О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   :

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение,  І-22 състав

в закрито заседание на втори януари през две хиляди и деветнадесета година , в състав :

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

като изслуша докладваното от председателя гр.дело №5479 по описа за 2018 г, за да се произнесе , взе предвид следното :

 

При служебна проверка за допустимостта на производството съдът констатира следното :

Ищците С.Г.С. и С.И.С. са предявили искове по чл.424 ГПК срещу „У.Б.“ АД *** , че не дължат сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 28.07.2010 г по ч.гр.д.№35880/10 г на СРС , 60 състав . Позовават се на ново писмено доказателство – писмо на ответника изх.№0911-16-000891 от 28.03.2018 г подписано от старши мениджър на Управление „Сигурност“. Според ищците писмото доказва , че счетоводните сметки на ответника не са водени законосъобразно и редовно и че не е настъпила предсрочна изискуемост .

Исковете са недопустими . По отношение на ищеца С.И.С. липсва правен интерес от исковете . Не се спори между страните , че за него е налице висящо производство по чл.422 ГПК – т.д.№1776/14 г на Окръжен съд-Варна . Заповедта за изпълнение не е влязла в сила по отношение на С. , а правен интерес от иск по чл.424 ГПК е налице само при влязла в сила заповед за изпълнение . Ако наистина е налице „ново писмено доказателства“ , то би могло да се представи от С. в производството по чл.422 ГПК.

От друга страна съдът счита , че двамата ищци не са представили „ново писмено доказателство“ по смисъла  на чл.424 ГПК . Съгласно т.16 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г по тълк.дело №4/14 г на на ОСГТК на ВКС допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти , чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането , за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането. Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са "от съществено значение", обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти.

В случая ищците представят писмо за салда по банкова сметка ***.10.2007г до 21.02.2008 г , което по никакъв начин не обуславя извод за вероятна недължимост на вземанията по банков кредит №6879 от 21.08.2007 г . Необосновано е твърдението на ищците , че от въпросното писмо следвало , че счетоводството на ищеца не е водено законосъобразно и редовно . Напротив , изглежда , че ищците не са имали наличност по банковата сметка в края на периода и наистина не са били изрядни по банковия кредит 

Налага се изводът , че исковата молба трябва да бъде върната , а производството по делото да бъде прекратено .

 

Водим от горното ; СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА исковата молба на С.Г.С. и С.И.С. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№5479/18 г по описа на СГС , I-22 състав .

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в седмичен срок от съобщението до ищците .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :