№ 628
гр. Варна, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110200581 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Бумеранг
Шипинг" ООД срещу Наказателно постановление № 23-0001644/12.10.2021 год. на
Директор на РД АА –гр.Варна, с което на дружеството било наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2000,00 лева, на основание чл.104, ал.7 от
ЗАвПр, за нарушение на чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че в процесното НП е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява депозирани са писмени
бележки в който сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно.
Възиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През 2021г, служители на ОО“АА“-Варна, сред които и св.Иванов извършили
проверка на "Бумеранг Шипинг" ООД, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари №7358. За целта предварително с покана с изх.
№14-00-51-773/01.06.2021 г. по точка 5, изр. 2, пр. 2, връчена на управителП.Г. на дата
14.06.2021 г. от дружеството били изискани редица документи и информация. С по раздел I,
т.5, изр.2, предл.2 информация, извлечена на магнитен носител от картата на водача д.г.с. за
периода на проверката от 01.08.2020 г. до 30.11.2020г. Водача Ганев е управлявал МПС с
рег. № В1478ВР, видно от записите на паметта на дигиталния тахограф монтиран в това
МПС на дати 02.10.2020, 26.10.2020г. и 23.10.2020г.
С поканата бил определен срок за представяне на документите и информацията от 7
1
дни. Поканата била връчена на упълномощено от дружеството лице.
На 21.06.2021г. дружеството изпълнило част от указанията в Поканата. Не била
предоставена обаче информация, извлечена от картата на водача Станчев, въпреки че от него
на 02.10.2020г., 26.10.2020г. и 23.10.2020г. били извършени превози на товари. На
30.07.2021г. управителят на дружеството депозирал обяснение, в което изтъквал наличието
на технически затруднения, довели до непредставянето на информацията. Обясненията
били счетени за неизвинителни и на 31.08.2021г. от св.Божидар Г. Иванов-старши
инспектор към РД „АА"-Варна бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на „Бумеранг шипинг" ООД за това, че на 22.06.2021г. в гр.Варна, не е спазило
законоустановения седемдневен срок, изтичащ на 21.06.2021г. да представи на контролните
органи изисканата с посочената покана информация на магнитен носител, извлечена от
картата на водача Станислав Станчев. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, бил предявен и връчен с общи възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 12.10.2021г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Бумеранг шипинг"
ООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00
лв., за нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП
и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Главен инспектор в
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно т.7 от заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност
на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
обвинения субект и неправилно приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП за която е ангажирана отговорността на
въззиника, предвижда отговорността на превозвач, който не съхранява (предл. 1)
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата
на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка (предл. 2) на
контролните органи.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е „превозвач” по смисъла на § 1,
2
т.5 от ЗАвПр, който дефинира, че „превозвач” е всяко физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с
помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Въпросното качество не се
оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава Лиценз на
Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари №4577. Не е
спорно между страните и , че водача Станчев, е извършвал превози на товари за въззивното
дружество на дати 02.10.2020, 26.10.2020г. и 23.10.2020г .
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.91в,
т.2, предл.2 от ЗАвПр. Посочената правна разпоредба задължава превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка
от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от
картата на водача. Осъществяването на контрола по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства е уредено в
чл.91 от ЗАвПр, като правомощията за това са предоставени на длъжностните лица от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". От своя страна нормата на чл.91а,
ал.11 от ЗАвПр предвижда начинът на провеждане, обхвата и организацията на контролни
проверки на пътя и в предприятията да бъдат уредени с наредба, издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. В изпълнение на посоченото
нормативно изискване е издадена Наредба № Н-14/27.08.2009г за начина на провеждане,
обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за
класифицирането на превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка. По
силата на чл.12, ал.4 от Наредбата на служителите на ИА „АА" е предоставено
правомощието да извършват контролни проверки на предприятията чрез изискване на
документи, свързани с елементите на проверката. Според ал.5 на цитираната норма
документите по ал.4 се представят в седемдневен срок от получаване на уведомлението за
проверката в съответната териториална структура на ИА „АА". В случая поканата за
предоставяне исканата информация, извлечена от дигиталната карта на водача Ст.Станчев е
връчена на дружеството-превозвач на 14.06.2021г. Безспорно е установено по делото, а и не
се оспорва от санкционираното лице, че такава информация на магнитен носител не е била
представена нито във визирания в чл.12, ал.5 от Наредба № Н-14/27.08.2009г. и изрично
посочен в поканата седемдневен срок, нито до приключването на проверката. С това
дружеството е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с
нормата на чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр, за което правилно и законосъобразно е
санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
При така установеното в хода на адм.проверка неизпълнение от въззивното дружество
на това задължение правилно е било санкционирано по реда на чл.104, ал.7 от ЗАвПр,
предвиждащ специална санкция за превозвач който не съхранява извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави
за проверка от контролните органи, какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено
3
във фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за индивидуализация
съобразно особеностите на нарушението.
Съдът приема като неоснователни възраженията в жалбата за липса на нарушение,
тъй като не било доказано, че исканата информация изобщо е била съхранена, а е
невъзможно да бъдат представени несъществуващи данни. В практиката си ВАС приема
изрично, че непредставянето на информацията, извлечена от паметта на дигиталната карта
на водача, осъществява именно състава на нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр.
Съгласно практиката на АС Варна обективирана в Решение № 1320 от 20.10.2021 г.
на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1365/2021 г., постановено по сходен случай, се сочи, че
изпълнителното деяние на това нарушение е обективирано в непредоставяне на поискана
информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на съответния водач , от
което недвусмислено следва, че става въпрос за отказ за предоставянето на информация. В
решението се приема, че нормата на чл._104,_ал._7_ЗАвтП не предвижда, че отказът за
предоставяне на данни от картата на водача трябва да е непременно изричен, от което
следва, че може да се изрази и в мълчаливото бездействие на превозвача да предостави
поисканите от контролните органи данни. Касационната инстанция подчертава, че в този
случай административнонаказващият орган не дължи да изследва и доказва причините на
отказа - дали те се дължат на простото несъхраняване на информацията, която е извлечена
от картата на водача, или са други по естеството си. Аналогичен извод за наличие на
процесното нарушение е формиран и в Решение № 1541 от 24.11.2021 г. на АС - Варна по к.
а. н. д. № 3424/2019 г., Решение № 550 от 26.04.2021 г. на АС - Варна по к. а. н. д. №
509/2021 г. и др., постановени по сходни случаи.
Не могат да бъдат споделени доводите за отпадане на
административнонаказателната отговорност на дружеството твърденията в жалбата, че
непредставянето на информацията е резултат от действията на трето лице,като липсват
доказателства за това. Отговорността на юридическите лица, каквото е въззивното
дружество, е обективна (безвиновна) и се насочва към субекта, на който е било възложено
съответното задължение. Следва да се отбележи и че дружеството не е ангажирало никакви
конкретни доказателства за твърденията си, че данните не са били налични поради
поведението на трето лице. Съдебната практика приема, че за санкционираните лица
съществува задължение при обжалване да посочват твърденията и доказателствата си, като
неизпълнението на това задължение следва да се третира като неправомерно бездействие
(Решение № 2112 от 6.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2122/2019 г.), от което не
могат да бъдат черпени благоприятни последици. Поради това твърдяните в жалбата
обстоятелства не следва да бъдат отчитани и при определяне тежестта на нарушението, тъй
като приносът за осъществяването на нарушението от страна на друго дружество е
недоказан.
Съдът не споделя доводите за неправилно приложение на материалния закон при
квалифицирането на процесното деяние. Сочената в жалбата разпоредба на чл.38, ал.1, т.2
от Наредба Н-3/07.04.2009г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт задължава превозвачите да извличат
данните от картата на водача най-малко един път на 28 дни. Задължението за периодично
извличане на посочените данни е различно от задължението такива данни да бъдат
4
представени в съответен срок на контролните органи и следователно процесното нарушение
правилно е било квалифицирано от наказващия орган. Поради това е неприложима и
санкционната разпоредба на чл.93г, ал.2 от ЗАвПр, предвиждаща санкция за превозвач,
който не е осигурил извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача,
тъй като същата касае задължение, различно от процесното. Следва да се отбележи, че
неизпълнението и на задължението по чл.38, ал.1, т.2 от Наредбата не води до отпадане на
административнонаказателната отговорност на дружеството, а напротив-води до извод за
повишената му склонност да нарушава относимата към дейността му нормативна уредба.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си. Съдът не констатира наличието на сочената неяснота коя
от двете хипотези по чл.104, ал.7 от ЗАвПр е осъществена, тъй като в обстоятелствената
част на НП ясно е посочено, че нарушението се изразява в непредставяне на исканата
информация. Същевременно липсват фактически твърдения дружеството да не е съхранило
тези данни и следователно не е допусната неяснота коя хипотеза наказващият орган приема
за налична. Изводи за липса на процесуални нарушения в сочената в жалбата насока са
формирани и в цитираните по-горе решения на ВАдмС, като изразените в тях становища се
споделят изцяло и от настоящия състав.
Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал
наличието на процесното административно нарушение; надлежно е издирил приложимия
закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание, при
спазване на изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този
вид. Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни
последици, чиято тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за
маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението
да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма доказателства за наличие на
подобни обстоятелства, което изключва приложението на цитираната разпоредба. Следва да
се подчертае, че исканата информация не е представена не само в установения за това срок,
но и изобщо, което изключва възможността случаят да бъде счетен за маловажен.
При така установеното искането за отмяна на наказателното постановление се явява
неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0001644/12.10.2021год. на
Директор на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на „Бумеранг
Шипинг" ООД с ЕИК ********* за нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/, на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвПр на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6