Р Е Ш Е Н И Е
№ 309 11. 10. 2018г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 11. 09. 2018г.,
в публичното съдебно заседание в
следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Кристиан Петров
мл.
с-я Симона Кирилова
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия
Методи Величков въззивно гражданско дело № 403
по описа за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 381 от 24.
04. 2018г., постановено по гр. д. № 7848
/ 2016г. по описа на Пернишкия районен съд, е осъден И.И.К. *** с ЕГН **********, да заплати на Б.И.Б., с ЕГН **********, на основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от
7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
непозволено увреждане вследствие на взломяване на собственото му жилище и
нанасянето на множество прорезни и контузни наранявания по главата, торса и
крайниците на пострадалия на 21.11.2012
г., за което е налице влязла в законна сила присъда №756 по н.о.х.д. №
211/2015г. на Районен съд-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - 21.11.2012 г. до окончателното й плащане.
С решението е
осъден И.И.К. да заплати на Б.И.Б., на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата от
1080лв., представляваща направени разноски в производството за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
С решението, на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК е осъден И.И.К. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Перник сумата от 120 лв. за
направените разноски за възнаграждение на вещото лице по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза.
Недоволен от така постановеното
решение е останал И.И.К., който чрез адвокат С.Д., го е обжалвал, в частта, с
която е осъден да заплати над 1000лв. до 7000лв. В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради
което се моли то да бъде отменено в обжалваната му част и искът да бъде
отхвърлен над 1000лв. до 7000лв. изцяло като неоснователен, както и да бъде отменено решението в частта му за
присъдените разноски.
Насрещната страна Б.И.Б.,чрез
адвокат З.С. е депозирал писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и моли
решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и
по реда на чл. 269 от ГПК ,
Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение
не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
За допустимостта на
решението в обжалваните му части, въззивната инстанция следи служебно. Решението
в обжалваната му част се явява процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен
спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда,
като родово и местно компетентен да разгледа делото, се е явявал Пернишкият
районен съд. При предявяването на иска са били налице положителните процесуални
предпоставки за неговото предявяване и не са били налице отрицателни
процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районният съд се е
произнесъл именно по предявения иск.
Пернишкият окръжен
съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по
въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените оплаквания в жалбата, доводите на насрещната страна
и събраните доказателства по делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :
С влязла в законна
сила присъда №756 от 12.12.2017г., постановена н.о.х.д. №211/2015г. на
Пернишкия районен съд И.И.К. е признат за виновен в това, че на 21.11.2012 год.
в с. ***, общ. Перник, е влязъл в чуждо жилище
/къща, находяща се на ул. ***/, обитавано от Б.Б., като е употребил за
това сила /разбил е касата на входната врата/, а деянието е извършено нощем
/около 6,00 часа/, че на същата дата
чрез нанасяне на удари с мачете е причинил на Б.Б. средна телесна повреда,
изразяваща се в порезно нараняване на лявата му китка с лезия - прерязване на
сухожилията, повдигащи китката, довело до трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник за период над едни месец, както и за това, че е отнел чужди
движими вещи /мобилен телефон “Ел Джи” и мачете “Трамонтнина”/ на стойност
87,00лв. от владението на Б.Б., без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, като за извършените престъпления са му налажени
отделни наказания „лишаване от свобода“, а на основание чл. 23, ал.1 он НК, на К.
му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет и
четири месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от пет години.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни
изводи:
Съгласно чл. 383,
ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно съдебното споразумение
одобрено с протоколно определение от 12. 09. 2016г. по нохд № 00857/2016 по
описа на Районен съд Перник, влязло в сила на на 12. 09. 2016г., установява
всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние с характер на престъпление по чл.129, ал.2
вр. с ал. 1 от НК - на 01. 11. 2015 год.
в гр. Перник, ответникът е причинил на К.О.П. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на брадичката и в
областта на ъгъла й вляво, което е довело до трайно затрудняване на неговото
дъвчене и говорене за период, надвишаващ 1 месец, което престъпление е извършено
виновно при форма на вината – умисъл и пряка причинно-следствена връзка между
деликта и настъпилите вреди.
От заключението на
вещото лице М.М. по приетата съдебно-медицинска експертиза, както и от устните
обяснения, дадени в с. з. на 04. 04. 2018г. се установява: При инцидента от 21.12.2012г. ищецът получил
множество наранявания (контузии и порезни ) в т.ч. контузии в областта на
главата по челото в ляво с оток и кръвонасядане с площ 5/4 см., кръвонасядане
по левия клепач със субконюктивален кръвоизлив на площ 2,5/2 см., контузии с
кръвонасядания по повърхността на двете ушни миди, контузия с кръвонасядане по
горнозадната повърхност на дясно рамо с площ 4/3 см., контузия с лентовидно
кръвонасядане по гърба в ляво под лопатката с размери 17/5 см., контузия с
лентовидно кръвонасядане по задната повърхност на дясна мишница и с размери
14/5.5 см., контузия с кръвонасядане и размери 8/3 см. в областа на левия
хълбок и повърхностни порезни наранявания с оскъдно кървене в областта на
гръдния кош вляво и странично с дължина 18 см., по дясно рамо 2 броя с дължини
съответно 19 см и 13 см. и по предната повърхност на ляво рамо с дължина 3 см.;
по-дълбоки порезни наранявания по предната повърхност на коленете под капачките
с напречен ход и дължини по 3 см.; порезни наранявания по гръдната страна на
лява китка от страната на палеца с дължина 2см. със срязване на сухожилието на
лъчевия разгъвач на китката (изпълняващ функцията повдигане на дланта ) и
порезна рана със срязване на екстензорната разтеглица по гръдната страна в
областта на дисталната (крайната) интерфалангеална става на 4-ти пръст на дясна
ръка, като от последното срязване пострадалият не е можел да повдига (изправя)
крайната фаланга на този пръст. При получаване на травмите и раните
първоначално пострадалият е изпитал силни болки и страдания. Б. Б. е лекуван
оперативно по спешност, като срязаните сухожилия в областта на лява
китка и на 4-ти пръст са били зашити (тендорафия), както и кожните рани в тези
области и раните в областта на двете колена. На лява ръка (предмишницата и
дланта ) е поставена гипсова имобилизация за обездвижване на гривнената става.
Поставена е имобилизираща гипсова шина и на 4-ти пръст на дясна ръка обхващаща
и дланта. Останалите рани са били почистени и превързани. Постепенно с времето
в следващите дни болките са отслабнали. За две седмици раните са превръзвани,
при което пострадалият отново е търпял болки. Няма представена медицинска
документация относно по-нататъшното лечение и оздравителния период, поради
което вещото лице е приело, че
оперативните конци от раните на ръцете и коленете са отстранени на 14-ия
ден (обичайният срок за зарастване на такива рани). Посочило е, че добрата
медицинска практика изисква носене на гипсовите имобилизации за 21 дни, като
след отстраняването им започва рехабилитация за раздвижване на ставите. За да
зараснат срязаните краища на сухожилията е необходим същият срок от време, за
поради което според вещото лице пострадалия е носил гипса на ръцете за този
период. Посочило е, че при носенето на гипса пострадалият е изпитвал затруднения в битово и хигиенно
отношение. По време на раздвижването пострадалия отново е търпял болки и
страдания. Възстановителният период е протекъл за около 2-3 месеца. Контузиите
с хематомите и порезните рани в областа на двете колена, гръдния кош и рамото са оздравели за по-малко от месец и са
предизвикали временно разтройство на здравето, неопасно за живота. Срязването
на сухожилията е довело до трайно затруднение на движенията за период от около
2-3 месеца. Към настоящия момент вещото лице е установило, че раните са
зарастнали с малки белезникави белези по лява китка с дължина около 3 см., на
дисталната фаланга на 4-ти пръст и на двете колене отпред – около 3 см. Срязаните
сухожилия са зараснали напълно, като движенията са възстановени, хематомите и
контузиите са отзвучали без последствия. Пострадалият се оплаквал от
болезненост и слабост на лявата ръка при студ и натоварване, което според
вещото лице е възможно, но без да води до съществен функционален дефицит.
От свидетелските
показания на Л.Н. Б. установява, че след изписването му от болница пострадалият
бил целият в бинт и хемотоми, с гипсова имобилизация на едната ръка, кръвоизлив
в окото. Б. споделял, че всичко го боли много – главата ръцете, краката, тъй
като целият бил „нарязан“. В селото бързо се разчуло, че Б. е пребит и за
период от около месец-два той излизал единствено в двора на къщата му, отчуждил
се от хората, изпитвал болки и трудности при всекидневното си обслужване и при грижите за домакинството, за
което се нуждаел от чужда помощ – тази на свидетеля. Б. нямал апетит, ходел
трудно, говорел по-малко, бил стресиран.
Свидетелят сочи, че нападението
било мотививано от ревност - от бивш интимен партньор на приятелката на
пострадалия, като след инцидента двамата преустановили близките си отношения.
Пернишкият окръжен съд намира, че така
присъденото обезщетение от първоинстанционния съд не е завишено и то реално би
репарирало пострадалия за претърпението от него неимуществени вреди. Сумата от
1000лв би се явила справедлив еквивалент на неимуществените вреди само от
стреса от противозаконното проникване с взлом през нощтта в дома на Б.. Налице
са обаче причинени в съвкупност и средна телесна повреда и леки телесни повреди
- изключително многобройни контузни и порезни рани по цялото тяло и главата на
пострадалия. Изхождайки от мястото, времето и начина на нанасяне на
уврежданията, изключителната многобройност на уврежданията, от характера на
проведеното лечение и неговата продължителност, от търпените болки и страдания,
както и от неудобствата в ежедневно хигиенно – битово отношение на пострадалия
по време на лечението, от настъпилите неблагоприятните промени в живота на Б.,
от обстоятелството, че се касае за млад мъж на ** години, от размера на
минималната работна заплата, която към датата на увреждането е била 290лв., а
към настоящия момент е 510лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата от
7000лв. би обезщетила справедливо пострадалия Б. за претърпените от него
неимуществени вреди. Върху тази сума се дължи законна лихва за забава, считано
от датата на увреждането – 21. 11. 2012г. до окончателното изплащане
С оглед изложеното
Пернишкият окръжен съд намира, че искането за намаляване на присъденото
обезщетение се явява неоснователно.
Следователно
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като Пернишкият окръжен съд изцяло
възприема по реда на чл. 272 от ГПК аргументираните и обстойни мотиви на
Пернишкия районен съд.
Въззиваемият
ответник Б.Б., претендира присъждането на сумата 300лв., представляваща направените
от него разноски пред Пернишкия окръжен съд за адвокатско възнаграждение. В
приложения към въззивното производство договор за правна помощ е видно, че Б. е
упълномощил адвокат З.С. да го представлява в това производство. В него обаче е
посочена само сумата 300лв. като платена, а следващите два реда „от които в
брой“ и „по сметка“ не са попълнени. Следователно с оглед т.1 от ТР № 6 / 6.
11. 2013г., постановено по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, този договор не
доказва изплащането на сумата от 300лв. като адвокатски хонорар и искането за
присъждане на разноски е неоснователно.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 381 от 24.
04. 2018г., постановено по гр. д. № 7848 / 2016г. по описа на Пернишкия
районен съд, в обжалваната му част,
с която И.И.К., с ЕГН **********, е осъден да заплати на Б.И.Б., с ЕГН **********, на основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД и горницата над 1000лв. от 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от непозволено
увреждане вследствие на взломяване на собственото му жилище и нанасянето на
множество прорезни и контузни наранявания по главата, торса и крайниците на
пострадалия на 21.11.2012 г., за което е
налице влязла в законна сила присъда №756 по н.о.х.д. № 211/2015г. на Районен
съд-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 21.11.2012 г. до окончателното й плащане.
Решението може да
обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок, считано от датата на
връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.