ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 02.06.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на втори юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търговско дело № 589/2020
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Н.И.“ ЕООД, ЕИК********,със
седалище *** и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.А.К.и „П.А.“
ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Д.И.в
качеството на управител, в качеството им на съдружници с равни дялове в ДЗЗД „П.КО“,
БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище *** и адрес на управление ***, ниво 1, офис 3,
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл.
327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 70021,96 лева – цена на
доставен имуностимулант за растения (минерален тор), за която са издадени
фактура № **********/07.05.2019 г. на стойност 18885,96 лева, от която
непогасен остатък 12800,32 лева, фактура № **********/10.05.2019 г. на стойност
18885,96 лева, фактура № **********/17.06.2019 г. на стойност 21422,88 лева и
фактура № **********/28.06.2019 г. на стойност 16912,80 лева, заедно със
сумата 4973,90 лева – обезщетение за
забава върху цената по всяка фактура до 18.03.2020 г..
При
дължимата служебна проверка на редовността на предявената искова молба, съдът е
констатирал, че същата не съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и
чл. 128, т. 2 ГПК, като с разпореждане е указал на ищците да изложат фактически
твърдения дали всяка от процесните четири доставки представлява самостоятелен
неформален договор за продажба, при който между съдоговорителите е постигано
отделно съгласие по отношение на двата съществени елемента на сделката за
продажба – определено е количеството и вида на стоката, както и цената за нея
или твърдят, че извършените продажби на минерален тор П.Агро са в резултат на
единно продажбено правоотношение, в който случай ще следва да изложат фактите,
които са породили това провоотношение.
В
изпълнение на указанията е постъпила молба, вх. № 46602/01.06.2020 г., в която
изрично е уточнено, че се касае за четири самостоятелни сделки и всяка от тях
представлява самостоятелен договор за продажба. При съобразяване на твърденията
на ищците, изложени в уточнителната молба, че между страните са сключени четири
неформални договори за търговски продажби, се налага изводът, че предявените
главни осъдителни искове, с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ се основават
на твърдения за съществуващи между страните облигационни отношения, произтичащи
от различни договори за продажба на стоки, обективирани в процесните 4 фактури.
С подписването на всяка една фактура между съдоговорителите е постигано отделно
съгласие по отношение на двата съществени елемента на сделката за продажба –
определено е количеството и вида на вещите, които се продават, както и цената
за тях, т. е. сключван е отделен договор. След като претенциите на ищците са
основани на самостоятелни договори, то следва да се приеме, че в случая съдът е
сезиран с отделни обективно кумулативно съединени главни и акцесорни осъдителни
искове с правна квалификация чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е
практиката на ВКС – определение № 167 от 25.03.2016 г., постановено по ч. т. д.
№ 192/2016 г. по описа на ВКС, II Т.О. и определение № 279 от 14.12.2016 г., постановено
по ч. т. д. № 60177/2016 г. по описа на ВКС, I Г.О.
Цената
на всеки от така предявените осъдителни искове се определя по правилото на чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК и е в размер на търсената сума по всеки един отделен
договор, обективиран в съответната фактура, като всяка от претендираните суми е
под 25 000 лева за всяка отделна сделка за продажба. Цената на всеки един
от отделните акцесорни искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава върху неплатените в срок задължения за
покупна цена, също е под 25 000 лева.
Ето
защо и предвид разпоредбите на чл. 103 ГПК и чл. 104, т. 4 ГПК се налага
изводът, че всички искове, предявени в настоящото производство, са подсъдни на
районен съд като първа инстанция. Не е налице и хипотезата на чл. 104, т. 6 ГПК, тъй като сред исковете, които са съединени за разглеждане с процесната
искова молба, няма нито един, който да е подсъден на окръжен съд като първа
инстанция.
Съгласно
чл. 119, ал. 1 ГПК за родовата подсъдност съдът следи служебно, ето защо и тъй
като цената на всеки от предявените искове е под предвидения в чл. 104, т. 4 ГПК размер, изискващ разглеждането му от окръжен съд като първа инстанция,
компетентен да се произнесе по спора е Софийският районен съд, на който делото
следва да бъде изпратено по подсъдност.
Така
мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по търг. дело
№ 589/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16
състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищците.
СЪДИЯ: