П Р О Т О К О Л № 260263
15.10.2020 година
град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХV
наказателен състав
На Петнадесети октомври 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: КРАСИМИРА ТРАЯНОВА
ХРИСТИНА ГЕОРГИЕВА
Секретар: Сийка Радева
Прокурор: ЦОНКА КАРАДЖОВА
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 4912 по описа за 2020 година
На именно повикване в 09:40 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 248 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ
И.В.Я. – редовно призован, явява се лично с адвокат К.Н., упълномощен защитник
от досъдебното производство. Не се явява адвокат И.С., упълномощен защитник от
досъдебното производство, редовно призован.
РП ПЛОВДИВ - изпраща
представител.
ОЩЕТЕНИТЕ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА:
BAYERISCHE MOTOREN WERKE AKTIENGESELLSCHAFT – редовно призовано чрез процесуалния представител, не изпраща такъв. Не
се явява и адвокат А.Т., редовно призована.
AUDI AG – редовно призовано чрез процесуалния
представител, не изпраща такъв. Не се явява и адвокат Ф.Б., редовно призована.
DAIMLER AG PROPERTY&TECHNOLOGY – редовно
призовано чрез процесуалния представител, не изпраща такъв. Не се явява и адвокат М. И. – Г., преупълномощена от адвокат Б.Б.,
редовно призована.
VOLKSWAGEN AG BRIEFFACH – редовно
призовано чрез процесуалния представител, не изпраща такъв. Не се явява и
адвокат Б.Б., редовно призован.
По делото
е постъпила изисканата Справка съдимост за подсъдимия Я., актуална към
настоящия момент.
По делото
е постъпило Искане от ощетеното юридическо лице „Даймлер“ АГ Германия, чрез
адвокат Б.Б., за конституиране на дружеството като граждански ищец. Към
искането е приложено пълномощно за адвокат Б. на български език и на английски
език. Заявява, че доверителят му не е предявявал иск за вреди срещу подсъдимия
по реда на ГПК.
По делото
е постъпила Молба от адвокат А.Т., в която същата дава отговор на въпросите по
чл. 248 ал. 1 от НПК, като счита, че делото е подсъдно на съда и няма основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното
производство няма допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните
правила, които да ограничават правата на подсъдимия. Заявява, че, ако бъде
изразено желание производството да бъде гледано по реда на Глава 27 от НПК или
Глава 29 от НПК счита, че няма пречка да бъдат приложени съответните процедури.
По останалите точки на чл. 248 ал. 1 от НПК отговаря, че не са налице основанията.
Заявява, че няма да предявява граждански иск от името на представляваното от
нея дружество. С молбата се уведомява съда, че между И.Я. и представлявания от
нея собственик на търговски марки е било подписано споразумение по силата, на
което отношенията между страните, включително относно възстановяване на
причинените вреди, е било уредено. Дружеството, представлявано от адвокат Т., няма
претенции спрямо подсъдимия относно деянието по настоящото наказателно дело от
общ характер.
ПРОКУРОР: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Н.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Я.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, след
съвещание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимия:
И.В.Я. - роден на ***г***, …,
български гражданин, неженен, с висше образование, носъждан, работещ, с адрес
за призоваване …, ЕГН **********.
Разясниха се на подсъдимия правото му да участва в
обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание и с правата му по
чл. 55 от НПК.
ПОДС. Я.: Разбрах
правата си.
ПРОКУРОР: Получих
съобщение за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от
разпореждането на съда и съм уведомена
за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК преди вече от 7 дни.
АДВ. Н.: Получих съобщение
за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от разпореждането на
съда и съм уведомен за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.
ПОДС. Я.: Получих препис
от обвинителния акт и съобщение за насрочване на разпоредително заседание ведно
с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите
по чл. 248 ал. 1 от НПК.
СЪДЪТ разясни на
страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искания
за отводи.
АДВ. Н.: Нямам
искания за отводи.
ПОДС. Я.: Нямам искания
за отводи.
ПРИСТЪПИ
СЕ КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248 АЛ. 1 НПК, като СЪДЪТ разясни
на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, а именно че в съдебно заседание на
първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, на
чл. 248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното
заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за
несъществени.
ПРОКУРОР: Делото
е подсъдно на Районен съд - Пловдив. Няма основания за спиране или прекратяване
на наказателното производство. Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да засяга правата на подсъдимия.
Не са налице към настоящия момент основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Считам, че не следва делото да се разглежда при закрити
врати. Няма нужда от привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването
съдебно-следствени действия по делегация. Спрямо подсъдимия няма взета мярка за
процесуална принуда. Нямам искания и няма да соча нови доказателства. Моля да
насрочите друга дата за разглеждане на делото.
АДВ. Н.: Присъединявам
се към това, което каза прокурорът. Нямаме претенции по отношение допуснати
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Бихме искали да
сключим споразумение с Районна прокуратура – Пловдив, с надеждата да го
одобрите. На първо място, за да обоснова тази претенция се позовавам на двете
сключени между подсъдимия Я., като собственик и управител на дружеството,
споразумение с адвокат А.Т., като представител на „БМВ“ и „Фолксваген“, и с
адвокат Ф.Б., като представител на „Ауди“, видно от които имуществените, а дори
и неимуществените отношения във връзка с престъплението между тези страни са
уредени. Изненадани сме от молбата на представителя на „Даймлер“ за конституиране
като граждански ищец, защото в хода на уреждане на отношенията между страните,
при така възникналото правоотношение, не са заявявани никакви претенции. Твърдим,
че независимо от тази молба, която впрочем в този й вид няма как да бъде удовлетворена,
следва да се приеме, че имуществените щети в резултат на престъплението са
възстановени с изземването и предстоящото унищожаване на стоките, предмет на
претендираното престъпление. Основание за този наш възглед дава обстоятелството,
че прокурорът е свързал възникването на значителни вредни последици със
съществуването и предлагането на пазара на инкриминираните стоки, и ги е
устойностил въпросните вредни последици на цената на стоките. При това
положение, в момента, в който тези стоки са иззети и неминуемо, бидейки
доказано нелегални подлежат на унищожение, имуществените щети автоматично се
явяват възстановени. Това е причината да разчитаме както на възможността да говорим
и да сключим споразумение с представителя на прокуратурата, така и на надеждата
ни съдът да го одобри. Във връзка с казаното от мен искам още веднъж да
подчертая, че молбата на представителя на „Даймлер“, носител на марката „Мерцедес“,
за конституиране като граждански ищец практически е неудовлетворима, защото
фигурата на гражданския ищец възниква чрез предявяване и приемане на граждански
иск от страна на правоимащото лице, какъвто в случая липсва. По горните
съображения, моля за Вашето произнасяне.
ПОДС. Я.: Съгласен
съм със становището на адвокатите ми по въпросите на разпоредителното
заседание. На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да засяга правата ми. Имали сме дълъг
и подробен контакт с адвокатската кантора на Божинови. Не сме били уведомявани,
че има други претенции, които трябва да уредим освен тези, които уредихме с
тази конкретна марка. Имахме уговорка с тях. Уважих техните претенции. Заплатих
всичко, което пожелаха и не сме имали други контакти с тях. Имах добрата воля да
уредя отношенията си с тях и мислех, че е така.
СЪДЪТ, след
съвещание, като изслуша становището на страните и като обсъди въпросите,
предмет на разпоредителното заседание, намира, че делото е подсъдно на съда. Не
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Относно
това дали на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия съдът е на мнение, че такова е допуснато. С оглед определяне предмета на доказване в първата
инстанция при разглеждането на спора по същество и гарантиране правото на
защита на обвиняемия е необходимо търговските марки да бъдат конкретизирани по
вид /словна, комбинирана или друг вид/, редът, по който се ползват със защита
конкретната марка /националната защита поради регистрация в патентното
ведомство или наднационална защита по силата на регламент на ЕС, или
международна спогодба, или конвенция в сила за страната/, регистрационният
номер на нарушената марка, периодът, за който се ползва със закрила. Част от
тези факти са описани в обвинителния акт, но липсва посочване на редът, по
който се ползват със защита конкретната марка. В повдигнатото обвинение и в
обстоятелствената част на обвинителния акт следва точно и ясно да се
конкретизира коя марка, индивидуализирана по гореописания начин, върху кои от
предметите на престъплението е неправомерно използвана. Посоченото е от
значение и за определяне на претенциите на всяко едно ощетено юридическо лице,
притежаващо конкретна марка или промишлен дизайн. Абсолютно некоректно е
използването на обединяващи изрази като използваните в обстоятелствената част и
в диспозитива на обвиненеито изрази - „знаци на търговска марка MERCEDES“, „знаци на търговска марка BMV“, „знаци на търговска марка AUDI“ и „знаци на търговска марка Volkswagen“, тъй като такова обединено понятие не съществува. В
този смисъл, внесеният в съда обвинителен акт е вътрешно противоречив, тъй като
самият прокурор е изброил, че ощетените юридически лица са притежатели на
множество различни марки или промишлени дизайни, които се твърди да са били
изполвани от обвиняемия в търговска дейност, които са носители на знаци,
идентични или сходни на различните марки „Мерцедес“, „Ауди“, „БМВ“ или „Фолксфаген“
и са различни и по своя вид - словни, фигуративни или комбинирани и. Очевидно е,
че не съществува една единствена марка „Мерцедес“, а множество различни марки,
които хипотетично дори могат да бъдат собственост и на различни дружества. Посоченото
се отнася за всички споменати марки и промишлени дизайни.
На следващо място, следва да се отбележи, че в
обвинителния акт не е посочена ясно и недвусмислено формата на засягане на
обекта на престъплението. Обвинението следва да се прецизира, като се посочи по
отношение на всяка от марките, индивидуализирана според указанията по – горе
начин, коя от алтернативно посочените в чл. 13 ал. 1 т. 1 до т. 3 от ЗМГО форми на засягане на обекта на
престъплението е налице. В този смисъл е Определение на Окръжен съд – Пловдив,
дадено по ВЧНД № 325/2015г. Действително, както е посочил прокурорът, правната
норма на чл. 172б от НК е бланкетна, но машиналното пренасяне на съдържанието
на чл. 13 ал.1 т. 1 до т. 3 от ЗМГО по никакъв начин не внася яснота точно по
какъв начин е засегнато правото върху всяка една от използваните марки. Именно
разпоредбата на чл. 13 ал. 1 т. 1 до т. 3 от ЗМГО конкретизира какво включва
правото върху марката, като от диспозитива на повдигнатото обвинение и от
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да става ясно точно кое право
е било засегнато и по какъв начин. Прави впечатление, че прокурорът е направил
опит да внесе тази конкретизация в диспозитива на обвинението по отношение на
промишлените дизайни, правото върху които е било засегнато, като е цитирал
разпоредбата на чл.19, ал. 1 от ЗПД, която урежда именно въпроса за това какво включва
правото върху регистрирания дизайн, но по отношение на търговските марки такова
уточнение изобщо липсва. Освен цитирането на съответните правни норми относно
правото върху марката или промишления дизайн, те следва да кореспондират и с
изложение на съответните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт,
което обаче не е сторено, като следва да става ясно по отношение както на
марките, така и на промишлените дизайни точно как са били използвани в
търговската дейност по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗПД и на чл. 13, ал. 2, т. 2
от ЗМГО. Единствено на л. 6 от обвинителния акт прокурорът в своето изложение,
и то не на установените факти, а на заключението на вещите лица, изготвили
експертизата, е посочил, че „нарушението на правата върху гореизброените марки
и дизайни, било породено от идентичността между обекта на защитените марки и
дизайни и обозначенията, видни по стоките“. Излагане на факти в тази насока
обаче липсват. Видно от разпоредбата на чл. 13 ал. 1 т. 1 до т. 3 от ЗМГО
използваният знак, който е идентичен на марката може да бъде поставен върху
стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана /т. 1 от
посочената разпоредба/, може да е поставен върху стоки или услуги, които са
идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана при условията
на т. 3 от посочената правна норма, както и да е поставена върху стоки или
услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако
съществува вероятност от объркване на потребителя /т. 2/. От фактите изложени в
обстоятелствената част обаче изобщо не става ясно засегнатите марки за какви
стоки или услуги са регистрирани, както и точно по какъв начин е било засегнато
правото върху всяка марка чрез използваните в търговската дейност стоки, носещи
знаци на различни търговски марки и промишлени дизайни.
В тази връзка следва да се отбележи още един порок на
обвинителния акт. В обстоятелствената част, а и в диспозитива, част от стоките
върху, които се твърди да са били поставени знаци, идентични на стоките, за
които са регистрирани различните марки са посочени като пластмасови или метални
елементи, или детайли, за които не става ясно каква стока са, за какво се
използват и от там пък да се направи съответният извод дали поставените върху
тях знаци, с които се засягат конкретни марки са поставени върху стоки, за
които марката е регистрирана, или върху сходни на тях стоки, или въобще върху
други стоки, но при условията на чл. 13 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗМГО.
На следващо място, следва да се обърне внимание, че от
описанието на фактите в обвинителния акт, не става ясно кои от стоките са
предлагани за продажба и кои от стоките са съхранявани с тази цел. В диспозитива
на обвинението е посочено, че обвиняемият е използвал търговските марки и
промишлени дизайни, посочени в обвинителния акт по смисъла на чл. 13, ал. 2, т.
2 пр. 1 от ЗМГО, като обаче е цитирана разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от
ЗМГО. Предл. 1 касае предлагането на стоки с този знак за продажба, но не се
отнася до съхраняването на такива стоки. В този смисъл е налице вътрешно
противоречие в обвинението, тъй като пък словно е описано, че обвиняемия е
„предлагал за продажба и съхранявал с тази цел стоки от гореизброените
търговски марки и съхранявал с цел предлагането и излагането на пазара на стоки
с горепосочените промишлени дизайни …..“ /л. 16 от ОА, последните три реда/. От
така направеното описание излиза, че обвиняемият е използвал в търговската си
дейност, по смисъла на ал. 1 на чл. 13 от ЗМГО, стоки, които не само е
предлагал за продажба, но и съхранявал с тази цел. От това описание излиза и,
че стоките, носещи знаци идентични с търговски марки са предлагани за продажба
и съхранявани с тази цел, а стоките, съдържащи знаци идентични с промишлени
дизайни само са съхранявани с цел продажба. Посоченото обаче не кореспондира с
обстоятелствената част на обвинителния акт, където не са изложени съответните
факти. Там единствено са посочени стоки, които са иззети при извършено
претърсване и изземване от магазин, стопанисван от „Пропартис БГ“ ООД и други
стоки, иззети при претърсване и изземване от склад, стопанисван от същата
фирма. Не става ясно обаче кои стоки с каква цел са били държани от обвиняемия.
Не на последно място, следва да се отбележи, че в
обвинението са изброени дружества, притежаващи изключително право, без да е
посочено за всяко едно от дружествата, с поставянето на знаци върху кои от
стоките, коя от марките или промишлените дизайни е била неправомерно използвана
в търговската дейност. Това е от съществено значение, тъй като затруднява
обвиняемия да разбере обвинението, затруднява и ощетените юридически лица да
упражнят правата си в съответствие с приетото за установено по делото, тъй като
не може да се установи какви са претърпените от всяко от ощетените юридически
лица имуществени вреди. Може би, именно това е причината за молбата
на адвокат Б., в качеството му на представител на „Даймлер“ АГ Германия, в
която се изразява желание за конституиране като граждански ищец без, обаче, да
се предявява граждански иск. В ТР №1/31.05.2013 г. на ВКС по т.д. №1/2013г., ОСНК е
предвидена възможност пострадалите дружества да се конституират като граждански
ищци. В конкретния случай не става ясно какви вреди са причинени според
прокурора на отделните дружества, тъй като именно тази преценка предпоставя
възможност за предявяване на граждански иск.
Поради допуснатите
съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
обвиняемия които са
допуснати в досъдебната фаза на процеса, отстраними са по своя характер и
следва да се отстранят именно във фазата в която са допуснати, съдът счита, че в настоящия случай следва да бъде
прекратено съдебното производство и да бъде върнато делото на РП - Пловдив за
отстраняване на посочените нередовности.
Поради
изложеното по – горе настоящият състав не следва да се произнася по останалите
точки на чл. 248 ал. 1 от НПК, както и по молбата за конституиране на
граждански ищец, с оглед стабилизиране на определението за прекратяване на
съдебното производство.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 4912/20г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV н.с. на
основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК поради допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство,
довели до ограничаване правата на подсъдимия, подробно описани в мотивната част
на настоящото определение и ВРЪЩА
делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстравянане на същите.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред ОС – Пловдив.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 10:25 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
СЕКРЕТАР: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.