№ 44
гр. Варна, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно частно наказателно
дело № 20243000600393 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе преидвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 вр. чл. 306, ал.1, т.1 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение № 414 на ОС - Добрич,
постановено на 13.11.2024г. по НОХД № 447/24г. по описа на същия съд, с
което е било извършено групиране на наложени наказания на осъдената В. Г.
К. по НОХД №447/2024г. на Окръжен съд Добрич, по НОХД №873/2023г. на
Районен съд Добрич, по НОХД №2728/2023г. на Районен съд Варна и по
НОХД №57/2024г. на Районен съд Попово, и по реда на чл.24 от НК е
увеличено така определеното общо наказание с 8 месеца. Общото наказание
„лишаване от свобода“, което осъдената следва да изтърпи е в размер на ДВЕ
ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим.
Със същия съдебен акт, на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато
от така определеното общо наказание, фактически изтърпяното до момента от
осъденото лице, а именно от 20.01.2024г. до 30.07.2024г. общо наказание от
осем месеца лишаване от свобода /с групирани наказания по н.о.х.д.
1
№57/2024г. на Районен съд Попово, н.о.х.д.№2728/2023г. на Районен съд
Варна и н.о.х.д.№873/2023г. на Районен съд Добрич, с приложение на чл.24 от
НК/, определено по ч.н.д.№159/2024г. на РС Попово, както и времето на
задържане под стража по н.о.х.д.№447/2024г. на Окръжен съд Добрич,
считано от 30.07.2024г. до 13.11.2024г.
Недоволна от постановения съдебен акт е останала осъдената В. Г. К.,
която чрез упълномощения си защитник адв. М. Я. /АК-Добрич/ го обжалва в
частта, досежно приложението на чл.24 от НК с твърдения за липса на
предпоставките за приложението му, доколкото обществената опасност на
осъденото лице не е голяма, поради което и с оглед целите на чл.36 от НК не
се налага увеличаване на общото наказание. Прави се искане за отмяна на
определението в тази му част.
Пред състава на въззивния съд жалбата се поддържа от двамата
защитници - адв. М. Я. /АК-Добрич/ и встъпИ. пред настоящата инстанция
защитник - адв.П. /АК Варна/, като се акцентира на семейното положение на
подзащитната им и необходимостта да полага грижи за двете си малолетни
деца, развиват се доводи и в насока на прекомерност на наказанието, което тя
трябва да изтърпи ефективно след увеличаването му с 8 месеца, а в тази
връзка и безпредметността на превъзпитателния ефект спрямо нея. Адв. П.
навежда съображения за незаконосъобразност на съдебния акт на ДОС
досежно приложението на чл. 24 от НК, доколкото увеличение на вече
групирани наказания по други дела е било извършвано и при новото
групиране, предмет на настоящото ревизирано определение, е недопустимо
повторно прилагане на чл. 24 от НК. В тази връзка цитира съдебна практика.
Представителят на АпП-Варна оспорва жалбата и навежда доводи за
правилност на първоинст. съдебен акт с молба за потвърждаването му като
правилен, обоснован и законосъобразен.
Осъдената К. моли за отмяна на определението в частта на увеличеното
й наказание с 8 месеца лишаване от свобода, като конкретната й молба е да не
бъда връщана в затвора отново.
Съставът на АпС Варна, като взе предвид възраженията на
жалбоподателката, провери изцяло правилността, обосноваността и
законосъобразността на обжалваното определение, съобразявайки следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима, разгледана по същество е неоснователна.
Първонист. съд – ОС Добрич, аргументирано е приел, а и не се спори от
2
страните, че жалб. К. е многократно осъждана с влезли в сила съдебни актове
за деяния от общ характер. От тази съвкупност от осъждания, само деянията
по НОХД №447/2024г. на Окръжен съд Добрич, НОХД №873/2023г. на
Районен съд Добрич, НОХД №2728/2023г. на Районен съд Варна и НОХД
№57/2024г. на Районен съд Попово, са извършени при условия на реална
съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,
което е обусловило тяхното групиране, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 НК, с определяне на едно общо най-тежко наказание, а именно
"лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 4 (четири) месеца при
първоначален строг режим.
Останалите осъждания, видно от приложената по делото справка за
съдимост, се намират в отношение на рецидив спрямо осъжданията, описани
по-горе, са изтърпяни и по отношение на тях също са били извършвани
групирания. С определение по ЧНД №159/2024г. на РС Попово на жалб.К. е
определено общо наказание по описаните осъждания НОХД №873/2023г. на
Районен съд Добрич, НОХД №2728/2023г. на Районен съд Варна и НОХД
№57/2024г. на Районен съд Попово - най-тежко от тях- лишаване от свобода
за срок от шест месеца, което е увеличено, на основание чл.24 от НК с още два
месеца. От приложената справка от Затвора-Сливен се установява, че това
наказание е изтърпяно от 20.01.2024г. до 30.07.2024г
Принципът за "поглъщане" на наказания /чл. 23 от НК/, закрепен в НК,
балансиран с възможността за увеличаване на определената най-тежка
санкция / чл. 24 от НК/, е насочен към постигане на справедливо наказание,
удовлетворяващо целите на чл. 36 от НК. Правилното му прилагане изисква
преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимото лице, на
обществената опасност на отделените деяния, на броя на наказваните
престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за
конкретните измерения на общественоопасните последици.
В този смисъм законосъобразни и обосновани се явяват изводите на
първата инстанция относно необходимостта от приложението на чл. 24 от НК,
предвид проявената престъпна упоритост от жалбоподателката при
извършване на престъпления с подчертано висока степен на обществена
опасност. ОС Добрич е съобразил множеството осъждания във времето, което
закономерно е довело до извода и за висока степен на обществена опасност на
личността й. Следва да бъде споделено и становището, че осъдената не е
демонстрирала желание да преосмисли поведението си, да се превъзпита и да
бъде полезна на обществотода не вреди, като се ресоциализира след
3
изтърпяване на наложените й наказания по начин, по който да спазва
установените в страната правила и норми на поведение. Видно от справката
съдимост, простираща се на 14 страници, престъпната деятелност на К.
датира още от 2011г., когато е била непълнолетна – едва на 15 годишна
възраст. През целия времеви диапазон до последното осъждане, единственото
време в което не е извършвала кражби, е това в което е била в пенитенциарно
заведение, т.к. е била физически възпрепятствана да върши това.
Налице е проява на упорита престъпна воля – жалбоподателката,
въпреки че е търпяла ефективни наказания „лишаване от свобода“, не е
коригирала поведението си. Събраните по делото данни досежно съдебното й
минало сочат, че предходните й осъждания, включително и с приложението на
института на пробацията (многократни опити за въздействие, чрез
включването в различни програми по ограмотяване, срещи с пробационен
служител и др.), обществено порицание, условното осъждане, не са изиграли
своето възпиращо, предупредително и превантивно въздействие върху
нейната личност, което я очертава като лице с утвърдени престъпни навици,
което е продължило да извършва престъпления, които са и от едни и същи
вид, а именно по чл. 194-196 от НК. Инцидентни са били престъпленията по
чл. 249, ал.1 от НК, доколкото във вещите обект на кражбите са се намирали и
дебитни карти от които са правени опити или са теглени парични суми. Всичко
гореизложено недвусмислено налага и по – продължително корекционно
въздействие.
Съобразявайки, че в конкретния случай се касае за личност с
изключително завишена степен на обществена опасност, която в един
продължителен период от време е била наказателно санкционирана за деяния с
висока степен на обществена опасност.
В този смисъл правилно първата инстанция е достигнала до извода, че е
наложително да бъде увеличено определеното общо най-тежко наказание с 8
/осем/ месеца. То е и законосъобразно, защото съдът е съобразил правилата,
съдържащи се в нормата на чл. 24 НК и определящи границите при
прилагането й, включително и указанията на ВКС “…Допустимо е след ново
осъждане за престъпление, което не попада в отношение на съвкупност с нито
едно от деянията по предходни влезли в сила присъди, съдът, постановил
последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата
или по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, като приложи по отношение на
предходните осъждания правилата на чл. 23-25 НК…“ , дадени в точка 3 на ТР
№3 / 2009г на ОСНК.
4
В принципен план, становището на защитата, че прилагането на чл. 24
НК е една правна възможност е вярно, но то е изключение, предвидено от
закона при определяне на наказания при съвкупност от престъпления, като
при прилагането му се съблюдават определени предпоставки /общо
определеното наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от
престъпните деяния и със същото това наказание да не мога да се постигнат
целите на наказателната репресия/, и ясно поставени в нормата изисквания и
ограничения /съобразяване с максималния размер на съответния вид
наказание и със сбора на определените наказания/. След като решаващият съд
се е съобразил с тези императиви и е изложил достатъчно мотиви в
определението си, то той правилно е приложил материалния закон, което води
до единствения извод, че обжалваният съдебен акт като цяло е обоснован,
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Правилно съдът, на основание чл. 25, ал. 2 от НК е извършил
приспадане на изтърпяните части от наказанията, включени в съвкупността.
Това е относимо и по отношение на определения затворнически режим,
съгласно изискванията на ЗИНЗС, за изтърпяване на общото наказание.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 вр. чл. 306, ал. 3 вр.чл.
334, т. 6 НПК съставът на АпС-Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 414 на ОС - Добрич, постановено на
13.11.2024г. по НОХД № 447/24г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5