Р Е Ш Е Н И Е № 387
гр. Пловдив, 24.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ -ри състав в открито заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на прокурора Росен Каменов
и на съдебния секретар Елена Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 2379 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Б.С.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. С.Д., със
съдебен адрес ****,
моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 30000 лв. за претърпени
от ищеца неимуществени вреди в резултат на повдигнато срещу него обвинение в
престъпление, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата по присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Исковата претенция се
основава на твърденията, че срещу ищеца е водено наказателно
производство, като му е повдигнато обвинение в това, че на *** г. в гр. *** сам е съставил неистински частен
документ - договор за наем на недвижим имот със страни „С и X инженеринг"
ЕООД - *** и трето лице, като го е употребил, за да докаже, че съществува правно
отношение - наем на недвижим имот, находящ се на *** - престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, както и че за периода от 25.08.2016 г. до 30.08.2016 г. в гр. ***, при условията на продължавано
престъпление, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай от отдел „***“ при *** по дознание № *** по описа на отдел ***, като свидетел устно съзнателно е
потвърдил неистина, а именно, че той не е подписал договор за наем на недвижим
имот от *** г. със страна „С и X инженеринг“ ЕООД - *** - наемодател и трето лице - наемател,
за наемател от името на трето лице - престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, за което е образувано ДП № 576/ 2016г. по описа на ***, НОХД № 2083/ 2018г. по описа на
Районен съд – *** и ВНОХД № 260/ 2019г. по описа на Окръжен съд – ***, като наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда. Ищецът твърди, че в резултат на воденото
срещу него наказателно производство, което е продължило почти три години, е
преживял силен стрес и притеснения, което е довело до сериозни качествени
изменения в живота му, същият станал неспокоен, раздразнителен, притеснявал се
за собственото си и това на близките му бъдеще, свобода, материално
осигуряване, компрометиране на личните му отношения с близки и познати,
компрометиране на авторитета му в общността, в която живее. Твърди, че воденото
срещу него наказателно производство силно негативно повлияло на
психическото му здравето и личен живот до степен, че развил и невротично
състояние през това време, провокирано от изживения силен и продължителен
стрес, който силно препятствал личния му живот и изпълнението на трудовите му
ангажименти. Твърди, че поради процесуалната активност на прокуратурата в
досъдебната фаза и множеството съдебни заседания е трябвало често да пътува от ***, където живее и работи,
до *** и да прави
транспортни разходи, което от една страна го е дискредитирало пред работодателя
му във ***, а от друга
страна е поставило в риск трудовото му правоотношение поради необходимостта
често да прекъсва работа и да пътува до *** за повече от 2-3 дни. Отделно от това, тъй като е въведен в
информационната системата на МВР като лице, срещу което се води наказателно
производство, постоянно, на всяко кацане на летище в ***, е проверяван щателно от органите на
„Гранична Полиция, отделян е от останалите пътници, унижаван е със системни
проверки- нещо, което обичайно не му се е случвало преди процесното обвинение.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република
България е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по
основание и по размер и моли съда да отхвърли иска. Ответникът не оспорва, че срещу ищеца е било
повдигнато обвинение за престъпление
по чл.309 ал.1 от НК и чл.290 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК по ДП №576/2016 г. по
описа на ***, наказателното производство по което е приключило с присъда №297 от
13.12.2018г. по НОХД№2083/2018г. по описа на Районен съд гр. ***, с която ищецът е бил оправдан за
извършени престъпления по чл.309 ал.1 от НК и чл.290 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК,
която присъда е потвърдена с Решение от 21.05.2019г. постановено по ВНОХД
№260/2019г. по описа на Окръжен съд- ***. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди
като недоказани, като развива съображения, че не са налице доказателства както
за реалното наличие на вреди, така и за пряката им последица от твърдяното
незаконно обвинение. Оспорва за ищеца да
са настъпили неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като развива доводи, че
тригодишният срок, в който се е реализирало наказателното производство срещу
ищеца, включващо досъдебно производство и съдебна фаза, с оглед развитието на
съдебния процес на две инстанции, се явява осъществено в рамките на разумните
срокове по НПК. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца, че прокуратурата
да е разпореждала на гранична полиция или други държавни органи да бъдат
извършвани проверки на ищеца на летищата при пътуванията му от и в ***. Оспорва размера на предявения иск за
неимуществени вреди поради прекомерност и противоречие с принципа за
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Поддържа възражение, че са налице
предвидените в чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ предпоставки за недължимост на
обезщетение, респ. за намаляване на обезщетението.
По
същество ищецът чрез пълномощника си адв. Д. пледира за уважаване на иска, като
основателен и доказан, и за присъждане на разноските в производството.
По
същество ответникът чрез прокурор К. пледира за отхвърляне на иска, като
неоснователен. Прави възражение за прекомерност на предентираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният
иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска.
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо
от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице,
действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това
дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен
правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е
признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като
обвинеям лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде
прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние
не е престъпление.
Основателността
на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца
обвинение за извършено престъпление; влязъл в сила оправдателна присъда или акт
за прекратяване на производството; претърпени неимуществени вреди; причинна
връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.
В настоящия
случай относно първите две предпоставки за уважаване на иска – повдигнато срещу
ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда следва да се посочи, че с
доклада по делото по реда на чл.146 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.309,
ал.1 от НК и чл.290 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК по ДП №576/2016 г. по описа на ***,
наказателното производство по което е приключило с присъда №297 от 13.12.2018г.
по НОХД № 2083/2018г. по описа на Районен съд гр. ***, с която ищецът е бил
оправдан за извършени престъпления по чл.309 ал.1 от НК и чл.290 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, която присъда е потвърдена с Решение от 21.05.2019г. постановено по
ВНОХД №260/2019г. по описа на Окръжен съд- ***. Посочените обстоятелства
се установяват от приложените по делото наказателни производства - ДП №576/2016 г. по описа на ***, НОХД
№ 2083/2018г. по описа на Районен съд гр. *** и ВНОХД №260/2019г. по описа на
Окръжен съд- ***. Съгласно приетото от първоинстанционния съд в мотивната част
на присъда и от въззивната инстанция с решението по отношение на обвинението за
извършено престъпление по чл.309, ал.1 НК не е доказано авторството на ищеца,
както и че извършеното от ищеца не покрива другия признак от обективна страна –
употребата на документа, за да се докаже съществуването на правоотношение,
както и от субективна страна не са реализирани признаците на престъпление по
чл.309, ал.1 НК. По отношение на второто обвинение по чл.290, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 НК съдът е приел същото за несъстоятелно по съображения за липса на
съставомерност на извършеното по чл.309, ал.1 НК, както и че с оглед
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.309, ал.1 НК, то е
налице хипотезата на чл.292, ал.1, т.1 НК, при която лъжествидетелстването е
обявено за ненаказуемо от законодателя. Касае се за случаите, при които за
престъпление по чл.290 и чл.291 НК наказуемостта отпада, когато лицето, ако
каже истината, би обвинило себе си в престъпление.
По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени
вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение,
съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е
обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,
пряк причинител на вредите. В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират
неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и
причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл
са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012
г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение
№ 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице
всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като
претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения
процес се установяват както от показанията на свидетеля С.Б.М., така и от
въведената с цитираната практика на ВКС
житейска презумпция, доколкото ищецът излага твърдения за претърпени
неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за
подобни случаи. В тази връзка от показанията на разпитаната по делото свидетел
С. М. – син на ищец, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, като отчита близката родствена връзка с ищеца и съответно евентуалната
заинтересованост на свидетеля, се установява, че обвинението му се отразило
негативно върху ищеца – бил е неспокоен, изнервен, мнителен, изпитвал е чувство
на срам и неудобство; това състояние на постоянно безпокойство е рефлектирало
върху отношенията на ищеца с неговото семейство, като същият постоянно се е
карал със своята съпруга и със свидетеля.
Предвид гореизложеното искът се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ, практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Като съобрази горното съдът намира, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид следните обстоятелства, установени в настоящия случай:
Повдигнатите обвинения по чл.309, ал.1 НК и по чл.290, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК не са за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК, предвид на което принципно не е била налице угроза от тежко и ефективно наказание лишаване от свобода.
На следващо място взетата по отношение ищеца мярка за неотклонение е „Подписка“, т.е. най- леката възможна такава и не е била ограничена съществено личната и имуществената сфера на ищеца, същият е можел да пътува безпрепятствено и да напуска свободно пределите на страната.
На следващо място цялото наказателно производство – досъдебно и съдебно, е продължило около две години и половина – от 24.11.2016г. (когато с постановление на прокурор при РП материали от ДП № 134/ 2015г. по описа на отдел *** са отделени и изпратени за образуване на отделно производство, което да се води против ищеца и въз основа на които е образувано ДП № 576/ 2016г. по описа на ***) до 21.05.2019г. (когато е постановено въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда), като по отношение на ищеца са извършени следните процесуално- следствени действия: на 25.08.2016г. и 30.08.2016г. е разпитан като свидетел по ДП № 134/ 2015г. по описа на отдел ***; на 08.09.2016г. му е взет сравнителен материал във връзка с назначената по ДП № 134/ 2015г. по описа на отдел *** почеркова експертиза; на 25.04.2017г. е привлечен като обвиняем по ДП № 576/ 2016г. по описа на *** и е разпитан в качеството си на такъв; на 12.12.2017г. на ищеца е предявено разследването по ДП № 576/ 2016г. по описа на ***, като същият не присъства лично, а материалите по досъдебното производство са предявени на неговия защитник адв. Д.; в първоинстанционното производство са проведени общо пет съдебни заседания, като ищецът присъства лично на четири от тях – на 29.05.2018г., 28.06.2018г., 04.09.2018г. и на 22.10.2018г., а на последното – 13.12.2018г., редовно призован, не се явява; във въззивното производство са проведени две съдебни заседания- 14.03.2019г. и 09.04.2019г., на които ищецът присъства лично. От изложеното се налага извод, че самото наказателно производство – досъдебна и съдебна фаза, не е продължило значително дълго, както и не се установяват множество процесуални действия и проведени съдебни заседания, на които ищецът е бил задължен да присъства. В тази връзка остават недоказани твърдения за многобройни наложителни пътувания на ищеца от *** до *** и съответно отсъствия от работа, които са във връзка с воденото срещу него наказателно производство, тъй като от свидетелските показания на св. С. М. се установява, че ищецът е заминал за *** през месец март 2018г. (свидетелят твърди, че той е заминал за *** през септември 2018г., а баща му половин година по- рано) и следователно за периода март 2018г. – април 2019г. са били провеждани само съдебни заседания, общо шест на брой, като ищецът се е явил лично на пет от тях. От приложената по делото справка се установяват многобройни пътувания на ищеца за периода 2016г. – 2019г., като преобладаващите от тях са напускане и влизане на територията на *** през ***, но не се установява същите да са били във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство.
На следващо място от събраните по делото доказателства не се установява
негативните преживявания на ищеца да се отличават по характер и интензитет,
значително над обичайните за подобни случаи. Безспорно е, че всяко наказателно
производство (особено когато същото е било безрезултатно), всякога води до
негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати, което обосновава и наличието на
негативни изживявания, които съществено разстройват душевния мир на съответното
пострадало лице. Но в настоящия случай не се установява обвинението да се
отразило крайно негативно върху ищеца с оглед неговата личност и начин на
живот, не се установява да е рефлектирано върху професионалната му реализация, да се отразило в каквото и да е
била степен на общественото доверие и социалните му контакти. Не се установяват
негативни отражения върху здравословното състояние на ищеца, както не се
установява личната емоционалната сфера на ищеца да е засегната в значителна
степен, същият да е претърпял емоционални, психически и нравствени терзания от
особен характер и в такъв значителен интензитет, отличаващ ги от обичайните
такива. В обобщение от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява да се касае до случай на конкретни и особено силни отрицателни
преживявания във връзка с незаконното обвинение.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав, като съпостави гореизложените задължителни критерии с установеното от фактическа страна по настоящето дело, намира, че размерът на паричното обезщетение, който най-пълно би съответствал на критерия за справедливост е 3000 лв.
Неоснователно е изрично направеното с отговора на исковата молба възражение на Прокуратурата на РБ за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, което би довело до отпадане на отговорността на прокуратурата за вреди или намаляване на техния размер. Съгласно ТР № 3/2005 по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл – обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В конкретния случай по делото не се установяват обстоятелства, а прокуратурата и не сочи конкретни такива, които да могат да обусловят извод, че ищецът е бил единственият каузален фактор или е допринесъл за повдигане на незаконното уволнение и за претърпените от него вреди.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от 3000 лв., като за разликата до пълният претендиран размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С исковата молба е направено искане за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, което съдът намира за основателно и следователно върху сумата от 3000 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 11.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора – частична основателност на исковата претенция, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от иска.
С молба от 24.02.2020г. ищецът заявява, че претендира разноски само за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., за което представя доказателства – договор за правна защита и съдействие и разписка за получана сума в размер на 2000 лв.
С отговора на исковата е направено за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което се поддържа и в съдебно заседание. Съдът намира същото за основателно, с оглед на това, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, предвид на което претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 1430 лв.
Предвид на гореизложеното дължимите в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени, съразмерно на уважената част от иска, са в размер на 143 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на Б.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.309, ал.1 от НК и чл.290 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда №297 от 13.12.2018г. по НОХД № 2083/2018г. по описа на Районен съд гр. ***, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба- 11.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на Б.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 143 /сто четиридесет и три/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството по гр. дело № 2379/ 2019 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от Прокуратурата на Република България по следната банкова сметка: *** пълномощника на ищеца адв. С.Г.Д., IBAN ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: