РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 05.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на единадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14729/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 152715/25.11.2016 г., предявена от С.С.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 29.03.2014
г., около 18.00 ч., по пътя гр.П.- с. Кулата, 70-ти
км., Б.Н.С.,
при управляние на лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ“, с рег. № *******нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие
(ПТП) с излизащия от бензиностанция „Лукойл“ лек автомобил „Опел Корса“, с рег.
№ Е*******.
В
исковата молба се твърди, че в резултат на описаното ПТП е починал Г. Н. Г. –
водач на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № Е*******, който бил син на С.С.Г..
По
случая било образувано досъдебно производство № 165/2014 г. по описа на ОД на
МВР - Петрич, и НОХД № 367/2017 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград.
Ищцата
твърди, че е била в много близки отношения със сина си, били изключително
сплотено и задружно семейство. След смъртта на сина си, ищцата дълго време не
можела да се възстанови от шока. Към предявяване на исковата молба, ищцата все
още не можела да се възстанови от дълбоката травма, причинена от внезапната му
смърт.
Ищцата
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Мерцедес Е320
ЦДИ“, с рег. № *******включително и на водача Б.Н.С..
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 200 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди от смъртта на Г. Н. Г.. Сумата се претендира ведно със законната лихва,
считано от 29.03.2014 г. до окончателното му
изплащане. Ищецът претендира и
направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и твърденията,
че причина за настъпване на произшествието са изключително действията на водача
на лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ“. Твърди, че причина за настъпване на ПТП
са действията на водача на лек автомобил „Опел корса“, представляващи нарушение
на забраната за завиване наляво след ограничителната линия на крайпътен
търговски обект - бензиностанция, която неправилна маневра за завиване на ляво,
при налична пътна маркировка, забраняваща това и навлизането на лек автомобил
„Опел корса“ на пътното платно непосредствено пред лек автомобил „Мерцедес Е320
ЦДИ“, са причина за настъпване на произшествието. Ответникът тиизлага
съображения, че настъпване на произшествието не се намира в пряка
причинно-следствена връзка с несъобразена скорост на лек автомобил „Мерцедес
Е320 ЦДИ“.
Ответникът поддържа, че заявените в производството вреди са настъпили,
както в причинна връзка от нарушаване на правилата, установени за движение в конкретния
пътен участък от страна на пострадалия, така и поради неспазване от негова
страна и на императивното изискване за поставяне на обезопасителен колан по
време на управление на моторно превозно средство, което нарушение самостоятелно
съставлявало причина за настъпване на травми при осъществяване на
произшествието.
Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради допускане на посочените
нарушения.
Ответникът оспорва твърденията за неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, както и твърденията за близки отношения, задружност и
сплотеност. Счита и че претенцията за неимуществени вреди е прекомерна и
противоречи на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика.
Оспорва и претенцията за лихва, като излага съображения, че отговорността на
застрахователя не е деликтна по своя характер.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която поддържа иска и оспорва възраженията на ответника. Заявява, че
дори и пострадалият да е извършил сочените от ответника нарушения, това само по
себе си не доказва съпричиняване, тъй като следва да се установи и че е налице
причинно следствена връзка между нарушението и настъпилото ПТП.
В срока за допълнителен отговор, ответникът поддържа изцяло релевираните
възржения. Заявява и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенциите за лихва, считано от датата на настъпване на ПТП до датата на
предявяване на прекия иск.
Третото лице-помагач Б.Н.С. не изразява становище по делото.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал. 1 КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника
- застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 29.03.2014 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № 22114000458704, З. „Л.И.“ АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил “Мерцедес Е320 ЦДИ“, с рег. № *******включително и на водача Б.Н.С.. Застрахователното
правоотношение е било уговорено като срочно и валидно за периода от 28.01.2014 г. до 27.01.2015
г. Тези факти са отделени като безспорни и
ненуждаещи се в отношенията между страните по делото (с определение от 30.06.2017
г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
29.03.2014 г., около 18.00 – 18.30 ч., на пътя гр.П.-
с. Кулата, 70-ти км., в района на бензиностанция „Лукойл“, Б.Н.С., като
водач на лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ“, с рег. № *******е нарушил правилата
за движение по пътищата и е реализирал пътно-транспортно произшествие, в
резултат на което е починал Г. Н. Г..
Тези факти се установяват от присъда № 2369/27.04.2016
г. по НОХД № 367/2014 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с която подсъдимият
Б.Н.С.
е признат за виновен в това, че на 29.03.2014 г., около 18.00 – 18.30 ч., на
пътя гр.П.- с. Кулата, 70-ти км., в района на
бензиностанция „Лукойл“, при управление на лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ“, с
рег. № *******е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (движейки се със скорост 98 км/ч.) и по непредпазливост
причинил смъртта на Г. Н. Г., като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а,
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 НК е
осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6
месеца. С присъдата, Б.Н.С.
е бил оправдан по обвинението да е управлявал автомобила със скорост 103 – 104
км/ч. и за нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 ЗДвП.
Присъда № 2369/27.04.2016 г. по НОХД №
367/2014 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е била потвърдена изцяло с
решение № 524/16.12.2016 г. по ВНОХД № 1093/2016 г. на Софийски апелативен съд,
НО, 8 състав и е възпроизведена в решение № 136/25.09.2017 г. по к.н.д. №
291/2017 г. по описа на ВКС, ІІ НО, с което въззивното решение е изменено, в
частта на наложеното на подсъдимия наказание и е оставено в сила в останалата
му част.
Така в частта, в която е потвърдена,
присъдата на ОС – Благоевград е влязла в сила на 25.09.2017 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановената от ОС – Благоевград присъда № 2369/27.04.2016 г. по
НОХД № 367/2014 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че Б.Н.С. е извършил деяниято, че деяниято му е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и
че Б.Н.С. по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Н. Г.. В случаите, когато с деянието са причинени
вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда
формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд
(решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС
и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д.
№ 368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС). Ето защо по делото е установено, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач,
на 29.03.2014 г. са причинени травматични увреждания на Г. Н. Г., които са
довели до неговата смърт.
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници (л. 40), ищцата С.С.Г. е
майка на починалия Г. Н. Г., с ЕГН: **********.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Костадин Н. Г..
Свидетелят Г. е син на ищцата и брат на пострадалия Г. Н. Г.. След процесното
ПТП, свидетелят отишъл в болницата и разпознал трупа на брат си. След като
казал на майка си какво се е случило, тя започнала да плаче. Свидетелят сочи,
че след инцидента майка му плаче всеки ден, като с времето ставало все по-зле.
Споделяла, че й е много тежко, не можела да се примири със загубата на сина си,
често имала безсънни нощи. Свидетелят установява, че ищцата и братът му са били
в много добри отношения. Всички живеели в една къща, събирали се на празниците.
Съдът,
прецени със засилена критичност показанията на свидетеля Г., предвид
най-близката му родствена връзка с ищцата (свидетелят е нейн син). След като
взе предвид, обаче, че показанията и на разпитания свидетел са последователни,
непротиворечиви, почиващи на непосредствени впечатления и кореспондиращи на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът им даде
вяра и ги кредитира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Л.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се
явява ищцата (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984
г. задължителна съдебна практика, С.С.Г. е в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своя синя Г. Н. Г.. От събраните писмени и
гласни доказателствени средства се установява, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди от смъртта на своя син. С оглед на това съдът намира, че предявените
искове са доказани по основание.
Що
се отнася до размера на обезщетенията
за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищцата от
смъртта на нейния син, и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредените да претендират парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от
претърпените от ищцата страдания, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума
на ВС.
Съдът
съобрази най-близката степен на родство между ищцата и починалия, младата
възраст на починалия – 33 г., установената въз основа на събраните по делото
гласни доказателства емоционалната близост между ищцата и починалия, фактът, че
са били в много добри отношения, живели са в една къща, и от житейска гледна
точка съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, приема, че претърпените от ищцата неимуществени вреди ще бъдат
възмездени чрез парично обезщетение от 140
000 лева .
Неимуществените
вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищцата.
За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия
състав приема, че сумата от 140 000 лева
отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
неимуществени вреди.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№ 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът
твърди, че Г.
Н. Г. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като е извършил маневра завиване на ляво, която е била забранена, както и
поради това, че при настъпване на процесното ПТП е бил без
предпазен колан.
При настъпване на процесното ПТП, Г. Н. Г. е бил водач на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № Е*******. От заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) се установява, че в момента на ПТП, той е бил без правилно поставен предпазен колан. Съдът приема, обаче, че в конкретния случай, непоставянето на предпазен колан не е в причинна връзка с настъпилата смърт, тъй като видно от КСМАТЕ, лек автомобил „Опел Корса“ е бил ударен от лек автомобил „Мерцедес“ странично отляво - в областта на предната лява врата, в най-голяма близост до водача Г.. Освен това, тъй като за лек автомобил „Опел Корса“ ексцентрицитетът на ударния импулс, т.е. на ударната сила е бил по-голям, той е придобил силна ротация в посока обратна на часовниковите стрелки и поради по-малката си маса и скорост е бил отблъснат по посока на движението на лек автомобил Мерцедес към левия банкет с изходяща скорост около 59 км/ч. на около 26 метра, като се е завъртял на около 270 градуса, се е спрял в левия банкет и терена след него. От силната ротация тялото на водача на лек автомобил „Опел Корса“ е излетяло, но с оглед механизма на удара, посочените по-горе обективни данни, както и посоченото от вещото лице в автотехническата част, че при страничен удар ефективността на предпазните колани са намалява значително, съдът не кредитира заключението по КСМАТЕ, в частта в която се приема, че несъвместивите с живота увреждания нямаше да настъпят ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Следователно това възражение на ответника е неоснователно.
Видно от КСМАТЕ, процесното ПТП е реализирано при следния механизъм: На 29.03.2014 г., около 18.00 ч., при добра видимост по третокласен път ІІІ-198 в посока отП.към ГКПП „Кулата“, след края на гр. Петрич, в дясната пътна лента, се е движил лек автомобил лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ“, с рег. № *******управляван от Б.Н.С., който се е приближавал към бензиностанция „Лукойл“, намираща се вдясно от пътя. В същото време от изхода на бензиностанцията е излизал лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № Е*******, управляван от Г. Н. Г.. Водачът Г. е извършил ляв завой при наличие на пътен знак Г2 -„Движение сама надясно след знака и знак Б2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и средна разделителна единична линия на пътя Петрич-Кулата. Видно от КСМАТЕ, водачът Г. не е преценил правилно отстоянието и скоростта на приближаващия се към него от ляво лек автомобил „Мерцедес“ и когато лек автмобил „Опел Корса“ е бил изцяло в лентата на лек автомобил „Мерцедес“ е бил ударен от предния ляв ъгъл на лек автомобил „Мерцедес“ в областта на предната част на предната лява врата.
Следователно,
пострадалият е допуснал нарушение на Закона за движение по пътищата (извършил е
забранена маневра ляв завой), което му поведение е в причинна връзка с
настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
В
настоящия случай, водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е допуснал нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като се е движел със скорост 98 км/ч. (което е установено с
влязлата в сила присъда). Водачът на лек
автомобил „Опел Корса“ е
нарушил забраната на знак Г-2, който знак съобразно чл. 51, ал.2 от ППЗДвП е
със задължително предписание-движение само надясно след знака и въпреки това е
предприел движение наляво след знака и без да съобрази приближаващия лек
автомобил „Мерцедес“. Поведението (допуснатите нарушения) и на
двамата водачи е поставило в опасност
всички участници в движението и е повлияло на възможността им да преценят
адекватно ситуацията и да предприемат съответното поведение. При по-ниска скорост на лек автомобил „Мерцедес“, обективната
възможност на водача на лек автомобил „Опел Корса“ да избегне сблъсъка и да предотврати
произшествието е била много по-голяма. От друга страна, водачът на лек автомобил
„Опел Корса“ е имал пряка видимост към приближаващия го отляво лек автомобил „Мерцедес“ на разстояние 200 метра и
въпреки това, той е предприел маневра, която е била и забранена. Това дава
основание да се приеме, че допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за
движение са еднакви по тежест и приносът на пострадалия за настъпването на
вредите следва да бъде определен в размер на 50%, с колкото и на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъдат намалено определеното застрахователно
обезщетение.
Следователно,
искът е основателен и доказан за сумата от 70 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др.
Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди са дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 29.03.2014 г. Възражението за погасяване на вземането поради
изтичане на предвидения в закона давностен срок е неоснователен, тъй като
исковата молба е предявена преди изтичане на приложимия тригодишен давностен
срок.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ИЩЦАТА
– адв. С. С.Н., сумата от 1935.50
лева, съразмерно на уважената част от иска (5530 лв. х 0.35).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 260 лева от общо
направените разноски в размер на 405 лева (400 лева х 0.65), в т.ч.: депозит за
експертиза. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 292.50 лева (450
х 0.65) - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 2905 лева, в т.ч.: държавна такса (70 000 лв. х 4% = 2800 лв.) и разноски (300 лв. х
0.35 = 105 лв.), от внасянето на които
ищцата е била освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.С.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***,
на основание чл. 267, ал. 1, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 70 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
смъртта на Г. Н. Г., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 29.03.2014 г., на пътя гр.П.– с. Кулата, ведно със законната
лихва, считано от 29.03.2014 г. до окончателното
изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 267, ал. 1, вр.
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за
разликата над 70 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат С. С.Н., с ЕГН: **********, адрес: ***,
на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1935.50 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.С.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 260 лева – разноски по делото, и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 292.50
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2905 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на Б.Н.С., с ЕГН: **********,
с адрес: *** - трето
лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: