№ 1336
гр. Варна , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500775 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от П. Х. А.,
чрез процесуален представител адв. В.Д., срещу Решение №3838/11.08.2020г.
по гр.д. № 10347/19г. по описа на ВРС, 10-ти с-в, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „Българска изолационна компания“ ООД,
ЕИК *********, искове да бъде осъдено дружеството да заплати на ищеца П.
Х. А., ЕГН **********,
сумата от 70 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпила трудова злополука на 11.11.2016г. на
строителен обект в Република Финландия, изразяващи се в причинени
болки и страдания, както и неудобства в ежедневието, ведно със
законната лихва върху сумата от деня на увреждането до окончателното
изплащане на задължението, поради неоснователност;
сумата от 19 812,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от настъпила трудова злополука на 11.11.2016г. на
строителен обект в Република Финландия, като същата е сбор от
разходите за медицински услуги, пътувания и лекарства в размер на
5248,00 лв. главница и пропуснати ползи в размер на 14 564,88 лв. за
периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г.;
сумата от 1498,60 лв. – лихва за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г.,
начислена върху главницата от 5248,00 лв., представляваща разходи за
медицински услуги, пътувания и лекарства, поради настъпила трудова
злополука на 11.11.2016г. на строителен обект в Република Финландия,
както и сумата от 4159,09 лв. – лихва за периода от 11.11.2016г. до
1
04.09.2019г., начислена върху главницата от 14 564,88 лв.,
представляваща пропуснати ползи за периода от 11.11.2016г. до
04.09.2019г., поради настъпила трудова злополука на 11.11.2016г. на
строителен обект в Република Финландия, както и разноски.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.
Излага, че решението е постановено при допуснати множество съществени
процесуални нарушения- липсва доклад, който да отговаря на изискванията на
чл.146 ГПК – не е указано за кои факти не са ангажирани доказателства, както
и доказателствената тежест, нарушено е равноправието на страните при
ангажиране на доказателства- неоснователно не са допуснати ССЕ и СМЕ и
гласни доказателства. Твърди се, че въпреки постъпили молби за отлагане на
производството, подкрепени с доказателства, съдът е дал ход на делото и го е
разрешил в едно заседание. Твърди, че въпреки че е имало още един
процесуален представител на ищеца, той не е бил уведомяван. Сочи, че е
налице допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото ВРС
незаконосъобразно е отказал спиране на проицзводството до приключване на
дело, реишението по което ще има преюдициално значение за решаване на
настоящия спор. Твърди се, че фактът дали е налице издаден акт за
установяване на трудово злополука, състояла се в друга държава от ЕС, е
преюдициален за настоящия спор, поради което и производството е следвало
да бъде спряно до произнасяне на административния съд досежно отмяна
отказа на административния орган да издаде акт за трудова злополука. Моли
се за отмяна на решението и уважаване на исковете, евентуално за връщане на
делото на ВРС за ново разглеждане от друг състав.
Постъпила е въззивна жалба от П. Х. А. и срещу решение
№260074/11.01.2021г. по гр.д.№ 10347/19г. по описа на ВРС, Х-ти с-в, с което
е оставено без уважение искането за допълване на постановеното решение
чрез произнасяне на съда по искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Излага се, че и това решение е незаконосъобразно, тъй като в исковата молба
изрично е посочено, че исковете се предявяват на осн. чл.200 КТ във вр. чл.45
и чл.49 ЗЗД във връзка с неспазени безопасни условия на труд от
работодателя и свързаните с него актове. Твърди, че очевидно ВРС е намерил
исковата молба за нередовна, но въпреки това не е дал указания за
отстраняване на нередовностите и изискване за уточняване на основание и
петитум на предявените искове. Поради това намира постановеното решение
за недопустимо и моли да бъде обезсилено. И в тази жалба се излага, че са
налице основания за спиране на производството до приключване на адм.д.
№617/19г. по описа на Адм.С-Русе, което е между ищеца и Дирекция
„Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ и касае
разрешаване на спора с квалифицирането на злополуката като трудова. Моли
се за отмяна и на допълнителното решение и уважаване на исковете.
В срока по чл.263 ГПК са депозирани отговори от ответника „Българска
изолационна компания“ ООД, който оспорва и двете жалби. По първата
2
жалба излага, че съдът не е бил длъжен да изпраща преписи от исковата
молба и доказателствата и да уведомява и втория пълномощник на ищеца.
Твърди се, че не са налице нарушения поради неотлагането на делото. Сочи,
че не е налице нарушение на съда и поради отказа да спре производството,
тъй като не е налице преюдициално правоотношение. Доклад е изготвен и
същият има необходимите реквизити. Решението е мотивирано и
законосъобразно. Сочи, че правилно доказателствените искания не са
допуснати, тъй като са били изцяло немотивирани. Твърди, че
доказателствените искания не следва да бъдат уважени, тъй като не се сочи,
кои факти ще се установяват с тях. Освен това излага, че искането за
допускане на експертизи- СЧЕ и СМЕ са преклудирани. Моли решението да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Като разгледа депозираните жалби, настоящият състав намира следното:
Въззивната жалба, подадена срещу Решение №260074/11.01.2021г. по
гр.д.№ 10347/19г. по описа на ВРС, Х-ти с-в, има характера на частна такава.
Това е така, тъй като ВРС не е допълнил съдебния си акт, а е оставил без
уважение искането за допълване. Последното следва да бъде извършено със
съдебно определение, тъй като не е налице произнасяне по същество на
спора. Само ако се допълва решение, т.е. налице е произнасяне по предмета
на спора, съдът се произнася с допълнително решение по смисъла на чл. 250
ГПК. В случая не е налице произнасяне по иск с правно основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД, в какъвто смисъл е била молбата на ищеца, поради което и
съдебвният акт, с който ВРС е отказал допълване, макар и наречен „решение“
има характера на съдебно определение. Затова и подадена срещу този съдебен
акт жалба е частна такава. Настоящият състав намира, че е недопустимо в
рамките на настоящото въззивно производство, образувано по въззивната
жалба срещу основното решение, да бъде разгледана и частната жалба. Това е
така, тъй като ако бъде отменен отказа на ВРС да допълни решението си, то
делото следва да бъде върнато на ВРС за постановяване на акт по останалата
част от предмета на спора. ВОС не може да се произнесе в рамките на
въззивното производство и да допълни акта на първоинстанционния съд.
Затова и от настоящото дело следва да бъде отделена преписката по частната
жалба срещу Решение №260074/11.01.2021г. по гр.д.№ 10347/19г. по описа на
ВРС, Х-ти с-в, с което ВРС е отказал допълване. Жалбата следва да се
образува като частна. Под настоящия номер следва да продължи
производството по въззивна жалба срещу Решение № №3838/11.08.2020г. по
гр.д. № 10347/19г. по описа на ВРС, 10-ти с-в, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „Българска изолационна компания“ ООД,
ЕИК *********, искове с правно основание чл.200 КТ. И доколкото се налага
общо произнасяне по целия предмет на спора, то производството по
въззивната жалба следва да бъде спряно до влизане в сила на определението
на ВОС по подадената частна жалба.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗДЕЛЯ производството по в. гр.д. №775/21г. по описа на ВОС,
образувано по въззивна жалба вх. № 22469/20.10.2020г. по описа на ВОС,
депозирана от П. Х. А., чрез процесуален представител адв. В.Д., срещу
Решение № №3838/11.08.2020г. по гр.д. № 10347/19г. по описа на ВРС, 10-ти
с-в, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Българска
изолационна компания“ ООД, ЕИК *********, искове с правно основание
чл.200 КТ, от производството, образувано по жалба вх.№5638/25.03.2021г.,
депозирана от П. Х. А., чрез процесуален представител адв. В.Д., срещу
Решение №260074/11.01.2021г. по гр.д.№ 10347/19г. по описа на ВРС, Х-ти с-
в, с което ВРС е отказал допълване на основното решение.
ДА СЕ ДОКЛАДВА жалба вх.№5638/25.03.2021г., депозирана от П. Х.
А., чрез процесуален представител адв. В.Д., срещу Решение
№260074/11.01.2021г. по гр.д.№ 10347/19г. по описа на ВРС, Х-ти с-в на
председателя на ГО за определяне на съдия-докладчик по частното
производство.
СПИРА производството по в. гр.д. №775/21г. по описа на ВОС,
образувано по въззивна жалба вх. № 22469/20.10.2020г. по описа на ВОС,
депозирана от П. Х. А., чрез процесуален представител адв. В.Д., срещу
Решение № №3838/11.08.2020г. по гр.д. № 10347/19г. по описа на ВРС, 10-ти
с-в, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Българска
изолационна компания“ ООД, ЕИК *********, искове с правно основание
чл.200 КТ, до влизане в сила на съдебния акт по производството, образувано
по жалба вх.№5638/25.03.2021г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението до страните пред ВАпС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4