РЕШЕНИЕ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
…………….2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV
- ти въззивен състав, в открито заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС АТАНАСОВ ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Силва Абаджиева и прокурора Десислава Пиронева, като разгледа
докладваното от съдия Атанасов ВНОХД 4157/2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от
05.02.2018 година по НОХД № 1298/2017 година, СРС, 109 състав, подсъдимия Ч.Ч.А.
е бил признат за невинен в извършването на две
престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, поради и което изцяло оправдан по така повдигнатите му обвинения.
Срещу така постановената присъда в
законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се иска
отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия. Поддържа се неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Твърди
се, че при оценката и анализа на доказателствата е допуснато процесуално
нарушение, довело до грешни фактически изводи, а от там и до неправилно
приложение на материалния закон. Неоснователно и немотивирано е бил даден
приоритет на едни доказателства пред други. В протеста не се иска събиране на
доказателства.
Постъпила е и бланкетна въззивна
жалба от частните обвинители Д.Н. и М.Н., чрез техния повереник адв.Х., с която
се иска оправдателната присъда да бъде отменена. В жалбата не се иска събиране
на доказателства.
В
закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд прецени, че
не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането
на нови писмени или веществени доказателства.
В
открито съдебно заседание държавното обвинение пледира за уважаване на протеста
и отмяна на първоинстанционния съдебен акт, поради изложени от колегата му
аргументи, които споделя.
Повереникът
на частните обвинители също моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Прави се бегъл анализ на част от свидетелските показания и се иска налагането
на наказание лишаване от свобода.
Частният
обвинител Д.Н. се присъединява към казаното от нейния адвокат и не допълва нищо
повече.
Частният
обвинител М.Н. не се явява и не изразява становище.
Защитникът
на подсъдимия моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна. Акцентира на множеството съдебни спорове между
страните. Прави собствен прочит на гласните и писмени доказателства.
Подсъдимият
в правото си на лична защита заявява, че всичко е заради прехвърлянето на
имота. В правото си на последна дума отново заявява, че споровете са основно за
имота.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка
на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери
за установено следното:
Първоинстанционният
съд, макар и да е събрал обективно, всестранно и пълно необходимите
доказателства за разкриване на обективната истина по делото, е приел за
установена фактическа обстановка, която не обхваща в пълен обем релевантните
факти. Ето защо и въз основа на така събраните доказателства, настоящата
въззивна инстанция приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Ч.А. е роден на *** ***, живее в гр. София, кв.
„В.“ ул. „*******, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със
средно образование, трудово зает, с ЕГН: **********.
На 30.03.2015 година подс. Ч.А. се намирал на
обитавания от него трети етаж в еднофамилна къща, находяща се в гр. София, кв.
„В.“, ул. „*****. На същия етаж живеел заедно с родителите си - свидетелите Ч. Б.
А. и К.А..
На етажа под него живеели леля му - пострадалата Д.Н.,
братовчедка му - пострадалата М.Н. и малолетният свидетел - Д. Н.. Последните
се намирали в конфликтни отношения с подсъдимия А. и родителите му поради
имуществен спор за вещни права върху етажа, който обитавали. Въпросният
имуществен спор намерил отражение във водени множество съдебни дела между тях.
От предишната вечер бил запушен комина, обслужващ етажа,
на който живеели свидетелите Д., М. и Д. Н.и. Преди това се случвало отново да
бъде запушван комина им, по повод на което възниквали пререкания, при които
свидетелите Д. и М. Н.и обвинявали, както и в случая, подс. А. в умишлено
запушване на комина им. Изложеното свързвали с имуществения им спор.
Около 17.30 часа на въпросната дата по молба на
свидетелката Д.Н. на адреса пристигнали свидетеля А.Т. и сина му. Св. А.Т. бил повикан да отпуши комина на
къщата. Свидетелят Т. се качил на покрива с инструмент за отпушване на комини,
а синът му се намирал в апартамента, обитаван от свидетелите Д., М. и Д. Н.и.
Свидетелката Д.Н. излязла на двора на къщата, за да общува със свидетеля Т., а
свидетелят Д. Н. се намирал на терасата, за да я уведомява за резултата от
действията на свидетеля Т.. Подсъдимият А. също се намирал в къщата.
Свидетелят Т. не успявал да отпуши комина, при което
свидетелката Д.Н. се качила по стълбите на коридора на къщата към стълбищната
площадка на етажа, обитаван от същата. Там се срещнала с внука й - свидетеля Д.
Н. и подсъдимия А.. Започнало пререкание на висок глас между нея и подсъдимия А.,
на част от което станал свидетел и Т.. Същият узнал тогава от свидетелката Д.Н.,
че била сигнализирала органите на полицията и се притеснил от това, както и от
караницата, взел си инструмента и заедно със сина си си тръгнал, въпреки
молбите на свидетелката Д.Н. да остане и да довърши работата си.
По време на този скандал със св. Д.Н. подс.А. се
афектирал, тъй като за пореден път бил упрекван в запушването на комина, като
заплашил своите роднини с думите, че ще ги изтрепе и ще им смачка главите. До
физически контакт обаче не се стигнало, с изключение на неволно бутане с рамо
от страна на подс.А. при разминаването му със св. Д.Н. на стълбищната площадка.
След този пореден скандал подс.А. отишъл на работа, а
св.Д.Н. и св.М. Николава подали нови сигнали на телефон 112 във връзка със
запушения комин, провокирани скандали и заплахи, на които се отзовали както екип
на бърза медицинска помощ, така и полицейски патрул.
По делото са допуснати, изготвени и приети СППЕ на
пострадалите лица. Вещите лица, изготвили заключенията за Д. и М. Н.и са
констатирали, че при свидетелките липсва остра невро-вегетативна симптоматика,
характерна за острата стресова реакция, действията им са били целенасочени, а
не хаотични и ирационални, като е отбелязана липса на нарушение в социалното
функциониране и на двете, нито в качеството им на живот. Поради което се
приема, че не е била налице застрашаваща живота им ситуация, която да събуди в
съзнанието им основателен страх - за тях или за детето Д. Н..
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите З. Г.
З., А. Н. А., А.А. Т., както и от тези на свидетелите Д.Б.Н., М.Г.Н., Д. Б. Н.,
К.С.А.и Ч. Б. А., както и съдебно психологична и психиатрична експертиза на
свид. Д.Н. /л. 36-44 вкл. по д.п./, съдебно психологична и психиатрична
експертиза на свид. М.Н. /л. 48-56 по д.п./, съдебно техническа експертиза /л.
61-78 по д.п./; справка за съдимост /л. 106 по д.п./, намиращи се по досъдебно
производство №1864/2015г. по опис на 05 РУ СДВР.
Софийски
градски съд намира, че събраните от първоинстанционния съд доказателства са
достатъчни, за да бъдат направени съответните правни изводи, които настоящият
съдебен състав смята за правилни и обосновани като краен резултат, макар и не
по изложените в тях съображения.
Въззивният
съд споделя откъслечно доводите на прокуратурата, като счита, че първата
инстанция действително е направила погрешен прочит на част от доказателствата,
а от там е формирала и погрешни фактически изводи, които следва да бъдат
коригирани.
Необосновано
са били игнорирани показанията на свидетелите Д., М. и Д. Н.и в частта, касаеща
отправените към тях вербални закани от подс.А.. Настоящата съдебна инстанция намира,
че не е имало основание за отхвърляне на показанията им в тази насока,
доколкото същите са еднопосочни, последователни, логични и непротиворечиви, а
така също и подкрепени от останалите доказателства по делото и най-вече обективираните
в справките на спешния телефонен номер 112 сигнали, както и показанията на св.Т..
По
отношение възприятията на св.Т. следва да се отбележи, че същият не е
присъствал през цялото време на скандала между св. Д.Н. и подс.Ч.А., поради и
което неговите показания не биха могли да бъдат решаващ фактор досежно
наличието или отсъствието на отправени заплахи.
Видно
от съвкупния анализ на доказателствата, включително и показанията на самия Т.,
същият е бил ангажиран основно с дейността по отпушване на комина, като през
по-голяма част от престоя си се е намирал на покрива на сградата, а заканите са
били реализирани вътре в сградата, на стълбищната площадка. Освен това,
слизайки по стълбището, последният действително е чул и възприел част от развиващия
се вече скандал, но не е останал до края му там, а си е тръгнал със своя син.
Ето защо следва да се приеме, че св.Т. от една страна не е присъствал по време
на целия скандал, за да може изобщо да възприеме обективно и пълноценно всичко
онова, което се е случило тогава, а от друга, че показанията му сами по себе си
не са от естество да опровергаят или дискредитират тези на св.Д., М. и Д. Н.и,
които са категорични относно отправените към тях заплашителни думи, както е
възприел първоинстанционния съд. Това, което е решаващо и от значение за делото
в показанията на св. Т., е обстоятелството за възприет скандал между посочените
лица, при който действително е имало размяна на реплики и от двете страни. Не
могат обаче да се извлекат окончателни изводи в тази насока на база единствено
неговите показания досежно съдържанието на репликите, освен че е имало каране
между ангажираните в спора лица.
По
отношение на разговорите, които са били проведени на телефонен номер 112,
следва да бъде отбелязано, че същите макар и да съдържат сведения за отправени
закани, поставят акцент не толкова върху тях, колкото върху наличните ежедневни
скандали, имуществени спорове, запушването на комина и системните разправии,
които се отразявали негативно на психиката на пострадалите. Тоест, дори и към
инкриминираната дата, е видно, че се отдава приоритет пред органите на реда по-скоро
на имуществените спорове и скандали, отколкото на отправени закани за живота на
пострадалите.
Въпреки
тези констатации на въззивния съд и приети за реализирани от фактическа страна думи
спрямо св.Д.Н. и св.М.Н., съдът приема, че в случая не е налице съставомерно от
обективна и субективна страна престъпно деяние. Това е така, тъй като, за да е
налице престъплението по чл.144 НК е необходимо заканата да е направена по
такъв начин, че съобразно обстановката да е могла да възбуди основателен страх
у адресата, че престъплението ще бъде осъществено. Когато обаче тя е отправена
по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха, престъплението не е
осъществено.
В
конкретния казус несъмнено се установи, че между подс.А. и пострадалите Н.и са
били налице множество други подобни скандали, съпроводени с отправени закани,
провокирани основно от имуществени спорове и заведени между тях съдебни дела.
Установено е безспорно, че страните са роднини и живеят в една къща, както и че
често се карат и заплашват и то по този именно начин, което обуславя липсата на
съставомерност на престъплението. Очевидно е, че в случая отправената закана
против личността на пострадалите не е могла да предизвика и не е предизвикала в
същите основателен страх за осъществяването, поради системността и
повторяемостта на случващото се, близката им родственост и добро познаване. Както
се излага от св. М.Н., подс. А. и друг път се е заканвал по този начин, тъй
като бил много нервен. Тоест, очевидно е, че този начин на общуване е бил, ако
не типичен, то поне ежедневен в дома на пострадалите и същите са ставали често
свидетели на такива думи и изрази, без да са се повлиявали съществено от тях. Доказателство
в тази насока е изразеното от частния обвинител Д.Н. становище в съдебно
заседание, че прощава всичко на това момче, визирайки подс.А., дете на брат й, че
му е леля и го обича, както и че не може
да го съди.
Тоест,
от съвкупния анализ на доказателствата по делото несъмнено е установено, че пострадалите
не са възприели като реална отправената заплаха, а още по-малко същата е била в
състояние да възбуди основателен страх у тях за нейното осъществяване. Подкрепа
на този извод на съда е и обстоятелството, че пострадалите са продължили да
живеят в семейната къща по същия начин, без да предприемат каквито и да е било
промени в начина си на живот, нещо повече отношенията им към настоящия момент с
подс.А. са подобрени, като същите от тогава не са имали проблеми от подобно
естество.
Липсва
в този смисъл и осъзнаване от страна на подс.А. за съдържанието на заканата и
че тя е могла да бъде възприета от заплашените като действителна такава, поради
което в случая е налице и субективна несъставомерност на деянието.
Основание
за пораждането на някакъв страх се разкрива единствено у малолетното дете – св.Д.
Н., което също така е присъствало на инцидента и е възприело казаните думи, но
по отношение на него няма формулирано обвинение, поради и което няма как да
бъде постановена осъдителна присъда.
Софийски
градски съд намира, че при така изложената фактическа обстановка и допълнен
анализ, правилно районният съд е приел, че подс. А. не е осъществил с
действията си от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.144 ал.3 от НК.
Така,
при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба и допълнението към
нея, както и протеста, да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Мотивиран
от горното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от
05.02.2018 година по НОХД № 1298/2017 година, СРС, 109 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.