Решение по гр. дело №443/2019 на Районен съд - Ловеч

                               

                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 

                      

                             гр. Ловеч, 04.11.2019 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.....Петя Маринова.............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 443 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

          Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката.

                  

          Постъпила е искова молба от “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, чрез пълномощник адв. Паулина Иванова, срещу Н.Д.Щ., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземания: 443.78 лева – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия и 71.97 лева – лихва за забава.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се намира в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Изтъква се, че съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 17.09.2016 г. до 15.07.2017 г., а от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от ищеца фактури.

Посочва се, че ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. Дружеството е доставяло на Н.Д.Щ., с електроснабден имот, находящ се в с. Дойренци, ул. „Хан Крум“ № 9, с ИТН 300220597889, ел. енергия за периода от 17.09.2016 г. до 15.07.2017 г., за което е издало отделни фактури с конкретно посочени дължими суми, а именно: Фактура № ********* от 27.05.2017 г., на стойност 55.30 лева за периода 16.04.2017 г. – 16.05.2017 г.;  Фактура № ********* от 27.12.2016 г., на стойност 54.54 лева за периода 16.11.2016 г. – 16.12.2016 г.; Фактура № ********* от 27.11.2016 г., на стойност 59.74 лева за периода 18.10.2016 г. – 15.11.2016 г.; Фактура № ********* от 25.02.2017 г., на стойност 22.94 лева за периода 17.01.2017 г. – 15.02.2017 г.; Фактура № ********* от 27.03.2017 г., на стойност 63.43 лева за периода 16.02.2017 г. – 17.03.2017 г.; Фактура № ********* от 27.06.2017 г., на стойност 40.46 лева за периода 17.05.2017 г. – 15.06.2017 г.; Фактура № ********* от 27.10.2016 г., на стойност 55.58 лева за периода 17.09.2016 г. – 17.10.2016 г.; Фактура № ********* от 27.04.2017 г., на стойност 40.49 лева за периода 18.03.2017 г. – 15.04.2017 г.; Фактура № ********* от 27.01.2017 г., на стойност 46.08 лева за периода 17.12.2016 г. – 16.01.2017 г. ; Фактура № ********* от 26.07.2017 г., на стойност 5.22 лева за периода 16.06.2017 г. – 15.07.2017 г., или обща стойност главница по неплатени фактури – 443.78 лева.  

Твърди се, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред, като според чл. 19, ал. 8 от Общите условия, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

Посочва се още, че на основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд-Ловеч, по което е образувано ч.гр.дело № 2299/2018 г. и е издадена заповед за изпълнение. Изтъква се също, че в съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, която съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури, като по всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.

Ищецът посочва също, че съгласно действащото законодателство има право и е начислил и лихвата за процесния период, както следва: 7.56 лева за периода от 29.06.2017 г. – 09.11.2018 г. за фактура № *********; 9.66 лева за периода от 31.01.2017 г. – 09.11.2018 г. за фактура № *********; 11.10 лева за периода от 29.12.2016 г. – 09.11.2018 г. за фактура № *********; 3.68 лева за периода от 29.03.2017 г. – 09.11.2018 г. за фактура № *********; 9.70 лева за периода от 29.04.2017 г. – 09.11.2018 г. за фактура № *********; 5.20 лева за периода от 29.07.2017  г. – 09.11.2018 г. за фактура №  *********; 10.81 лева за периода от 29.11.2016 г. – 09.11.2018 г. за фактура № *********; 5.86 лева за периода от 30.05.2017 г. – 09.11.2018 г. за фактура № *********; 7.77 лева за периода от 01.03.2017 г. – 09.11.2018 г. за фактура № *********; 0.63 лева за периода от 29.08.2017 г. – 09.11.2018 г. за фактура № *********, или обща сума лихва за забава – 71.97 лева, считано от 29.11.2016 г. до 09.11.2018 г.       

Ищецът моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че длъжникът Н.Д.Щ. по издадената Заповед за изпълнение му дължи следните суми: 443.78 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.09.2016 г. до 15.07.2017 г. и 71.97 лева - законна лихва за забава, считано от 29.11.2016 г. до 09.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

Претендира присъждане и на разноските по заповедното и настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат Ж., назначена за особен представител на ответника, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, с който е изразила становище за неоснователност на предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Не оспорва, че ответникът е абонат на ищцовото дружество във връзка с ползването на предоставена му ел.енергия, но счита, че не е доказано кога задължението му е станало изискуемо, тъй като няма доказателства за изпращане на съобщения от ищцовата страна до ответника за дължимите суми, за да ги заплати в посочения 10-дневен срок. 

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В писмена молба на пълномощника му са изложени доводи за неоснователност на възраженията на особения представител на ответника, като исковете се поддържат изцяло с молба да бъдат уважени, а в полза на ищеца се присъдят направените в производството разноски съгласно представен списък. 

Ответникът Н.Д.Щ. не се явява в съдебно заседание, а се представлява от назначения му особен представител адвокат Ж., която поддържа становището си по отговора и моли за отхвърляне на исковете.

          От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 2299/2018 г. по описа на РС-Ловеч, както и от доводите на страните, чрез процесуалните им представители, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

          По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 12149/21.11.2018 г., от “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, е било образувано ч.гр.дело № 2299/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 1345/21.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н.Д.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 443.78 лв. (четиристотин четиридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) - главница, със 71.97 лв. /седемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ - мораторна лихва от 29.11.2016 г. до 09.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /21.11.2018 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 83.00 лв. (осемдесет и три лева) - разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

          В заповедта е посочено, че вземането произтича от неизпълнено задължение от длъжника, с клиентски № 300220597889, за плащане на доставена и ползвана електрическа енергия за периода от 17.09.2016 г. до 15.07.2017 г., с адрес на електроснабдения имот: с. Дойренци, ул. „Хан Крум“ № 9.

С Разпореждане № 312/25.01.2019 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената заповед.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

Безспорно е по делото, че между ищеца “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София и ответника Н.Д.Щ. съществува облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа енергия, с място на използване – недвижим имот, находящ се в с. Дойренци, ул. „Хан Крум“ № 9, като ответникът има качеството на „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за енергетиката /ЗЕ/, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а ищецът - на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел.енергия. Ползваната от ответника ел. енергия на посочения по-горе адрес се заплащала на ищеца по партида с клиентски № 300220597889, записана на името на ответника.

Съгласно чл. 98а ал. 1 от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.

С Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/ са одобрени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Чез Електро България” АД, изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР.   

Служебно известно е на съда, че Общите условия на дружеството са публикувани в централен и местен всекидневник.

Съгласно чл. 98а ал. 4 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

По делото са приложени действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, като видно е, че същите уреждат правата и задълженията на страните, както и реда за заплащане на електрическата енергия и отговорността на страните при неизпълнение на задълженията им. В чл. 6 от Общите условия е предвидено, че продавачът продава на потребителите електрическа енергия по цени и с тарифна структура, съгласно действащото законодателство. Според чл. 13, т. 1 от Общите условия, едно от основните задължения на потребителя е да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от същите е посочено, че потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на ел. енергията по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като продължителността на периода за плащане е 10 дни. Според чл. 19 ал. 8 от ОУ, неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. В чл. 35 е уредена отговорността на потребителя за неплащане на дължими суми, като изрично е предвидено, че потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.

Като доказателства по делото са представени описаните в исковата молба 10 броя фактури, издадени от доставчика „ЧЕЗ Електро България“ АД на получателя Н.Д.Щ.,***, както следва: Фактура № ********* от 27.05.2017 г., на стойност 55.30 лева, с период на снабдяване с ел. енергия от 16.04.2017 г. до 16.05.2017 г. и срок за плащане от 27.05.2017 г. до 28.06.2017 г.; Фактура № ********* от 27.12.2016 г., на стойност 54.54 лева, с период на снабдяване с ел. енергия от 16.11.2016 г. до 16.12.2016 г. и срок за плащане от 27.12.2016 г. до 30.01.2017 г.; Фактура № ********* от 27.11.2016 г., на стойност 59.74 лева, с период на снабдяване с ел. енергия от 18.10.2016 г. до 15.11.2016 г. и срок за плащане от 27.11.2016 г. до 28.12.2016 г.; Фактура № ********* от 25.02.2017 г., на стойност 22.94 лева, с период на снабдяване с ел. енергия от 17.01.2017 г. до 15.02.2017 г. и срок за плащане от 25.02.2017 г. до 28.03.2017 г.; Фактура № ********* от 27.03.2017 г., на стойност 63.43 лева, с период на снабдяване с ел. енергия от 16.02.2017 г. до 17.03.2017 г. и срок за плащане от 27.03.2017 г. до 28.04.2017 г.; Фактура № ********* от 27.06.2017 г., на стойност 40.46 лева, с период на снабдяване с ел. енергия от 17.05.2017 г. до 15.06.2017 г. и срок за плащане от 27.06.2017 г. до 28.07.2017 г.; Фактура № ********* от 27.10.2016 г., на стойност 55.58 лева, с период на снабдяване с ел. енергия от 17.09.2016 г. до 17.10.2016 г. и срок за плащане от 27.10.2016 г. до 28.11.2016 г.; Фактура № ********* от 27.04.2017 г., на стойност 40.49 лева, с период на снабдяване с ел. енергия от 18.03.2017 г. до 15.04.2017 г. и срок за плащане от 27.04.2017 г. до 29.05.2017 г.; Фактура № ********* от 27.01.2017 г., на стойност 46.08 лева, с период на снабдяване с ел. енергия от 17.12.2016 г. до 16.01.2017 г. и срок за плащане от 27.01.2017 г. до 28.02.2017 г.; Фактура № ********* от 26.07.2017 г., на стойност 5.22 лева, с период на снабдяване с ел. енергия от 16.06.2017 г. до 15.07.2017 г. и срок за плащане от 26.07.2017 г. до 28.08.2017 г., всички на обща стойност 443.78 лева.  

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът съобразява като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че в „ЧЕЗ Електро България“ АД има открита партида с клиентски № 300220597889 за снабдяване с ел. енергия на името на ответника Н.Д.Щ., пререгистрирана на негово име на 30.05.2008 г., като наследник на Димитър Щ.. Последното извършено плащане е по фактура от 27.09.2015 г. в размер на 26.64 лева. В счетоводството на „ЧЕЗ Електро България“ АД процесните фактури са отразени като задължение за плащане по посочения клиентски номер на ответника, включени са в дневниците за продажба в месеца, в който са издадени, и няма отразено извършено плащане по тях. Дължимата сума като главница по процесните фактури е установена от вещото лице в размер на сумата 443.78 лева с ДДС, а размерът на дължимата лихва за забава за процесните фактури за периода от настъпване на изискуемостта до датата на издаване на справката за възникнали задължения /09.11.2018 г./ е 71.97 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че положителният установителен иск по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 107 от ЗЕ, с който е сезиран от доставчика на ел. енергия, е основателен. От събраните доказателства по делото, обсъдени по-горе, следва извода, че при възникналите между страните договорни отношения ищецът е изпълнил своето насрещно задължение да осигури на ответника, като клиент, ел. енергия до имота му, находящ се в с. Дойренци, ул. „Хан Крум“ № 9, за периода от 17.09.2016 г. до 15.07.2017 г. Ответникът обаче не е изпълнил задължението си по чл. 13, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на "ЧЕЗ Електро България"АД да заплати стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия, поради което се явява неизправна страна. Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, за неизискуемост на вземането поради неизпращане на изрично съобщение до абоната за дължимите суми. Както се посочи по-горе, съгласно клаузата на чл. 19 ал. 8 от ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД, неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Освен това, общоизвестно е, че издаваните фактури от доставчика с посочен в тях срок за плащане, се изпращат на адреса на клиента, както и че всеки клиент може да извърши онлайн справка за неплатените си задължения на сайта на дружеството. В случай, че клиентът е променил адреса си, който е заявил, е следвало да уведоми продавача за това, съгласно клаузата на чл. 13, т. 5 от ОУ, според която едно от задълженията на потребителя е да уведоми продавача в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия на обекта.

По изложените съображения съдът намира, че претендираното вземане за главница в размер на сумата 443.78 лева за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.09.2016 г. до 15.07.2017 г. за електроснабден имот, находящ се в с. Дойренци, ул. „Хан Крум“ № 9, е ликвидно и изискуемо, поради което предявеният положителен установителен иск относно това вземане следва да бъде уважен изцяло, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.11.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането.

С оглед уважаването на главния иск и тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, основателен се явява и следва да бъде уважен и акцесорния, обусловения от него, иск за установяване дължимост на лихва за забава в размер на сумата 71.97 лева, считано от 29.11.2016 г. до 09.11.2018 г., чийто точен размер и период на забавата на главното вземане се установи и от заключението на вещото лице. Дължимостта на това обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден произтича не само от разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, но и от чл. 35 от Общите условия на "ЧЕЗ Електро България" АД, предвиждащ, че потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната ел. енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.

     При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело, съгласно представения списък и доказателства за извършването им, а именно: 25.00 лева – държавна такса, 87.00 лева – адвокатско възнаграждение, 300.00 лева – депозит за особен представител и 150.00 лева – депозит за вещо лице, или общо разноски: 562.00 лева. Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на държавна такса над сумата 25.00 лева до пълния претендиран размер от 75.00 лева, следва да се отхвърли, като недоказано, тъй като дължимата и внесена държавна такса в настоящото исково производство след приспадане на внесената по заповедното производство, е 25.00 лева. 

          Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно: 25.00 лева – държавна такса и 58.00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 83.00 лева.

На адвокат Ц.Ж. от ЛАК следва да се изплати сумата 300.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

       Водим от изложеното, съдът

 

                                                   Р    Е    Ш    И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 107 от ЗЕ, по отношение на Н.Д.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район "Младост", бул. "Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, следните суми: 443.78 лв. /четиристотин четиридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.09.2016 г. до 15.07.2017 г. за електроснабден имот, находящ се в с. Дойренци, ул. „Хан Крум“ № 9, и 71.97 лв. /седемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ – лихва за забава, считано от 29.11.2016 г. до 09.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.11.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1345/21.11.2018 г. по ч.гр.дело № 2299/2018 г. по описа на Районен съд-Ловеч. 

          ОСЪЖДА Н.Д.Щ., с горните данни, да заплати на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, с горните данни, сумата 83.00 лв. /осемдесет и три лева/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 562.00 лв. /петстотин шестдесет и два лева/, представляваща разноски в настоящото исково производство, като ОТХВЪРЛЯ искането на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД в ЧАСТТА на разноските за присъждане на държавна такса в настоящото исково производство над сумата 25.00 лева до пълния претендиран размер от 75.00 лева.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ц.Ж. от ЛАК сумата 300.00 лв. /триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Н.Д.Щ..

          Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

     След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2299/2018 г. на РС-Ловеч, за съобразяване.

 

                                                    

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: