№ 4060
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20251110209306 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. П. против Наказателно постановление №
*****, издадено от началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва:
1.по чл.183, ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер от 50/ петдесет/ лева; на
основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 10 контролни точки.
Жалбата се оспорва вмененото нарушение и фактическата обстановка
отразена в НП. Твърди се за множество процесуални нарушения, алтернативно
се застъпва становището за приложение на чл.63, ал.2,т.2, вр.ал.4 ЗАНН и
чл.28 ЗАНН. Моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно уведомен, не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмени бележки взема становище по жалбата, моли да
се потвърди обжалваното НП и се заплати юрисконсултско възнаграждение.
1
Представя справка разпечатка за допуснати нарушения по ЗДвП и копие от
Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на
длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които са
били в сила към момента на издаване на наказателното постановление.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2024г. около 11,22 часа в гр. *** по бул. ***, с посока на движение
от ул.*** към бул.*** жалбоподателят е управлявал т.а. *** с рег.№
*********. Жалбоподателя е бил сам в автомобила, като не е използвал
обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано. Това поведение на
жалбоподател е било пряко наблюдавано от пол.служител св. З., в резултат на
което жалбоподателя е спрян за проверка от служители на ПП-СДВР. В хода на
проверка на жалбоподателят бил съставил АУАН № 3246857 за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДП. Въз основа на съставен АУАН е издадено и обжалваното
НП № 24-4332-032335 от 10.01.2025г
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Описаната в акта за установяване на
административно нарушение фактическа обстановка се установява безспорно
от събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
По същество жалбата е неоснователна. Същата се явява процесуално
допустима, депозиран в сроковете указани в ЗАНН.
На първо място следва да се обсъди законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление от процесуално правна страна. Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно
тяхната компетентност. В случая наказателното постановление е издадено от
началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, който видно от представените
Заповеди на министъра на вътрешните работи е упълномощен да издава
2
наказателни постановления във връзка с установени административни
нарушения по ЗДвП, т.е. наказателното постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
Свидетел З. е възприел, че жалбоподател управлявал автомобила без
поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван, което
било поводът за спирането му и съставил АУАН, в който описал подробно
времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. АУАН
бил предявен и връчен на жалбоподател, който отразил, че оспорва
нарушението. Писмени възражения не постъпили в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при
идентично фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична
правна квалификация, наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетел З. и
писмени - справка-картон на водач; заповеди касаещи компетенции на
наказващ орган.
Съдебният състав прецени показанията на разпитан полицейски
служители като добросъвестно депозирани, логични и обективни, като
намира, че същите не се характеризират с липсата на спомен относно
конкретната ситуация. Свидетеля описва подробно факта, че е наблюдавал
непосредствено водача, който е бил без поставен обезопасителен колан, което
е било и повода за неговото спиране. Актът бил съставен в присъствие на
нарушителя. Нарушителят лично е подписал акта. Съдът дава вяра на
показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е
така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани,
незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с
другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на
въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
3
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид
липсата на вътрешни противоречия в дадените от страна на свидетеля
показания, от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък
се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект
и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка.
Показанията представляват придобити преки и непосредствени впечатления
от случилото се, извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно
верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно
безпротиворечиви, логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетеля.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по
съставянето на АУАН и издаването на НП следват по силата на заеманите
длъжности, респективно правомощията, предоставени им съгласно заповеди/
приложени по делото/. При така установеното от фактическа страна, съдът
прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното
наказателно постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН, от компетентни органи и в изискуемата от закона писмена форма и
съдържание. Обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, в
това число времето и мястото на извършването му, са очертани с
необходимата степен на конкретизация и пълнота, в съответствие с
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, и е налице
идентитет между фактическото описание и дадената от актосъставителя и
наказващия орган правна квалификация.
Предвид това съдът прецени, че в хода на административно
4
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до опорочаването му и да са
ограничили правото на защита на нарушителя, с което да се явяват формални
основания за отмяната на санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно
законосъобразно.
Фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е безспорно
изяснена и кореспондира с възприетата от съда. Доказа се, че жалбоподател е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. При извършване на нарушението
жалбоподателят е действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото като
правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със задължението си
при управление на МПС да постави обезопасителния колан, с какъвто
автомобилът е оборудван, въпреки което не е съобразил поведението си с
изискванията на закона. Нарушението е формално, на просто извършване,
поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на
водача на вредни последици, не се изисква.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера
на наложената санкция. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
ЗДвП предвижда за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП налагане на глоба в
абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв., в какъвто е определена.
По отношение на установеното нарушение не са налице основания за
определянето му като маловажно по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
респективно за приложение на чл. 28 ЗАНН. Това е така доколкото се касае за
задължение на водачите на моторни превозни средства да използват
обезопасителни колани по време на движение, пряко свързано с тяхната
безопасността и на други участници в движението. Няма данни, че към
момента на проверката за жалбоподател са съществували обективни причини
или състояние, доказани с медицински документ, водещи до невъзможност за
поставянето на колан, или че поставянето на такъв би застрашило здравето му.
По делото не се установяват някакви извънредни или други извинителни
причини за жалбоподателя да не използва по време на движение
обезопасителния си колан, с който МПС е оборудвано, поради което деянието
му разкрива обичайната за този вид нарушения степен на обществена
5
опасност.
От справката за нарушител/водач за жалбоподателя се установява, че
към датата на процесното деяние той е санкциониран с 13 влезли в сила фиша
и 16 наказателни постановления за различни по вид нарушения на правилата
за движение. При тези факти съдът приема, че жалбоподателят демонстрира
влошена дисциплина като водач на МПС, поради което отправянето само на
писмено предупреждение по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН не би
представлявало ефикасна мярка, която да е годна да обезпечи постигането на
целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН. Институтът на
маловажния случай е приложим към лица с ниска степен на обществена
опасност, при които извършването на нарушения не е системно, а инцидентно
и поради това за постигането на превъзпитателната цел е достатъчна и по-
ниска по интензитет административна принуда. Не такъв е случаят при
жалбоподателя И. П., поради което настоящият съдебен състав приема, че
случаят не е маловажен, а реалното изпълнение на наложеното
административно наказание е необходимо за поправянето на нарушителя.
По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано,
постановено при правилно приложение на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или
изменението му не се констатират. Същото следва да бъде потвърдено, а
жалбата - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Предвид невисоката фактическа и правна
сложност на делото и обстоятелството, че от процесуалния представител на
наказващия орган е депозирано единствено писмено становище, съдът
прецени, че претенцията следва да бъде уважена в минималния размер,
определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата
инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 вр.
чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *****, издадено от
началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, както следва:
1.по чл.183, ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер от 50/ петдесет/ лева; на
основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 10 контролни точки.
ОСЪЖДА И. А. П. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство.
Решението, подлежи на обжалване пред Административен съд- София
град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7