Решение по дело №359/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 152 от 27.02.2025 г., постановено по анд № 20244430202317/2024 г., Районен съд Плевен е потвърдил наказателно постановление № Р – 006224/14.11.2024 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], ет.5, ЕИК *********, на основание чл.45, ал.1 от Закон за потребителския кредит (ЗПК), във връзка с чл.27, чл.53 и чл.83 от ЗАНН вр. чл.55, ал.2 от ЗПК е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК за това, че на 5.06.2024 г. в гр.Плевен като кредитор е сключил договор № 1086687 от 05.06.2024 г., който не отговаря на изискванията чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, а именно не е посочен лихвения процент, който се прилага на ден и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК- посоченият в него ГПР не отговаря на действителния ГПР, тъй като не включва размера на неустойката.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД чрез юрисконсулт Ц. Б., като се сочат касационни основания - нарушаване на материалния закон, съдопроизводствените правила и налагане на несправедливо наказание. Описва безспорните между страните факти, след което сочи, че PC - Плевен е пропуснал да установи, че кредиторът предоставя своевременна и правилна преддоговорна информация на потребителите. Видно от съдържанието на Констативен протокол № К-2739955 от 12.06.2024 г., проверяващите инспектори първо са поискали от Кредитора да им предостави необходимата преддоговорна информация по тяхно запитване, а след това са поискали примерни договори за кредит. Извършена е следната констатация от инспекторите при КЗП: „При запитване за отпускане на потребителски кредит в размер на 2000 лева със срок на погасяване 11 месеца ни беше предоставена информация в писмена форма чрез СЕФ - ГЛП 51%, ГПР 64,47 %, неустойка при непредоставено обезпечение -2728.90 лева." От горното се установява, че всеки потребител получава подробна информация затова при какви условия Кредиторът би му отпуснал потребителски кредит. Обстоятелството, че всеки клиент на дружеството трябва да се информира като прочете текст, написан на български език и да вземе собствено решение затова дали да сключи договор за кредит или не, не би могло да се възлага в отговорност на Кредитора. Въз основа на получения СЕФ, потребителят взема информирано решение дали да сключи договор за потребителски кредит с финансовата институция или не.

Твърди в касационната жалба, че всеки потребител, сключил договор с дружеството, е решил самостоятелно и въз основа на предоставена ясна, точна, прозрачна и максимално систематизирана информация за условията на кредитора - чл. 5, ал. 1 от ЗПК. Законът допуска да се начисляват неустойки за неизпълнение на договорни задължения, а надзорният орган, както и съда са отнели това право на финансовата институция, което представлява нарушаване на материалния закон - чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК, чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗПК. РС-Плевен е игнорирал съществена информация от писмените доказателства по делото, което представлява съществено нарушение на процесуалните права, тъй като не ги е обсъдил и не са взети предвид при формиране на вътрешното му убеждение.

По същество на спора описва приетото от РС, като сочи, че НП е незаконосъобразно и недоказано. От събраната доказателствена съвкупност е видно, че липсват доказателства затова, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 10 и т. 20 от ЗПК. По делото няма доказателства, които безспорно и категорично да сочат, че ГПP е по-висок от този, който е посочен в договора за кредит. По делото са извършени предположения, които неминуемо да сочат до еднозначен и единствен извод за извършеното нарушение от дружеството. АНО, както и съдът не са съобразили, че дружеството не е извършвало други нарушение по ЗПК, което е смекчаващо вината обстоятелство. Въз основа на извършената неправила преценка са нарушени предписанията на Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по ТЪЛК.Н.Д. № 1/2005 г. Не е взет предвид факта, че по делото не е доказан настъпил вредоносен резултат за нито един потребител. Факт, откосим за приложението на чл. 28 от ЗАНН, съгласно посоченото тълкувателно решение.

Според касатора, в случай, че съдът по делото е взел предвид всички доказателства, би приел, че „Кеш Пойнт България“ ООД: има право да предвижда условия по кредита, чието неизпълнение води до начисляването на определена неустойка - чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК, чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗПК; спазил е задълженията си съгласно чл. 5 от ЗПК, като е информирал всеки потребител за условията, при които би сключил договор за кредит с тях и е било логично да се отмени издаденото наказателно постановление (в част 2, т. 8 от СЕФ е посочено, че кредиторът изисква предоставяне на обезпечение по кредита: в част 3, т. 4.4. е посочена и самата санкция за неизпълнение); неустойката не следва да се включва като разход, формиращ ГПР, тъй като това е в разрез с разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗПК; неправилно посоченият ГПР, в унисон с логиката на КЗП и мотивите на съда, би довело до липса на всякаква печалба на финансовата институция, тъй като това би довело до множество недействителни договори за кредит съгласно чл. 23 от ЗПК. Подобно действие би довело дружеството до сигурна икономическа загуба.

Твърди, че не е установено безспорно по делото, че ГПР надвишава посочения в договора размер. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. " Според касатора АНО не е извършил изследване затова кои разходи по кредита са включени в изчислението на ГПР. Посочено е, че дружеството не е включило неустойката за непредоставено обезпечение по кредита в ГПР, но не е съобразил, че по този начин се спазва законодателното изискване на чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗПК. Сочи, че с оглед липсата на мотиви в обжалваното съдебно решение затова кои разходи по кредита следва да се включват в ГПР, моли съдът да съобрази, че съгласно дадената дефиниция в пap. 1, т. 1 от ЗПК: "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати... “. Кредиторът правилно е изчислил ГПР по договорите за кредит, тъй като е приложил законоустановената формула затова, дадена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Финансовата институция е включила в изчислението само разходи, които са й били известни към момента на сключване на договор за кредит - възнаградителната лихва. Безспорно е, че изчислението на подобна формула не може да се възложи в компетентността на който и да е юрист без специално образование (икономическо, счетоводно и други математически или икономически науки). Следователно, за да може да се изследва въпроса относно това нарушение, е било необходимо да се назначи съдебно-счетоводна експертиза по делото. С оглед на факта, че в нито един етап от производството не е направено подобно доказателствено искане от страна на АНО, следва извода, че КЗП не са доказали основателността на издадения правораздавателен акт.

Според касатора , разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисква: не само описание на нарушението, датата и мястото на нарушението; не само обстоятелствата, при които е извършено, но и наличие на доказателствата, които го потвърждават. Според касатора не е установено безспорно по делото, че е надвишен законоустановения размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. От приетата за установена по делото фактическа обстановка е видно, че са посочени абсолютните стойности на ГПР, без да е направен опит да бъде сметнат максималния и законоустановен най-висок праг на ГПР към момента на сключване на договора за потребителски кредит.

От извършена справка в сайта на БНБ по отношение на ОЛП към 01.06.2024 г. - 07.06.2024 г. се установява, че ОЛП е бил в размер на 3,78 %. Законната лихва за онзи период е била в размер на 13,78 % (3,78 + 10 пункта). На основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да надвишава петкратният размер на законната лихва. Това правило и липсата на констатация на съда и АНО относно това съществено обстоятелство, налага да се извърши следното математическо изчисление: 5 х 13,78 = 68.9 %. Видно от сключения договор за кредит, посоченият ГПР в него е в размер на 64,12 %, което обстоятелство води до извода за наличие на законосъобразен и допустим от ЗПК размер на ГПР по договора за кредит.

Според касатора PC - Плевен не е обърнал внимание, че мотиви в наказателното постановление за налагане на наказание по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК липсват изцяло. Това обстоятелство е основание за отмяна на Наказателното постановление, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, а именно, че не е налице описание на нарушението. Безпорен факт е съдържанието на чл. 11, т. 20 от ЗПК, но съдът е пропуснал да съобрази, че законът не предписва начина, по който следва да бъде записана в съдържанието на договора за кредит. В тази връзка и с оглед улеснение на всеки потребител, кредиторът е взел решение да опише МЕТОДИКАТА, а не цифров израз на процент, от който няма да стане ясно колко е дневната лихва по договора за кредит. С оглед на гореизложеното, буквалното тълкуване в настоящия случай не води до правилно приложение на закона, а напротив - ограничават се правата на финансовата институция да даде прозрачна, лесна и разбираема информация на потребителите за важен компонент от договора за кредит.

Касаторът моли съда в заключение да отмени изцяло оспореното решение, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

От ответника - Председател на Комисията за защита на потребителите е постъпил писмен отговор на касационната жалба, наименован „писмено становище“, чрез юрк.М.. Цитира изискванията на чл.11, ал.1 от ЗПК относно договора за кредит, като сочи, че в конкретния случай, в сключения договор за паричен заем е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 11, ал.1 от договора, която е в размер на 617,24 лева общо. Неустойката е предвидена в случай, че в тридневен срок от сключване на договора кредитополучателят не представи посоченото в чл. 5, ал. 1 обезпечение - поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на посочените в чл.5, ал. 1, т.2.1. до т.2.6. условия или безусловна банкова гаранция. Неустойката се дължи след сключване на договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Ответникът сочи, че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Твърди, че посочения в договора ГПР 64,12% е неверен, тъй като, ако беше включена посочената в договора неустойка в размер на 617,24 лв., размерът му многократно би надхвърлил максимално допустимия по закон. Неустойката от договора за потребителски кредит е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчители /едно или две физически лица/ или безусловна банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - в тридневен срок от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите /при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната/, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения кредит. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с тази неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителния елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка.

В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.

С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.

Посоченият ГПР според ответника е и неверен. В конкретния случай в договора за кредит, сключен с потребителя фигурира клауза в чл.5, ал.1 за осигуряване на обезпечение, а в чл.11, ал.1 е уговорена неустойка в размер на 617,24 лева, която сума доближава размера на отпуснатия кредит и представлява около 77-78% от размера на предоставения кредит, и чието заплащане е разсрочено за срока на договора.

Според ответника на практика това възнаграждение представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите, нито в годишния лихвен процент. Ако тази сума беше включена в годишния процент на разходите, то заедно с фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Невключването на размера на неустойката в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до това, че има разлика между формално посочения и действително прилагания размер. Поради което, посоченият в договора ГПР - 64.12 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като размерът на неустойката - 617,24 лв., следва да се включи в ГПР, съобразно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Счит, че от събраните по преписката доказателства се установява, че договор № 1086687 от 05.06.2024 г. за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.к. не съдържа посочване по ясен и разбираем начин на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Затова счита за съставомерно и доказано нарушението на разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 10 и т.20 от Закона за потребителския кредит.

Според ответника Районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и всички доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение, не е допуснал съществени и/или несъществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи отмяна на постановения правораздавателен акт. Извършил е подробен анализ на фактическата обстановка, като е оценил представените доказателства, които водят до единствения извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са били спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗПК. Счита, че деянието не може да се квалифицира като „маловажно нарушение“, тъй като не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите простъпки от този вид, а не са налице и доказателства, при анализа на които да се достигне до извод за по-ниска тежест на поведението на търговеца. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗПК. Моли да се потдвърди решението на районния съд, претендира присъжазне на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

В съдебно заседание касаторът КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ ООД не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът Председател на КЗП не се явява и не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че така депозираната касационната жалба следва да се остави без уважение и да се остави в сила решението на Районен съд - Плевен, с което е потвърдено издаденото наказателното постановление. Счита, че не са допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила като правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд относно реализирано нарушение по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и в този смисъл, моли да се постанови съдебен акт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като РС не е установил в пълнота фактите, неправилно е приложил закона, нарушил е съдопроизводствените правила, като навежда доводи и че наказанието е явно несправедливо.

Настоящият съдебен състав намира, че тези оплаквания са неоснователни.

С оспореното решение РС е приел за установено, че на 12.06.2024 година свидетелите С. Н. Н. главен инспектор в РД Русе на КЗП и И. Б. – сътрудник към същата извършили проверка в офис за кредити, находящ се в гр.Плевен, [улица], стопанисван от „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД. В хода на проверката двамата изискали и им били предоставени 2 броя договори за потребителски кредит. Въз основа на представените документи, представителите на Комисията за защита на потребителите установили, че за периода от 01.10.2023 година до 12.06.2024 година в офиса били сключени 557 броя договори за потребителски кредит. След преглед на договор № 1086687/05.06.2024 година проверяващите установили, че се изисква обезпечение, което може да бъде банкова гаранция или поръчителство на 1 или 2 физически лица, което трябва да бъде осигурено в тридневен срок от сключване на договора и ако не бъде осигурено, се дължи съответно неустойка, като неустойката е разсрочена в погасителния план, включена в погасителните вноски. За тези констатации бил изготвен Констативен протокол № К – 2739955/12.06.2024 година. С горния констативен било наредено на жалбоподателя да предостави информация по колко от сключените 557 броя договори е изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение, както и информация включен ли е размера на неустойката в ГПР. На 19.06.2024 година жалбоподателят предоставил информация, че по всичките договори не са изпълнили задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателите и че неустойката за непредоставено обезпечение не е включена в ГПР. От представения на проверяващите Договор за потребителски кредит /ДПК/ № 1086687 към искане № 9379120 от 05.06.2024 г. било установено, че на потребителя била предоставена сумата в размер на 800 лв. със срок 6 месеца, размер на погасителна вноска 2 по 34,00 лв. и 4 по 221,69 лв., фиксиран ГЛП 51%, обща дължима сума 954,76 лв., ГПР - 64,12%. В чл.5, ал.1 от договора регламентирал начините за обезпечение на договора за кредит, а именно: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора. 2.4. Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с 3 кредитора, по които е налице неизпълнение. 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. По силата на чл.5, ал.2 от договора кредитополучателят се задължил да предостави посоченото в ал.1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на същия. По силата на 11, ал.1 от договора за потребителски кредит кредитополучателят се задължил да плати на кредитора неустойка в размер на 617,24 лв. ако не предостави договореното в чл.5 от договор, обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в сключения договор за кредит. По силата на чл.11, ал.2 от договора за потребителски кредит, в случаите на непредставяне в срок на дължимото обезпечение на кредита съгласно уговореното между страните, дължимата неустойка щяла да бъде заплащана разсрочено - съобразно посочения в Приложение 1 към договор за кредит начин. По Договор за потребителски кредит /ДПК/ № 1086687 към искане № 9379120 от 05.06.2024 г. заемната сума била в размер на 800 лв. със срок 6 месеца, размер на погасителна вноска 2 по 34,00 лв. и 4 по 221,69 лв., фиксиран ГЛП 51%, обща дължима сума 954,76 лв., ГПР - 64,12%. В погасителния план към договора в колона “5“ била посочена вноската по договора - 2 вноски по 34,00 лв. и 4 вноски по 221,69 лв. В колона „6“ била посочена неустойка - 2 вноски по 228.00 лв. и 4 вноски по 40,31 лв., а в колона „7“ е посочена вноска с неустойка 6 вноски по 262.0 лв. Проверяващите установили, че практически, в конкретния случай в сключения договор за паричен заем е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 11, ал. 1 от договора, която е в размер на 617.24 лева общо. Предвиденият в договора ГПР - 64.12 % не отговарял на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включвал размера на неустойката. Невключването на неустойката в размера на ГПР водело разлика между посочения и действително прилагания такъв. Представителите на Комисия за защита на потребителите установили, че сключеният Договор за потребителски кредит № 1086687 от 05.06.2024 г. не съдържа и задължителната информация, посочена в чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК за размера на лихвения процент на ден, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване. Това, което фигурирало в съдържанието на договора, а именно в чл.7, ал.1 било следното: „Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит“. В чл.7, ал.3 от Договора било изписано, че при упражняване правото на отказ от кредит кредитополучателят връща главницата и заплаща лихвата, изчислена по реда на чл.3, ал.3 от същия договор за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на съответно уведомление. При упражняване правото на отказ от сключения договор кредиторът няма право да изисква и събира обезщетение, с изключение на обезщетението за направените разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване. При така установените факти от съдържанието на договора от 05.06.2024 година, представителите на КЗП приели, че същият не отговаря на изискванията чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, а именно за лихвения процент, който се прилага на ден и също, че договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР не отговаря на действителния ГПР, тъй като не включва размера на неустойката.

До дружеството била изпратена покана за явяване на представител за съставяне на АУАН, като след неявяването на такъв, АУАН бил съставен в отсътвие на нарушителя. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

РС е приел, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели и от представените писмени доказателства. Приел е, че са спазени всички процесуални правила, визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от инспектор при КЗП Плевен в рамките на неговата материална и териториална компетентност, съставянето на акта е извършено след нарочно отправена покана, която била сведена до знанието на жалбоподателя, но същият не се явил и не е изпратил нарочно упълномощено лице. Актът за установяване на административно нарушение бил връчен впоследствие по надлежния ред. Наказателното постановление е издадено и в съответствие с материалния закон. Съдът приел, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит съдържа детайлно описание на всички реквизити, които следва да съдържа договора за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Същият следва да бъде изготвен на разбираем език и да съдържа: датата и мястото на сключването му; вида на предоставения кредит; името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник; срока на договора за кредит; общия размер на кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а и не на последно място годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя /т. 10 от разпоредбата/, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, както и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден /т. 20 от разпоредбата/. Според въззивния съд представените по делото писмени доказателства установяват по категоричен начин, че сключеният Договор за потребителски кредит /ДПК/ № 1086687 към искане № 9379120 от 05.06.2024 г., предоставен на вниманието на контролните органи не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова в посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи, и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение. Видно от Договор за потребителски кредит /ДПК/ № 1086687 към искане № 9379120 от 05.06.2024 г. заемната сума била в размер на 800 лв. със срок 6 месеца, размер на погасителна вноска 2 по 34,00 лв. и 4 по 221,69 лв., фиксиран ГЛП 51%, обща дължима сума 954,76 лв., ГПР - 64,12%. В погасителния план към договора в колона “5“ била посочена вноската по договора - 2 вноски по 34,00 лв. и 4 вноски по 221,69 лв. В колона „6“ била посочена неустойка - 2 вноски по 228.00 лв. и 4 вноски по 40,31 лв., а в колона „7“ е посочена вноска с неустойка 6 вноски по 262.0 лв. Практически е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 11, ал. 1 от договора, която е в размер на 617.24 лева общо. Предвиденият в договора ГПР - 64.12 % отговарял на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва размера на неустойката. Невключването на неустойката в размера на ГПР води разлика между посочения и действително прилагания такъв. Посоченият в договора ГПР 64,12% е неверен, тъй като ако беше включена посочената в договора неустойка в размер на 617.24 лв., размерът му многократно би надхвърлил максимално допустимия по закон. Ето защо РС е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК тъй като конкретният договор за потребителски кредит № 1086687 към искане № 9379120 от 05.06.2024 г. не съдържа посочване по ясен и разбираем начин годишния процент на разходите и общата дължима сума от потребителя. Съдът е намерил, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Сключеният Договор за потребителски кредит № 1086687 от 05.06.2024 г. не съдържа и задължителната информация, посочена в чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК за размера на лихвения процент на ден, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване. Съдът е приел изводите на наказващият орган за осъществен изцяло състава на описаното и в акта, и наказателното постановление нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от Закона за потребителския кредит за правилни и законосъобразни. На тези основания РС е приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон, при спазени всички изисквания на закона по установяването на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление в рамките на законоустановените срокове. Наложеното административно наказание според въззивния съд е правилно определено като вид и размер, предвиден в разпоредбата на чл. 45 от Закона за потребителския кредит и то към предвидения минимален размер при отчитане конкретната тежест на извършеното нарушение и обстоятелствата около извършването му. Приел е, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай, тъй като Законът за потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. Ето защо предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на „маловажния случай“ счел за неприложим. Съдът потвърдил изцяло НП, като осъдил дружеството да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Не са основателни възраженията в касационната жалба, че кредиторът предоставя своевременна и правилна преддоговорна информация на потребителите. Такава не е налице по отношение на лихвата, дължима за ден, както е посочено в АУАН и в НП. Точното посочване на размера на тази лихва не може да бъде заменено от методика, с която същият размер се изчислява, както се твърди в касационната жалба. Вероятно се има предвид посочената при проверката разпоредба на чл.3, ал.3 от ДПК, която гласи “Предоставената главница по кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент, който се разделя на 360 и полученият резултат се умножава по съответния брой дни, за който е сключен договорът за кредит“. Кредитополучателят има право да научи този размер, а не да бъде задължавн да го изчислява. Освен това чл.3, ал.3 от ДПК урежда лихвата върху предоставента главница за целия период, а не за ден. Поради липсата на посочване на лихвения процент за ден, не може да се приеме, че потребителят взема информирано решение дали да сключи договор за потребителски кредит с финансовата институция или не, както се твърди в касационната жалба.

Посочената в касационната жалба разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК няма значението, което  се придава от касатора. Съгласно последната, Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: 15 лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; в ЗПК не съществува чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗПК.

РС-Плевен не е игнорирал съществена информация от писмените доказателства по делото, напротив – обсъдил е всички събрани доказателства, не е допуснал каквото и да е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Не е основателно оплакването, че няма доказателства, които безспорно и категорично да сочат, че ГПP е по-висок от този, който е посочен в договора за кредит. Напротив, безспорно се установява, че неустойката в размер на 617,24 лева не е включена в ГПР, като същата неустойка изрично е посочена в погасителния план към договора /л.129 от делото пред РС/, като същата неустойка представлява част от всички отделни вноски, с които се извършва плащане по договора от страна на кредитополучателя. Изводите на РС са основани не на предположения, а на събраните доказателства.

Твърдението, че дружеството не е извършвало други нарушения по ЗПК, което е смекчаващо вината обстоятелство, е неоснователно. Както се признава в самата касационна жалба, от сключените 557 договора за кредит, по всички тях е начислена неустойка, поради което следва да се приеме, че за кредитополучателите не съществува реална възможност да получат кредит без да им се начислява неустойка. В конкретния случай, видно от погасителния план, при получени 800 лева следва да се върнат 1572 лева на 6 равни вноски – по една месечно, за 6 месеца. Нарушението е формално, но с оглед на факта, че всички 557 кредитополучатели заплащат значителна по размер неустойка – почти колкото главницата, твърдението, че не са настъпили вреди, е явно неоснователно.

Твърдението, че при включване на предвидената неустойка в ГПР би се стигнало до липса на всякаква печалба на финансовата институция, е извън предмета на делото. Кредиторът следва да спазва разпоредбите на ЗПК, като, ако счита, че не може да формира печалба при спазване на неговите разпоредби, е свободен да се насочи към друга разрешена стопанска дейност.

Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор, дали да го сключи. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява, дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Правилна е преценката на РС, че дружеството касатор с действията си, е нарушило разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.

Касаторът правилно цитира дефиницията в пap. 1, т. 1 от ЗПК: "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни па кредитора и които потребителят трябва да заплати... “. На същия в качеството му на кредитор са известни разходите за неустойка, той самият ги е включил в погасителния план, но не ги е включил в ГПР. Не е било необходимо да се назначава експертиза при разглеждане на делото пред РС, доколкото липсата на включване на същите разходи за неустойка е явна, и наказанието се налага поради факта, че е налице нарушение, изразяващо се в това, че тези разходи не са включени. Не е необходимо да се доказва, че е надвишен законоустановения размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в НП не се твърди извършването на нарушение на тази разпоредба. По тази причина е безпредметно да се извършват изчисленията, подробно описани в касационната жалба.

По отношение на нарушението на чл. 11, ап. 1, т. 20 от ЗПК в съдебното решение са налице мотиви – съгласно същите не е посочен лихвеният процент за ден. На кредитополучателя следва да е посочен размера на лихвения процент за ден, а не последният да бъде принуден да го изчислява.

Наложеното наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева е в минималния размер, като правилно е индивидуализиран с оглед тежестта на конкретното нарушение и не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието не се отличава от останалите нарушения от същия вид и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Доколкото наказанието е в минималния размер, то не може да се квалифицира като явно несправедливо.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и съобразен с материалния закон съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски. Същите са поискани в размер на 150 лева, като упълномощеният юрисконсулт е представил отговор на касационната жалба, наименован писмено становище. Възражение за прекомерност в касационната жалба не е правено. Следва на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ да се присъди исканото от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152 от 27.02.2025 г., постановено по анд № 20244430202317/2024 г. на Районен съд Плевен.

ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], ет.5, ЕИК *********, да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата 150 лв. / сто и петдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.