4б, т.3 от ЗТИП и на чл. 4б т.4 от ЗТИП. Актът  е връчен и подписан от Росен Арменов, в качеството на пълномощник на управителите на дружеството/видно от копие на нотариално заверено пълномощно, приложено към АНП/. 

Въз основа на акта е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като на същото е наложена административна санкция от 1000 /хиляда/ лева за всяко от четирите констатирани нарушения, а именно – на основание чл. 52 г. от ЗТИП за нарушение на чл. 4б т.1 от ЗТИП, на основание чл. 52б от ЗТИП за нарушение на чл. 4б т.2 от ЗТИП, на основание чл. 52в от ЗТИП за нарушение на чл. 4б т.3 от ЗТИП и на основание чл. 52д от ЗТИП за нарушение на чл. 4б т.4 от ЗТИП.

 В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят - св. М. Б. , и свидетелят по акта – св. Р.Х.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Обжалваното НП № № МТБ-8/04.12.2020г. на Заместник председателя на ДАМТН е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 58 ал.2 ЗТИП и  видно от заверено копие на Заповед № А-019/29.05.2020 г. на Председателя на ДАМТН, приобщена към материалите по делото.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване  и е приета от съда за разглеждане и по същество е основателна по следните съображения.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитаваосочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.  4б от ЗТИП  търговците са длъжни да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а са:  т. 1. с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал. 1; т. 2. с маркировка за съответствие и допълнителна маркировка, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7. 3. с декларация за съответствие в случаите, когато се изисква декларацията да придружава продукта; т. 4. с инструкция и/или указание за употреба на български език.

Видно от нормата на чл. 4а ал.1 от ЗТИП, диспозитива й визира като задължени лица производителите, вносителите и/или други лица, когато това е предвидено в наредбите по чл. 7 и/или в мерките по прилагането по чл. 26а.

Една от наредбите, приети на основание чл. 7 от ЗТИП е Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на личните предпазни средства/Наредбата/. По силата на чл. 12, ал. 1 от тази наредба, дистрибуторът изпълнява задълженията по чл. 11 от Регламент /ЕС/ 2016/425, а според нормата на ал.2 на чл. 12 от Наредбата в съответствие с изискванията на чл. 11, параграф 2, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/425 дистрибуторът проверява дали личното предпазно средство се придружава от инструкциите и информацията, посочени в т. 1.4 от приложение II на Регламент (ЕС) 2016/425, на български език.

Съгласно чл. 11, параграф 2 на Регламент /ЕС/ 2016/425 – преди да предоставят ЛПС на пазара, дистрибуторите проверяват, че на него е нанесена маркировката "СЕ", че е придружено от необходимите документи и инструкциите и информацията, посочени в точка 1. 4 от приложение II, на език, лесно разбираем от потребителите и другите крайни ползватели в държавата членка, в която ЛПС ще се предоставя на пазара, както и, че производителят и вносителят са спазили изискванията, установени съответно в чл. 8, параграфи 5 и 6 и в чл. 10, параграф 3.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата предвижда, че съответствието на дадено лично предпазно средство с изискванията на Регламент /ЕС/ 2016/425 се удостоверява чрез наличието на маркировката "СЕ".

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта  се установява, че процесната стока - респираторна полумаска в бял цвят с метална пластина за плътно прилепване към лицето с опаковка – прозрачен найлонов плик се е предлагала за продажба от дружеството-жалбоподател в стопанисвания от него търговски обект:

- без посочено наименование и адрес на производител и без наименование и адрес на вносител, изисквани съгласно чл. 12 от НСИОСЛПС /Наредбата/, във вр. с чл. 11 пар.2 от Регламент /ЕС/ 2016/425;

- без маркировка за съответствие СЕ , нанесена върху продукта , опаковката или придружаващите документи, изисквани съгласно чл. 12 от НСИОСЛПС, във вр. с чл. 11 пар.2  и чл. 17 г.1 от Регламент /ЕС/ 2016/425;

- без ЕС  Декларация за съответствие , изискваща се съгласно чл. 12 от НСИОСЛПС, във вр. с чл. 11 пар.2 от Регламент /ЕС/ 2016/425;

- без инструкция за употреба на български език, изискваща се съгласно чл. 12 от НСИОСЛПС, във вр. с чл. 11 пар.2 от Регламент /ЕС/ 2016/425;, съдът намира, че дружеството действително е осъществило описаните в наказателното постановление неизпълнения на административни задължения, за които правилно и законосъобразно са му били наложени и съответни санкции.

Посочената в НП фактическа обстановка се оспорва единствено досежно констатациите по пункт първи, като съдът намира доводите в тази връзка за несъстоятелни. Действително от събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че върху опаковката са били нанесени и следните данни: „Произход -Китай; MTEX PROFESSIONAL www.Mtextbg.com,02 882 4388; *********“ Доколкото обаче посочената информация е лаконична, непълна по отношение наименованието на конкретния производител респ.вносител и липсва обозначаване дали цитирания електронен адрес и телефони са за връзка с вносител или производител , отсъства яснота какво указват тези данни. Поради изложеното съдът намира, че в случая не се явява изпълнено изискването на чл. 4б т.1 от ЗТИП.

Действително от доказателствата по делото може да се направи извод, че дружеството-жалбоподател в качеството си на търговец по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗТИП и дистрибутор по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на НСИОСЛПС попада в приложното поле на чл. 4а, т. 1 от ЗТИП и се явява задължено лице, което следва да обозначи на продукта или на опаковката информацията, визирана в чл. 4б т.1, 2 , 3 и 4 от ЗТИП.

 От доказателствата по делото не се оборва приетата констатация от актосъставителя и наказващия орган, поради което и съдът приема, че е доказано осъществяване на нарушение на всяка една от цитираните разпоредби чрез предлагане на процесния продукт.

Предвид така установената фактическа обстановка и констатации за нарушените материалноправни норми, правилно АНО е ангажирал отговорността на въззивника въз основа на санкционните норми, които предвиждат конкретните норми в диспозицията си, а именно:

-         за нарушението на разпоредбата на чл. 4б т.1 от ЗТИП на основание сакнционната норма на чл.  52г от същия закон, която  предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на търговец, който предлага продукти без обозначение на наименованието или адреса на управление на лицето, което ги пуска на пазара и/или ги пуска в действие;

-         за нарушението на разпоредбата на чл. 4б т.2 от ЗТИП на основание сакнционната норма на чл.  52б от същия закон, която  предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на търговец, който предлага продукти без маркировка за съответствие или без допълнителна маркировка, когато такава се изисква в наредбите по чл. 7 и/или в мерките по прилагането по чл. 26а;

-         за нарушението на разпоредбата на чл. 4б т.3 от ЗТИП на основание сакнционната норма на чл.  52в  от същия закон, която  предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на Търговец, който предлага продукти без декларация за съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7 и/или от мерките по прилагането по чл. 26а,;

-         за нарушението на разпоредбата на чл. 4б т.4 от ЗТИП на основание сакнционната норма на чл.  52д от същия закон, която  предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на Търговец, който предлага продукти без инструкция и/или указание за употреба на български език;

Съдът намери за неоснователни възраженията на въззивника, че предлагания продукт  не попада в приложното поле на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства, доколкото съгласно чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/425, към разпоредбите на който препраща цитираната Наредба,  лично предпазно средство е: а) оборудване проектирано и произведено за носене или използване от едно лице за защита срещу един или повече рискове за здравето или безопасността на това лице; б) взаимозаменяеми компоненти за оборудването по б. "а", които са съществени за неговата защитна функция; в) свързващи системи за оборудването по б. "а", които не се носят или използват от едно лице, които са проектирани да свързват това оборудване с външно устройство или надеждна точка за закрепване, които не са проектирани да бъдат постоянно закрепени и не налагат дейности по закрепване преди употреба. Доколкото по делото са налични доказателства, че предлаганата маска представлява филтрираща полумаска за защита от частици /респиратор/ от тип FFP2,  съдът счита че тя попада в приложното поле на дефиницията на чл. 3, б. "а" от сочения регламент, тъй като защитава носещия я от рискове за здравето. С оглед на това процесният продукт попада в приложното поле на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства.

Съдът не споделя доводите на въззивника за наличие на предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършените нарушения. Действително от доказателствата по делото се установява, че процесният продукт е единствения такъв, установен в хода на проверката без надлежно отбелязани реквизити върху него, което обстоятелства обаче не следва да се съобрази като  обуславящо явната незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на обществена опасност от осъществяването им. Това е така, доколкото от събраните по делото доказателства е установено, че в обекта са били налични и са предлагани за продажба значителен брой маски от съответния вид, съотв. се касае за извършване на формални нарушения с осъществяването на които винаги се засягат обществените отношения, които дерогираните норми са призвани да гарантират, а именно – правата на потребителите да получат информация за качествата, съответствието, производителите на продуктите и техните вносители.

Съдът обаче намира, че наложените административни санкции в максималния, предвиден в санкционните разпореди размер, са несправедливи такива, доколкото не съответстват на конкретната обществена опасност на нарушенията. По делото липсват данни за наличие на отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, като липсва информация за имущественото състояние на същото, както и за други извършени  административни нарушения от същия вид, респ. на посочения нормативен акт. Поради изложеното, съдът намира, че справедливо се явява налагането на административна санкция в минимален размер за всяко от нарушенията, а именно в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, като същата би способствала за постигане на целите, визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от АПК сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалния представител не е участвал в съдебното заседание намира, че на въззиваемата страна  следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 20/двадесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ    НП № МТБ-8/04.12.2020 г. на Зам.председателя на  ДАМТН , с което на „Б.Б. “ООД:

-  на основание чл. 52 г от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ е наложено административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/  лева за нарушение на чл. 4б т.1 от ЗТИП;

-        на основание чл. 52б от ЗТИП му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ за нарушение на чл. 4б т.2 от ЗТИП;

-        на основание  чл. 52в от ЗТИП му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 4б т. 3 от ЗТИП;

-        на основание чл. 52д от ЗТИП му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 4б т.4 от ЗТИП

, като НАМАЛЯВА размера на всяко едно  от наложените административните наказания „Имуществена санкция“ до сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА  „Б.Б. “ООД  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДАМТН сумата от  20 /двадесет / лева за  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - в..

След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                                                                               

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: