Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр.Русе, 23.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VI-ти състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно
дело № 655 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 1, вр.
с чл. 222, ал. 1, т. 10 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Б.Х.А. *** против Заповед № ДК-02-Р-3 от 30.09.2020 г.
на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Русе (РДНСК
– Русе), с която е наредено да бъде премахнат следния установен незаконен
строеж: „Отвор за врата“, с местонахождение ***, който строеж е извършен без
необходимите строителни книжа. В жалбата се навеждат оплаквания, че заповедта е
постановена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и целта на закона. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на оплакванията, като се акцентира върху
обстоятелството, че в случая е налице текущ ремонт в процесните жилища, за
който не се изисква изготвянето на инвестиционен проект и издаването на
разрешение за строеж.
Претендира се отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен и заплащане на
сторените разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по
жалбата – Началникът на РДНСК – Русе, чрез процесуален представител – ст.
юрисконсулт Ц. С. намира, че жалбата е неоснователна, а заповедта -
законосъобразен акт. В представената писмена защита и в хода на устните
състезания поддържа тезата, че щом, панелата, в която е направен отвора е с
дебелина над 12 см, то тя се явява носеща. По презумпция след като се касае за
стоманобетонова панела, то значи същата е армирана с нужната армировка. В
конкретния случай според ответника с извършените СМР се засяга конструкцията на
сградата, а освен това за обединяването на два апартамента винаги е необходимо
според административния орган одобряването на инвестиционен проект и издаването
на строително разрешение, както и съгласие на етажната собственост, предвид
компрометирането на обща част.
По тези и по
останалите подробно изложени в писмената защита съображения счита жалбата
неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в случай, че съдът счете жалбата за основателна.
Заинтересованата страна Р.Д.М., собственик на ап. 24, счита жалбата за
основателна, а оспорената заповед за незаконосъобразна като моли съда да я
отмени.
Заинтересованата страна М.Д. Малков, не се явява, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
След като
прецени представените с преписката доказателства, както и събраните в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, при направената проверка
съобразно изискванията на чл.168 АПК, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството
е образувано от
страна с правен интерес, срещу индивидуален административен акт, посочен в чл. 214,
т. 3 от ЗУТ и в срока по чл. 215, ал. 4, предл. 1 ЗУТ, тъй като заповедта е
връчена лично на жалбоподателя на 28.10.2020 г. (л. 3 от преписката), а жалбата
е подадена на 11.11.2020 г. (л. 9 от делото). С оглед на посоченото, жалбата е
допустима за разглеждане пред настоящия съд.
Административното производство
пред ответника е започнало с получаването на писмо вх. № Р-393-00-762/26.05.2020
г. на зам.-кмета на Община Русе (л. 22 от преписката), с което до началника на
РДНСК – Русе е изпратено постановление на Апелативна прокуратура Велико Търново
от 22.04.2020 г., съдържащо данни за обединяване на два апартамента, намиращи
се на *** чрез направен отвор в стоманобетоновата панела между двата
апартамента и монтирането на врата в него.
На 04.06.2020 г. е извършена
проверка от служители на РДНСК – Русе на място, при която е установен отвор за
врата в стоманобетоновия панел, разделящ ап. 25 и ап. 24. Отворът е изпълнен на
около 1,80 м от входната врата на ап. 25 и е с размери около 83см/202 см.
Дебелината на стената е около 18 см. отворът за врата обслужва ап. 25, като
функционално присъединява една стая от ап. 24 към ап. 25. Установено е, че
собственик на ап. 25 е жалбоподателя, а на ап. 24 – М.Д.М.. Изложените
обстоятелства са отразени в съставен за проверката констативен протокол от
04.06.2020 г. (л. 16 от преписката). С декларация от 05.06.2020 г. (л. 15 от
преписката) жалбоподателят е декларирал, че процесният отвор в стената между
двата апартамента е направена през месец август 2017 г. като при направата му е
съобразено конструктивно становище от инж. А.М. и всички указания, дадени от
нея.
Последвало издаване на Констативен акт № 393-Р-6 от 02.07.2020 г. (л. 5-7 от
преписката), в който е установено следното:
Извършена е проверка на строеж
„Отвор за врата“, с местонахождение ***.
Имотът е собственост
на Б. Х.Ш.А.Ш. – за ап. 25 и М.Д.М. – за ап. 24, съобразно цитирани в
констативния акт нотариални актове. Като възложител на строежа е посочен
жалбоподателя. Липсват данни за строителя, изпълнил строежа.
Строежът е описан по
напълно идентичен начин както в констативния протокол от 04.06.2020 г.
Строежът е извършен през
м. август 2017 г. според декларацията на жалбоподателя. Строежът е завършен.
Строежът е трета категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗУТ.
Строежът е извършен без
необходимите строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за
строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Към констативния акт са изготвени
две допълнения (л. 8 и л. 10 от преписката), с които са извършени корекции в
него. Първата касае собствеността на ап. 24, а именно, че същият принадлежи на Р.Д.М.,
което е установено след съставяне на констативния
протокол от 04.06.2020 г., но преди издаване на констативния акт. Втората
корекция е свързана с местонахождението (адреса) на процесния строеж, който в
констативния акт е посочен във вх. 2, а следва да се чете вх. 5 (Д).
Съставеният Констативен акт № 393-Р-6
от 02.07.2020 г. е бил съобщен на всички заинтересувани лица по установения за
това законов ред, с което същите са уведомени за образуваното административно
производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за
премахване на незаконния строеж. На страните са съобщени и последващите
допълнения към констативния акт.
Срещу Констативен акт
№ 393-Р-6 от 02.07.2020 г. и направените допълнения в законоустановения срок не
е постъпило възражение, за което от служители на РДНСК – Русе са съставени
констативни протоколи на 29.07.2020 г. (л. 9 от преписката) и на 03.09.2020 г.
(л. 12 от преписката).
Предвид
гореизложеното, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и правомощията по чл. 222,
ал. 1, т. 10 от ЗУТ, предоставени му със Заповед № РД-13-171 от 13.06.2019 г.
на Началника на ДНСК, Началникът на РДНСК – Русе е издал оспорената в
настоящото производство Заповед № ДК-02-Р-3 от 30.09.2020 г., с която е наредено
да бъде премахнат следния установен незаконен строеж: „Отвор за врата“, с
местонахождение ***, който строеж е извършен без необходимите строителни книжа (л.
1-2 от преписката). В посочената Заповед № ДК-02-Р-3 от 30.09.2020 г. е
посочено, че собственик на апартамент 24 след замяна от 03.10.2018г. е Р.Д.М.,
а към датата на извършване на строежа възложители са били жалбоподателя и М.Д.М..
По делото е
назначена и извършена съдебно-техническа експертиза (л. л. 29-31 от делото), по
която вещото лице, след като се е запознало с
писмените доказателства по делото и е извършило оглед на място, е дало
заключение, че на посочения в заповедта административен адрес е
изпълнен отвор с размери 83/200 см като затова е премахната част от панелна
стена, разделяща двете жилища (ап. 24 и ап. 25) Отворът е изпълнен без да се
наруши целостта на дюбелите, свързващи подовата и стенната панели. Сградата е с
безгредова носеща конструкция, при която вертикалните товари се поемат от
всички панелни стени като има и неносещи панели. Не са съхранени албумите за
номенклатура на панелите и чертежите на сградата, за да се установи с точност
дали тази стена е носеща. Според вещото лице предназначението на помещенията
след свързването им посредством „отвора за врата“ не се променя, както и
натоварванията в тях. Експертизата установява още, че отворът е укрепен
посредством рамка от стоманен профил U14 и анкериране на
метален профил в подовите панели, като посредством тези видове СМР
експлоатационната годност на стенната панела е възстановена и това не влияе на срокът
на експлоатация.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че по всяка вероятност се
касае за панела с дебелина 14 см, към която към момента е монтиран гипсокартон
и дебелината на стената вече е по-голяма. Принципно по-дебелите панели следва
да са носещи, но при липса на номенклатура на този вариант за производство,
това не може да се установи с категоричност. Принципно прерязването на отвор в
панела нарушава носимоспособността, но в конкретния случай според вещото лице,
тази носимоспособност е възстановена чрез изградената метална рамка, като са
спазени изискванията на конструктивното становище.
По делото като
свидетел е разпитан В.Р.К., който заявява, че лично е извършил строителните
работи по разбиване на стената между жилището на жалбоподателя и
заинтересованата страна Р.М.. При разбиването се е съобразил напълно с даденото
от инж. А.М. конструктивно становище като е разбивано на обозначеното от
инженера място. Наред с висшето си икономическо образование, посочва, че
притежава и средно техническо образование като от 20 години извършва дейност
като физическо лице, свързана с къртене. Свидетелят посочва, че по време на
къртене на процесната стена не е излязла никаква арматура, поради което
свидетелят направил за себе си заключение, че стената не е носеща, без да може
да го твърди със сигурност. Посочва, че процесният отвор е изпълнени изцяло
съобразно даденото конструктивно становище. Същото (л. 25-26 от преписката)
предвижда, че за да се изработи отвор за врата в стоманобетоновата панела с
дебелина 14 см, разделяща двата апартамента, трябва този отвор да се намира на
разстояние 1,80 м от входната врата на ап. 25 като около отвора да се изпълни
метална рамка от U14, която да затвори панела с перата си, към която рамка
да се завари армировката след изрязване на отвора. В замазката също да се
положи метален профил или шина, анкерирана към подовите панели. Според
конструктивното становище е задължително да не се нарушава целостта на
дюбелите, осъществяващи връзка между вертикалните и хоризонтални панели.
В допълнение към
свидетелските показания на св. К., жалбоподателя представя и снимков материал
от процеса на изграждане на процесната врата между двата апартамента (л. 35-36
от делото).
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Строежът,
който е приет за незаконен и е разпоредено премахването му с оспорената в
настоящото производство заповед, е определен от административния орган като
трета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ. Съгласно тази
разпоредба трета категория са жилищни и смесени сгради с високо застрояване;
сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над
5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители. От своя страна в
чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи е посочено, че видовете строежи от трета категория, буква "в"
- жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за
обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет
от 200 до 1000 места включително за посетители, са: 1. сгради за
паркинг-гаражи, гаражи и открити паркинги, разположени в самостоятелни
урегулирани поземлени имоти (УПИ) с капацитет над 100 паркоместа; 2. жилищни
сгради с високо застрояване; 3. смесени сгради с високо застрояване; 4. сгради
и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м
или с капацитет от 200 до 1000 места включително за посетители съгласно
номенклатурата по приложение № 2; 5. лечебни заведения - център за спешна
медицинска помощ, център за трансфузионна хематология, център за психично
здраве, център за кожно-венерически заболявания, комплексен онкологичен център,
дом за медико-социални грижи, хоспис, диализен център, тъканна банка; 6.
общежития, хотели, мотели, планински хижи, почивни домове и ваканционни бунгала
с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места
за посетители.
Съвкупният анализ на цитираните правни норми сочи, а това не е спорно и
между страните, че жилищните сгради с високо застрояване, какъвто е осеметажният
блок ***, в който се намират процесните ап. 25 и ап. 24, са трета категория строеж.
Съгласно чл. 7 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, строежи
от трета категория са и реконструкция и основен ремонт на строежите по чл. 6,
ал. 1 до ал. 7 включително.
В настоящия случай, доколкото се касае за вече съществуваща сграда, макар в
оспорваната заповед да не се конкретизира дали процесния строеж представлява
основен ремонт или реконструкция, безспорно и в двете хипотези ще е налице
строеж също трета категория. С оглед на това съдът намира, че оспорваната
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ,
предвид наличието на надлежно упълномощаване на началника на РДНСК – Русе със
Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа описание на фактите, които
органът счита за установени, както и приложимите правни норми, въз основа на
които е прието, че процесният строеж е незаконен и подлежи на премахване.
Съдът не установи в хода на административното производство да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена въз основа
на констативен акт съгласно чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, който акт е съобщен на
заинтересованите лица като им е дадена възможност да възразят срещу съдържащите
се в констативния акт констатации. Административният орган е установил
релевантните за спора факти, противно на твърденията на жалбоподателя, че
фактическата обстановка не е изяснена в цялост и не е спазено изискването на
чл. 35 от АПК. Всички установими за случая обстоятелства са взети предвид при
произнасянето на ответника.
Спорна по делото всъщност е материалната законосъобразност на заповедта за
премахване на незаконен строеж.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на която се е позовал
административния орган при постановяване на оспорения административен акт, строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Очевидно разпоредбата касае строежи, за които се
изисква одобряване на инвестиционни проекти, респективно издаване на разрешение
за строеж, но същите са изградени без наличието на такива. По аргумент от
противното, за строежи, за които не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти, съответно издаване на разрешение за строеж, не могат да са незаконни
на основание цитираната правна норма.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. От своя страна основният ремонт и
реконструкцията също са понятия, които законът дефинира изрично като съгласно
§5, т. 42 от ДР на ЗУТ "Основен
ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична
замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на
строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но
износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други
видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява
експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната
експлоатация, а по т. 44 от §5 от ДР на ЗУТ "Реконструкция" на строеж
е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения
или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават
носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.
Съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон, а според чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон. Изключенията от този общ принцип са уредени с разпоредбите на чл. 147 и
чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, като в чл. 147 от ЗУТ са уредени хипотезите, в които не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти (но се изисква издаване на
разрешение за строеж), а в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ са изброени изчерпателно
случаите, в които не се изисква издаване на разрешение за строеж, респективно и
одобряване на инвестиционни проекти.
Една от
хипотезите по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, тази по т. 1, обхваща случаите на
извършван текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации, за които
не се изисква издаване на разрешение за строеж. Кои точно дейности могат да
бъдат определени като текущ ремонт е регламентирано с разпоредбата на §5, т. 43
от ДР на ЗУТ, според която "Текущ
ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в
изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и
вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата;
б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и
направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя
предназначението на помещенията и натоварванията в тях.
Анализът на дефинициите за основен и текущ ремонт показва, че основната разлика между двата вида
ремонт е в промяната на конструкцията на ремонтирания обект, характерна за
основния ремонт, докато при текущия ремонт,
изрично е поставено условие да не се засяга конструкцията на сградата,
включително при премахване или преместване на зидове или направата на отвори в
тях, нито да се променя предназначението на помещенията или натоварванията в
тях.
В конкретния случай с оглед на установените по делото факти, в това число
показанията на свидетеля и заключението на СТЕ, съдът намира, че извършените в
процесните имоти СМР по направа на отвор в стена (панела) между двата
апартамента и поставянето на врата, попадат в обхвата на определението за текущ
ремонт по §5, т. 43 от ДР на ЗУТ по следните съображения:
Безспорно извършените СМР съставляват вътрешно преустройство в жилищната
сграда, с което не се засяга конструкцията на сградата, не се променя
предназначението на помещенията и натоварването в тях. По отношение на
предназначението на помещенията и натоварването в тях между страните не е
спорно, че същите не са претърпели промени, както се установява и от приетата
по делото СТЕ. Спорен е въпросът засягат ли извършените СМР по направа на отвор
в стената, разделяща двата апартамента, конструкцията на сградата. В тази връзка
ответникът поддържа становище, че доколкото дебелината на панела е 14 см,
(както се сочи в конструктивното становище), то това е носеща панела и
направата на отвор в нея безспорно засяга конструкцията на сградата, въпреки че
изрични съображения в тази насока не са излагани в оспорената заповед. Като
аргументи за това, че става въпрос за носеща стена, ответникът сочи в писменото
становище от процесуалния представител, публикации – Доклад „Дефекти при
едропанелните жилищни сгради“ и Доклад „Конструктивни елементи и детайли на
едропанелни жилищни сгради по система БС-69-СФл Част 1 – Конструктивни
елементи“, в които се сочи, че вътрешните носещи стенни панели при системата
БС-69-СФ са с дебелина 14 см и основното им предназначение е за поемат
вертикалното натоварване от собственото тегло,
приспадащата им се част от собственото тегло и полезния товар на
покривната и междуетажните плочи, като имат и ограждаща функция като осигуряват
и звукоизолация за въздушен шум.
Съдът намира, че изложените съображения от ответника касаят принципно
положение, което не може да аргументира категоричен извод, че конкретната стена
(панела) е с характер на носеща стена, доколкото липсват проекти и чертежи за
конкретната сграда и албум с номенклатурата на използваните при строежа й
панелни изделия, както е установено от вещото лице. В този смисъл и изготвеното
от инженер-конструктор конструктивно становище се основава на предположението,
че след като панела е с дебелина 14 см, то тя вероятно е носеща, без това
обстоятелство да е категорично установено.
Независимо от това обаче, дори да се приеме тезата на административния
орган, че в конкретния случай изработения отвор за врата е в стена, която има
носеща функция, т.е. е съществен елемент от конструкцията на сградата, ако
пробиването на такъв отвор се извърши без да се засегне тази конструкция, то
отново ще е налице хипотезата на текущ ремонт.
В случая с изготвеното конструктивно становище е даден отговор на въпроса
как може да се изработи отвор в стената без да се засегне конструкцията на
сградата като се запази носимоспособността на стената чрез поставяне на
съответните метални профили, към които да се прикрепи прекъсната армировка на
панелата. От приетата по делото СТЕ и свидетелските показания на св. К.,
безспорно се установява, че извършените СМР са изцяло съобразени с даденото
конструктивно становище, т.е. при изработването на отвора за врата не е
засегната конструкцията на сградата, възстановена е експлоатационната годност
на стенната панела без това да влияе на срока й на експлоатация.
По делото
няма спор, че блок „Ела“ е жилищна сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността при сгради, в които етажи или
части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици
са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване. В случая стенната панела, в която е
изработен отвор за врата, определен от административния орган като незаконен
строеж, доколкото е разделяща между два апартамента, с различни собственици,
представлява по смисъла на цитираната разпоредба обща част от сградата. В този
случай приложение намира чл. 185 от ЗУТ, според ал. 1 от който не се иска
съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства
на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 1. не се променя
предназначението им; 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и
не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на
сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или
до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; 5. се
прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни
собственици; 6. се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни
сгради; 7. преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6. Съгласно ал. 2 от същия
член извън изброените в ал. 1 случаи се изисква решение на общото
събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие
на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат
общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на
подписите.
Съдът
намира, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, а именно извършено е вътрешно преустройство в апартаменти 24 и 25 на етаж
4 във вх. Д на блок Ела, в гр. Русе, при което не са изменени съществено общите
части на сградата, доколкото липсва изменение в носимостособността и
експлоатационната годност на стенната панела между двата апартамента, която
представлява обща част на сградата.
С оглед на
всичко изложено до тук съдът счита за необоснована тезата на ответника, че за
обединяването на два апартамента (каквото е постигнато с поставянето на врата в
общата стена) винаги е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване
на строително разрешение, както и съгласие на етажната собственост, поради
компрометиране на обща част. В настоящия случай подобно компрометиране, в
смисъл на засягане на конструкцията на сградата, не е установено, а съгласно
чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже наличието
на фактическите основания за издаване на оспорения административния акт.
Указания в този смисъл са дадени от съда на страните с определение от
23.11.2020 г.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът счита, че в конкретния случай
извършените от жалбоподателя СМР могат да бъдат определени като текущ ремонт по
смисъла на §5, т. 43 от ДР на ЗУТ и за извършването им не е необходимо
одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, а от
там и същите не могат да бъдат категоризирани като незаконен строеж по чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Това налага извод за незаконосъобразност на оспорената в
настоящото производство заповед на началника на РДНСК – Русе, с която е
наредено премахване на незаконен строеж „отвор за врата“, поради което
заповедта следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в настоящото
производство. Съгласно приложения списък на разноските (л. 37) жалбоподателят
претендира такива в размер на 810 лв., включващи заплатен адвокатски хонорар от
600 лв., 200 лв. – депозит за вещо лице и 10 лв. – държавна такса.
Ответникът по жалбата е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл.
144 от АПК за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита, че договореното и заплатено
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е далеч по-ниско от
предвидения минимален размер от 900 лв. по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което не може да
се счете за прекомерно.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Б.Х.А. ***-Р-3 от 30.09.2020 г. на Началника на
Регионална дирекция за национален строителен контрол – Русе, с която е наредено
да бъде премахнат установен незаконен строеж: „Отвор за врата“, с
местонахождение ***, който е извършен без необходимите строителни книжа.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, с адрес гр. София, бул. “Христо
Ботев” № 47, представлявана от началника И. Н., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Х.Ш.А.Ш., от ***,
ЕГН **********, за разноски по делото сумата от 810,00 (осемстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в срок от
14 дни от съобщаването му.
Съдия: