РЕШЕНИЕ
№ 2335
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330120527 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът К. Т. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощник ***
А.Д., е предявил против „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
представлявано от *** ***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 350 лева-
главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди- направени
разходи за адвокатско възнаграждение в производството по изп. дело № ***, както и сумата
от 60 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 30.03.2019 г.- 29.12.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба- 30.12.2021 г.
до окончателното плащане.
В исковата молба е посочено, че по изп. дело № ***, той като длъжник ползвал
юридическа помощ за защита, като заплатил сумата от 350 лева. Изпълнителното дело било
образувано по изпълнителен лист, издаден на *** г. по гр. дело № 3479/ 2006 г. на ПРС, но
той бил обезсилен с постановеното по гр. дело № 3663/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в решение.
По изпълнителното дело бил наложен запор върху банкови сметки и с оглед постъпилите
суми делото било прекратено. За ищеца направените разноски представлявали имуществени
вреди, които подлежали на възстановяване. Претендира се и лихва за забава от извършеното
плащане- 30.03.2019 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва. Моли и за
разноските по настоящото дело. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен
1
отговор, в който оспорва иска. твърди се, че не били налице предпоставките по чл. 45 от ЗЗД
за ангажиране на отговорността му. Липсвала вина и противоправност, защото
непрекратяването на изп. дело не представлявало противоправно деяние, а перемпцията
настъпвала по силата на закона. Нямало и реално претърпяна вреда, защото не било
необходимо да се ангажира ***, който да поиска прекратяване на изпълнението поради
изтекла давност. В исковото производство на ищеца били присъдени разноски и било
недопустимо те да търсят повторно и в изпълнителното. Не била налице и причинна връзка
между деяние и вреда, като в тази връзка не били представени доказателства. Моли за
отхвърляне на иска, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищеца. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното в копие гр. дело № 3663/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, се установява, че
с влязло в сила на 12.10.2020 г. решениe в отношенията между страните е прието, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 1 309, 20 лева- главница, дължима за потребена питейна и
отведена канална вода за периода от 31.03.2000 г. до 12.05.2003 г., ведно със законна лихва
върху главницата от *** г. до окончателното й изплащане, по изпълнителен лист от *** г.,
издаден по гр. дело № 3479/ 2006 г. на ПРС, III бр. с-в, за принудителното изпълнение на
които е образувано изп. дело № *** г., поради погасяването й по давност преди образуване
на изпълнителното производство.
По така издадения изпълнителен лист е първоначално е било образувано
изпълнително дело № ***. По същото са извършвани действия по събиране на вземането,
като с молба от 30.05.2016 г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело и
изтегляне на изпълнителния лист. С постановление от 01.06.2016 г. изпълнителното
производство е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
По същия изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело № ***, с
молба на ответника като взискател от 03.10.2016 г., по което също са извършвани действия
по събиране на дълга. По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие от 24.02.2020 г., по който длъжникът е платил в брой на пълномощника си ***
А.Д. сумата от 500 лева- възнаграждение за оказването му на правна помощ в
производството. С разпореждане от 08.05.2020 г. *** е приключил изпълнителното дело,
поради пълното издължаване на длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата
на страните, съдът установява от фактическа страна следното:
В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в направени
от ищеца разходи в хода на водено срещу него изпълнително производство. Доколкото
липсва конкретна процесуална норма, която да урежда начина за възстановяване на
извършени разходи в изпълнението (тъй като разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира
въпроса само за исковия процес), единственият път за защита е тези разноски да се
2
претендират по общия ред, под формата на вреди от непозволено увреждане. В този смисъл
и правната квалификация на предявения иск е по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Фактическият състав на тази деликтна отговорност изисква да се установи наличието
на следните предпоставки- виновно и противоправно поведение, от което са причинени
вреди; същите да са причинени от лице, на което е възложена конкретна работа, като
вредите да са предизвикани при или по повод изпълнението на тази работа.
Няма спор в случая, че кредиторът по изпълнителния лист е образувал изпълнително
дело срещу длъжника. Само по себе си образуването на едно изпълнително дело с цел
защита на правата на кредитора не представлява противоправно действие, освен ако не е
свързано със злоупотреба с права, каквато тук не е имало. От значение е само, че молбата за
конституиране е подадена от юрисконсулт, с приложено пълномощно, който е натоварен по
силата на изпълняваната от него функция при ответника да го представлява и в
изпълнителни дела. В този смисъл е налице възлагане на работа по чл. 49 от ГПК от
законния представител на дружеството и оттук- възложителят носи гаранционно-
обезпечителна отговорност при виновно и противоправно поведение на своите служители.
Именно това следва да бъде проверено по делото- дали има такова поведение, от което да са
настъпили вреди за длъжника, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Принципно отговорността за разноски по чл. 79 от ГПК е обективна, безвиновна и тя
не произтича от противоправно поведение на някоя от страните в процеса, напротив-
разноските са законна последица от изхода на делото и се понасят от загубилата страна или
пък от тази, която е дала повод за завеждане на делото. Както вече по- горе се посочи, в
изпълнителния процес не е уреден въпросът относно отговорността на разноските на
взискателя спрямо длъжника, който не може да бъде репариран за извършените от него
разходи в изпълнителния процес, защото произнасянето по въпроса не е в компетентността
на ***. Затова и тук се предявява самостоятелен иск за тези имуществени вреди, като следва
да се докаже от ищеца, че взискателят/ натовареното от него лице в изпълнението, комуто са
възложени представителни права, със своето поведение е предизвикал настъпването на
вредите за длъжника.
Видно от влязлото в сила решение по установителния иск, по което е признато за
установено, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, образуваното срещу
длъжника изпълнително производство по изпълнително дело № ***, е касаело изначално
погасени по давност вземания, след 23.07.2009 г., когато по право (по силата на закона- чл.
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК) е настъпила перемпцията по първото изпълнително дело № ***.
Това именно е и противоправното поведение на служителя на ответника- образуване на ново
изпълнително дело за вземания, които вече са били перемирани по предходно изпълнително
дело, прекратено поради бездействие на взискателя.
По изпълнителното дело, което е било висящо спрямо длъжника, той е ангажирал
адвокатска помощ, в която връзка е направил разходи за заплатен хонорар на пълномощника
си. Именно в това се изразява и причинно- следствената връзка между противоправното
поведение на служителя на ответника и настъпилата имуществена вреда (разходите за ***).
3
В случая е без значение това каква точно правна работа е извършил този ***, имало ли е
въобще необходимост от ангажирането му, прекомерен ли е размерът на възнаграждението
му и т.н., които проблеми не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Те са
относими към нормата на чл. 79 от ГПК за разноските в исковия процес и се явяват
неприложими в изпълнителния, за който е от значение това, че в следствие на поведението
на ответника ищецът е направил разходи. Такива нямаше да бъдат сторени, ако взискателят
не беше образувал второто изпълнително дело. Следва да се отбележи още, че кредиторът
по листа не само е поддържал висящостта на изпълнителния процес, а и в рамките на
паралелно образуваното исково дело е оспорвал претенцията за погасено по давност вземане
по този лист, като е поддържал становище, че няма изтекла погасителна давност. Точно, за
да се защити срещу поведението на кредитора си, длъжникът е потърсил адвокатска помощ,
която е заплатил и тези разходи следва да му бъдат възстановени изцяло. Пак е правно
ирелевантно обстоятелството кога в хода на принудителното изпълнение длъжникът е
ангажирал ***, защото разноските му са дължими не с оглед момента на оказаната му
правна помощ, а тъй като тя е реализирана в рамките на изпълнително дело за вземане, по
което изпълнението е било прекратено по силата на закона.
В заключение се налага изводът, че ищецът по делото доказва наличието на всички
елементи на деликта, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника
за настъпилите имуществени вреди. Необходимо е да се отбележи обаче, че според
приложения в изпълнителното дело договор за правна защита размерът на адвокатския
хонорар на пълномощника на длъжника е в размер на 500 лева, за които е отбелязано, че са
заплатени в брой. Същевременно, с исковата молба се претендира само сумата от 350 лева и
доколкото няма изменение на иска или каквото и да е уточнение в тази връзка, съдът не
може да присъди в повече от поисканото, поради което искът ще се уважи в предявения му
размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 30.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва, следва да се посочи, че същият
е поставен в зависимост от главния, поради което при наличие на установена главница,
следва да се дължи и лихва за забава, доколкото се касае за неизпълнено парично
задължение. Тъй като правното основание на главния е иск е деликт, по смисъла на чл. 84
ал. 3 от ЗЗД в такива случаи не е необходимо за изпадане в забава да се изпраща нарочна
покана, каквато е случая би била исковата молба. Тук изискуемостта на вземането възниква
директно с извършеното плащане на адвокатския хонорар, или началният момент на лихвата
е от 24.02.2020 г.- денят, в който е било платено адвокатското възнаграждение на
пълномощника на длъжника в изпълнителното дело. Доколкото обаче лихвата се търси от
по- ранен момент- 30.03.2019 г., до момента на плащането на хонорара, тя следва да се
отхвърли като период. За установяване на точния размер на дължимата сума, съдът намира,
че в случая следва да приложи нормата на чл. 162 от ГПК и да определи лихвата
посредством справка с електронен калкулатор върху главница от 350 лева, за периода
24.02.2020 г.- 29.12.2021 г. (денят, предхождащ подаването на исковата молба, защото от
4
следващия ден вече се начислява законна лихва, каквато се присъжда с решението). Тук
обаче следва да се изключи периодът на обявеното в страната извънредно положение на
основание чл. 6 от ЗМДВИП, или за периода 13.03.2020 г.- 14.05.2020 г. лихва не следва да
се присъжда. Така дължимата мораторна лихва възлиза в размер на 59, 70 лева, до който
размер следва да се уважи иска.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковите претенции изцяло, по
смисъла на чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените разноски, за които той е
представил и списък по чл. 80 от ГПК. Действително по отношение на мораторната лихва
има малка разлика в стотинки до предявения размер от иска, но съдът намира, че доколкото
се касае за пресмятане с електронен калкулатор, е допустимо такова минимално отклонение
в стотинки, което обаче не може да обуслови присъждане на разноски по съразмерност и на
ответника. Ищецът е заплатил държавна такса от 100 лева, както и адвокатски хонорар в
размер на 350 лева. Не се представят разходи за копиране на преписи от документи в размер
на 65 лева, каквато сума в посочена в списъка на страната, поради което тези разноски не се
доказва да са направени и оттук- те не могат и да се присъдят.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от ***
***, да заплати на К. Т. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 350 лева
(триста и петдесет лева)- главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди- направени разходи за адвокатско възнаграждение в производството по изп. дело №
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-
30.12.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 59, 70 лева (петдесет и девет лева
и седемдесет стотинки)- мораторна лихва върху главницата за периода 24.02.2020 г.-
29.12.2021 г. (без периода на извънредното положение), като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за периода 30.03.2019 г.- 23.02.2020 г. и до пълния му предявен размер от 60 лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ***
***, да заплати на К. Т. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, направените по делото
разноски, както следва: сумата в размер на 100 лева (сто лева)- държавна такса и сумата в
размер на 350 лева (триста и петдесет лева)- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6