Решение по дело №14/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 31
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Жулиета Кръстева Серафимова-Димитрова
Дело: 20225600500014
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. ХАСКОВО, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500014 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл. 437,вр. чл.435,ал.2,т.7 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№47874/04.11.2021г. подадена от
„Гаранционен фонд“, гр.София срещу Постановление за разноски от 28.10.2021 г. на ЧСИ
Николета Кавакова, с рег.№ 929 на КЧСИ и с район на действие ОС-Хасково по изп.дело
№ 20219290401995.
Жалбоподателят длъжник по изпълнителното дело е останал недоволен от
действията на ЧСИ и на основание чл.435,ал.2,т.7 ГПК обжалва постановлението за
разноски от 28.10.2021г., с което ЧСИ отказва да намали адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя, по изпълнителното дело до 200,00 лева.Длъжникът е недоволен
от приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя, като счита,че
адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева е прекомерно и несъобразено с Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с ТР №
6/2012 г.на ОСГТК на ВКС. Поддържа се становището,че приетото в изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение не е съобразено с факта, че образуваното изпълнително дело не
се отличава нито с фактическа нито с правна сложност. Не бил отчетен и факта, че в хода
на конкретното изпълнително производство единствено е била подадена молба за
образуване на изпълнителното дело, като пълномощникът на взискателя не е извършил
други процесуални действия свързани с вземането, предмет на изпълнение. Задължението
1
по изпълнителния лист било платено в срока за доброволно изпълнение, поради което и
образуваното изпълнително производство не било усложнено от фактическа и от правна
страна. В тази връзка жалбоподателят счита,че при определяне на адвокатското
възнаграждение в полза на взискателя е игнориран критерият обем и сложност на защитата
и несъответствието между обема и сложността на делото и размера на възнаграждението,
както и това, че размера на адвокатското възнаграждение не може да се обуславя само от
величината на материалния интерес.
Молят съда да постанови определение, с което да отмени постановлението на
ЧСИ от 28.10.2021 г. и да намали претендиранато от взискателя адвокатско възнаграждение
до 200,00 лева, при условията на евентуалност да намали същото до законоустановения
минимум съобразно правилата на чл.10,т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и след като
размерът на адвокатското възнаграждение бъде редуциран да бъде редуциран и определения
по изпълнителното дело размер на дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ.Претендират присъждане в полза на жалбоподателя и на
разноските във въззивното производство – 25,00 лева държавна такса , авансови такси в
размер на 48,00 лева за администриране на подадената жалба и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78,ал.8 ГПК.
В срока по чл.436,ал.3 ГПК е подаден отговор от Д.С. К., с ЕГН ********** от
*****, чрез адв.А.Е. М., в който са изложени съображения за неоснователност и
необоснованост на изложените доводи относно размера на адвокатското възнаграждение.
Считат,че възраженията на въззивника в тази насока не следва да бъдат вземани предвид и
адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано на основание,че длъжникът е
платил в срока за доброволно изпълнение. Считат за неоснователни възраженията на
длъжника относно начина на определяне на адвокатското възнаграждение и липсата на
процесуално представителство, защита и съдействие по делото. С оглед изложеното молят
съда да остави подадената от длъжника жалба без разглеждане, евентуално без уважение
и да присъди в полза на Адвокатско дружество “Генев и М.“ адвокатски хонорар за оказана
безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Николета Кавакова е представила
писмени мотиви по обжалваните изпълнителни действия, изпратени с копие от
изпълнително дело №20219290401995, по описа на ЧСИ , с рег.№ 929, с район на действие
ОС-Хасково. В мотивите са изложени съображения за неоснователност на жалбата с оглед
материалния интерес на носителите на изпълняемото право и действията извършени по
изпълнителното дело от процесуалния представител на взискателя, чийто хонорар
съответствал на минималния съгласно чл.10 т.2 вр. чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ. Излагат се и
аргументи за правилното определяне размера на пропорционалната такса съобразно т.26 от
ТТРЗЧСИ.
СЪДЪТ, след като прецени оплакванията в жалбата и извърши преценка на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20219290401995, по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с
2
рег.№ 929, с район на действие ОС-Хасково е образувано на 14.10.2021 г. по молба на Д.
С. К., с ЕГН ********** от ****, чрез адв.А.Е. М., член на САК и на основание
изпълнителен лист издаден на 29.09.2021г.по гр.дело № 10575/2018 г. по описа на СГС, с
който длъжникът „Гаранционен фонд“, гр.София е осъден да заплати в полза Д. С. К.
главници и законова лихва общо в размер на 37467,16 лв. /26000 лв.- главница, 8515,00 лв..-
лихва, 2223,85 лв.- главница и 728,31 лв.- лихва/ и 3204,00 лв.- присъдени разноски.
По изпълнителното дело взискателят е бил представляван от адвокат, който е
подал молбата за образуване на изпълнителното дело. С молбата е направено искане за
изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника и е посочена банковата
сметка на длъжника по която да бъдат преведени сумите посочени в ИЛ.Процесуалният
представител на длъжника е претендирал на основание чл.38,ал.1,т.2 и ал.2 от Закона за
адвокатурата да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева,тъй
като взискателят е материално затруднено лице и дружеството с управител процесуалния
представител на взискателя го представлява безплатно в изпълнителното
производството,видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
На 15.10.2021г. ЧСИ е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение с
изх. № 58427/15.10.2021 г./ л.9/. По делото няма приложен документ, но видно от мотивите
на ЧСИ Кавакова, на 22.10.2021г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на
44833,39 лв.Длъжникът е превел по банков път задължението по изпълнителния лист, като с
извършеното плащане е погасил задължението си в предоставения му с поканата
двуседмичния срок за доброволно изпълнение.На 25.10.2021г. по делото е постъпило
възражение с вх.№ 45239/25.10.2021г., с което длъжникът изразява несъгласие с приетите
разноски в изпълнителното производство, представляващи адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното дело,като счита,че размера на определеното от
ЧСИ възнаграждение - 900,00 лева е прекомерен и необосновано висок. Прави искане до
ЧСИ да намали приетите разноски в производството, както и размера на таксата по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ, с вкл. ДДС.
В срок пълномощникът на взискателя е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил направеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение.
С постановление от 28.10.2021г., с изх.№ 62082/28.10.2021г., ЧСИ е отказал
намаляване на приетите в производството разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.
Въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, съдът достига до
следните правни изводи
Жалбата срещу постановлението от 28.10.2021 г. е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител, които
подлежат на обжалване.
Съгласно разясненията дадени в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по т.д. №
3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
3
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника и
разноските по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само когато
не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това,
когато взискателят не предприеме изпълнителни действия или предприетите изпълнителни
действия са отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е
платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноските в изпълнителното
производство.
В настоящият случай длъжникът жалбоподател оспорва единствено размера на
разноските.
С молбата за образуване на изпълнително дело процесуалният представител на
взискателя е посочил начин на изпълнение - изпращане на покана за доброволно
изпълнение,като не е посочил други начини за удовлетворяване на вземането му съгласно
чл.426 от ГПК. И тъй като в рамките на провелия се изпълнителен процес, от страна на
взискателя не са извършени самостоятелни действия по процесуално представителство,не
следва да му бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.
10. т. 2 от НМРАВ.
На следващо място не се спори по делото,че дългът по изпълнителния лист е
погасен от длъжника изцяло в срока на доброволно изпълнение - на 25.10.2021 г., поради
което в тежест на „Гаранционен фонд“ гр.София следва да се възложи единствено
минималното адвокатско възнаграждение за защитата осъществена от един адвокат,като при
осъществените по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание
за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
Отговорността за длъжника за присъждане на възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т.
2 НМРАВ се поражда тогава когато в изпълнителния процес се установи, че процесуалния
представител-адвокат е осъществил допълнителни процесуални действия, които да са
свързани с постигане на преследвания резултат– удовлетворяване на вземането,което е
предмет на принудително събиране.Разпоредбата на чл.10,т.2 намира приложение при дела
с фактическа и правна сложност и при активно поведение от страна на процесуалния
представител по проучване имуществото на длъжника, справки, предлагане на способи за
изпълнение в течение на производството и др.
В конкретният случай такива действия не са извършвани,като длъжникът е
погасил изцяло задължението си в срока за доброволно плащане – на 22.10.2021 г. по
изпълнителното дело,като сумата е преведена по банков път по сметка на ЧСИ, поради
което и не следва да бъде определяно възнаграждение по т.2 от Наредбата.
Настоящият състав на съда намира жалбата за основателна и в частта досежно
неправилното определяне на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно чл. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира
4
такса върху събраната сума, както следва - от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за
горницата над 10 000 лв.
Таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,
като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка
на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със
сумите по изпълнителния лист и чрез съответното изпълнително действие, но не се
включват в материалния интерес при определянето на дължимата такса по чл.26 от
Тарифата.
Включването на адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за
разноски по изпълнителното производство в „ събраната сума“ по смисъла на т.26 от
тарифата е незаконосъобразно.Материалният интерес върху който се изчислява
пропорционалната такса е само присъденото вземане по изпълнителния лист.
В случая дължимата сума по изпълнителният лист – главници и законова лихва е
в размер на 37467,16 лв. /26000 лв.- главница, 8515,00 лв..- лихва, 2223,85 лв.- главница и
728,31 лв.- лихва/. Изчислена по начина, посочен в т.26 б. „ г“ от Тарифата размера на
дължимата такса е 3192,32 лв. с вкл. ДДС, а не както е посочил ЧСИ 3317,12 в призовката за
доброволно изпълнение.
Предвид изложените съображения Постановлението на съдебния изпълнител от
28.10.2021г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да се намалят
приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение от 900,00 лв. на 200,00 лева следва да се отмени като незаконосъобразно,
като вместо това възнаграждението следва да се намали до сумата от 200,00 лева,която
представлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се намали размера на
дължимата такса по т.26 б.“г“ от Тарифата от 3317,12 лв. до 2961,63 лв., с вкл. ДДС.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Начинът и условията за
разпределение на разноските е уреден в чл.78 ГПК, според който отговорността за разноски
се носи от загубилата спора страна. Цитираната разпоредба е израз на разбирането,че
страната, която е предизвикала съдебното производство с неоснователното си оспорване,
следва да заплати направените от насрещната страна разноски. Проявление на това
разбиране е правилото на чл.78, ал. 2 ГПК, според която, ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца.
В конкретния случай взискателят по никакъв начин не е станал причина за
образуването на настоящото производство, поради което и не следва в негова тежест да
5
бъдат възложени разноските направени от жалбоподателя в настоящото производство. В
случая се касае за проверка действията на ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по
делото не носят отговорност, поради което и не могат да бъдат отговорни и за разноските в
настоящото производство.Ето защо направените във въззивното производство разноски
следва да останат за сметка на страната, която ги е направила/ евентуално би могла да ги
претендира за заплащане по реда на чл.441 от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ/.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 28.10.2021г.,изх.№ 62082/28.10.2021 г.
на ЧСИ Николета Кавакова, с рег.№929 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС-
Хасково, по изп.дело № 20219290401995, с което съдебният изпълнител е отказал да намали
адвокатското възнаграждение претендирано от взискателя по изпълнителното дело до
сумата от 200 лева, както и определения по изпълнителното дело размер на дължимата
пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯ приетите в тежест на длъжника „Гаранционен фонд“ гр.София
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 900,00 лв. на 200,00 лв., както и
определената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер от 3317,12 лв. на
3192,32 лв., с вкл. ДДС .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
6