МОТИВИ
към Присъда №122/26.09.2019г. по НОХД №2897/2018г.
на РС- П.Н
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – П.Н е
повдигнала обвинение срещу Г.В.С. ЕГН ********** - за това, че:
„1. През периода от
месец юни 2017 г. до месец октомври 2018 г. включително в гр. П.н, като осъдена
с влязло в сила съдебно решение №***/22.05.2017 г. по гр.д. №****/2017 г. по
описа на Районен съд – П.н, влязло в сила на 22.05.2017 г. да издържа свой
низходящ – В.С.К. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила з**ължението си в
размер на две или повече месечни вноски в размер на 110 лв. всяка, а именно
седемн**есет месечни вноски, на обща стойност 1 870 лв. – престъпление по чл.
183 ал. 1 от НК.
2. През периода от
месец юни 2017 г. до месец октомври 2018 г. включително в гр. П.н, като осъдена
с влязло в сила съдебно решение №***/22.05.2017 г. по гр.д. №****/2017 г. по
описа на Районен съд – П.н, влязло в сила на 22.05.2017 г. да издържа свой
низходящ – К.С.К. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила з**ължението си в
размер на две или повече месечни вноски в размер на 110 лв. всяка, а именно
седемн**есет месечни вноски, на обща стойност 1 870 лв. – престъпление по чл.
183 ал. 1 от НК.“
Представителят на РП - П.Н
поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по
несъмнен начин. Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на
подсъдимия следва да бъдат наложени наказания лишаване от свобода за всяко от
двете престъпления, като на основание чл.23 ал.1 НК бъде определено едно общо,
най-тежко измежду тях – шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което,
на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимата Г. В.С. не се явява,
като наказателното производство в съдебната му фаза е проведено в нейно
отсъствие – при условията на чл.269 ал.3 т.3 НПК. Представлява се от назначен
служебен защитник, който счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин,
пор**и което пледира подсъдимата да бъде призната за невинна и да бъде
оправдана.
След щателно обсъждане на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Г.В.С. е родена на *** г. в гр. ***,
настоящ **рес ***, българка, българска гражданка, със средно образование, неосъждана, ЕГН **********.
С Решение №***/22.05.2017 г. по
гр.д. №****/2017 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – П.Н, гражданският брак между
подсъдимата Г.В.С. и свидетеля С.К.К. бил прекратен. Със същото Решение,
упражняването на родителските права върху родените през брака деца – В.С.К. и К.С.К.
било предоставено на бащата, а подсъдимата била осъдена да плаща месечна
издръжка в размер на по 110 лева за всяко от двете деца. Решението влязло в
сила на 22.05.2017 г.
В периода месец юни 2017 г. -
месец октомври 2018 г. включително, В.С.К. и К.С.К. живеели при свидетеля С.К..
От своя страна, подсъдимата С. напуснала гр.П.Н, установила се да живее в гр.П.
и създала ново семейство. На 26.04.2018г. родила дете – П. В.Д.. През посочения
по-горе период, подсъдимата не изпълнила нито една месечна вноска по издръжката
на другите си две деца - В.К. К., тъй като личното и материалното й положение
не й давали възможност за това. Наред с напредващата през периода бременност, а
считано от 26.04.2018г. - започналото ново майчинство, подсъдимата не
разполагала с движимо и недвижимо имущество /в т.ч. ППС, земеделски земи/,
които да й послужат за н**лежното изпълнение на издръжката. От друга страна,
считано до 30.10.2017г. била трудово ангажирана към „***на длъжност
„продавач-консултант“, при трудово възнаграждение от 272,50 лв. месечно, а считано
от м. ноември 2017г. до 30.10.2018г. не била трудово ангажирана. Именно считано
от месец ноември 2017г., подсъдимата започнала да получава обезщетения от НОИ
във връзка с бременност, раждане и отглеждане на дете. По този начин, за
периода месец юни 2017 г. - месец октомври 2018 г. включително, подсъдимата не
изпълнила седемн**есет месечни вноски в размер на 110 лв. всяка, на обща
стойност 1 870 лв - по издръжката на В.С.К., както и седемн**есет месечни
вноски в размер на 110 лв. всяка, на обща стойност 1 870 лв - по издръжката на К.С.К..
Така изложената фактическа
обстановка се приема от съда за доказана по убедителен начин и почива върху
следните събрани по делото доказателствени материали:
- показания на свидетеля С.К.К., д**ени
в хода на съдебното следствие, които способстват за изясняване на обстоятелствата
по неплащане на издръжката от страна на Г.С., взаимоотношенията по повод на
издръжката между бившите съпрузи и техните деца след развода. Съдът намира, че
въпреки че изхождат от заинтересован от изхода на делото свидетел, показанията
на С.К. не оставят впечатление за проявена тенденциозност. Напротив, същите са
подредени, подробни и убедителни, пор**и което Съдът им отдава вяра;
- писмени сведения, съставляващи
банкова тайна по смисъла на чл.62 ал.2
ЗКИ, предоставени ****** **, ***, ***) ***, ******– *********/л.103 – 138,
л.147 от делото/;
- заверен препис на Решение №***/22.05.2017
г. по гр.д. №****/2017 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – П.Н /л.9 - 10 от ДП/;
- справка за родствени връзки на Г.В.С.,
удостоверение за раждане на П. В.Д. и препис-извлечение от акт за раждане на П.
Д. /л.11, л.83 - 84 от делото/;
- заключение по единична
съдебно-икономическа експертиза /л.155 – 161 от делото/, от което се
установява, че през инкриминирания период, единствените известни материални
активи на подсъдимата са получаваните трудови възнаграждения от „***и наличните
средства по банкова сметка ***, по която всъщност са превеждани и обезщетенията
от НОИ, за които стана дума по-горе. В контекста на инкриминирания период,
вещото лице е направило съпоставка на така изясненото икономическо положение на
подсъдимата, от една страна и официално приетата от НСИ средна месечна издръжка
на физическо лице в страната, ведно с ½ от средната месечна издръжка на
дете в страната /считано от датата на раждането на П. В.Д./ - от друга, като е
направило извод, че подсъдимата С. не е имала обективна икономическа възможност
да изплаща своевременно месечната издръжка, на която е осъдена, т.е. общо 220
лева месечно, в полза на В. и К.С.К.. По-конкретно, при отчитане на споменатите
средни разходи за издръжка на едно физическо лице и ½ от средните
разходи за едно дете през процесния период, възлизащи общо на 8955,45 лева, от
една страна и общият размер на получени трудови възнаграждения и обезщетения от
НОИ - 6927,58 лева – от друга, се получава отрицателна разлика от 2027,87 лева,
т.е. получените през периода парични средства са недостатъчни дори за
ежемесечната издръжка на С. и нейното новородено дете. С други думи, математически,
обективно няма как да бъде изв**ена и сумата на издръжката – 3740 лева, дължима
съобразно Решение №***/22.05.2017 г. по гр.д. №****/2017 г. по описа на РАЙОНЕН
СЪД – П.Н. Тук е необходимо да бъде направено едно уточнение, а именно - вещото
лице коректно е отбелязало, че по банковата сметка в „***“ **, към
01.06.2017г., е била налична сумата от 1193,24 стотинки, като наред с това е
посочило, че към 20.10.2018г. наличността по сметката възлиза на 16,85 лева,
т.е. на практика, средствата по същата се явяват изразходвани през
инкриминирания период. В този смисъл, дори споменатата сума от 1193,24 лева да
бъде прибавена към активите от 6927,58 лева, така получената сума от 8120,82
лева, отново е значително по-малка от сумата за месечни разходи /8955,45 лева/,
коментирана по-горе. Следователно, крайният извод на вещото лице – за обективна
икономическа невъзможност Г.С. да изплаща дължимата издръжка в полза на В. и К.С.К.
– се явява правилен, независимо от направеното по-горе уточнение. Ето защо Съдът
приема експертното заключение за обективно, обосновано и правилно, пор**и което
му отдава вяра;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, представени от ТД на
НАП – П., ОДМВР, ОБЩИНА П., ОД „***, БТ - П. /л.44, л.49 – 58, л.63, л.73 – 74,
л.85 – 95, л.151 - 153 от делото, л.35 – 39 от ДП/;
- характеристични данни /л.77, л.79
от делото/;
- справка за съдимост /л.14 от
делото/.
От посочените по-горе
доказателствени източници следва по убедителен и безпротиворечив начин изложената
по-горе фактическата обстановка, приета от Съда. В доказателствената съвкупност
липсват противоречия, които да налагат обсъждане в съотвествие с чл.305 ал.3
изр.2 НПК.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимата Г.В.С.
ЕГН: ********** е осъществила състав на престъпление по чл.183 ал.1 НК - през
периода от месец юни 2017 г. до месец октомври 2018 г. включително в гр. П.н,
като осъдена с Решение №***/22.05.2017 г. по гр.д. №****/2017 г. по описа на
Районен съд – П.н, влязло в сила на 22.05.2017 г. да издържа свой низходящ – В.С.К.
ЕГН: **********, не изпълнила з**ължението си в размер на две или повече
месечни вноски в размер на 110 лв. всяка, а именно седемн**есет месечни вноски,
на обща стойност 1 870 лв.
Наред с това, от обективна страна,
подсъдимата Г.В.С. ЕГН: ********** е осъществила състав на престъпление по
чл.183 ал.1 НК - през периода от месец юни 2017 г. до месец октомври 2018 г.
включително в гр. П.н, като осъдена с Решение №***/22.05.2017 г. по гр.д. №****/2017
г. по описа на Районен съд – П.н, влязло в сила на 22.05.2017 г. да издържа
свой низходящ – К.С.К. ЕГН: **********, не изпълнила з**ължението си в размер
на две или повече месечни вноски в размер на 110 лв. всяка, а именно седемн**есет
месечни вноски, на обща стойност 1 870 лв.
Изпълнителното деяние на
престъплението чл. 183 ал.1 НК се изразява в бездействие – въздържане от
изпълнението на з**ължение за даване на издръжка, постановено с влязъл в сила
съдебен акт, за две или повече месечни вноски. Поведението на подсъдимата е
било именно такова, като в периода месец юни 2017 г. - месец октомври 2018 г.
включително в гр.П.Н, не изпълнила нито една месечна вноска от дължимите през
този период общо 17 /седемн**есет/ месечни вноски за В.С.К. ЕГН: ********** и
общо 17 /седемн**есет/ месечни вноски за К.С.К. ЕГН: **********. Тези факти и обстоятелства
се установяват пряко от показанията на свидетеля С.К.К., а косвено - от препис
на Решение №***/22.05.2017 г. по гр.д. №****/2017 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – П.Н,
както и писмени сведения, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл.62 ал.2 ЗКИ, изискани от банките в
страната и лицензираните клонове на чуждестранни банки в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
От субективна страна
престъплението по чл.183 ал.1 НК може да бъде извършено при пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 НК – деецът съзнава общественоопасния характер на
деянието, съзнава неговите обективни признаци, предвижда неизбежното настъпване
на общественоопасните му последици – неплащане на две или повече от две месечни
вноски по издръжката - и цели тяхното настъпване.
Във връзка със субективната
съставомерност на двете деяния, за които подсъдимата е привлечена към
наказателна отговорност Съдът съобрази, че не са налице достатъчно
доказателства, от които да се изведе, че неизпълнението на месечните вноски по
издръжката на В. и К.С.К. е било „съзнателно“,
т.е. при коментирания пряк умисъл. В тази насока е заключението по приетата
съдебно-икономическа експертиза, от което следва обективната икономическа
невъзможност на подсъдимата да изплаща през периода месец юни 2017 г. - месец
октомври 2018 г. включително, издръжката в полза на двамата си малолетни сина.
Липсват юридически, а също така - и сериозни житейски аргументи в подкрепа на
това, че неизпълнението на з**ължението за издръжка през инкриминирания период
е резултат от съзнателна поведенческа дейност на подсъдимата. Вече беше отбелязано,
но следва отново да бъде подчертано - подсъдимата не разполагала с движимо и
недвижимо имущество /в т.ч. ППС, недвижими имоти/, които да й послужат за н**лежното
изпълнение на издръжката, а считано от 30.10.2018г. насетне - не била трудово
ангажирана и получавала обезщетения във връзка с бременност, раждане и
отглеждане на дете; от друга страна, преди 30.10.2018г. - била трудово ангажирана
на четиричасов работен ден, при основна заплата от 272,50 лева; през инкриминирания
период, С. притежавала парична наличност и постъпления, по сметка в „***“,
които парични средства обаче били напълно изразходвани към края на
инкриминирания период, което напълно кореспондира със заключението на
съдебно-икономическата експертиза, а именно – че установеното имотно състояние
на Г.С. е било силно затруднено, като на практика, необходимите й средства за
издръжка не се явяват покрити дори приблизително от доказаното по делото,
имотно състояние.
На следващо място, особено съществен
момент от фактическата обстановка по настоящото дело, се явява бременността,
раждането и отглеждането на дете от страна на Г.С. през инкриминирания период.
Видно е, че считано от 30.10.2018г. подсъдимата не полагала труд, като считано
от месец ноември 2018г. е започнало изплащането на обезщетения по линия на НОИ,
а на 26.04.2019г. - родила дете, като обезщетенията по НОИ продължават до края
на изследвания инкриминиран период. С други думи, подсъдимата С. се ползва от предоставените
й от законодателството на страната правни възможности да зачене, износи, роди и
отглежда дете. Едва ли който и да било, независимо от неговото/нейното
служебно, обществено качество, образователен ценз и т.н. би могъл да изисква,
щото подсъдимата да бъде ограничена в тези свои възможности или че следва от
тяхното ползване да понесе наказателна отговорност, в частност – такава по
чл.183 ал.1 НК.
Именно във връзка с последното
съждение, следва да бъде подчертано, че аргументите на Прокуратурата за
доказаност на обвинението не само от обективна, но и от субективна страна, няма
как да бъдат споделени. Изтъква се:
-
че са без значение трудовия статус и получаваното възнаграждение на
осъдения на издръжка родител, здравословното му състояние, ново семейно и
фактическо съжителство, наличие на други деца, както и финансовите възможности
на родителя. Така изброените факти и обстоятелства обаче няма как да бъдат
игнорирани, най-малкото защото Правото през ХХІ век и наказателното право - в
частност, изповядват принципа на хуманизма. Напротив, игнорирането на
неизчерпателно изброените факти и обстоятелства, на практика „връща“
наказателното право наз** във времето, откъсвайки го както от съвременните
разбирания за хуманизъм, така и изобщо – от реалностите на живота. Вярно е, че
съобразно чл.143 ал.2 СК, „Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“, но наред с
това, в чл.143 ал.1 СК Законодателят е предвидил, че „Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.“.
Юридически и житейски приемливо ли е например, липсата на трудова заетост,
особено при специфична социално-икономическа обстановка, да бъде интерпретирана
във вреда на дължащия издръжката или като негово съзнателно поведение, насочено
към недаване на издръжката? Юридически и житейски приемливо ли е жена в
напредваща бременност да бъде „заставена“ по някакъв начин да набави парични
средства, за да може да изпълни издръжката, на която е осъдена? Или пък жена,
която е родила дете и следва да отглежда новороденото – да се приеме, че е без
значение как, но трябва да осигури издръжката, на която е осъдена, при липса на
възможност за това? Повече от очевидно е, че възможностите на родителя, в т.ч. да дава издръжката, категорично
не могат да бъдат игнорирани, а напротив - следва н**лежно да бъдат взети
предвид, още повече, когато се обсъжда реализирането на наказателна отговорност;
-
че з**ължението за издръжка е „безусловно“. В житейски план,
безусловността би могла да има различна характеристика и нюанси, но в правото и
по-конкретно, в наказателното право, „безусловността“ не може да бъде за сметка
нито на изискванията за съставомерност на едно деяние, нито – на изискванията
за неговата доказаност при постановяване на осъдителен съдебен акт. Приемането
на коментираната „безусловност“, на практика би превърнало престъплението по
чл.183 ал.1 НК /или по чл.183 ал.4 НК/ в своеобразна форма на безвиновна
отговорност – което не е нищо друго, освен юридически абсурд. Следва да бъде
напомнено, че всяко престъпление е деяние, което е извършено виновно /чл.9 ал.1 НК/ - и това положение не подлежи на обсъждане, тъй като следва по силата на
Закона. Тезата за „безусловността“ на з**ължението за издръжка, в контекста на
наказателното право обаче води и до други, не по-малки юридически абсурди.
Поставя се например щекотливия въпрос – дали тази „безусловност“ предполага
подсъдимия да набавя парични средства за изпълнение на издръжката, независимо
от способите за това, в т.ч. – чрез извършване на кражби, грабежи и
др.престъпления, които са от естество да осигурят някакви материални активи, в
т.ч. - парични средства? Би следвало да
е самоочевидно, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Буквалното
възприемане на коментираната „безусловност“ обаче, наред с това, практически
дерогира основни правни институти: конституционно признатата презумпция за
невиновност /чл.31 ал.3 от Конституцията/, както и тежестта на доказване в
наказателното производство по дела от общ характер /чл. 103 НПК/. Следва да
бъде напомнено, че обвиняемият/подсъдимият/ не само се счита за невиновен до
доказване на противното, но наред с това, з**ължение на Прокуратурата е да
способства за доказване на повдигнатото обвинение пред Съда. Наред с това,
невъзможността на подсъдимия да докаже възраженията си, не може да става
причина да се правят изводи в негова вреда, а подсъдимият нито е длъжен, нито –
следва да бъде поставян в положението да доказва своята невиновност;
-
че по делото не е налице пълна обективна икономическа невъзможност да се
дава присъдената в полза на В.К. К., издръжка. В тази връзка се отбелязва, че
съвкупният размер на з**ължението по двете издръжки, за целия инкриминиран
период възлиза на 3740 лева, т.е. парична сума, която е по-малка от наличните
през периода парични средства на разположение на Г.С. - 8955,45 лева. Също в
тази връзка се подчертава, че на детето, което се намира при подсъдимата – П. В.Д.,
е д**ен „приоритет“ пред другите две
деца - В.К. К.. Отново в тази връзка се изтъква и това, че съгласно приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, за подсъдимата са предвидени средни
разходи, които същата е възможно и да не е направила. Действително, дължимият съвкупен
размер на издръжките за В.К. К., през инкриминирания период, е по-малък от
установените приходи на подсъдимата, за които стана дума. Тук обаче отново не
се дължи сметка за това, че физическото оцеляване на подсъдимата, нейната
бременност, раждане и отглеждане на новородено, няма как да бъдат игнорирани,
без правото да бъде върнато в Средните векове на човешката история. Също така е
вярно, че коментираните от страна на съдебно-икономическата експертиза разходи
са средни за страната, т.е. същите се отличават с ниво на абстрактност,
характерно за статистиката. От друга страна обаче, извън всяко съмнение, точните
разходи на конкретно лице, за конкретен период от време, е практически невъзможно
да бъдат изяснени: колко и каква храна, кога, къде е консумирана, колко
електроенергия, топлоенергия, ВиК услуги, медикаменти, здравни услуги са
ползвани и потребени - и прочие, и прочие. Ето защо, използването на
статистически данни в случая е допустимо и същите съставляват единствената
относително сигурна основа, върху която могат да се правят изводи за разходите
на подсъдимата С. през инкриминирания период. Що се отнася до твърдяния от
Прокуратурата „приоритет“ в грижите и
издръжката на детето П. Д. спрямо децата В.К. К., единствено следва да бъде отбелязано,
че този аргумент противоречи на основна човешка ценност, каквато е
майчинството, но и на основно етично положение, а именно – че на най-уязвимите,
каквито са новородените, се дължи особено интензивна грижа; отделен е въпроса,
че така, както не може да се говори за „приоритет“
на П. Д. спрямо В. или К.К., така и обратно, подобен „приоритет“ е принципно недопустим за В. или К.К., спрямо П. Д..
Въз основа на всичко изложено
дотук Съдът намира, че двете деяния, за които Г.В.С. е привлечена към наказателна отговорност, са
доказани от обективна, но недоказани - от субективна страна. Дали поведението
на подсъдимата е морално укоримо, както изтъква Прокуратурата – е въпрос, който
би могъл да получи различна интерпретация, доколкото и разбиранията за морал в
съвременните човешки общества, бележат изключително разнообразие. Несъмнено е
обаче това, че в цивилизованите съвременни общества, наказателното преследване
за прояви, единствено защото биха могли да се преценят като „неморални“, не е
допустимо. На свой ред, изтъкнатата субективната несъставомерност по чл.183
ал.1 НК обуславя извода, че Г.С. не е извършила престъплението, в което е
обвинена.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимата Г.В.С. ЕГН: ********** за невиновна в това, че през
периода от месец юни 2017 г. до месец октомври 2018 г. включително в гр. П.н,
като осъдена с Решение №***/22.05.2017 г. по гр.д. №****/2017 г. по описа на
Районен съд – П.н, влязло в сила на 22.05.2017 г. да издържа свой низходящ – В.С.К.
ЕГН: **********, съзнателно не изпълнила з**ължението си в размер на две или
повече месечни вноски в размер на 110 лв. всяка, а именно седемн**есет месечни
вноски, на обща стойност 1 870 лв. – престъпление по чл. 183 ал. 1 НК, пор**и
което и на основание чл.304 НПК я оправда по така повдигнатото обвинение.
Призна подсъдимата Г.В.С. ЕГН: ********** за невиновна и в това, че през периода от месец юни 2017
г. до месец октомври 2018 г. включително в гр. П.н, като осъдена с Решение №***/22.05.2017
г. по гр.д. №****/2017 г. по описа на Районен съд – П.н, влязло в сила на
22.05.2017 г. да издържа свой низходящ – К.С.К. ЕГН: **********, съзнателно не
изпълнила з**ължението си в размер на две или повече месечни вноски в размер на
110 лв. всяка, а именно седемн**есет месечни вноски, на обща стойност 1 870 лв.
– престъпление по чл. 183 ал. 1 НК, пор**и което и на основание чл.304 НПК я оправда
по така повдигнатото обвинение.
При този изход на наказателното
производство, на основание чл.190 ал.1 НПК Съдът постанови направените по
делото разноски да останат за сметка на ДЪРЖАВАТА.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :