Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,
20.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в
публично заседание на 15 май….…………………..……………………… през две хиляди и осемнадесета
година…….…...……………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на
прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
433 по описа за 2014г………….……...……………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.109 ЗС.
Предявен е иск от „ЕДИ
Ищецът твърди, че по силата на вписано постановление за възлагане на недвижим имот от 14.04.2014 г. на
ДСИ гр. Берковица е собственик на ПИ с
идетнификатор 03928.514.30 по кадастралната карта на гр.Берковица, с административен
адрес: гр. Берковица – Промишлена зона, с площ от 872.00 кв.м., с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
търговски обект, комплекс, с номер по предходен план 9, кв. 4, парцел ІV, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: 03928.514.32, 03928.514.33,
03928.514.34, 03928.514.29, 03928.514.2, 03928.514.26 и 03928.514.31, ВЕДНО със
сграда с идентификатор 03928.514.30.1,
разположена в ПИ с идентификатор 03928.514.30, със застроена площ
от 141 кв.м. на един етаж, с предназначение на сградата за търговия. Твърди, че с влизане във владение в имота
установили, че ответното дружество е заградило заедно със собствения си имот и
ПИ с идентификатор 03928.514.34, с площ от 80 кв.м., с начин на трайно
ползване: второстепенна улица, собственост на Община Берковица, като по този
начин възпрепятства достъпа до
собствения му имот. Твърди още, че въпреки многократните жалби до Община
Берковица и разпореждания на Кмета на Община Берковица за премахване на
загражденията и до настоящия момент улицата не е освободена и достъпа до имота
му е затворен. Моли съда, да постанови решение,
с което осъди ответното дружество да прекрати
неоснователните си действия, препятстващи достъпа до собствения му имот.
Претендира и направените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество оспорва предявения иск. Излага съображения за недопустимост на предявения иск и за неговата
неоснователност по същество при едни и същи основания. Заявява, че посоченият имот с
идентификатор 03928.514.34 е тяхна собственост, както и че никога
не е бил улица и не е използван като улица. Твърди още, че до имота на ищците има директен достъп от към главната улица
„Николаевска, както и че има транспортен достъп от към улица с идентификатор
03928.514.26. По тези съображения моли съда, да постанови решение, с
което отхвърли предявения иск.
Производството по делото е спирано до приключване с влязло в сила решение
на адм.д.129/2015 година по описа на АС – Монтана.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Изслушано
е и заключение по назначена съдебно – техническа експертиза. След анализа на доказателствата съдът приема
следното :
Ищецът в производството се
легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 03928.514.30 по силата на постановление за възлагане на
недвижим имот от 14.04.2014 г. на ДСИ гр. Берковица.
Ответникът е собственик на ПИ с
идентификатор 03928.514.29, за което притежава титул за собственост – НА 231,
н.д.239 по описа на Нотариус Огнян Каменов за 2004 година.
Имотите са съседни, като и двата имат
за граница ПИ с идентификатор 03928.514.34.
И трите имота са образувани на
основание влязла в сила Заповед РД – 15-267/01.09.1999 година, с която е
одобрен ЗРП. С него за имот с пл.номер 9 в Промишлена зона на град Берковица са
отредени УПИ I до VII включително в квартал 4. Заповедта е влязла в сила, а по отношение на нея е
упражнен и последващ съдебен контрол по адм.д. 129/2015 година по описа на АС –
Монтана.
Имотът на ищцовото дружество е бившия УПИ IV, на ответното дружество – УПИ V, a ПИ с кратък идентификатор 34 е идентичен с вътрешна улица – топик с ОК 1006
и ОК 1007, разположена между УПИ IV, V и VI съгласно одобрения ЗРП (заключение на вещото лице).
От представената по делото преписка по
издаване на цитираната по – горе заповед е видно, че това разделяне на бившия
имот 9 е извършено по искане на собственика на целия имот към онзи момент ХВК
„Славянка”, град Берковица. Със ЗРП за първи
път се образуват нови самостоятелни имоти от имот с пл.номер 9 и с него за
осигуряване на инфраструктура се създава улица – топик. Предназначението й е да
обслужва ПИ с кракти идентификатори по КК 29, 30 и 33.
Имотът на ищцата е бивша собственост на
ответника, придобита от ищцата след проведена публична продан за обезпечаване
на задължение на ответника. По делото няма данни кога е бил придобит от
ответника.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че в началото на имот с кратък идентификатор 34 от към
улицата, успоредна на жп линията има поставен портал от ответника; последният
го заключва и ползва достъпа през него за собствения си имот 29. Порталът
датира още от 1998/1999 година.
Издаденият на 28.08.2014 констативен НА
1146, н.д.366 по описа на Нотариус Огнян Каменов за 2014 година, с който
ответникът се легитимира като собственик на ПИ с кратък идентификатор 34 е
оспорен от ищеца с твърдение, че е нищожен по съображения, че последният не е
могъл да придобие права върху имот – публична общинска собственост.
Основният спор между страните се разви
по въпроса придобил ли е ответника право на собственост върху имот 34 и от там
има ли правото да загради този имот или металният портал е поставен
неправомерно, с което се препятства възможността на ищеца да ползва улица –
топик за излаз на улицата, успоредна на жп линията.
Съдът намира, че с направеното
възражение по същество се оспорва правото на ответника, а не се предявява иск
за нищожност на основание чл.576 ГПК , както и не се оспорва истинността на
представен документ по следните съображения :
Съдебната практика приема, че
е недопустимо предявяване на самостоятелен иск за обявяване на нищожност на
нотариално удостоверяване или нотариален акт, когато от него не са засегнати субективни
материални права на ищеца /когато не заявява собствени права, различни от
удостовереното/. По разбиране на този състав в контекста на конкретния спор, в
случая не се касае и до оспорване истинността на документа- нотариален акт,
поради което не е открито и производство по реда на чл. 193 от ГПК. Касае се до
действителност на извършеното нотариално удостоверяване, във връзка с извода на
нотариуса за удостовереното право на собственост. Както подробно е разяснено в
ТР 11/2012 година на ОСГК, „констатация за принадлежността на
правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен
от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа,
определена по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК. Тъй като нотариалното производство
е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван
от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това
оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае
истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с
него право”. Правото
на собственост може да бъде защитено (когато е налице „въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост” – арг.
ТР 31/1984г. ОСГК) както чрез иск за разпределение на ползване, така и чрез
негаторен иск, така и чрез иск за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване. Преценката е винаги на ищеца и зависи до голяма степен във всеки
конкретен случай от обема на засегнатите права и вида на посегателство. По тези съображения съдът не е открил
производство по оспорване истинността на представения НА (прот. опред. от
26.11.2014 г.) и намира за неоснователни
в тази връзка наведените от ответника възражения за недопустимост на
предявения иск. Уважил е всички доказателствени искания на страните във връзка
с установяване на правото на собственост на ответника по отношение на ПИ с
кратък идентификатор 34.
От събраните доказателства,
посочени по – горе, се налага безспорния извод, че посоченият ПИ 34 има статут
на улица – публична общинска собственост по смисъла на чл.3 ЗОС, който не може
да бъде придобит на основание давностно владение поради изричната забрана на
закона. Към случая не са приложими разпоредбите на ЗУТ (ЗТСУ – отм.), касаещи
отчуждително действие на плана, реализиране на мероприятието, „прилагане” на
уличната регулация и т.н. Това е така, тъй като ПИ 34 е придобил статут на
публична общинска собственост с влизане в сила на Заповедта, с която е одобрен
ЗРП по силата на самия закон – чл.21а ЗТСУ (отм), сега чл.16 ЗУТ. Касае се за
план, с който по молба на бившия собственик на имот пл.номер 9 в промишлена
зона на град Берковица се образуват нови самостоятелни имоти. За тях това
представлява първа регулация. Частта от имота, предназначена за изграждане на
инфраструктура (какъвто е имот 34) става собственост на общината от момента на
влизане в сила на плана. Към процедурата следователно не са относими текстовете
на закона, регламентиращи изграждане на инфраструктура чрез провеждане на
отчуждителни процедури. При наличие на императивна норма в закона, установяваща
абсолютна забрана за придобиване на имот публична общинска собственост, без
значение се явява факта, че ответникът бил заградил имот 34 още през 1998/199
година; че последният изглеждал като част от собствения му имот 29; че не бил
асфалтиран и Общината не била извършвала никакви дейности, свързани с
поддържането на тази улица.
При така установените факти, след
като ответникът не е могъл да придобие правото на собственост по отношение на
ПИ 34, съдът намира за основателен предявения иск.
Чрез иска по чл.109 ЗС се
защитава правото на собственост срещу всяко посегателство, което е
:1.неоснователно, т.е. въздействието противоречи на установения правен режим;
предприето е не по установения за това ред и 2.накърнява защитените чужди
права; пречи на собственика, респ.съсобственика на имота да упражнява правата
си в пълен обем. При преценка на последното обстоятелство следва да се държи
сметка и за вида на вещта и нейното предназначение.
От изложеното по – горе е
видно, че ответникът е поставил портал, който изцяло ограничава достъпа до
улица – топик 34 и по този начин лишава ищеца да ползва тази улица. Улицата е
граница на имота на ищеца и като такава последният има право да я ползва. Без
значение за този извод е обстоятелството, дали ищеца има излаз на друга улица
или не. След като ПИ 34 представлява улица, създадена за да обслужва ПИ 29, 30
и 33, то тя следва да може да бъде използвана от собствениците и ползвателите
на тези имоти. Доколкото статута на имота е публична общинска собственост, то
той следва да може да бъде използван от всички субекти свободно. В този смисъл
с поставяне на портал, преграждащ изцяло улицата, не само се накърняват правата
на ищеца, но и въздействието противоречи на установения правов ред.
По изложените съображения съдът
намира за основателен предявения иск, поради което последният следва да бъде уважен. Предвид констатираните от съда права, различни от
установените в НА 1146, н.д.366 по описа на
Нотариус Огнян Каменов за 2014 година и с оглед указанията, дадени в ТР
178/1986 година във връзка с приложението на чл.537, ал.2 ГПК, НА следва да
бъде отменен. Ищецът е претендирал направените в
производството разноски, поради което такива се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
По горните съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Спорт стил
ОСЪЖДА „Спорт стил
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален Акт 1146, н.д.366 по описа на Нотариус Огнян Каменов за 2014 година.
Решението подлежи на
обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :