№ 2914
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100504818 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 23.11.2023г., постановено по гр. д. № 22401/2022г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 47 състав, са уважени предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу М. М. Л.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземания по Договор № ********* за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден № М4617050 и приложения към него, за следните суми: 675, 94
лева, представляваща неизплатени задължения за ползвани електронни
съобщителни услуги в периода от 23.07.2019г. до 22.02.2020г. с период на
изискуемост 02.09.2019г. – 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.08.2021г. до окончателното изплащане; 344, 50 лева,
представляваща незаплатени вноски за цена на закупено устройство на
изплащане за периода от 23.07.2019г. до 22.02.2020г. с период на изискуемост
02.09.2019г. – 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.08.2021г. до окончателното изплащане и за 243, 87 лева,
1
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на ответника
на сключения между страните договор, за които суми на 03.11.2021г. е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48457/2021г. по описа на СРС, І
ГО, 47 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника М. М. Л., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
за нарушение на материалния закон. Оспорват се формираните изводи, че
между страните е съществувало облигационно правоотношение по процесния
договор. Сочи, че договорът е бил сключен за срок от 2 години – за периода от
24.08.2016г. до 24.08.2018г., като след изтичане на определения срок неговото
действие е прекратено. Поддържа, че приетото заключение на съдебно-
техническата експертиза не следва да се кредитира по съображения, че при
неплащане на задължение по една месечна фактура в рамките на една седмица
след изтичане на падежа на задължението, мобилните оператори преустановят
входящите обаждания и ползването на мобилен интернет. Освен това
ищцовото дружество не било ангажирало доказателства за редовно водене на
търговските книги съгласно ЗСч. Навежда доводи, че изводите на
първоинстанционния съд са основани само и единствено на частни
документи, издадени от ищеца и отразяващи само благоприятни за мобилния
оператор факти, които са били надлежно оспорени. Счита за неправилно
решението и в частта, в която е прието за неоснователно релевираното
възражение за нищожност на клаузите за неустойки. По тези съображения е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Въззиваемата страна „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни
норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на
решението в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
2
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.
269, предл. 2-ро от ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС,
чл. 342 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕ за
установяване съществуване на вземания за абонаментни такси и услуги:
Основателността на предявения иск се обуславя от установяването от
ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил
да заплаща абонаментна такса; че ищецът е изпълнил задълженията си и е
предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, като
за ответника е възникнало задължение за заплащането на ползваните от него
услуги.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства
- договори за мобилни услуги, съдържащи подпис на представител
на мобилния оператор и на ответника, чийто подпис не е оспорен от
последния, се установява, че между страните са съществували облигационни
отношения, по силата на които "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно
наименование "МОБИЛТЕЛ“ ЕАД/ се е задължило да предостави на
ответника достъп до мрежата за мобилни услуги за посочените в исковата
молба и представените по делото договори предпочетени номера.
По делото е представен договор № ********* от 24.08.2016г. за
електронни съобщителни услуги, сключен за срок от 2 години - до
3
24.08.2018г., както и приложения към него. Съгласно чл. 5 от договора
влизането в сила, срокът и условията за подновяване и/или прекратяване на
договора за всяка отделна услуга, както и дължимите от абоната неустойки
и/или обезщетения, се посочват в съответното приложение по т. 3.2.
Уговорено е още в чл. 5.2., че за всяка услуга, предоставена по договора и
приложенията към него, могат да се договарят и да се прилагат различни
срокове. В приложение на нормата на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че
подписаният частен документ /какъвто е представеният договор и съответните
приложения към него/, чиято автентичност /авторство на волеизявленията/ не
е оспорена от ответника, се ползва с формална доказателствена сила и
съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от
лицето подписало документа, в частност – изхожда от ответника.
Съгласно представените приложения № 1 към договора, допълнително
приложение към приложение № 1 и приложение № 3, същите са сключени на
24.01.2018г. със срок на действие от 2 години. В този смисъл се налага извод за
неоснователност на релевираното от ответника възражение, че
правоотношението между страните е било прекратено поради изтичане на
срока на действие на договора от 2016г. преди началото на исковия период. По
силата на посочения договор и приложенията към него операторът е
предоставил на абоната мобилни услуги за два номера – ********* и
0*********, както и мобилен интернет, а ответникът се е задължил да
заплаща стойността на месечната абонаментна такса и на цената на
ползваните услуги. По отношение на абонаментната такса за ползваните
услуги за номера ********* и 0*********, е уговорена месечна абонаментна
такса в общ размер на 39, 03 лева без ДДС или 46, 84 лева с ДДС, а за
мобилния интернет – месечна такса в размер на 20, 75 лева без ДДС или 24, 90
лева с ДДС.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да
се кредитира като пълно и обосновано. Вещото лице е извършило проверка в
информационния одит на билинг системата на ищцовото дружество
(системата, отразяваща трафичните данни с цел включването и отразяването
им в месечните фактури), в резултат на която не са установени грешки или
манипулации на процеса на остойностяване на процесните комуникационни
4
услуги, отразени в т. нар. CDRs - детайлни записи за разговорите, т.е.
събраните трафични данни. Направен е категоричен извод, че използваните
през процесния период услуги са остойностени правилно, като видно от
съхранените резултати от трафични данни е налице реално предоставяне на
достъп до мрежата на ищцовото дружество за исковия период, като услугите
са предоставени именно във фактурирания обем.
Релевираното от въззивницата оспорване на експертното заключение е
неоснователно. В първоинстанционното производство същото е обосновано с
доводите, че експертизата е изготвена въз основа на доказателства, които не са
приложени по делото. Съдебната практика приема, че ако експертно
заключение се базира на документи, неприети като доказателство по делото и
страна в процеса възрази срещу тяхната достоверност, съдът е длъжен да
събере тези доказателства и да осигури възможност за оспорването им. В
случая обаче ответникът не е релевирал възражения срещу достоверността на
документите и отразените в тях трафични данни, върху които се основават
изводите на вещото лице, и с които същият се е снабдил след извършването на
съответната проверка в ищцовото дружество.
По тези съображения се налага извод, че по делото е установено
надлежното изпълнение от страна на ищеца на договорните му задължения по
предоставяне на електронни съобщителни услуги, както и реалното им
потребяване от ответницата в обема, твърдян от дружеството-доставчик.
Въззивницата нито твърди, нито доказва да е погасила задълженията си за
заплащане на месечните абонаментни такси и предоставените допълнителни
услуги, както и на задължението за стойността на предоставеното на
изплащане устройство въз основа на представения и неоспорен от М. Л.
договор за продажба на изплащане от 24.01.2018г. Предявеният иск е
основателен в пълния претендиран размер от общо 675, 94 лева.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342 от ТЗ:
Уважаването на предявената претенция по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
342 ТЗ е обусловена от установяването на следните обстоятелства: наличие на
валидно правоотношение между страните, възникнало по силата на договор за
лизинг, по което ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство, а за
лизингополучателят е възникнало задължение да заплати стойността на вещта
по определения в договора погасителен план.
5
В случая от представения по делото договор за продажба на изплащане
от 22.05.2019г., подписан от ответницата и неоспорен от същата, се установява
наличието на валидно възникнало правоотношение между страните с
посочените в договора права и задължения. Установява се също фактическото
предаване на вещта, което обстоятелство е изрично удостоверено в изготвения
приемо-предавателен протокол. При това положение въззивната инстанция
счита, че страните по делото са били валидно обвързани по сключени договор
за продажба на изплащане на телефонен апарат Самсунг за посочената цена в
размер на 359, 52 лева. Към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК всички
месечни вноски са били падежирали, т.е. били са изискуеми. Ответникът нито
твърди, нито установява да е погасил задължението си в претендирания
размер от 344, 50 лева, поради което предявеният иск е основателен.
По предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за неустойки при предсрочно
прекратяване на договорите за услуги:
От представения по делото договор и приложения към него се
установява, че страните са уговорили изпълнението на задълженията на
абоната да се обезпечи с клаузи за неустойка. Според същите, ако достъпът до
мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване,
определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който
договора се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до
изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване, абонатът дължи на оператора и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент.
6
По делото са представени Общи условия на взаимоотношенията между
“А1 България” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни врежи на “А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, приложими за процесния период.
Видно от извършените вписвания в договорите между страните, подписани от
ответника, абонатът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите
Общи условия, които са били надлежно предоставени на потребителя.
Съгласно т. 26.4 от Общите условия заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задълженията им
за заплащане на дължимите суми. Клаузата на т. 54.12. от ОУ сочи, че
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от
страна на оператора, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми
от абоната/потребителя продължи повече от 124 дни.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че за
развалянето на процесните договори поради виновно неизпълнение на
задълженията на абоната не са приложими общите правила на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД и за настъпването на правните последици на развалянето не е необходимо
изявление на изправната страна в същата форма /в случая – писмена/. В
приложимите ОУ – т. 54.12. от същите е уговорено автоматично прекратяване
на договора без насрещната страна да бъде уведомявана за това. Изрично е
посочено, че в хипотезата на забава на плащането на дължимите суми,
продължила повече от 124 дни, договорът се счита за едностранно прекратен.
В посочената клауза са изрично уговорени предпоставките за автоматично
прекратяване, които са ясни. Посочен е и моментът, от който действието на
договора се прекратява. Уговорката за автоматично прекратяване на
правоотношението е валидна и обвързваща страните със силата на закон /чл.
20а ЗЗД/. Тази уговорка е израз на прогласената в чл. 9 ЗЗД свобода на
страните да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В
цитираните клаузи от договора страните са изразили ясно и недвусмислено
съгласие създадената между тях правна връзка да бъде прекратена при
осъществяването на определени факти от обективната действителност, без да
е необходимо нарочно волеизявление на някоя от тях за настъпване на
прекратяването. Доколкото разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД съдържат
7
диспозитивни, а не императивни правни норми, е допустимо неизпълнението
на договорно задължение да бъде основание за прекратяване на един договор
при ред и условия, различни от предвидените в закона за разваляне на
договора.
Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения,
обосноваващи предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
възникването на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/. наличието на
облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. че
кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор/че е
бил готов да ги изпълни/; 3/. че процесният договор е бил предсрочно
прекратен/развален и 4/. че между страните е била валидно уговорена по
размер неустойка в случай на предсрочно прекратяване/разваляне на
договора.
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер са предварително определени от страните.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени
вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно
неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са уговорили
предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно
определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите
от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното
неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора.
По делото се установи наличието на вземане в полза на ищеца за сума,
представляваща дължими, но неплатени абонаментни месечни такси и
потребени услуги по посочения договор за исковия период. Забавата за
плащане на задълженията на абоната е продължила повече от 124 дни, поради
което договорът се счита за автоматично прекратен на основание т. 54.12. от
ОУ.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно релевираното от
въззивницата възражение, че така уговорените неустоечни клаузи са
уговорени във вреда на потребителя и водят до значително неравновесие в
8
правата и задълженията на страните, като предоставят възможност на ищеца
да получи необосновано високо обезщетение при неизпълнение задълженията
на ответника. Тази клауза не е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:
Неустойката представлява договорен способ, при който страните при
сключване на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по
договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната страна на договорно
правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е
длъжна да доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в
нейна полза неустойка. За да бъде действителна клаузата за неустойка,
необходимо е неустойката да съответства на нейните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния случай ищецът претендира заплащане на неустойка при
прекратяване на договора по вина на абоната като се позовава на клаузата на
общите условия - чл. 54.12, според която прекратяването настъпва, ако има
просрочие на задължение на клиента над 124 дни като ищецът сочи, че в
сключения договор е уговорена дължимост на неустойка в размер на три
месечни стандартни абонаментни такси. Настоящият въззивен състав приема,
че така уговорена неустойката съответства на обезщетителната и санкционна
функции, които са присъщи на неустойката, отчитайки допуснато
неизпълнение на договорно задължение от страна на потребителя на
далекосъобщителни услуги. Така уговорената неустойка не разкрива
признаците и на неравноправна клауза. Неустойката представлява санкция за
страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и
същевременно обезщетява изправната страна по договора, изпълнила своите
договорни задължения. В случая тази неустойка не е необосновано висока и
не води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Стандартният
месечен абонамент за предоставените услуги е конкретно определен, като
претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните
максимален размер от три стандартни месечни такси. С оглед на това не е
налице нарушаване на добрите нрави и съответно не е налице нищожност на
неустоечната клауза.
Неустойката за неспазен срок на договора в максималният й троен
размер на съответната абонаментна такса има за цел да компенсира вредите от
9
накърнения негативен интерес на кредитора от прекратяване на
правоотношението преди изтичане на срока на облигационната връзка. Наред
с това така уговорената неустойка цели да набави заместваща облага за
оператора, поради факта, че същият пропуска възможността да реализира
приходи от предоставянето на услуги за по-продължителен срок, като той вече
е осигурил техническата възможност за това. Не се констатират и нарушения
на императивни правила, уреждащи потребителската закрила по смисъла
на чл. 143-чл. 146 от ЗЗП, доколкото не е налице неяснота на клаузата или
същата да създава значително неравновесие в правата и задълженията на
страните.
Следва да се посочи, че размерът на неустойката не се формира от
месечната абонаментна такса, уговорена по сключения между страните
договор, а съобразно стойността на стандартната /без отстъпка/ месечна такса
и от стойността на отстъпките от абонаментните планове, които са в общ
размер на 119, 16 лева. Наведените доводи за недоказаност на предявения иск
по размер са неоснователни.
Основателна е и претенцията за заплащане на неустойка в размер на 122,
71 лева, представляваща отстъпка от цената на закупеното крайно устройство
с договора за продажба на изплащане от 22.05.2019г. Уговорената клауза за
неустойка не е нищожна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Търговецът е
предоставил преференциална цена при ползване на абонамент като е уговорил
неустоечна клауза за дължимост на стандартната цена в зависимост
/съответстваща/ на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Следва да се посочи, че в случая не е налице хипотеза на недопустимо
кумулирането на горепосочената неустойка с тази, представляваща
стойността на отстъпките от пазарните цени на крайни устройства, тъй като и
двете обезщетяват вреди от неизпълнението на абоната. Не е налице
припокриване на вредите, които всяка от претендираните неустойки
обезпечава. Неустойката при предсрочно прекратяване на договора за услуги
в тройният размер на съответната абонаментна такса има за цел да набави
заместваща облага за оператора, поради факта, че същият пропуска
възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги за по-
продължителен срок, като той вече е осигурил техническата възможност за
това. Неустойката в размер на предоставената в полза на абоната отстъпка от
10
пазарната цена на крайно устройство има за цел да обезщети оператора за
това, че е пропуснал възможността да продаде устройството по пазарна цена,
като го е предоставил на намалена такава на клиент, който към този момент се
е легитимирал като дългосрочен такъв по силата на облигационната връзка
между страните по договора за съобщителни услуги. Впоследствие това
условие е отпаднало, респективно е отпаднал и интересът на оператора да се
лиши от разликата в цените, която евентуално би могъл да компенсира в
условията на дългосрочна обвързаност.
С оглед изложеното се налага извод за основателност на предявените
искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, както правилно е приел първоинстанционният
съд. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед цената на предявения иск и предвид ограничението по чл. 280,
ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19272 от 23.11.2023г., постановено по
гр.д. № 22401/2022г. по описа на СРС, ГО, 47 състав.
ОСЪЖДА М. М. Л., ЕГН **********, гр. София, жк „********* да
заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *********, на основание чл. 273, вр. 78, ал. 8 от
ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12