Решение по дело №78/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Български пощи“ ЕАД, ЕИК ********* против Решение № 113/12.07.2023 г., постановено по АНД № 20233330200191 по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-7 от 25.01.2023 г., издадено от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 65, ал. 1 вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 1 ЗМИП. В жалбата се сочи, че оспореното решение е неправилно, тъй като потвърденото с него наказателно постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че случаят не попада в хипотезите по чл. 116, ал. 1 ЗМИП и санкционната разпоредба е приложена неправилно. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че „Български пощи“ ЕАД, ЕИК ********* е задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 7 ЗМИП и следва да прилага в дейността си мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.

По заповед на директора на САД „Финансово разузнаване“ – ДАНС е извършена проверка с цел установяване изпълнението на изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФГ спрямо трансгранични преводи през периода 01.06.2021 г. - 14.04.2022 г. и изпълнение на изискванията на Глава четвърта от ЗМИП и ППЗМИП.

Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол рег.№ ФР-10-8298/29.11.2022 г. В т. 1.1.5 от протокола е описано, че на 08.11.2021 г. в 09,50 ч. и в 09,55 ч. в пощенска станция Разград Ц на Ш. А. А. в качеството й на пълномощник на О. С. А. са изплатени в брой два международни парични превода с обща левова равностойност 10077,57 лв. Налице е случайна операция чрез представител на стойност, надвишаваща 5000 евро, осъществена с две свързани операции по смисъла на т. 14 от ДР на ЗМИП, което съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 и чл. 65, ал. 1 ЗМИП поражда задължението на „Български пощи“ ЕАД да изиска доказателства за представителна власт и да идентифицира представлявания и представителя. Представено е нотариално заверено пълномощно рег. № 1675 от 19.03.2019 г. на нотариус В. Т., което не предоставя на пълномощника представителна власт пред „Български пощи“ ЕАД. В досиетата на международните парични преводи не са приложени копия от документите за самоличност на представителя и на представлявания.

При допълнителна проверка е изяснено, че Ш. А. А. е пълномощник на съпруга си О. С. А., който е работил до 2014 г. в Кралство Белгия и след прекаран инфаркт се установява в с. Каменар, обл. Разград, където е и по настоящем, трудно подвижен и тя се грижи за него.

Горните обстоятелства са отразени в АУАН № ФР-10-8304 от 29.11.2022 г., съставен на „Български пощи“ ЕАД за нарушение на чл. 65, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 1 ЗМИП. Въз основа на акта е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление № 38-7 от 25.01.2023 г., с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМИП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивната инстанция е приела, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове и при спазване на процесуалните правила относно форма и съдържание. Районният съд е преценил, че нарушението е доказано и санкционната разпоредба е приложена правилно. Поради това е потвърдил наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не е налице соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивната инстанция е формирала обосновани изводи при правилно приложение на материалния закон. Безспорно е по делото, че „Български пощи“ ЕАД е пощенски оператор, лицензиран да извършва пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги. Като такъв съгласно чл. 4, т. 7 ЗМИП има задължението да прилага мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари по чл. 3, т. 1 – 6 ЗМИП. Една от тези мерки – по чл. 3, т. 1 ЗМИП е комплексна проверка на клиентите. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 ЗМИП определя, че комплексната проверка на клиентите включва идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМИП мерките за комплексна проверка чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат преди извършването на случайна операция. Понятието „случайна операция“ е дефинирано в §1, т. 19 от ДР на ЗМИП като всяка операция, свързана с дейността на лице по чл. 4, която се извършва извън рамките на установени делови взаимоотношения.

В чл. 53, ал. 1 ЗМИП е предвидено, че идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Съгласно чл. 53, ал. 7 ЗМИП когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност.

Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗМИП лицата по чл. 4 са длъжни да установят дали клиентът, съответно лицето, извършило операцията или сделката, действа от свое име и за своя сметка, или от името и/или за сметка на трето лице. Когато операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата по чл. 4 изискват доказателства за представителната власт и идентифицират представителя и представлявания.

Доказано е по делото, че „Български пощи“ ЕАД не е изпълнило задължението си да изиска доказателства за представителна власт и да идентифицира представителя и представлявания чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него преди извършването на случайната операция по изплащане на паричните преводи. А съгласно чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМИП, който извърши нарушение по чл. 65 ЗМИП се наказва с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице.

Предвид горното наказателното постановление е законосъобразно и правилно е било потвърдено от въззивната инстанция. Направените във въззивната жалба доводи и съображения са обсъдени от районния съд и аргументирано са отхвърлени като неоснователни. В допълнение, следва да се отбележи, че деянието не попада в обхвата на санкционната разпоредба на чл. 118 ЗМИП, която предвижда административнонаказателна отговорност за нарушения извън случаите по чл. 116, ал. 1, а настоящият случай попада именно в хипотезите на чл. 116, ал. 1 ЗМИП.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113/12.07.2023 г., постановено по АНД № 20233330200191 по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	/п/
	Членове:	/п/ /п/