№ 278
гр. Стара Загора, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Евдокия Ив. Досева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20215530104500 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
канализация”ЕООД – Стара Загора срещу „Електроразпределение Юг”ЕАД
Пловдив, с претенция с правна квалификация чл.55 ЗЗД да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца недължимо платената сума от 1493,82лв.,
представляваща платена такса достъп до ел.разпределителната мрежа до
обект средно напрежение – Извод Зимница с.Зимница с ИТН ... за периода от
01.09.2016г. до 30.09.2016г. начислена без основание, ведно със законната
лихва от завеждане на молбата в съда. Претендират заплащане на
направените по делото разноски. В срока по чл.131,ал.1 ГПК ответното
дружество са подали подробен писмен отговор, в който оспорват
основателността на претенцията и молят същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендират разноски.
В исковата молба от ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, твърдят,
че ищецът „Водоснадбяване и канализация" ЕООД бил еднолично дружество
с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на
търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело №
4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Същият осъществява основно дейностите по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води,
проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол
при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни
1
системи на територията на Област Стара Загора и Община Мъглиж. Същият е
потребител на ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ № ... –
Извод Зимница - с. Зимница, чрез който обект е присъединена към
електропреносната система Помпена станция „Зимница", собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със
съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел.
енергия на този обект се осъществява посредством собственият на
дружеството трафопост на ниво средно напрежение (НН).Ответникът
"Електроразпределение Юг" ЕАД, /със старо наименование „ЕВН България
Електроразпределение” АД / било еднолично акционерно дружество, със
седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов" №
37, вписано в ТР с ЕИК *********, притежава Лицензия за разпределение на
електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г. издадена от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и
осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните
с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг" АД /със старо наименование „ЕВН България
Електроразпределение" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от
10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на
пренесената му електрическа енергия.През месец октомври 2016г.
„Водоснадбяване и канализация" ЕООД е заплатила на ответното дружество
следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната
мрежа, за обект с ИТ № ... - Извод Зимница - с. Зимница, собственост на
ищеца: за м. септември 2016г. е заплатена сума в размер на 1493,82 лв. по
фактура № **********/30.09.2016г., представляваща начислена от ответника
във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа; Следвало
изрично да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът е заплатил
на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма
претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР,
цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за
пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от
КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат
на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител
и/или на доставчика от последна инстанция.За тези клиенти цената за достъп
до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие
на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13.
Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните
2
количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.Съгласно
чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на
присъединяване на потребителя към електропреносната. съответно
електроразпределителната мрежа.Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява
към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се
монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост
между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца
било Извод Зимница - с. Зимница, след който започва собствения на ищеца
електропровод/въздушно трасе, чрез който се захранва Помпена станция
„Зимница". Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване
на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН България
Електроразпределение" АД с искане за промяна на мястото и нивото на
измерване.
С Писмо изх. № 1784/23.10.2008г., в отговор на изпратено от ответното
дружество писмо, ищцовата страна била изпратила писмо за промяна на
мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:-
Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод
„Венеция"/;-Извод„Рила", -Вик – Зимница, -ПС Ханчето. След получаване на
това писмо от страна на ответника, по отношение на Извод Рила и Вик -
Зимница, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измерва на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
било собственик на Извод Зимница - с. Зимница и на намиращите се в тях
ЗРУ, като към писмото са приложени и съответните документи, доказващи
собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Още едно
доказателство за това, че ответното дружество признавало собствеността на
ищеца върху процесния обект бил и факта, че видно от процесната фактура,
„ЕВН България Електроразпределение” АД спира да начислява такса за
пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение,
собственост на ищеца - Извод Зимница - с. Зимница. В абсолютно
противоречие с горното, такса за достъп до електроразпределителната мрежа,
продължавала да се начислява от електроразпределителното предприятие
3
неоснователно. Ищецът бил собственик на Извод Зимница - с. Зимница и
прилежащия му електропровод, чрез който се захранвала Помпена станция
„Зимница". Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато
са включени в капитала на дружеството. „ЕВН България
Електроразпределение” АД не бил собственик на ел. разпределителната
мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на такса пренос, която към
процесния период „ЕВН България Електроразпределение" АД не начислява и
съответно ищеца не заплаща към ответника. Доказателство за това била и
самата процесна фактура, в която липсвало начислена такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа. Логично, освен че ищецът не дължал такса пренос
по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължал и
такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането на такса за
достъп до електроразпределителната мрежа имало за цел да компенсира ел.
разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за
дейностите по поддръжката и ремонта й. Освен това то заплаща и загубите на
ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в
началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел.
електроснабдителното предприятие нямало да генерира посочените по-горе
разходи по електроразпределителната мрежа и по конкретно за Извод
Зимница. От изложеното дотук безспорно се доказвало, че ответникът нямал
основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел. енергия на ниво
средно напрежение през Извод Зимница. Дори и измервателната група да
била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал
основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната
мрежа на средно напрежение, защото в електропровода, започващ с Извод
Зимница, нямало ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение. Дори
и да имало такава, тя не била собственост на ответника. Границата на
собствеността били изводите на електропровода в ЗРУ на подстанция
„Дъбово" на ниво средно напрежение, но това не изключва факта, че „ВиК“ не
дължи цена за достъп на ответника и същия я калкулирал недобросъвестно.
Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху
мрежата, а тя била собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат
съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в
местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите за продажба на
електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагала
извода, че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е
измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени
от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че е ясно и
точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение има и своето
логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на
дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на
4
електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната
мрежа отразява разходите, които се отнасят към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч.
разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско
измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и
разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като
целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване се явявало от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни
от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде
основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно,
тези елементи от цената на електрическата енергия се явявали
неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.
Поради това, за основателността на такава претенция била без значение
обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско
измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било
извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед
разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване е
обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй
като именно на нея се поставят и средствата за търговско измерване.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и
тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се
касае за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл.
29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за
търговско измерване се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби
налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване била единствено границата на собственост на електрическите
съоръжения, а не дали потребителят е присъединен към електропреносната
или към електроразпределителната мрежа. При това положение за ищеца
възникнал правен интерес да предяви иск за заплащане на платените суми за
такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да бъде
5
осъден ответника да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които
е получил от ищеца. Ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД имал
качеството на „потребител" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за
енергетиката. При това положение била налице възможност за изборна
подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС категорично приемала, че
когато ищецът има качеството „потребител на енергийни услуги" по смисъла
на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността за изборна
подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителски спорове,
произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а
следва да намери приложение „за всички спорове между потребители и
доставчици на услуги”. Искането до съда е да бъде постановено решение, с
което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да бъде осъден ответника
"Електроразпределение Юг" ЕАД, със седалище и адрес на управление 4000
гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата
1493.82лв. /хиляда четиристотин деветдесет и три лева и 82 стотинки/,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Извод Зимница - с.
Зимница, с ИТ № ..., за периода 01.09.2016-30.09.2016 г., по фактура
№********** от 30.09.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
твърди, че всички спорни отношения били породени от нежеланието на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД да заплаща утвърдените от КЕВР и
важащи за всички потребители на разпределителните мрежи в Република
България цена за достъп и цена за пренос до електроразпределителната
мрежа, въпреки наличието на валидна облигационна връзка, по силата на
която били начислени процесиите суми и фактът на реалното предоставяне на
тези услуги. 3а процесния период отношенията между ответника и ищецът
във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа се уреждали с договор,
сключен на 19.06.2013 г. на основание чл.14 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията за разпределение на
електрическа енергия на „Електроразпределение Юг" ЕАД, Правила за
управление на електроразпределителните мрежи, Правила за управление на
електроенергийната система и Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (вж. Доказателство № 1). Услугата достъп до
електроразпределителната мрежа представлявала предоставяне на правото за
ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа
енергия до обект на клиент, при условията, определени в договора и
приложимите нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга
отразявала постоянните разходи, които мрежовият оператор извършвал за
всеки един клиент. Цените, по които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД
6
предоставял услугата достъп до електроразпределителната мрежа били
регулирани цени. Те се определяли и регулирали с решения на Комисия за
енергийно и водно регулиране въз основа на приложимата нормативна
уредба. Или:Съгласно чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. Мрежовите услуги се заплащали от
клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно
решение на ДКЕВР №Ц-16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за
достъп се определят при прилагане на втората хипотеза - върху предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие. Дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формирали като
определената при сключването на договора за присъединяване на обекта
предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Това била и
причината дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа да
е независима от нивото на напрежение, на което ставало измерването на
електроенергията за обекта. И при измерване на страна ниско напрежение, и
при измерване на страна средно напрежение, тя щяла да е еднаква. Пак това
била и причината цената за достъп да не зависи и от мястото на измерване на
електрическата енергия. То по никакъв начин не влияело на формирането.
Твърди се, че мястото на измервателните уреди за процесния период било
определено правилно и в съответствие с нормативната и договорната уредба.
Дори и това да не е било така обаче, следвало да се има предвид, че
независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно
напрежение или на ниво ниско напрежение, ищецът дължал заплащане на
достъп до електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор - било то
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД или „ЕСО"ЕАД. Твърдят, че съгласно
Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през
електроразпределителните мрежи и пренос са обект на регулиране от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до
електроразпределителните мрежи се определят и утвърждават от Комисията
на база предоставена от „Електроразпределение Юг" ЕАД информация, в
съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на
цените на електрическата енергия. От ответната страна считат, че ако не е
съгласен с изложеното, ищецът трябва да посочи правните норми, които му
дават основание да твърди посочената зависимост между начина на
измерване на количеството електрическа енергия и формирането на цената за
достъп. Твърдят, че посочената в раздел II, т.5 от исковата молба норма, а
именно: „чл.18г от Правилата" не съществувала, а в случай, че се касае за
чл.18 от Правилата за търговия с електрическа енергия, то следвало да се
отбележи, че текстът е отменен, вкл. и за процесния период и бил съответно
7
неприложим към процесното правоотношение. Същото се отнасяло и за
решение № 227/11.02.2013 г. , постановено по т.д.№ 1054/2011 г., на което се
позовавал ищеца.Относно възражението на ищеца, че цената за достъп била
недължима, поради това, че „Електроразпределение Юг" ЕАД нямал
собственост върху електроразпределителната мрежа-преди настъпване на
процесния период: Обектът на ищеца е с измервателна точка номер (ИТН) №
..., ищецът до 12.11.2013 г. бил клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и на „Електроразпределение Юг"ЕАД (оператор на
разпределителна мрежа). Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия
чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а
от ЗЕ). Между ищеца и „Електроразпределение Юг" ЕАД по силата на общи
условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
титуляр на лицензия № Л-141- 11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало
дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т.
10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна
България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.2, т. 2а от ЗЕ за една обособена
територия се издава само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия
от крайни снабдители, какъвто, по силата на цитираната по-горе лицензия, се
явява ответника в настоящото производство. Договорните отношения между
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и клиентите също са уредени с
договори при публично известни общи условия. Според разпоредбата на чл.
986 (1) от ЗЕ „Потребителите на крайния снабдител използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично
известни общи условия", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане." Съгласно нормата на
чл. 28, ал.2 от Правила за търговия с електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 66
от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г.)
Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други
мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество
електрическа енергия. Съгласно нормата на чл. 28 от предишните Правила за
търговия с електрическа енергия (обн. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от
26.07.2013 г.) битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители,
които използват разпределителните мрежи при публично известни общи
условия, заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител(ал.1), крайният снабдител/доставчикът от последна
инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа
суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период
за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик от последна
инстанция количество електрическа енергия (ал.2), операторът на
8
електроразпределителна мрежа заплаща на независимия преносен оператор
мрежовите услуги, относими към електропреносната мрежа, за цялото
количество пренесена електрическа енергия от електропреносната в
електроразпределителната мрежа (ал.З), независимият преносен оператор
събира и разпределя по методика, утвърдена от ДКЕВР, дължимата от
производители цена за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи (ал.4). Съгласно чл.18, б."б" от тези правила
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, които не
са регистрирани по чл. 6, заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за енергия,
цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по
електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната
мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа. Тези цени се
заплащали на крайния снабдител. Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора
за продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД
фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с
непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени, или ищецът е
дължал заплащане на цена "пренос" и цена „достъп", тъй като е бил
присъединен на ниво средно напрежение, ползвал е електроенергия средно
напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от
„Електроразпределение Юг"ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
Фактурите били издавани от „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД. На
1.09.2014 ищецът сменил доставчикът си на електрическа енергия. Негов
доставчик и координатор на балансираща група става „Мост Енерджи" АД.
Негов мрежови оператор обаче оставал и бил „Електроразпределение Юг"
ЕАД. За процесния период отношенията между „Електроразпределение Юг"
ЕАД и ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с
предоставянето на услугата достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа се уреждали с договор, сключен на
основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Като всеки
потребител на ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД дължал цена освен за потребената електрическа енергия и цена за
получените мрежови услуги, дължима на мрежовия си оператор, като за
изпълнението на тези негови задължения били неотносими факти и
обстоятелства свързани със собствеността на описаните присъединителни
съоръжения, чрез които се извършвала доставката на електрическа енергия
към обекта му, както и такива, свързани с начина на измерване на
електрическата енергия, ползвана в обекта. Ако твърдял обратното, то ищецът
трябвало да докаже в кой момент и кога е отприсъединил обекта си от
мрежата на „Електроразпределение Юг" ЕАД и към мрежата на кой друг
мрежови оператор се е присъединил, както и кой му предоставя услугите
достъп и пренос, съответно на кого ги заплаща. Подобни твърдения в
исковата молба липсвали. Съгласно чл. 82, ал.1 от ЗЕ всички
електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и
9
функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с
непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и
потребление на електрическа енергия, а обхватът на електроенергийната
система е електрически централи, преносната мрежа, отделните
разпределителни мрежи и електрическите уредби на потребителите.
„Електроразпределение Юг" ЕАД бил притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия на обособена
територия, съгласно чл.39,ал.1, т.З от ЗЕ. Съгласно лицензията Дружеството
извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвало следния основен принцип: на
всички клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР
цени. Тарифната структура е в съответствие със Закона за енергетиката,
Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с
електрическа. 13. Обектите на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД били
присъединени изначално към електроразпределителната мрежа и то
независимо от факта кой е собственикът на елементите. Видно от легалното
определение, съдържащо се в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ -
„електроразпределителна мрежа" била съвкупност от електропроводни линии
и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия. Легалното определение на
„електропреносна мрежа" било в § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ - "Електропреносна
мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат
за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно
напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Легална
дефиниция на термина „средно напрежение" се съдържал в § 1, т. 15 от ДР на
Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, приети с
Решение № П-6 от 18.06.2007 г. на ДКЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г., като
текстът гласи, че "средно напрежение" е напрежение, чиято номинална
ефективна стойност е от 1 k.V до 35 kV." Единственият критерий за
разграничаване на електропреносна мрежа и електроразпределителна мрежа
било нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи. Този
критерий бил инкорпориран в националното законодателство от Директива
2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия, (§.1а от ДР на ЗЕ). В т.10 от Преамбюла на Директива
2003/54/ЕО изрично е упоменато, че „директивата не разглежда въпроси,
свързани със собствеността" и собствеността не е критерий при разделянето
на дейността по пренос от разпределение" /чл.10,т.1, чл.15,т.1 от
Директивата/. Разпоредби в този дух се съдържали и в Директива 2007/72/ЕО.
Изключително неправилни били разбирания, според които горепосоченият
критерий бил изоставен. По този начин се изменял действителният смисъл на
дефинициите, направен при грубо нарушение на Правото на ЕС, което било
предпоставка за грешни правни и фактически изводи. 3а първи път с Решение
№ Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г. влизат в сила нови
10
цени, както следва: цена за достъп до електроразпределителната мрежа; цени
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа;
цени на самата електрическа енергия по тарифни зони, за стопански
потребители и за битови потребители. Т.е. „цена за мрежа" се разделяла
на два отделни компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия
през електроразпределителната мрежа. При така издаденото Решение
№ Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР цената за достъп до
електроразпределителната мрежа ставала задължителна, заплащала се от
всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и
отразявала всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД
извършвал за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като
оперативно управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи
по осигуряване и поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се
включва стойността на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното
поддържане. Тези разходи били включени в цената за пренос. Цената за
пренос през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички
потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа,
към която е присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско
напрежение) и отразявала всички разходи, които „Електроразпределение Юг"
ЕАД извършва за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на
консумираните от потребителите количества електрическа енергия. Самото
разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена достъп" и
„цена пренос", било продиктувано от стремежа да се приложат разходо-
ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от Комисията за
енергийно и водно регулиране, която имала правомощието, съгласно Закона
за енергетиката, да одобрява цените, предложени от енергийните
предприятия. Решенията на КЕВР били задължителни, както за енергийните
предприятия, така и за техните потребители. В ценовото решение, цитирано
по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган извършвал за
първи път били: по потребители - в зависимост от вида им (бит или
стопански), нивото на напрежение на консумираната електроенергия (високо,
средно или ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една, две
или три скали). По отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т. 6 от
Решението) разграничение нямало - цената за достъп била относима към
всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа.
Това били всички потребители, които консумират електроенергия на средно
или ниско напрежение. Никакво друго разграничение не било релевантно по
отношение на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа. Тя била дължима от всеки клиент на лицензионната територия на
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Такъв се явявал и "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД. Всички мрежови разходи, включени във формирането
на „цена достъп" били дължими от клиентите, присъединени към
11
електроразпределителната мрежа, тъй като те покривали предоставяните към
него услуги, а именно - достъп до мрежа средно напрежение, възможност за
непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване, диспечиране и
т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого се снабдява с
електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД, тъй
като консумира в границите на лицензионната територия на дружеството, на
ниво на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение ЮГ"
ЕАД има издадена лицензия. Т.е.доставката на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" не е била прекъсвана, тъй като в спорния
период е имало консумация на електроенергия в обектите на ответното
дружество. А ползването на услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа" било обвързано оперативно и технологично с консумацията на
електроенергия. Нещо повече - дори в обектите да не се извършвала
консумация на електроенергия за даден период от време, доколкото те са
присъединени към електроразпределителната мрежа и могат във всеки един
момент да започнат да консумират електроенергия, то се приемало, че
услугата достъп им е предоставена (т.е. предоставена им е възможността да
консумират електроенергия чрез достъпа до електроразпределителната
мрежа). Впоследствие от 2008г. до днес единственото разграничение, което
държавният регулаторен орган въвел по отношение на определяне на размера
на цената за достъп е в зависимост от вида на клиента (небитов или битов).
Такова е то и в решението на КЕВР — решение на ДКЕВР №11-12/30.06.2014
г. (в сила от 01.07.2014г.) послужило за определяне на цената за достъп,
вписана в процесната фактура или процесиите суми са дължими на
„Електраразпределение Юг" ЕАД, тъй като услугата достъп до
електроразпределителната мрежа е предоставена от „Електраразпределение
Юг" ЕАД. Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала
неоснователността на възражението за недължимост на цената за достъп,
начислена за процесния период. Сумата по процесната фактура била
основателно начислена и дължима от ищеца, а исковата претенция била
неоснователна. Искането до съда е да бъде отхвърлен предявеният иск като
неоснователен и недоказан, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото и ответното дружество не изпращат
представители.
От фактическа страна:
Приложено по делото е заверено копие от Решение на ОС Ст. Загора по
гр. д. 4492/1991г. относно вписване в регистъра на ОС на „Водоснабдяване и
Канализации“ ООД. Приложено по делото е актуално състояние на
„Водоснабдяване и Канализации“ ЕООД към 28.09.2021г. и на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД към 28.09.2021г.
Приложена по делото е фактура №********** за клиентски номер
12
********** на която е посочено като доставчик „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД с получател ищцовото дружество.
Приложено по делото е справка за движения по сметки за периода
11.10-12.10.2016г. и дневник на сметка от ищцовото дружество за периода от
01.08.2016г. до 31.12.2016г.
Приложено по делото е писмо от ищцовото до ответното дружество, с
което предоставят допълнителни документи доказващи собственоста на
ищците по отношение на обект „Зимница“ към активите на „Водоснабдяване
и Канализации“ ЕООД гр. Ст. Загора, а именно Заповед №220/20.02.1985г. на
Окръжен народен съвет за предоставяне безвъзмездно за експлоатация и
поддържане обект Водоснабдяване Ст. Загора от район „Зимница“ на СП
„ВиК“ Ст. Загора и Протокол на приемателна комисия за приемане и
въвеждане в действие съгл. чл.67 ал.1 т.1 вр. с чл.67 от ПКС на Обект
Второетапно водоснабдяване на гр. Ст. Загора от район Зимница от
28.09.1984г.
Приложен по делото е договор за достъп и пренос на електрическа
енергия чрез електроразпределителната мрежа от 19.06.2013г. между ЕВН
България Електроразпределение ЕАД и „Водоснабдяване и Канализации“
ЕООД гр. Ст. Загора, към договора е налице Приложение № 1 Места на
измерване и параметри на търговските измервателни групи.
Видно от писмо от 18.01.2022г. е , че между „ЕСО“ ЕАД и „ВиК“
ЕООД Ст. Загора няма договори за присъединяване достъп и пренос през
електропреносната мрежа.
Видно от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза
е, че през процесния период измерването на потребената от ищеца ел.
енергия по процесната фактура за обект ПС Зимница, ИТН ..., в размер на
общо 520168 кWh се е извършвало на ниво средно напрежение в закрито
разпределително устройство 20 кV в ел. подстанция „Дъбово“ 110/20 кV
собственост на „ЕСО“ ЕАД. Съществуващия договор от 19.06.2013г.
приложен по делото между ответника и ищеца за достъп и пренос на ел.
енергия до/през разпределителната мрежа видно от раздел втори чл.1 се
отнасял само за тези обекти на ищеца, които се захранват от
електроразпределителната мрежа на „ЕВН ЕР Юг“ ЕАД. Процесния обект
нямал никакъв достъп до електроразпределителната мрежа на „ЕВН ЕР Юг“
13
ЕАД, той се захранвал на ниво средно напрежение по собствен електропровод
директно от подстанция на „ЕСО“ ЕАД. Подстанция Дъбово била
собственост на „ЕСО“ ЕАД, а захранващия електропровод Зимница
собственост на ищеца, като „ЕВН ЕР Юг“ ЕАД нямало никакви права и
задължения по отношение на него.
Видно от заключението на вещото лице тъй като електропровод
„Зимница“ 20 кV е собственост на ищеца през процесния период и той е
изходящ от подстанция „Дъбово“ собственост на „ЕСО“ ЕАД ищеца не
дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на „ЕВН ЕР“ ЕАД.
През процесния период „ЕВН ЕР“ ЕАД няма никаква собствена
електроразпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на
процесния обект не е оператор на електропровод „Зимница“ собственост на
„ВиК“ ЕООД и не може да претендира за такса достъп до
електроразпределителната мрежа.
Видно от заключението по съдебно-икономическата експертиза е, че
фактура №********** от 30.09.2016г. за 110114,04лв е издадена от
ответното дружество, процесната фактура била платена от ищцовото
дружество по сметка на „ЕВН България Електроразпределение“ в Сити банк
АД с платежно нареждане за 55000лв на 11.10.2016г. и платежно нареждане
за 55114,04лв на 12.10.2016г. Начислената във фактурата такса за достъп до
разпределителната мрежа е определен въз основа на предоставената на
процесния обект Извод Зимница- с. Зимница ИТН ... за процесния период
01.09.2016г. до 30.09.2016г., при фактуриране на максимална мощност, която
по фактура била 3016.000кВт и е 1493,82лв. Вещото лице сочи, че общия
размер на платената по фактура №********** от 30.09.2016г. сума за такса
достъп до електроразпределителната мрежа до обект Извод Зимница е
1493,82лв.
От правна страна:
Съгласно чл.55 ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание,
е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването на сумата, респ. за задържането й.
Безспорно установено е, че е налице сключен между „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД и „ВиК“ ЕООД Ст. Загора договор за достъп и
пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителната мрежа от
19.06.2013г. и, че в същия е регламентирано, че „ЕВН България
14
Електроразпределение“ ЕАД в качеството си на собственик и оператор на
електроразпределителната мрежа предоставя на мрежовия клиент право на
ползване на електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на неговите
обекти с ел. енергия. Регламентирано е, че границата на собственост на ел.
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определя от
начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване съгл.
действащото законодателство Мрежовия клиент е присъединен на мрежово
равнище /ниво 20 кV категория на осигуреност на всяко отделно захранване-
трета.
Не е спорно по делото, че ищецът е потребител на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № ...-Извод Зимница с. Зимница, след който
започвал собствения на ищеца електропровод/въздушно трасе чрез който се
захранва Помпена Станция Зимница.
Съгласно утвърдената съдебна практика дължимостта на цената за
достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното
количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на
установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и
договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват
разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде
съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С
оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос
като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне
на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за
дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за
начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е
съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.
В настоящия случай, видно от заключението по съдебно-техническата
експертиза е, че е установено, че електропровод „Зимница“ 20 кV е
собственост на ищеца през процесния период той е изходящ от подстанция
„Дъбово“ собственост на „ЕСО“ ЕАД и ищеца не дължи цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на „ЕВН ЕР“, тоест обосновава се извод, че
договора от 19.06.2013г е неприложим съответно таксата достъп до ел.
разпределителната мрежа на „ЕВН ЕР Юг“ –недължима.
Заплащането на достъп до електроразпределителната мрежа има за цел
да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по
дейностите по осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на
присъединителните електросъоръжения. След като електроразпределителната
мрежа е собственост на ищеца, то ответното дружество няма разходи по
достъпа до нея и не следва да калкулира такси за такъв достъп. Следователно,
15
начислената и получената от ответното дружество такса за достъп до
електроразпределителната мрежа е без основание. Видно от заключението на
съдебно икономическата експертиза тази такса е в размер на 1493,82лв., без
ДДС. Именно с тази сума се е обогатило ответното дружество. Същата сума
подлежи на връщане на ищеца. Предявеният иск се явява основателен и
доказан, като следва да бъде изцяло уважен. Върху присъдената сума следва
да присъди и законната лихва, считано от подаването на исковата молба
30.09.2021г. до окончателното й заплащане.
По разноските:
Разноски са претендирани от ищцовата страна и на осн. чл.78 ал.1
следва да се присъдят, в размер на 769,80лв от които 360 лв за адвокатско
възнаграждение. По повод направеното възражение за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар съдът намира следното:в случая
минималният размер на адвокатския хонорар, изчислен съобр. 7 ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 334,57
лв.,предвид на това съдът не счита, че претендирания адв. хонорар е
прекомерен предвид на това, че производството е протекло в няколко
заседания приети са две експертизи, а и разликата между минималния размер
на хонорара в случая и претендирания такъв е минимална, представени по
делото са документи касаещи адв. възнаграждение: Пълномощно, договор за
правна защита и съдействие, както и фактура №**********/27.09.2021г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62,
сумата от 1493,82лв представляваща недължимо платена сума за такса достъп
до ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение – Извод
Зимница с. Зимница, ИТ №..., за периода 01.09.2016г. до 30.09.2016г., по
фактура ********** от 30.09.2016г., ведно със законната лихва считано от
завеждане на иска – 30.09.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Електроразпределение ЮГ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
„Хр. Г. Данов” № 37, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” № 62, направените деловодни разноски в общ размер на
769,80лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
16
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
17