№ 58
гр. Шумен , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630200885 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № В - 0047269/22.02.2021 г. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра
със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 222а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
излага доводите си за това в жалбата. При условията на евентуалност дружеството -
жалбоподател моли съда да намали размерът на наложената имуществена санкция до
установения в закона минимум. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател, редовно
призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и
Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява
процесуален представител. В представеното писмено становище процесуалния представител
на административно-наказващ орган оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага
подробно съображенията си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Освен това претендира в случай, че жалбата бъде уважена
изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на
1
основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “Теленор България” ЕАД, гр. София, представлявано от
Д. К. К., Я. Х. и М. С. извършва търговска дейност в стопанисвания от него магазин
„Теленор“ за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях, и
далекосъобщителни услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. ”Велики Преслав” № 6.
На 04.11.2020 г. е извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП,
гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от Н. М. Д. с Вх. № В – 03 - 1823 от
30.10.2020 г. за отказ от гаранционно обслужване на мобилен телефон, марка “Huawei Y5”.
В хода на проверката в търговския магазин било установено, че на 17.02.2020 г.
потребителят Н. М. Д. от гр. Шумен получил от посочения магазин по силата на договор за
лизинг, мобилен телефон, марка “Huawei Y5”, с IМЕI номер 860540045150160. По повод на
повреда на посоченият мобилен телефон на 14.09.2020 г. била депозирана рекламация от
страна на потребителят Д.. Телефонът бил щателно огледан и бил оформен Протокол за
приемане на устройство № *********, в който при приемането е вписано като състояние на
телефона при приемане – „следи от употреба, от ляво е пукната лайсната“, а като описание
на повредата било описано, че „дисплея е на черти“. Впоследствие, дружеството –
жалбоподател изразило становище, че рекламацията е неоснователна, а гаранцията е
отказана, поради механична повреда. По време на проверката било установено, че телефонът
е бил върнат на потребителя неотремонтиран със сервизен протокол № ********* от
16.09.2020 г., в който като заключение се сочи: „прекратено гаранционно обслужване
поради деформиран /огънат/ панел, вследствие на силен натиск или удар“. Впоследствие на
16.10.2020 г. потребителят Д. подал жалба до дружеството – жалбоподател “Теленор
България” ЕАД, гр. София, че телефонът е върнат неотремонтиран и огънат. С писмо с изх.
№ GB-3BUBBKF/21.10.2020 г. дружеството отказало за приведе телефона в съответствие с
договора за продажба на основание констатациите от техническото лице, че панелът на
апарата е огънат вследствие на дилен удар и натиск. Резултатите от проверката били
отразени в Констативен протокол № К-2663592/04.11.2020 г. На 09.11.2020 г. от
дружеството било представено писмено становище, в което описват причините, поради
които са отказали да отремонтират апарата, сочейки, че „при извършения преглед от
сервизен специалист било установено, че панелът на устройство е деформиран или по-точно
огънат вследствие на силен натиск или удар. Тъй като констатираното не е следствие на
фабричен дефект, а е причинено от неправилна експлоатация на апарата, за което
свидетелства и описаното външно състояние на устройството при приемането му в
2
търговския обект, гаранцията на телефона е прекратена и е предложен ремонт срещу
заплащане“. За констатираното нарушение на дружеството - жалбоподател бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № К-0047269/25.01.2021 г., като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 1
от Закона за защита на потребителите. Актът за установяване на административно
нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено лице от дружеството –
жалбоподател и подписан от него без възражения. Впоследствие дружеството -
жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № В - 0047269/22.02.2021 г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 222а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят
Н. ИВ. Й. и на свидетелят АНТ. Г. Д. – свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите Н.Й. и А.Д. следва да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени
отношения с представляващия дружеството - нарушител, които дори не са го познавали и не
извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените
показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № В - 0047269/22.02.2021 г. е издадено от компетентен
орган - от Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, съгласно заповед № 165/18.03.2020 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите. В хода на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В
акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
3
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
физическо лице.
Дружеството - жалбоподател несъмнено има качеството „продавач“ по смисъла на
нормата чл. 104, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята
търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки.
Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефон,
а не за продажба. В практиката си обаче Административен съд – Шумен приема, че
договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да
се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски,
което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да
получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на
неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение
на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор /в т. см. Решение по
КАНД № 823/2014 г. по описа на ШАС и др./.
Безспорно установено по делото е, че “Теленор България” ЕАД се явява търговец по
смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.
113, ал. 1 от същия закон е имал задължението да привежда потребителската стока в
съответствие с договора за лизинг. В ал. 2 на цитираната правна норма се установява срока
за това - привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба
трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията
от потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал. 4 на същата норма. От друга
страна, съдържанието на задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП е дефинирано в разпоредбата
на чл. 104, ал. 4 от цитирания закон, от която става ясно, че привеждането в съответствие с
4
договора за продажба става чрез поправка или ремонт на потребителската стока, когато има
несъответствие между тях.
Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството
– жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е получил отказ и
анулиране на гаранцията. Като мотив за анулиране на гаранцията дружеството сочи, че са
били констатирани механични удари /деформиран /огънат/ панел, вследствие на силен
натиск или удар/.
Видно от приложеното, като писмено доказателство по делото Съдържание и обхват
на търговската гаранция, която “Теленор България” ЕАД предоставя, гаранцията за
телефона не се признава при изрично посочени условия, между които са и всички случаи на
повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение,
заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица, зареждане с неоригинални
зарядни устройства или други външни въздействия в противоречие с изискванията на
производителя. В същото време обаче, за да се позове на посочените изключения, при които
гаранцията отпада, дружеството е следвало да докаже, че посочените от потребителя
повреди, отразени и в документите по делото, се намират в пряка причинна връзка, както и
че същите са били налични към момента на приемане на телефона в обекта на фирмата. Въз
основа на събраните в хода на административно -наказателното производство доказателства
съдът намира, че към момента на предаване на телефона в магазина от жалбоподателя и
предявяване на рекламацията липсват доказателства, че дефекта на телефона е предизвикан
от механично въздействие от страна на жалбоподателя. Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че при предаване на телефона в обекта на дружеството в Протокол за
приемане на устройство № ********* от 14.09.2020 г. е вписано като особени белези на
телефона при приемане – „следи от употреба, от ляво е пукната лайсната“, т. е. в цитирания
протокол липсва предварително отбелязване за констатирани следи от удар или други
белези, които да показват, че върху телефона е имало механично, физическо действие,
въпреки, че на устройството е бил извършен оглед. В същото време обаче, липсват
доказателства, че описания дефект – механична повреда на апарата, се намират в някаква
връзка с констатираната пукната лайсна. Следователно, с оглед липсата на доказателства
при приемане на апарата по него да е имало следи от удари може да се заключи, че
посочения дефект е възможно да е последица от удар, настъпил и след приемане на телефона
за рекламация, поради което не са били налице условията за отнемане на гаранцията,
съгласно предоставените на потребителя гаранционни условия.
Не може да бъде споделено становището, изложено в депозираната от
санкционираното дружество жалба, че е невъзможно при приемането на телефона да бъде
констатирано състоянието на телефона, тъй като нанесените щети по вътрешността и
външността на апарата могат да бъдат установени единствено от компетентни лица в
оторизиран от производителя сервиз. При тази организация на работа за потребителя е
невъзможно да установи дали действително са били налице условията за отнемане на
гаранцията или апаратът е повреден след предявяването на същата. По изложените
съображения, доколкото липсват доказателства, че апаратът е бил увреден при употребата
5
му от потребителя преди момента на предявяване на рекламацията, съдът намира, че не са
били налице условията за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителя
гаранционни условия, още повече, че не е доказано от продавача, че за повредата на
телефона е допринесъл купувача. Това становище се споделя и в практиката на
Административен съд – Шумен. Касае се за механична повреда, която е видима и след като
служителят, приел устройството за ремонт, не я е отразил, не може да се приеме, че същата е
причинена преди предявяване на рекламацията. Последващите констатации за наличие на
такова е възможно да се дължат на неправилно съхранение, транспорт или от други действия
на служители от дружеството или на оторизирания сервиз. Поради изложеното, правилно
административно-наказващия орган е достигнал до извод за незаконосъобразност на
постановения отказ за привеждане на стоката в съответствие с договора за лизинг. След като
не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които показва закупената стока, се
дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е бил
длъжен да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като не е сторил това,
същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил санкциониран за неизпълнение
на задължението си. Също така в практиката си Административните съдилища изрично
приемат, че задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП възниква както когато се касае за дефект
на стоката, който е съществувал към момента на продажбата и се е проявил впоследствие,
така и когато се касае за повреда, която е настъпила при обичайна експлоатация на стоката и
която следва да бъде отстранена от търговеца /арг. от Решение № 145/2015 г. по КАНД №
116/2015 г. по описа на ШАС, Решение № 2646/2015 г. по КАНД № 3234/2015 г. по описа на
АС – Варна и др./. Както беше посочено по-горе, в случая липсват убедителни
доказателства, че повредата е настъпила при обстоятелства, различни от обичайната
употреба на апарата, при което и не е било налице основание за отказ от гаранционно
обслужване. Това становище е споделено и в решението по КАНД № 92/2013 г. на ШАС, в
което се посочва, че разпоредбата на чл. 108 от ЗЗП не променя с нищо задължението на
търговеца по чл. 105 от ЗЗП, което той е длъжен да изпълнява в срок до 2 години от
доставянето на стоката. В разглежданият случай е прието, че релевантните факти,
обуславящи ангажирането на административно - наказателната отговорност на търговеца, са
безспорно установени - налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът
неправилно е анулирал гаранцията, вместо да приведе потребителската стока в съответствие
с договора. Сочи се също, че условията, при които не се признава гаранцията, са изброени в
гаранционната карта, но по делото тяхното наличие не е несъмнено установено. В
цитираното решение Административен съд – Шумен приема изрично, че търговецът е
следвало да ангажира доказателства, че апаратът е бил в състояние, изключващо гаранцията
към момента на предявяване на рекламацията, което не е сторено а напротив - телефонът е
приет от служителя на дружеството - нарушител без забележки и констатации в тази насока.
Ето защо, поради всичко изложено по-горе и предвид установената в настоящия
съдебен район практика съдът приема, че търговецът е дължал привеждането на стоката в
съответствие с договора за продажба в законоустановения срок, като с неизпълнението на
това задължение е осъществил вмененото му нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, за което
6
правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл.222а от ЗЗП.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съдът не кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство, изразяващи се в липса на посочена дата и място на нарушението съобразно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от акта за установяване на
административно нарушение и атакуваното наказателно постановление описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере
какво нарушение му е вменено. Следва да се посочи също, че датата и мястото на
нарушението е посочена изрично в наказателното постановление, а именно - в гр. Шумен на
21.10.2020 г., датата на непризнаване на гаранцията и връщане на стоката без ремонт, която
е отразена и в наказателното постановление. Освен това, в акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно
постановление, като дата на извършване на нарушението е посочена именно 21.10.2020 г.
Поради това не може да се счете, че е допуснатото съществено процесуално нарушение,
водеща до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. В тази връзка е и
константната практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение № 363/05.11.2014 г.
по КАНД № 332/2014 г. по описа на ШАС и др.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г.,
постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени
процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от
дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са
съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно
извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за
първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената
съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по
безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е
наложно на основание чл. 222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за
юридическо лице при нарушение на чл. 113, ал. 1 от с. з., какъвто е и процесният случай.
Неоснователно е възражението му, че липсата на мотиви относно приложението на
чл. 28 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, което обуславя отмяна на
наказателното постановление. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да
не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административнонаказващият орган няма задължение да мотивира преценката си, че
нарушението не представлява маловажен случай и да изложи съображенията си за
неприлагане на чл. 28 от ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на
7
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен. Още повече при
проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление
първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка дали конкретното
нарушение попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг. от ТР № 1/12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007 г./.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за защита на потребителите регулира
отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата
на потребителите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си
задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице
основания за приложението на посочената разпоредба. Също така, процесното нарушение не
покрива по никакъв начин и един от най - важните критерии при определяне на
нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните последици,
тъй като ноторно известен е фактът за нуждата от мобилен телефон.
Поради изложеното, настоящия състав намира, че дружеството-жалбоподател
неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за лизинг и по
този начин действително е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в
разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма
на чл. 222а от ЗЗП. За неизпълнение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП санкционната
разпоредба на чл. 222а от ЗЗП предвижда „имуществена санкция“ за едноличните търговци
и юридическите лица в размер от 500 лева до 3 000 лева. Съдът намира, че по отношение на
това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон,
като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл. 222а от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-
наказващият орган е съобразил факта, че деянието е извършено след като дружеството е
било наказано с влезли в сила наказателни постановления за други идентични по вид
нарушения, поради което е наложил наказание в размер на максимума, предвидения в
разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП. В тази връзка съобразявайки и датата на влизане в сила на
всяко едно от цитираните по делото наказателни постановления, съдът намира, че деянието,
предмет на настоящото производство не се явява повторно по смисъла на § 13, т. 21 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП, поради което правилно санкцията е определена в
размерите, посочени в разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП, а не на тези по чл. 231 от ЗЗП. В
същото време обаче настоящият състав намира, че наложеното на дружеството наказание не
е правилно индивидуализирано. Въпреки наличието и на други влезли в сила наказателни
постановления за деяния, идентични с настоящото, доколкото всички те са били извършени,
8
респективно постановленията са влезли в сила много преди извършване на настоящото
деяние, то сами по себе си не могат да обосноват налагане на санкция в нейния максимален,
предвиден в закона размер. В този смисъл съдът като съобрази тежестта на нарушението,
стойността на телефона, предмет на нарушението и факта, че останалите деяния, посочени в
наказателното постановление са били извършени години преди настоящото, счита за
справедливо санкцията на дружеството за това нарушение да бъде намалена в размер малко
над минималния, предвиден в закона, а именно 800 лева.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството имуществена
санкция бъде намалена от 3 000 /три хиляди/ на 800 /осемстотин/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. А нормата на чл. 143, ал. 1 от
АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото наказателното
постановление. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на
разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно постановление, но
не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.
1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
Предвид изхода на делото – изменение размера на наложеното административно
наказание, разноски се дължат както на административно-наказващия орган, така и на
дружеството – жалбоподател, които обаче в жалбата са направили искане за присъждане на
разноски, но не е посочен конкретен размер на поисканото адвокатско възнаграждение, а и в
съдебно заседание не са представени Договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските.
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител
административно-наказващия орган, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. чл. 143 от
АПК, съдът намира, че на Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция -
Варна следва да се присъди юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, в която е
9
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя съгласно Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. В тази връзка, както и съгласно разпоредбата на чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Комисия за защита на
потребителите, Регионална дирекция - Варна по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лв. В
същото време обаче предвид изхода на делото – изменение размера на наложеното
административно наказание, разноските следва да бъдат определени съразмерно на
намалената част, а именно на 21.30 лв./двадесет и един лева и тридесет стотинки/, която
следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподател, която сума следва да се
заплати от последният по сметка на Комисия за защита на потребителите, Регионална
дирекция - Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № В - 0047269/22.02.2021 г. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра
със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 222а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, като намалява размера на
наложената „имуществена санкция“ от 3 000 /три хиляди/ на 800 /осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА “Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, да
заплати по сметка на Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Варна
сумата в размер на 21.30 лв./двадесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съобразно изменения размер на имуществената санкция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Теленор България” ЕАД, с ЕИК
********* за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10