№ 96688
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241110164737 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано от А. О. П., ЕГН **********, с
искане за прекратяване на брака между него и С. А. П., поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че страните са руски граждани
и са сключили граждански брак в гр. Москва на 28.12.1996 г. Считано от 2018
г. съпругата С. постоянно пребивава във Франция, а съпругът А. пребивава в
Република България, считано от 2022 г. Посочва, че съпрузите нямат
съвместен жИ.т, считано от месец юни 2021 г. Това обстоятелство е
установено чрез споразумение за законна раздяла, сключено по съответния ред
във Франция на 10 юни 2021 г. в съответствие с чл. 296 от Френския
граждански кодекс.
В срочно постъпилия отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е направил
възражение за местна неподсъдност на делото. Посочва, че съгласно
разпоредбата на чл. 105 ГПК делото е местно подсъдно по постоянен адрес на
ответника, който в случая е във Франция. Съгласно Регламент (ЕС) №
2019/1111 българският съд също не е компетентен за разглеждане на делото.
Това е така, доколкото нито една от страните по спора няма обичайно
местопребиваване на територията на Република България.
Претенцията по чл. 49 СК урежда брачни въпроси, които попадат в
обхвата на Регламент (ЕС) 2019/1111 НА СЪВЕТА от 25 юни 2019 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по
брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
международното отвличане на деца, с който се отменя Регламент 2201/2003 на
Съвета. Регламентът има универсално действие.
Съгласно чл. 3 от Регламента: „Компетентни да разглеждат въпроси,
свързани с развод, законна раздяла и обявяването на недействителността на
брака, са съдилищата на държавата членка: „на чиято територия: i)
съпрузите имат обичайно местопребиваване, ii) съпрузите са имали
последното си обичайно местопребиваване, доколкото един от тях все още
живее там, iii) ответникът има обичайно местопребиваване, iv) единият от
1
съпрузите има обичайно местопребиваване, когато се подава обща искова
молба, v) ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне
една година непосредствено преди подаването на исковата молба, или vi)
ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне шест
месеца непосредствено преди подаването на исковата молба и е гражданин
на въпросната държава членка; или б) чиито граждани са двамата
съпрузи.“
Във връзка с така направеното възражение за местна неподсъдност на
делото, съдът намира, че следва да бъдат дадени конкретни указания на ищеца
да представи доказателства, че обичайното му местопребиваване се намира на
територията на Република България.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на А. О. П. в едноседмичен срок от уведомяването да представи
доказателства във връзка с обичайното му местопребиваване на територията
на Република България.
УКАЗВА на А. О. П., че при неизпълнение на дадените указания в
посочения срок, исковата молба ще бъде върната, а делото ще бъде
прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2