Решение по дело №814/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

През окръжният съд производството по делото е образувано по жалбата на Б. М. С. от Б. срещу постановление за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 371/ 2012 год. по описа на 02 РУП Б..

В жалбата се С. твърди,че предварителното производство срещу обвиняемите С. Н. П. и Г. К. Н. неправилно е прекратено от ОП ,тъй като според него разследването сочи, „че двамата обвиняеми „…..имат голямо отношение по това убийство….”.Иска се отмяна на постановлението на прокурора и продължаване на действията по разследването ,за да бъдат разкрити извършителите на престъплението.В жалбата не се съдържат конкретни доводи.

С постановлението на прокурора от 14.03.2013 год. частично е прекратено наказателното производство по ДП № 371/2012 год. на 02 РУП Б. срещу С. Н. П. -за престъпление по чл.115 във вр. с чл.20,ал.2 от НК и срещу Г. К. Н. за престъпление по чл.116,ал.1 т.12 във вр. с чл.115 и във вр. с чл.20,ал.2 Нк и във вр. с чл.29,ал.1 б „а” и б „б” от НК.

С него е постановено разследването по досъдебното производство да продължи срещу неизвестен извършител по чл.115 от НК и срещу Г. К. Н. за престъпление по чл.213а,ал.3 т.7 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.29,ал.1 б”а” и б „б” от НК.С постановлението е отменена и взетата по отношение на П. мярка за неотклонение „подписка”.

Съображенията на прокурора ,за да прекрати наказателното производство срещу П. и Георгиев за убийството са свързани с липса на доказателства,които да установяват по категоричен начин ,че двамата обвиняеми са автори на деянието.Твърди ,че в тази насока липсват както свидетелски показания,така и резултатите от назначените експертизи не сочат връзка между изследваните обекти и двамата обвиняеми.Прокурорът сочи също така,че и в проведените телефонни разговори след деянието пострадалият само е търсил помощ и е казвал „…заклаха ме….” но не е посочил кой го е сторил.

Съдът като взе в предвид събраните доказателства по досъдебното производство и извършените процесуално-следствени действия, както и изложеното в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице,което е активно легитимирано да стори това. Атакуваното постановление е съобщено на Б. С. на 20.03.2013 год. чрез съпругата му-М. С..Жалбата е депозирана в ОП на 22.03.2013 год.На следващо място жалбоподателят е баща-наследник на убитият Димитър С.,поради което и има качеството на пострадало лице в наказателното производство.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебно производство №371 от 2012 год. по описа на 02 РУП Б. е започнало на 30.03.2012 год.Първото действие по разследването е извършеният оглед на местопроизшествие в апартамент № 10,находящ се в ж.к.”Орлова чука” бл.201 вх.Б,.4,където е открит убит Димитър Бончов С..Огледа е извършен в присъствието и на съдебен лекар за времето от 00.30 часа до 03.20 часа. При огледа са иззети веществени доказателства, подробно описани в самия протокол.

Повторен оглед е извършен за времето от 15,25 до 17,45 на 30.03.2012 г. на същия са присъствали експерти от НИКК София. При този оглед са иззети веществени доказателства, необходими за извършването на експертизи по делото. На 30.03.2012 г. при условията на неотложност и при последващо одобрение от съда в 24-часов срок са извършени няколко претърсвания и изземвания в различни домове – тези, обитавани от Г. Н., Кирил Георгиев, жилището на София Калайджиева, това, обитавано от Детелина Христова Георгиева, това, обитавано от С. П. в с.Покровник. При извършените процесуалноследствени действия в някои от жилищата са иззети предмети, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото. В жилището обитавано от Кирил Георгиев, от София Калайджиева и това в с.Покровник не са иззети такива. Пак в условията на неотложност на 31.03.2012 г. е извършено претърсване и изземване на лекият автомобил м. „Опел” м.”Корса” собственост на Детелина Георгиева и в л.а.”Опел Вектра”, управляван приживе от Димитър С., при които са иззети веществени доказателства. На 11.04.2012 г. са извършени оглед на автомобил м.”Ауди” при който са иззети два броя нишковидни обекти. На 12.04.2012 г .и на 27.06.2012 г. е извършен оглед на автомобил „Фолксваген Пасат” и повторен оглед на л.а. „Ауди”, при които не са иззети предмети, имащи значение по делото. Входа на ДП лицата С. П., Севда Стоилкова, Детелина Георгиева, Иван Калайджиев, Г. Н., Росен Сердаров доброволно са предали предмети, имащи значение по делото, както и са предадени записите от охранителните камери на хипермаркет „Технополис” на ПИБ офис ГУМ и от охранителните камери на БлОС. На 01.04.2012 г. с постановление лицето С. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.115 вр. с чл.20 ал.2 НК по ДП. На същата дата като обвиняем за същото престъпление е привлечен и Г. К. Н.. На 03.042012 г. по отношение на Г. Н. е направено ново привличане с обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.12 НК вр. с чл.115 във вр. с чл.20 ал.2 НК във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” и за престъпление по чл.213а ал.3 т.7 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б”. В хода на ДП е извършен разпит на множество лица, извършено е разпознаване и са назначени и изготвени множество съдебни експертизи, които да изследват различните веществени доказателства иззети както при извършените претърсвания и изземвания, така и на предадените вещи с протоколите за доброволно предаване. На 30.03.2013 г. за времето от 10,25 ч. до 15,15 ч. е извършен оглед и аутопсия на трупа на Димитър Бончов С., при който също са иззети веществени доказателства. Назначена е и съдебномедицинска експертиза за установяване на причините за смъртта.

От така събраните доказателства се установява следното:

По настоящото досъдебно производство са приложени материалите от ДП №128/02 г. по описа на ОСлО при ОП Б., от които е видно, че наказателното производство се е водило срещу Стефан Стойков Назъров, Златко Кирилов Георгиев и С. Н. П. за това, че в съучастие като съизвършители на 08/09.06.2001 г. в Б. с цел да набавят за себе си имотна облага са принудили чрез сила Г. К. Н. да се разпореди против волята си с неустановена парична сума ,със златни бижута,с лек автомобил „Опел Вектра” и часовник, като с това му е причинили имотна вреда – престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр. с чл.213а ал.2 т.4 вр. с чл.20 ал.2 НК. Като обвиняеми лица по това дело са привлечени С. П. и Златко Георгиев, а Димитър С. е разпитан като свидетел.

През 2012 год. разследващите по това ДП отново са възобновили работата си по него.Към този момент присъда в Затвора в гр.Бобов дол излежавал Г. К. Н.. Там в разговори между затворниците станало на въпрос,че замесен в престъплението е бил и Димитър Бончов С..Разговора бил чут от свидетеля Евгени Калайджиев,който се познавал със С..Калайджиев бил от затвора месец януари 2012 год.Малко след това се видял със С. и му казал за това което е чул в затвора.След известно време Калайджиев организирал среща между Г. Н. „Дупката” ,Златан Георгиев и С..В разговора Георгиев заявил на С.,че отново викат на разпит „Дупката” по старото дело и ако му даде 1000 лв. „Дупката” няма да казва,че С. е участвал в това престъпление,а ще прехвърли цялата вина на „Брежанеца”, който е безследно изчезнал/обявен за такъв/.С. се съгласил да даде на „Дупката” сумата на два пъти по 500 лв.-първите в същият ден,а следващите след разпита му в съда.С. същият ден поискал пари на заем от свидетеля Росен Йорданов,но последният му отказал. В деня С. не дал никакви пари на Н.,което станало и повод в последващите дни последният да му звъни по телефона и да настоява да си получи парите.

За проблема си С. споделил и със свидетеля Николай Икономов-негов приятел.Последният го свързал и с адвокат- свидетеля Васев,с който С. провел разговор,заявил му,че е изнудван за пари и получил съвет от Васев да отиде в полицията и да сигнализира за случващото се.

На 28.03.2012 г. детето на С.-синът му Б. имал рожден ден,което станало повод да се уговори с баща си да се срещнат около 18 ч. пред дома на майката на Б. /родителите му са разведени/ и да отидат в пицария „Ретро”, за да се почерпят за рождения ден. В часа на срещата Б. излязъл от дома и видял, че баща му Димитър вече го чака и разговаря по телефона. След като разговорът приключил, Б. попитал баща му какво става и с кой разговаря, като баща му заявил, че разговора е по повод на старо дело, което имал с „Брежанеца”. Не му посочил точно с кого разговаря. Докато двамата били в пицария „Ретро” телефона на Димитър отново звъннал, при което С. вдигнал и провел разговор, от който синът му разбрал, че се обажда Г. Н. с прякор „Дупката” и по повод на това старо дело търси пари от баща му, за да оттегли показанията, които вече веднъж е дал срещу Димитър С.. След като вечеряли си тръгнали от заведението. Тръгнали в посока Младежкия дом към пиацата на такситата, където Димитър искал да качи синът с такси. Пътьом отново му позвънил телефона, като Димитър провел отново разговор, от който Б. разбрал, че отново става въпрос за това старо дело, и че отново искат пари от баща му, който в разговора е заявил, че няма да плати, тъй като нищо не е направил. Б. не разбрал кой звъни на баща му по телефона. След това се качил в такси и се прибрал.

От разпечатките на телефонните разговори на Г. Н. е установено,че същият е звънял на С. на 28.03.2012 год. общо четири пъти- в 20:35:15 часа,в 20:45:11 , в 21:24:57 и в 23:14:20 часа. Позвънил му и на 29 март в 07:35:25 часа.

В същия ден – 29.03.2012 г., Димитър С. провел през деня най-различни срещи,установени от разпитите на свидетелите в хода на ДП с различни лица, като се движил по центъра на града, два пъти пил кафе в заведение „Милена” около обяд със свидетеля Николай Ветин, след което пил кафе в заведение „Плаза” заедно със свидетеля Калинков, като за времето от около 18 ч. отново бил в заведение „Милена” заедно със свид. Г. Попов. След като станали от „Милена” С. заедно с Попов завели сина на С. – Б., на тренировка при свид. Румен Чавдаров, който е треньор по бокс и е кум на Димитър С.. След като го оставил на тренировка, С. се срещнал със свид. Николай Икономов, с който били приятели. На 29.03.2012 г. около 20,30 ч. приключила тренировката на Б., при което свид. Чавдаров-треньор, се обадил на Димитър С. и му казал, че е време да вземе детето си от тренировка, защото тренировката приключила. С. отвърнал, че ще изпрати своя приятел Ники /визирайки свид. Николай Икономов/ да вземе детето. Когато се видял с Икономов, за да го помоли да вземе Б., С. обяснил на свидетеля, че има среща на автомивката срещу хотел „Бали”, което е причина да не може да си вземе детето. Тъй като свид. Икономов познава отдавна С. преценил, че последният е притеснен, поради което и той със собственият си автомобил, след като се разделили, отишъл на същата автомивка да провери какво става. Установил че С. седи в автомобила си в района на автомивката. Икономов със собственият си автомобил се доближил до този на С. и се поинтересувал дали всичко е наред. С. му отвърнал, че всичко е наред и помолил Икономов да побърза, за да вземете детето. След като Икономов прибрал Б. в дома на майка му, също се прибрал. Малко по-късно получил съобщение от С. на мобилния си телефон, в което пишело: „Тея ми изглеждат съмнителни, аз съм си вкъщи, ела до тук”. Свидетелят решил да изтрие съобщението, тъй като не искал да си има проблеми и не искал да се замесва в случая. Малко по-късно, докато разговарял по телефона със свои съдружник, Икономов видял че С. му звъни. След като приключил разговора, който водил, го набрал, но установил, че отсреща е много шумно и не може да проведе разговор със С., при което му затворил телефона. Около 22,20 часа Румен Чавдаров се обадил на Икономов и му казал, че С. е убит и ако има възможност да отиде веднага в жилището му. Икономов отишъл. След тренировката Румен Чавдаров се прибрал в дома си и около 21 часа му позвънил Димитър С., последният говорел трудно и му казал „Заклаха ме, умирам”, след което затворил телефона. След около 5 мин. Чавдаров върнал обаждането на С., тъй като първоначално си помислил, че е някаква шега, последния пак е вдигнал телефона и пак е повторил „Заклаха ме”. Със същото обаждане С. позвънил и на свид. Иван Милев и на родителите си Б. и М.. Когато позвънил на баща си Димитър му казал „Баща ми, убиха ме, заклаха ме, полиция”. Независимо, че в първоначалния момент свидетеля Б. С. си помислил, че синът му Димитър се шегува, веднага със съпругата му тръгнали към апартамента на синът им. Когато пристигнали на място установили, че входната врата е заключена, а отвътре чували синът им, който им казвал, че не може да отвори вратата, след което Б. С. с помощта на съседи направил няколко опита да отвори, но не успял, при което извикали ключар и с негова помощ отключили вратата, като открили тялото на сина им с опряна глава на вратата да лежи на пода, а под него имало локва кръв. Същата вечер се установява, че Димитър С. се прибрал в дома си придружен от две лица. Едното с телосложение по-високото от него, а другото по-ниско, което е възприето от свид. Евгени Чавдаров, Петър Киков, Ивет Яворова, Ваня Маникатева, Г. Георгиев, Борислав Бориславов и Марио Богоев. Всички те изясняват обстоятелството, че са видели как С. влиза в дома си с двете непознати лица. Дават описания на лицата, като височина, телосложение и години, но всички те твърдят, че не могат да ги разпознаят.В последствие, при извършените процесуално следствени действия по разпознаване, нито едно от тези лица не разпознава обвиняемите по делото, както и Златан Георгиев.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, при аутопсията на трупа на Димитър С., вещото лице е констатирало наличието на четири порезни рани на шията – една прободно-порезна рана от лявата страна на шията, една порезна рана в лявата половина на гърдите, две повърхностни порезни рани – драскотини, в лявата половина на гърдите. Установено е че от дясната страна на слепоочието и от лявата половина на устните на С. има кръвонасядане. Освен това вещото лице е посочило, че най-висок разположената порезна рана на шията е с най-голяма дължина и дълбочина, като същата прерязва напълно и напречно дихателната тръба и предната стена на хранопровода. Под нея се установява втора прободно-порезна рана. Тези две рани започват от дясната страна на шията и завършват на лявата и половина. С изключение на най-високо разположената, останалите порезни рани са сравнително повърхностни. В дълбочина те прерязват повърхностни тъкани, мускули и кръвоносни съдове на шията. В лявата страна на шията са причинени две порезни и една прободно-порезна рана, като всички те са с по-голяма дълбочина отколкото от тези от дясната страна. Експертът дава заключение, че смъртта на С. се дължи на остра кръвозагуба в следствие на порезните наранявания, като смъртта е била неизбежна, поради прерязването на шийните тъкани, шийните органи, кръвоносните съдове от среден калибър. Смъртта не е настъпила бързо според експерта, както и същият твърди, че след получаване на нараняванията пострадалият е могъл да извършва активни действия както и да се предвижва самостоятелно и прав, което личи от формата и вида на пръските на кръвта по панталона, зацапването на чорапите и ходилата с кръв. Според вещото лице намушкванията са извършени с едноостро оръжие с един режещ ръб, с остър връх и широчина на острието около 3,5 см. Заключението на вещото лице сочи, също така, че всички установени рани по тялото на С. е могло да бъдат причинени от едно и също оръжие, както и към момента на получаване на уврежданията както пострадалия, така и нападателя са били един срещу друг, като нападателя е държал ножа и нанасял ударите с дясната си ръка, при условие, че се приеме, че двамата са били изправени един срещу друг. Експертът не изключва възможността нападателя да е бил зад гърба на пострадалия, ако е държал ножа и е нанасял ударите с лявата ръка. Кръвонасяданията посочени по лицето на пострадалия се дължат на удари със или върху твърд тъп предмет, като кръвонасядането върху дясното слепоочие най-вероятно е получено при ритане с крак и отпечатване на грайфер на обувки. Всички травматични увреждания са получени приживе, като тяхната последователност не може да се установи чрез извършената аутопсия, но може само с категоричност да се посочи, че порезната рана в долната трета от лявата страна на шията, описана от експерта като порезна рана №5, е била получена след като вече е причинено увреждането от порезна рана №2, а порезна рана №4 е получена, след като са били причинени порезна рана №1 и рана №3. Експертът мотивира това си твърдение с възстановяването на образуваното кожно ламбо.

Останалите експертизи по делото, извършващи анализ на иззети веществени доказателства от дома на С. сочат, че напълно съвпадат с ДНК профила на същия. Единствено върху изследваната чаша, открита в дома на С., е открита една дактилоскопна следа годна за идентификационно изследване с отпечатъци на конкретно лице, но негодна за масова проверка, като не се установява идентичност между следата и пръстовите отпечатъци на Димитър. Останалите иззети обекти или са негодни за ДНК анализ, като например – иззетият косъм от дивана на С., но морфометрични характеристики същият съвпада със сравнителният материал на космите иззети от Димитър С.. Кръвта, изследвана по якето, портфейл, телефони може да произхожда от Димитър С.. По иззетите и изследвани като веществени доказателства ножове, подробно описани в експертизата, не се установява наличието на кръв. По дрехите, собственост на С. П., също не се установява наличие на кръв. По иззетите изрезки от ноктите на С. П., Г. Н. и Златко Георгиев не се установява наличието на биологичен материал от Димитър С.. По делото е установено че кръвногруповата принадлежност на „Б Алфа ”.От изследваните обекти, описани до №19, е установено наличието на човешка кръв от същата кръвна група. Извършена е техническа експертиза, както и са изготвени разпечатки от мобилните оператори, от които се установява, че на 28.03.2012 г. в 19:29:19 ч. от телефон * собственост на С. е записано лице с име „Дупката”, на което С. е изпратил съобщение с текст „Престанете да ми звъните и да ми досаждате, щото ще ида в полицията и прокуратурата да пусна жалба, че ме изнудвате”. Техническата експертиза установява и всички проведени разговори от С...

От комплексната трасологична - съдебномедицинска експертиза се установява, че предадените доброволно маратонки от С. П. и от Детелина Георгиева и от СD диска, съдържащ фотоснимки на Димитър С. е следвало да се установи дали полученото в дясно слепоочно-челна област кръвонасядане може да бъде причинено от обувките на двамата. Вещите лица са дали отговор, че кръвонасяданията не са достатъчни, за да се посочи конкретен модел или обувка, както и нейните характеристики, от които евентуално би могло да се получи увреждането. При огледа и на трите чифта маратонки не са установени участъци от техните подметки и бордове, които да съответстват по форма, размери и разположение с установените кръвонасядания.

Въз основа на така събраните в хода на ДП доказателства прокурорът е счел,че липсват такива не може да се направи категоричен извод,че именно двамата обвиняеми са извършители на престъплението.

Окръжният съд ,като взе в предвид събраните доказателства и изложеното в атакуваното постановление,както и жалбата,намира постановлението за законосъобразно.

В хипотезата на чл.243,ал. 5 от НПК,за съда при проверка на постановление за прекратяване съществуват три правни възможности: да потвърди постановлението; да измени същото относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства и да отмени същото и да върне делото на прокурора със задължителни указания по прилагане на закона.

За преценка на посочените три хипотези задължение на съда е да провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление,включващо отговор на въпросите-извършено ли е престъпление,кой е неговият автор въз основа на преценка на доказателствата и проверка на това доколко направената такава от прокурора е правилна./ в този смисъл вж. решение №238 от 29.04.2010 год. на ВКС по н.д. № 118/2010 год. на първо н.о. докладчик съдията Евелина Стоянова/.

Безспорно установеното по делото е ,че е налице убийство на Димитър С..В тази насока са събрани многобройни,непротиворечиви и категорични доказателства-гласни,писмени и експертиза,установяващи факта на смъртта на С. и обстоятелството,че същата е настъпила в резултат на причинените му от друго лице /лица/ прободно-порезни рани в областта на шията.В тази връзка следва напълно да се кредитира протоколът за оглед на местопроизшествие,извършен в вечерта/нощта на убийството,от който е видно,че тялото на пострадалият е било открито с глава опряна на входната врата на апартамента.Посоченото в огледният протокол се потвърждава от показанията на родителите на С.-присъствали на място,от предхождащите обаждания на пострадалият до свидетелите Милев и Румен Чавдаров и до баща му,в които той е заявил „заклаха ме”.Наред с това е категорично ,че смъртта е причинена от друго/и лице/а,което е видно от експертизата на трупа.В заключителната част на същата вещото лице изяснява евентуалните два начина на причиняване на телесните увреждания- от друго лице и ако лицата са били едно срещу друго и ако нападателят е бил зад гърба на жертвата ,държейки ножа в лявата си ръка.С оглед на така изложеното налице са безспорни доказателства установяващи ,че е налице умишлено умъртвяване на Димитър С..

Може ли от събраните доказателства да се установи по несъмнен начин кой е автора на това деяние? В тази насока,както се посочи и по-горе са извършени възможните и необходими следствени действия.Разпита на по-голямата част от свидетелите е извършен почти непосредствено след деянието.Така са се оформили условно три групи свидетели-тези който установяват по категоричен начин,че са възникнали отношения между С. от една страна и Г. Н. „Дупката”, свързани с изнудване на С..Това са показанията на Евгени Калайджиев,на Николай Икономов,на Васил Васев,Б. Д.С. и др.Показанията на тези свидетели разкриват в пълна степен,че преди деянието С. е бил изнудван,което е създало напрежение за него и притеснения,вкл. и в деня на убийството,когато той е изпратил SMS на свидетеля Икономов,в който му писал,че „тея ми изглеждат подозрителни…”.

Втората група свидетели,изясняват къде и с кого С. е прекарал деня и в какво състояние се е намирал на 29-03.Това са показанията на Николай Ветин,на Г.Калинков,Г. Попов,С.Бояджий,Николай Икономов,както и Нели Лазарова-сервитьорка в кафе „Милена”.От показанията им се установява,че в този ден С. е бил два пъти в кафе „Милена” –около обяд и около 18.00 часа,че не е бил толкова контактен,както обикновено /показанията на Лазарова,ходил е веднъж в кафене „Плаза” и е провел и среща в района на операта с Николай Икономов.Последният като близък на С. свидетелства също така,че тъй като го познава добре е установил,че С. изглежда притеснен и угрижен.Това е станало и причина след като са се разделили да отиде до автомивката на Мототехника,където разбрал,че С. има среща,за да установи дали всичко е наред.Пострадалият го е уверил,че няма проблем и тогава свидетеля си тръгнал.

Третата група свидетели са тези ,които са видели С. как се прибира в дома си на 29.03. около 20.00 часа с две лица.Това са свидетелите-Петър Киков,Ивет Яворова,Ваня Маникатева,Г. Георгиев,Борислав Бориславов, Марио Богоев,Станимир Станоев.Именно всички те непосредствено и пряко са възприели двете непознати лица,които заедно със С. се качват по стълбите към неговият апартамент.Всички те в показанията си твърдят,че са видели двете лица,вкл. им дават описание на външният вид-единият по-висок от С.,другият-не,приблизително години и описание на облеклото. Независимо от тези им показания при проведените процесуално-следствени действия по разпознаване нито един от свидетелите не разпознава обвиняемите,както и свидетеля Златко Георгиев- /том I ,номер 3 от делото/. Така от техните показания единственото обстоятелство което се установява по категоричен начин е,че малко преди смъртта си С. се е качил в апартамента си с още две лица,неустановени по делото.

Следва да бъдат обсъдени и показанията на свидетелката Николина Ангелова-том първи №2 от ДП,стр.136.Същата твърди,че в деня на убийството е видяла около 20.00-20.30 часа пред блока на С. последният да се кара със С. П. и с лице,непознато за нея с гола глава.,след което се качили в „черен,лъскав,модерен автомобил с тъмни стъкла” и потеглили към центъра на града.Твърди също така,че малко след това отишла в барчето до денонощният магазин до блока на С.,където била неговата приятелка Мария и й казала :”Леле Маре,що стана там много се караха”,а Мария й отвърнала :”Те много се караха,аз ги познавам другите.Мите взема пари на лихва и е лихвар”. Съдът намира,че показанията на тази свидетелка следва да бъдат изключени от доказателственият материал,поради обстоятелството,че са проверени с други гласни доказателства,които ги оборват.На първо място разпитана е бившата приятелка на С.-Мария Василева.От показанията на същата,както и от показанията на Б. и М. С.,на Ветин,на Икономов,на Б. Д.С. се установява,че същата се е разделила с пострадалият около месец преди деянието,при което му върнала и ключовете от апартамента,в който живеели заедно и в който е извършено убийството.Раздялата повлияла зле на С.,който споделил това с приятелите си.Този факт станал достояние и на неговите родители и син,което е видно от показанията им.Наред с това Мария Василева в разпита си посочва какво е правила в деня на убийството и нейните показания са проверени от показанията на свидетелят Богомил Василев.Показанията на Ангелова се опровергават и от тези на свидетелката Мария Балевска,за която Ангелова твърди,че е била в близост до С. и П. и третото лице с гола глава,докато те се карали.На последно място показанията на тази свидетелка не следва да се кредитират и като достоверни и поради факта,че тя твърди,че след като са се скарали тримата се качили в автомобил и потеглили посока центъра.Но изброените по-горе свидетели-Киков,Яворова,Маникатева,Георгиев,Бориславов,Богоев оповергават това твърдение на Ангелова.Всички те са възприели как С. отива в апартамента си с още две лица,в посоченото от Ангерова време ,където малко по-късно е и открит убит.

Така анализираните гласни доказателства не могат да установят не само по категоричен ,ами по никакъв начин,че двете лица влезли в апартамента на С. заедно с него са били П. и Н.-обвиняемите за убийство.По делото са събрани и гласни доказателства,установяващи алиби на двамата вечерта на убийството. От показанията на свидетеля Иван Калайджиев се установява,че обвиняемият П. живее в стая в неговият дом в махала „Янчовци” в с.Покровник.Твърди ,че на 29.03.2012 год. С. П. е бил в Б. заради „дело със Злати”.Прибрал се е около 15.30-16.00 часа,защото го е оставил да пасе кравите.Били заедно до около 20.00 часа,когато П. си отишъл в стаята.Калайджиев чул,че П. тропа около 24.00 часа,като си помислил,че е бил извън стаята да пуши.От своя страна свидетеля Юли Тренев изяснява в показанията си ,че на 29.март е бил заедно с Г. Н.,с когото се разделил около 20 .00 часа,а Н. твърди,че се е прибрал в дома си.

За изясняване на авторството на престъплението са иззети и доброволно предадени и веществени доказателства-дрехи,както и изрезки от нокти на обвиняемите и на Златко Георгиев и е извършен анализ на кръвно груповата им принадлежност.Взети са обтривки от дома на С. и дактилоскопна следа от чаша в дома на С.. От изрезките на ноктите на обвиняемите не се установява биологичен материал от Димитър Сукарински.От изследваните дрехи на обвиняемите също не се установява наличие на кръв.Дактилоскопната следа е негодна за масова проверка.Изследвани са и ножове от домовете на двамата обвиняеми,по които не се установява наличие на кръв.Изследвани са и обувките на двамата обвиняеми,поради факта на констатирането кръвонасядане на белото на С. ,получено в следствие на ритник с крак.Резултата от тази експертиза също не може да установи точно от каква обувка-модел,номер е причинено това.

Така от заключенията на всички тези експертизи /подробно посочени по-горе/ също не може да се направи връзка между обвиняемите и С. .

Обвинението за каквото и да е престъпление следва да почива на доказателства,събрани по предвиденият в НПК процесуален ред и сочещи по несъмнен начин за извършителите на деянието.В конкретният случай при провеждане на ДП не е нарушен закона-доказателствата са събрани,съобразно изискванията на процесуалните правила,но същите не установяват съставомерно поведение от обвиняемите.Искането на бащата на убития в жалбата до съда съдържа разбираеми човешки възражения и искане делото да продължи,за да бъдат осъдени виновните,но в случая липсват доказателства които да сочат кои са те.

С оглед на така изложеното,съдът намира,че атакуваното постановление следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243,ал.5 т.1 и ал.6 от НПК,съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 14.03.2013 год. на О. П. Б. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 371/ 2012 год. по описа на 02 РУП Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от съобщаването му пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: