Р Е Ш Е Н И Е
гр.София 14.01.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на четвърти декември
година 2018
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 880
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45
от ЗЗД, както и обратен иск на осн. чл. 219, ал.3 от ГПК във
вр. с чл. 54 от ЗЗД, чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД.
По изложените в исковата молба
обстоятелства и увеличение размера на иска допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. на 02.05.2017г., ищцата К.А.С., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. С. Ев. С., е предявила
срещу АГЕНЦИЯ „П.И." със седалище ***, осъдителен иск за
сумата 26 000 лв.,
частично от глобален
размер от 30 000 лв.
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на
25.03.2016г. на заледен несвоевременно почистен участък от
републикански път – Пернишко шосе, на 500 м. след КПП -
Владая, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 25.03.2016г. до изплащането.
В исковата молба се
твърди, че на 25.03.2016 г. около 5.40 часа, в гр. София, на Пернишко шосе, на
500 м. след КПП - Владая, ищцата е претърпяла пътно транспортно произшествие,
докато шофирала МПС марка „Форд Фиеста“ с per. № ******,
като самокатастрофирала. В съставения на място Протокол за
ПТП №1632731/25.03.2016г. механизма
на процесното ПТП е описано по следния начин: поради движение с несъобразена
скорост със състоянието на пътя, изразяващо се в наличието на заледен участък, лек автомобил „Форд Фиеста“ с per. № ******
е поднесъл и самокатастрофирал в скат, след което се преобърнал. За
произшествието бил съставен Протокол за ПТП № 1632731/25.03.2016 г. по описа на
ОПП - СДВР, като по отношение на ищцата било взето административно отношение с
АУАН № 541199/2016 г., серия Г. Непосредствено след инцидента, ищцата посетила
УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ ЕАД, откъдето била изпратена в спешен център ЕТ „Д-р Л.Г.-
ИМПМП“, като й била поставена диагноза „навяхване и разтягане на свързващия апарат
на шийния отдел на гръбначния стълб“. Сочи, че й бил издаден болничен лист от
25.03.2016 г. за срок от 14 дни, като била временно нетрудоспособна за този
период. Поради оплаквания от болки и замаяност в главата на 06.04.2016 г.
ищцата била настанена в МБАЛ „Р.А. АД - гр. Перник, където постъпила за болнично лечение в периода от 06.04.2016г.до 11.04.2016 г. След извършените й прегледи, било
установено наличие на уврежданията „дифузна травма на главния мозък, без
открита вътречерепна травма“; „подкожен оток и зачервяване в лява челна
супраорбитална област“; „травматични промени в областта на ляв максиларен
синус“. Била й проведена терапия с цетриаксон, деган, карбамазепин и ноотропил,
като в следствие на това оплакванията постепенно отзвучали. Като последица
останала палпаторна болезненост в областта на нараняванията. След изписването й от болница, на ищцата бил предписан хигиенно-диетичен режим на
лечение и наблюдение от личен лекар и й бил издаден болничен лист от 13.04.2016
г. за срок от 34 работни дни. Твърди се, че
в следствие на инцидента, ищцата се оплаквала от чести пристъпи на главоболие,
понижено настроение, тревожност, нарушения на съня и вниманието, притеснявала
се, че й се налагало да ангажира близките си с грижи за себе си.
В ИМ е наведен довод, че ответника АПИ носи
отговорност за поддръжката и ремонта на пътя, като в случая пътната агенция е проявила неправомерно бездействие
чрез своите служители, натоварени със задълженията да поддържат пътищата,
респективно несвоевременно почистване на пътя от заледяване и неорганизиране на
движението по начин, осигуряващ безопасността му. Твърди, че е подала молба до
ответната агенция на 04.07.2016 г., с която претендира изплащане „на
обезщетение за неимуществени вреди, но към момента на подаване на исковата
молба нямало изпълнение и плащане от страна на ответника. Моли съда да уважи
исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответната АГЕНЦИЯ „П.И." е подала отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, като оспорва предявения иск по основание и
размер и моли да бъде отхвърлен.
Оспорва механизма на процесното
ПТП, като сочи, че причината е движението на водача с
несъобразена скорост със състоянието на пътя. Твърди, че към датата на
процесното ПТП в Областно пътно управление ***, не са представяни сигнални
писма или предупреждения за пътния участък. Оспорва процесните вреди да са в
причинна връзка с неизпълнение на задължението му да поддържа пътя. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата.
Моли да бъде привлечено като трето лице -помагач дружество – „Н.Ч.” ООД, ЕИК ******, на
което е възложено почистването на съответния пътен участък и при условията на
евентуалност, при уважаване на исковата претенция, предявява обратен иск срещу
третото лице по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК. Във връзка
с обратния иск твърди, че между АПИ, като възложител и Обединение „Б. 2015”
ДЗЗД, като изпълнител е сключен Договор за обществена поръчка № РД-38-18 от
12.09.2015г. с предмет: „Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно–възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на републикански пътища на територията на Областно пътно
управление ***. Сочи се, че Обединение „Б.2015”
ДЗЗД, включва няколко партньори, сред които и
„Н.Ч.” ООД, ЕИК ******, който отговоря за процесния участък. Позовава се на чл.12, ал.5, ал.7,
ал.8 и чл.18 от Договор за обществена поръчка №РД-38-18 от 12.09.2015г.,
регламентиращи срок на действие от 48 месеца и задълженията на изпълнителя да
предприеме всички необходими действия по осигуряване на безопасни условия за
движение, да поддържа републиканските пътища на договорното ниво, съгласно
техническите изисквания и Оперативния план за зимно поддържане.Сочи че
съгласно§ 1, т.3 от ДР на ППЗП, би следвало изпълнителя - „Н.Ч.” ООД, отговарящ
за участъка, чрез своите служители да го означи със съответните пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението за евентуално съществуващо
препятствие – „Заледен участък”, съобразно чл.13 от ЗДвП. Твърди се, че в
конкретния случай именно бездействието
на последните във връзка с
необозначаване на „препятствието”, както
и самото му поддържане несъответстващо на обстановката е довело до неизпълнение
на задълженията по Договор за обществена поръчка № РД-38-18 от 12.09.2015г.,
поради което изпълнителя носи отговорност за причинените евентуално вреди, при
процесното ПТП.
С
определението от 07.02.2017г. постановено по реда на чл.140 ГПК е конституирано
„Н.Ч.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.И., на основание чл.
219 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника и е приет за съвместно
разглеждане предявения обратен иск по чл. 219, ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 49
вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск от 30 000
лв. за неимуществени вреди, причинени на ищцата от процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния
иск - 28.11.2016 г. до окончателното изплащане./л.76-л.77 от
приложеното гр.д.№ 59293/2016г. на СРС, I ГО, 120
състав/
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор по обратния иск от ответника
„Н.Ч.“
ООД, с който
предявените искове - първоначалния и обратния – са оспорени като недопустими,
а по същество и за неоснователни. Твърди
се, привличането на дружеството като помагач е недопустимо, тъй като към процесното събитие за него е липсвало
задължение за поддържане на републикански пътища в зимни условия в процесния
участък. Не оспорва наличието на сключен
Договор
за обществена поръчка №РД-38-18 от 12.09.2015г. Твърди, че съгласно чл.9, ал.10
от Договора възложителя въвежда и спира със заповед режима на зимно поддържане
по републиканските пътища. Сочи, че на
15.03.2016г., дружеството е уведомено, че съгласно Заповед №РД-11-189/ 15.03.2016г.
на АПИ, зимното поддържане на републикански пътища се прекратява, считано от
15.03.2016г., с изключение на планински проходи и пътни участъци с висока
надморска височина. С второ писмо с изх.№571-785 от 22.03.2016г. АПИ ги
уведомила, че във връзка с метеорологичната прогноза за дългосрочно затопляне и
ограничения бюджет на АПИ и Заповед
№РД-11-189/ 15.03.2016г., следва да прекратят дейността по зимно поддържане.
Сочи още, че съгласно Сертификат №15/21.07.2016г. за действително изпълнени и
приети работи по месечно задание за м. март 2016г., възложителят е приел
изпълнението на договора за „зимно
поддържане”, позиция №6001, при договорен ангажимент за процесния участък в размер на 11 километра и 400 метра. Предвид
изложеното поддържа, че ответника към датата на процесното ПТП няма основание
за претенции към дружеството изпълнител. Моли за отхвърляне на обратния иск. Представя
писмени доказателства във връзка с твърденията си.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв.С. поддържа предявения иск. Представя
писмена защита и списък на разноски.
В съдебно заседание
ответника чрез юрк.Н.оспорва предявените искове.
В
съдебно заседание третото лице помагач „Н.Ч.“ ООД, редовно уведомено, не се представлява.
Софийски градски
съд,
като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
По
не е спорно, че пътната отсечка от ”Пернишко шосе” в участъка 500 м. от КПП Владая, е част от републиканската пътна мрежа, като видно от
писмо изх.№ 11-00 -466/22.06.2016г. на МРРБ, съставлява път I-1 км.276+162 до км.282 +485, чието поддържане се осъществява от ответника
Агенция "П.И." чрез дружество
„Б.2015” ДЗЗД, съгласно Договор за обществена поръчка
№РД-38-18 от 12.09.2015г., сключен между АПИ и фирмата изпълнител./л.13 от
гр.д.№ 59293/2016г. на СРС/
От приетия
неоспорен протокол за ПТП № 1632731/25.03.2016 г. по описа на ОПП – СДВР и
скица на ПТП,
се установява, че на 25.03.2016г. около 05.40ч. в гр.София, по „Пернишко шосе”,
500 метра след КПП Владая , настъпило ПТП с лек автомобил „Форд Фиеста“ с per. № ******, управляван
от К.А.С., който се движил с посока от
Владая към гр.София, като поради движение с несъобразена скорост със
състоянието на пътя - заледен участък, лекия автомобил поднесъл и
самокатастрофирал в скат, след което се преобърнал./л.133- 135 от гр.д.№ 59293/2016г. на СРС/ Видно от отбелязването в протокола за ПТП,
произшествието е посетено на място от служители на Отдел пътна полиция при
СДВР.
На ищцата К.А.С. е
съставен АУАН № Г 541199 / 25.03.2015 г. за нарушение на чл. 20, ал.2
от ЗДвП, или, за движение със скорост несъобразена със състоянието
на пътя – мокра – заледена настилка, вследствие на което управляваният от нея
автомобил самокатастрофира и се
преобръща странично в пътната канавка, настъпва ПТП с материални щети -предна дясна част и таван./л.134
от гр.д.№ 59293/2016г. на СРС/ Въз основа на съставения акт за установяване
на административно нарушение на ищцата К.А.С. е
издадено наказателно постановление №16- 4332-006620 от 13.06.2016 г., влязло в сила на 27.07.2015 г. за извършено нарушение по чл. 20, ал.2
от ЗДвП. /л.137 от гр.д.№
59293/2016г. на СРС/
Относно механизма на процесното ПТП, по делото пред СРС е разпитан един свидетел.
В
показанията си дадени в о.с.з. на 02.05.2017г. свидетелят
–очевидец Т.Д.М./48г., без родство/, сочи, че си спомня процесното ПТП, което
настъпило между 5,30ч. и 6 ч. сутринта
докато пътувал по тъмно, на фарове за работа в гр.София, след караулката на Владая, на третия завой колата
движеща се зад него загубила управление. Свидетеля-очевидец Т.Д.М.сочи, че той
също изведнъж загубил управление, като и неговия автомобил и другата кола –
„Форд Фиеста” се преобърнали по таван в страни. Сочи, че нямало сняг, но пътя
бил заледен още от първия завой след КПП Владая, а участъка не бил опесъчен.
Лекият автомобил Форд Фиеста катастрофирал от дясно на канавката. Свидетелят
сочи, че когато излязъл от своя автомобил, се опитал да помогне на другия
водач. Отворил вратата и помогнал на
жената –водач да излезе от колата. Тя се оплакала, че я боли врата. Свидетелят
сочи, че се обадил на тел.112, за да спрат движението и бил на място, докато му
вдигнали колата с репатрак. Според св. М.двата
автомобила са се движили с ниска скорост - около 50 км/час. /л.139 от приложеното гр.д.№ 59293/2016г. на СРС, I ГО, 120
състав/
От приетото неоспорено
заключение на САТЕ, с в.л. инж. Й.Д.Й.се установява, че механизмът на процесното ПТП
е
следният: на 25.03.2016 г.,
около 05:40 часа,
МПС марка „Форд“, модел „Фиеста“, с per. № ********, управлявано
от К.А.С. се движи в гр. София, по Пернишко шосе, с посока от гр. Перник към
гр. София, на около 500 м. след КПП - Владая,
автомобилът попада на заледен пътен участък, поднася, след което се преобръща в
дясно от пътя. Като причина за настъпване на процесното
произшествие, в САТЕ се сочи, че движението на МПС по заледен пътен участък,
при което е настъпило загуба на устойчивост на МПС. В откритото съдебно
заседание по делото проведено на 02.05.2017 г. вещото лице инж.Донев, след
показанията на свидетелят очевидец поясни, че при попадане в заледен участък,
коефициента на сцепление на гумите с пътното платно, намалява значително,
поради което е възможна загуба на напречната устойчивост или т.н. занасяне,
което е довело до отклоняване в дясно и
удар в ската. Вещото лице пояснява, че
ако ищцата, внезапно е попаднала в заледен участък, тогава няма възможност с
органите за автомобила да приведе автомобила в желаната посока. От заключението
се сочи, че при движение с по –ниска скорост, от тази с която превозното
средство е преминало през заледения участък , водачът най-вероятно би
предотвратила настъпването на произшествието.
Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза, заедно с обясненията на вещото лице, дадени в о.з., като обективно и компетентно.
От приетото медицинско направление
№5391/ 25.03.2016г. издадено от УМБАСМ Пирогов, се установява, че след
процесното ПТП на ищцата К.А.С., е
оказана медицинска помощ, като е поставена диагноза – навяхване на шията и
контузия на поясната област./л.10 от приложеното гр.д.№ 59293/2016г.
на СРС делото/
На ищцата е
издаден болничен лист №2361/25.03.2016г. за 14 календарни дни от 25.03.2016 г.
до 07.04.2016./л.11 от приложеното гр.д.№ 59293/2016г. на СРС/
Видно от приетата
епикриза по ИЗ №3614 на МБАЛ „Р.А.“ АД -
гр. Перник, на 06.04.2016 г., ищцата К.А.С. на 42г., е постъпила
в хиругично отделение на МБАЛ „Р.А.“ АД,
с анамнеза болки и замаяност след ПТП. Хоспитализирана за периода от
06.04.2016 г. до 11.04.2016 г. След
извършените прегледи и изследвания, са установени следните травматични
увреждания: дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма;
подкожен оток и зачервяване в лява челна супраорбитална област; травматични
промени в областта на ляв максиларен синус. На ищцата е проведена
медикаментозна терапия с „Цетриаксон“, „Деган“, „Карбамазепин“ и „Ноотропил“. /л.8
–л.9 от приложеното
гр.д.№ 59293/2016г. на СРС/ От болничното заведение на ищцата е
издаден болничен лист №3614 за вр. нетрудоспособност от 34 календарни дни в
периода от 08.04.2016г. до 11.05.2016г.
От приетото заключението на съдебно
медицинската експертиза с вещо лице д-р Д.Л.К.– специалист ортопед травматолог,
се установява, че според представената медицинска документация при ПТП
на 25.03.2016 г. ищцата К.А.С. на 42г. е
получила контузия на челната област с мозъчно сътресение /дифузна травма на
главния мозък/, навяхване на шията и контузия на поясната област, налична
течност в горночелюстния синус. Вещото лице обосновава извод, че
въстановителния период при така получените травми е около 30 дни, като
отбелязва, че според становището на някои невролози, въпреки липсата на видимо
парахимно увреждане на мозъка е възможно до шестия месец да има разреждащи
пристъпи на главоболие. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че
претърпените от ищцата травматични увреждания са в причинна връзка с процесното
ПТП. Според в.л. трамватолог болките е страданията претърпени от ищцата са били
по- интензивни първите 7-10 дни и
постепенно затихване към края на възстановителния процес. Относно проведено
лечение, се сочи, че непосредствено след ПТП на ищцата е оказана медицинска
помощ в УМБАСМ Пирогов, където е установено навяхване и
разтягане на шийния отдел на главния мозък, а
след това е хоспитализирана в МБАЛ
„Р.А.“ АД, в периода от 06.04.2016 г. до
11.04.2016 г., където е установена дифузна травма на главния мозък. Издадени са
два болнични листа за временна нетрудоспособност от общо 48 дни.
Приетото
неоспорено заключението на СМЕ, съдът възприема като обективно и
компетентно.
По делото е
разпитан
А.И.Т.– 68 г. баща на
ищцата, който сочи, че след претърпяното ПТП дъщеря му била откара в болница
Пирогов, където и дали болнични 14 дни. В къщи получила световъртеж и се
наложило да постъпи в болница в гр.Перник. Св. Тошев сочи, че дъщеря му била в
болница 5-6 дни, като там установили комоцио и оттоци и било назначено лечение.
Възстановяването продължило повече от два месеца. През този период К. била в
къщи на легло, като се грижили за нея, заедно с майка и. Имала нужда от помощ,
за да стане от леглото, била разстроена и обезпокоена. Св.Тошев сочи, че ищцата
получила страх от шофиране и не смее да шофира.
Не се спори, че на 12.09.2015г. е
подписан договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане на републикански
пътища на територията на Обастно пътно управление ***, между Агенция "П.И."
и обединение „Б.2015”
ДЗЗД в което
участие имат дружествата: "И.”ЕООД, „АБ И.НН” ЕООД”, „Н.Ч.” ООД и „Е.Е.В.Т.”
АД, по който изпълнителят е приел да извърши „Поддържане /превантивно, текущо,
зимно и ремонтно –възстановителни работи при аварийни ситуации/ на
републикански пътища на територията на
Областно пътно управление ***. Уговорено е, че поддържането ще се изпълнява
за срок от 48 месеца, считано от датата, посочена, като начало на срока на
договора във възлагателното писмо. Съгласно чл. 12, ал.7 от договора, ответникът по
обратния иск, в качеството му на солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД "Б.2015"(чл.3, т.12 от
договора), се е задължил да изпълнява възложената работа при спазване
изискванията на "Технически правила за поддържане и ремонт на
пътищата", издадени от Национална агенция "П.И. (НАПИ) - 2009 г. и
Оперативния план за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа. В клаузата на чл.33 от договора, е предвидено, че при причиняване на пътно-транспортно
произшествие и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или
некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на този договор,
изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените
вреди./л.38-л.62 от приложеното
гр.д.№ 59293/2016г. на СРС /
Видно
от приетото писмо с изх.№571-785 от 22.03.2016г. АПИ уведомила изпълнителя „Б.2015”
ДЗЗД, че във връзка с метеорологичната прогноза за дългосрочно затопляне и
ограничения бюджет на АПИ и Заповед
№РД-11-189/ 15.03.2016г., следва да прекратят дейността по зимно поддържане
При
така приетата фактическа обстановка съдът
от правна страна приема следното:
По
първоначалния иск с пр.основание чл.49
от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД:
Предявеният
иск за сумата от 26 000 лева, частично от глобален размер от 30
000лв., черпи правното си основание в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД и е допустим,
тъй като за ищеца е налице правен интерес от търсената с него защита.
Предявеният иск е частично
ОСНОВАТЕЛЕН.
За да е налице
сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е
причинена вреда на ищеца и тя да е
резултат от виновното противоправното поведение на ответника, респективно, за
да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат
на виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи
отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД,както и да е налице и
причинна връзка между противоправното поведение
и настъпилите вреди за ищеца.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност. Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено
да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа,
следва да носи уредената в чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил работата. Когато при изпълнение на
така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД.
В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3
от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963
г. на Пленума на ВС.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за причинени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните
материалноправни предпоставки: 1. деяние - действие или бездействие; 2.
противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение; 3. вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет;
4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди; 5. вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6.
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
В случая от събраните по
делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че
процесното ПТП е станало на участък от републикански път, попадащ в урбанизираната територия на София град, задължението за осигуряване
поддръжката на който е на ответната Агенция съгласно чл. 30, ал. 1
и 3 от ЗП във вр. с чл. 48, т. 1, б. "б" от ППЗП.
Спорни по делото са въпросите доказани ли са механизмът на процесното
ПТП - попадане на автомобила на заледен участък от пътното платно, за чието
поддържане отговаря ответникът, което да е довело до неимуществени
вреди на водача на л.а. Форд Фиеста, и причинната връзка на твърдяните вреди със
състоянието на пътното платно, съответно с процесното ПТП.
Решаващият съдебен състав намира, че от съставения от органите на полицията
протокол за ПТП, показанията на разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели, които се последователни и безпротиворечиви, и приетото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза се установява по делото, че причините за
произшествието са заледяването на пътното платно, което не е било обработено и
отстранено в съответствие с изискванията на Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012
г., и несъобразената със състоянието и релефа на пътното платно скорост на
движение на автомобила, в резултат от което водачът К.А. е изгубила контрол над автомобил Форд Фиеста и самокатастрафира в дясно в скат,
при което автомобила се
е преобърнал извън пътя.
Представеният по делото протокол за ПТП №1632731/ 25.03.2015
г. е съставен, след като е било извършено посещение от органите на полицията,
на мястото на произшествието. Това обстоятелство се установява от бланковата
форма на протокола, където в графа "посетено на място", при възможни
отговора - "да" или "не", е указано, че с "х" се
зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е
отговор "не". Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на
полицията, след оглед на местопроизшествието, същият в качеството си на
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва
се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в
него и непосредствено възприети от длъжностното лице обстоятелства (в този
смисъл решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., ВКС, I ТО, решение
№ 73 от 22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др., постановени по
реда на чл. 290 от ГПК). В конкретния случай, удостоверените от длъжностното
лице факти, пряко възприети от него са за датата и мястото на инцидента – 25.03.2015 г., на Пернишко шосе, на 500 м. след КПП
Владая, посоката на движение на
автомобила - в посока към кв.Княжево, наличието на заледен участък от пътя, липсата
на сигнализация за това, движението на автомобила на пътното платно и
причинените видими щети по него. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитания в производство пред СРС свидетел очевидец Т. М.,
които потвърждават истинността на отразените в него обстоятелства. Потвърждават
се и от заключението на приетото без възражения от страните заключение на
съдебно-автотехническа експертиза. Така установени по делото
факти несъмнено сочат за наличието на противоправно деяние- бездействие на ответната АПИ, довело до настъпването
на процесното ПТП.
Установена по делото е също и причинната връзка на неимуществените вреди
на ищцата от
получените травматични увреди, при ПТП с
преобръщане на автомобила, с противоправното поведение/под формата на бездействие/ на ответника.
Ето
защо, въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства, настоящият
въззивен състав приема за установено, че процесното ПТП е настъпило в резултат
от попадането на автомобил „Форд Фиеста” с рег.№********,
на заледен участък от пътното
платно, при което водачът е изгубил контрол над автомобила, който е занесъл в страни и се преобърнал, и че получените от водача
К.А. травми са пряка и непосредствена
последица от произшествието, противно на наведените от въззиваемия възражения в
тази насока.
В случая не е спорно между страните по делото,
че пътнотранспортното произшествие е станало на
Пернишко шосе, на 500 м. след КПП Владая, .който участък е част от първокласен републикански път и се
намира в урбанизираната територия на населеното място - така и решение № 945 на
МС от 01.12.2004 г., което съдържа списък на републиканските пътища в
съответствие с чл. 3, ал. 2 и 4 от Закона за пътищата (ЗП). С нормите на чл.
19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 и 3 от ЗП на Агенцията е вменено управлението
на републиканските пътища, както и осъществяването на дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на същите, като в чл. 48, т. 1, б.
"б" от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на пътищата са
задължение на Агенцията за платното (платната) за движение на републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население
до 100 000 души, като при постигната взаимна договореност между агенцията и
общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно. Понятието
"поддържане на пътища" е дефинирано в пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП и е
доразвито в чл. 47 от ППЗП и включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация
на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности. Следователно по силата на цитираните законови разпоредби на АПИ
е вменено задължение да стопанисва и поддържа пътищата в границите на
урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души, част
от републиканската пътна мрежа, което включва и задължението по зимно
поддържане на пътищата, в частност третирането на заледени участъци със
специални смеси, предотвратяващи замръзването, или опесъчаването им.
Администрацията изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на
които е възложила изпълнението на посочените задължения, като на основание чл.
49 от ЗЗД и по аргумент от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС носи
обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действията или
бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
поддръжката на пътната настилка на платната за движение на републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население
до 100 000 души.
С оглед на това, че в конкретния случай, наличието
на заледен участък от пътното платно, явяващ се причина за ПТП, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които АПИ е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, а именно да поддържат пътното платно в състояние
отговарящо на изискванията за движение по него, в това число и обезопасяването
му срещу хлъзгане, същата като възложител на работата отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 от ЗЗД.
Във
връзка с изложеното, съдът счита че са налице предпоставките за ангажиране на
обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49
от ЗЗД.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се има
предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. По делото бе установено, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата К.С. е приета за шест
дни в хирургично отделение на МБАЛ "Д-р Р.А."АД, с диагноза: Дифузна травма на главния мозък/ Мозъчно сътресение/, без открита вътречерепна травма, навяхване на шията, контузия в поясната област.
В случая
претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният
размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване с вида
и броя на телесните повреди, със силата и интензивността на болките и
страданията продължили в период от около 1 /един/ месец, проведеното медикаментозно лечение и
частично обездвижване, активната
възраст на ищцата – 42 години, при която към датата процесното ПТП е била активна и напълно здрава, а след него
се е наложило болнично лечение и прилагане на обезболяващи
средства,
преживения шок при инцидента,
обстоятелството, че полученото нараняване се е отразило силно
неблагоприятно на работоспособността на ищцата – 48 дни временна
нетрудоспособност, свързани с контузията болки и неудобства през
възстановителния период, нарушения обичаен и житейски
стереотип, както и липсата на неблагоприятна прогноза
за бъдещото й здравословно състояние , възлиза на сумата от 5 000 лв., която представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вреди от ПТП. Релевантни в тази насока са заключението на
СМЕ с в.л. д-р Каменов –ортопед и показанията на св.А.Т..
Софийски градски съд, обаче намира за основателно
направеното от въззиваемия - ответник в първоинстанционното производство,
възражение за съпричиняване на причинените от процесното ПТП имуществените
вреди. Съобразно дадените с точка 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
ВС тълкувателни разяснения за правилото за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, такова е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно. В случая от заключението на съдебно-автотехническа
експертиза, се установи, че
при движение с по –ниска скорост, от тази с която превозното средство е
преминало през заледения участък , водачът най-вероятно би предотвратила
настъпването на произшествието. Следователно действителната скорост е надвишавала критичната скорост за
завоя при този пътен участък. Предвид състоянието на пътното платно, за които
сочат свидетелите, съдът приема, че заледената настилка (установена и от другите събрани доказателства)
е представлявала предвидимо, а не внезапно препятствие за водача на автомобил Форд Фиеста, .което
да е изключило възможността за съобразяване на скоростта на движение на
автомобила с пътните условия, а и от данните по делото, че през мястото на процесното
ПТП са преминали и други автомобили, които са се движели много бавно, следва
извод, че при тези конкретните пътни условия е било възможно безпроблемно
движение на МПС-та, при условие, че водачите им са съобразили скоростта на
движение на същите. С оглед на изложеното въззивния съд намира, че водачът на
автомобил Форд Фиеста, макар и да се е движел с разрешената за населено
място скорост, е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (така също
протокол за ПТП и наказателно постановление, което обаче не обвързва съда, а се
преценява с другите данни по делото - арг. от чл. 300 от ГПК) поради
несъобразяване на скоростта със състоянието на настилката и релефа на пътното
платно. Поради това въззивният съд приема, че в случая е налице съпричиняване
на вредите на автомобила и съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
обезщетението следва да се намали. След като прецени подробно причините, довели
до настъпилото ПТП и вредите, съдът приема, че е налице 30 % съпричиняване,
поради което обезщетението за неимуществени вреди, възлизащо на сумата от 5 000 лева, следва да се намали с
посочения процент на съпричиняване. Следователно въззиваемият - ответникът АПИ,
дължи на ищцата за причинените й неимуществени вреди обезщетение
в размер на сумата от 3 500 лева, за която сума искът по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
имуществените вреди се явява основателен и доказан и трябва да се уважи, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 25.03.2016г. до изплащането. В останалата част - за
разликата до 26 000 лева, частично от
30 000лв. искът
е неоснователен.
По обратния иск:
Предвид сбъдване
на процесуалното условие, поради уважаване исковете на ищеца, следва да се
разгледа предявения обратен иск от ответника Агенция "П.И." срещу
"Н.Ч." ООД. Съдът намира за установено от представения договор от 12.09.2015г.,
че дружеството " Н.Ч." ООД, което участва в обединение "Б.2015"
ДЗЗД е приело, след обществена поръчка изпълнеие на дейностите "поддържане,
текущ ремонт, зимно поддържане. Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно
–възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републикански пътища на територията на Областно пътно
управление ***. Съгласно
чл. 12, ал.7 от договора, ответникът по обратния иск, в качеството му на
солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД "Б.2015”, се е задължил да изпълнява
възложената работа при спазване изискванията на "Технически правила за
поддържане и ремонт на пътищата", издадени от Национална агенция "П.И.
(НАПИ) - 2009 г. и Оперативния план за зимно поддържане на републиканската
пътна мрежа. Съгласно клаузите на договора изпълнителят е длъжен да предприеме всички необходими действия за осигуряване на
безопасни условия за движение, както и опазване на пътищата и пътните
принадлежности, длъжен е да започва
работа веднага след появяване на необходимост от това и да отговарят за
поддържането на републиканските пътища в добро експлоатационно състояние.
Видно от представеният по делото Протокол за ПТП №16322731/25.03.2015 г. в гр.София, на Пернишко шосе, в участъка на 500 м. след КПП Владая е имало заледен участък по
платното за движение, който е причинил ПТП и съответно травматични увреди на ищцата. Участъкът не е бил приведен в състояние, което да
позволява безаварийно движение на МПС. Допуснато е заледяване на пътния
участък, което е станало причина за реализиране на ПТП. Съгласно чл.33 от
цитирания договор, при причиняване на пътно-транспортно произшествие и/или
възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания,
които следва да се спазват при изпълнението на този договор, изпълнителят носи
пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. Доводът на ответника, че към датата
на ПТП -25.03.2015г. е бил уведомен от възложителя, че дейността зимно
поддържане се приключва, не може да бъде споделен, доколкото на обеденинението
изпълнител е възложено текущо и
превантивно поддържане на републиканските пътища на територияна на ОПУ
София. Понятието "поддържане на пътища" е
дефинирано в пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП и е доразвито в чл. 47 от ППЗП и включва
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.
Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че
обратния иск следва да бъде уважен в размер на 3500 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск - 28.11.2016г.
до изплащането. За
разликата до за разликата до 26 000 лева, искът е неоснователен.
По разноските:
Предвид
изхода на спора, право на разноски имат ищецът съобразно уважената част и
ответникът, съразмерна на отхвърлената част. Ответникът по обратния иск не е
представил доказателства за сторениразноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищцата следва да се присъди сумата 75.00 лв.
съдебно - деловодни разноски пред СГС, съразмерно уважената част от иска. /Общо
сторените разноски възлизат на 550лв./ Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, ответника
следва да заплати на адв.С.С. 360лв. адвакатско възнаграждение с ДДС. На
ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъди сумата 296 лв. - съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно отхвърлената част от
иска./Общо сторените разноски са в размер на 350лв., от които 200лв. депозит за
АТЕ и 150лв. юрисконсулско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса по делото в размер на 90.00 лв.,
пропорционално на уважената част от иска. /след приспадане на д.т. от 50лв.
платена по сметка на СРС/
На основание
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ
„П.И." със седалище ***, БУЛСТАТ ******, да заплати на К.А.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3
500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на
25.03.2016г. на заледен несвоевременно почистен участък от
републикански път в гр.София,
Пернишко шосе, на 500
м. след КПП - Владая, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на увреждането - 25.03.2016г.
до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата от присъдения до претендирания размер
от 26000 лева, частично от глобална сума от 30000, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н.Ч.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от И.И., да заплати на Агенция "П.И.", БУЛСТАТ ****** , на
основание чл.79, ал.1 предл.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД, сумата в размер на 3 500 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди вследствие неизпълнение на задължения по Договор №РД-38-18 от 12.09.2015 г., ведно със законна
лихва от предявяване на обратния иск -
28.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И."
със седалище ***, БУЛСТАТ ******, да заплати на адв.С.С., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата
от 360.00лв.
с ДДС.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И."
със седалище ***, да заплати на
Софйски градски съд, държавна такса от 90.00 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И."
със седалище ***, БУЛСТАТ ******, да заплати на К.А.С., ЕГН *********, сумата 75.00 лв. разноски пред СГС, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН *********, да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.", БУЛСТАТ ******, сумата 296 лв. – разноски пред СГС, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участие на „Н.Ч.“ ООД,
като трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: