№ 298
гр. Велико Търново, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110101220 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79
и чл.86 от ЗЗД
Ищецът "Водоснабдяване и канализация Йовковци" ООД , гр.Велико
Търново, чрез пълномощника си адв.Т. от ГАК сочи, че е подал заявление по
реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника , във връзка с което била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№817/22 г. на ВТРС за описаните в заповедта
суми. След получени указания предявява иск за приемане на установено
дължимостта на сумата от 1747,32 лева главница, представляваща стойност
на неплатени фактури за ползвана , но неплатена питейна вода и услуги по
пречистване на отпадни води и канализация по партида № 16096 за обект,
находящ се в гр.Горна Оряховица издадени в периода 1.11.2010 г.-
19.11.2021 г. и лихва за забава в размер на 785,32 лева върху всяка фактура.
Претендира законна лихва и разноски. Основава претенциите си на
облигационни правоотношения между страните съгласно Общи условия,
одобрени от ДКЕВР. Твърди, че е изпълнил задълженията си, срещу което
ответникът дължи заплащане на сумите по издадените фактури, описани в
исковата молба. В съдебно заседание се представлява от адв.Т., който
поддържа иска и моли същият да бъде уважен съобразно допуснатото
изменение по реда на чл.214,ал.1 от ГПК.
1
Ответникът И. Л. С. в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирала
отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв.И. от ВТАК в
който заявява, че исковите претенции са неоснователни. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност за сумата от 1726,46 лева главница за
вземания посочени в 13 бр. фактури за периода 27.01.2013 г.- 30.04.2019 г. и
лихвата за забава върху същите вземания от 781,82 лева. Моли съда да
отхвърли иска. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Съдът, след като изслуша становището на страните намира за
установено следното :
По заявление на "Водоснабдяване и канализация Йовковци" ООД, гр.
Велико Търново срещу ответника е издадена заповед за изпълнение от
30.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 817/2021 г. по реда на чл.410 от ГПК за сумите от
1747,32 лева главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване на
заявлението до окончателното изплащане , както и за сумата от 785,32 лева
лихва за забава върху вземанията по фактурите, изчислена за периода след
30-я ден на издаване на съответната фактура до подаване на завялението и
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Приети
са карнетни листи за абоната И. Л. С. за водоснабден обект в гр.****, както и
21 бр. фактури за периода 28.12.2012 г. -31.08.2020 г. по партида 16/961 , в
които са описани начислени кубици вода и тяхната стойност, както и покана
за доброволно изпълнение от 8.01.2021 г. до ответника, върната като
непотърсена. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на св.****-
инкасатор в ищцовото дружество, която заяви, че е влизала в апартамента на
ответника , гледала е водомера и е отчитала показанията му първо на
карнетни листи, а впоследствие на таблети. В жилището живеел брата на С., а
тя била в чужбина.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице, пред
компетентния съд и в законоустановения по чл. 415, ал.1 от ГПК срок.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване
предполага установяване на вземането на кредитора на посоченото основание.
Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше
2
да установи пълно и главно съществуването на валидно облигационно
правоотношение, по който кредиторът е изправна страна, изискуемостта на
вземането срещу длъжника, основанието и размера на всяка от претенциите
си. С оглед приобщените по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за безспорно , че между страните съществува облигационно
правоотношение по повод доставката на питейна вода и отвеждането на
отпадни води до имот, за който е открита партида на абоната-ответник под №
16096, находящ се в гр.**** и на който адрес св.****- инкасатор при ищеца е
извършвала проверка на водомера и е записвала потребените кубици вода
според приложените карнети. Начислявани са съответните суми, дължими от
потребителя на услугите за периода от 28.12.2020 г. до 31.08.2020 г. според
издадените фактури за задълженията на абоната. Горното води до извода за
изправност на оператора в договорните отношения между него и абоната,
което от своя страна изисква насрещна престация за заплащане на дължимите
суми от абоната-ответник по делото. Съгласно чл. 33 от публикуваните и
известни и на съда ОУ, операторът издава ежемесечни фактури при наличие
на консумация и /или служебно начисляване на количества, а потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-
дневен срок от датата на фактуриране. Според чл.44 от ОУ, при неизпълнение
на тези задължения в срок, потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва по реда на чл.86,ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
оператора. При разпределената от съда доказателствена тежест ответникът
следваше да установи пълно и главно, че не дължи претендираните от ищеца
суми било то поради плащане, било при доказване на други правопогасяващи
или правоизключващи възражения. Съобразявайки направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност, по искане на ищеца е допуснато
изменение на иска , чрез неговото намаляване като същият се счита предявен
за сумата от 28,79 лева главница представляваща неплатени задължения по
фактури за периода 27.11.2018 г.- 3.08.2020 г. вкл. Доколкото съдът приема
за доказано от страна на ищцовото дружество, че е извършило услуги по
доставка на питейна вода и пречистване на отпадни води на абоната-ответник,
а ответникът не установи, че е платил стойността на тези услуги съобразно
издадените фактури, следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 28,79 лева представляваща стойността на дължима, но незаплатена
3
сума за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води по десет броя
фактури за периода 27.11.2018 г.- 3.08.2020 г. вкл. Поради неизпълнение на
задължението същите да се платят в 30-дневен срок от издаване на фактурата
е начислена и се претендира лихва за забава върху всяко едно от
задълженията в общ размер от 5,33 лева върху неплатените десет броя
фактури за посочения период. При тези изводи на съда следва да се приеме
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 28,79 лева представляваща стойността на дължима, но
незаплатена сума за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за
обект в гр.**** по партида 16096 за периода 27.11.2018 г.- 3.08.2020 г. вкл.,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на завялението-
23.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането , както и сумата от
общо 5,33 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва изчислена по всяка една от 10-те бр. фактури, считано от изтичане на
30-дневния срок след датата на издаването им.
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. При този изход на делото ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 4,72 лева разноски направени в заповедното производство
за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение. Дължимите в исковото
производство разноски възлизат на 9,36 лева за заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Разноските са определени съобразно уважената част от претенциите , имайки
предвид, че ищецът поиска изменение на иска, чрез неговото намаляване,
като призна основателността на релевираното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност за част от претендираните задължения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Л. С. с ЕГН ********** от гр.Г***
ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
4
ул."П.Яворов" № 30 сумата от 28,79 / двадесет и осем лева и 79 ст./ лева,
представляваща стойността на дължима, но незаплатена сума за доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води за обект в **** по партида 16096
за периода 27.11.2018 г.- 3.08.2020 г. вкл., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението - 23.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането , както и сумата от общо 5,33 / пет лева и 33 ст./ ,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислена
по всяка една от 10-те бр. фактури , считано от изтичане на 30-дневния срок
след датата на издаването им, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 817/22 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА И. Л. С. с ЕГН ********** от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
ул."П.Яворов" № 30 сумата от 4,72 / четири лева и 72 ст./ разноски,
направени в заповедното производство и сумата от 9,36 / девет лева и 36 ст./
разноски, направени в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5