Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр.
Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на тринадесети декември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа докладваното
от съдията административно дело №2504/2022
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 197, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от "П. АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК
********* с представляващ М.П. и
прокурист С.Н.Т.срещу Решение №230/21.10.2022 г. издадено от директора на ТД на
НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № ВхК-46448/13.10.2022
г. от "П. АГРАР КАМПАНИ“ АД и е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С220003-022-0067800/03.10.2022 г. издадено
от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.
Жалбоподателят посочва, че при обжалване на ПНОМ е
представено Удостоверение за декларирани площи/животни по схеми на Държавен
фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, което установява, че дружеството е земеделски стопанин
и производител, подало е заявление за подпомагане с УИН 03/190422/93225, в
заявлението е посочена сметката на дружеството в „Изипей“ АД за получаване на
сумите. Дружеството през 2022 г. ще получава целево предоставени средства от
държавния бюджет и фондовете на ЕС. На основание §1, т.1 от ДР на ЗПЗП
дружеството е нефинансово предприятие, за което чл. 100 от Закон
за държавния бюджет на Република България /ЗДБРБ/ за 2022 г. намира приложение.
Отпусканите от фондовете на ЕС средства са
публични финансови съгласно чл.17а от ЗПЗП и на основание чл.11 и чл.11а от
ЗПЗП дейността по управлението и контрола на плащанията се извършва от ДФЗ.
Съобразно Регламент /ЕС/ № 1306/2013 бенефициери на тези плащания – в пълния им
размер са регистрираните земеделски производители. Въведено е допълнително
правно основание за несеквестируемост на средствата от субсидии на земеделски стопани,
извън нормата на ччл.213 от ДОРПК. Отправено е искане за отмяна на оспореното
решение и ПНОМ. В съдебно заседание жалбата се поддържа от прокуриста на
дружеството и адв. Ваня К., претендира присъждане на сторени разноски и
възнаграждение за адвокат.
Ответникът
– Директор на Териториална дирекция на НАП – Варна, чрез гл. юрисконсулт Хр.А.
оспорва жалбата, поради това, че в чл.213 от ДОПК не е предвидено, че
средствата от субсидии са несеквестируеми. Тези средства не са отпуснати от
държавния бюджет за възлагане на услуги от Държавата, поради което не попадат в
приложното поле на чл. 100 от ЗДБРБ за 2022 г. С оглед ТР № 2/2015 г.
несеквестируеми са вземанията, когато по сметката постъпват само плащания по
пълно несеквестируеми вземания. Към момента на издаване на ПНОМ в сметката е
била налична сумата от 268 лева и тези
средства не са от субсидии, а от други източници. Отправено е искане жалбата да
бъде отхвърлена, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу „П.
АГРАР КАМПЪНИ“ АД е образувано изпълнително дело № *********/2020 г. Връчено е
съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК изх. № С200003-149-0005644/16.07.2020
г. за задължения в общ размер 119411,46 лева. Издадени са 24 броя разпореждания
за присъединяване към посоченото изпълнително дело, поради което размера на
задължението се е увеличил.
С ПНОМ изх. № С220003-022-0067800/03.10.2022 г. издадено
от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкова сметка *** „Изипей“ АД в размер на 205939,30
лева /185302,94 лева главница и 20636,36 лева – лихва/, връчено е на
жалбоподателя на 11.10.2022 г.
От ТД НАП – Варна до „Изипей“ АД е изпратено запорено
съобщение с изх. № С220003-003-0057092/03.10.2022 г. От „Изипей“ АД до ТД НАП –
Варна е изпратено писмо 56653/24.10.2022 г., в което е посочено, че на
основание чл. 508, ал.1 от ГПК признават за основателно вземането, върху което
е наложен запорът, наличната сума по сметката е 268, 42 лева, няма наложени
други запори върху сметката по други изпълнителни дела, не превеждат суми по
банкови сметки на длъжника.
Подадена е жалба на 13.10.2022 г. срещу ПНОМ, с която е
представено Удостоверение за декларирани
площи по схеми издадено на 10.10.2022 г. от ДФЗ, в което е посочено, че
жалбоподателя е декларирал: схеми за
единно плащане на площ /СЕПП/ 1,79 ха; схема за обвързано подпомагане на млечни
крави /МлК/ 167 бр.; схема за обвързано подпомагане за млечна крава под
селекционен контрол /ЕЖСК/ – 250 броя; схема за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за
климата и околната среда /ЗДП/ – 179 ха; схема за преразпределително плащане
/СПП/ и схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/ 1,79 ха.
С Решение № 230/21.10.2022 г. на директора на ТД НАП -
Варна е оставена без уважение жалбата от „П. АГРАР КАМПАНИ“ АД срещу процесното
ПНОМ.
В писмо изх. № 50784-1/08.11.2022 г. от директор на
дирекция „Събиране“ в ТД НАП – Варна е посочено, че от ДФЗ е представен списък
на регистрираните земеделски стопани, на които предстои да бъде изплатена
държавна помощ, най – късно до 28.09.2022 г. по прилагане на схема „Помощ в
подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното
икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, в този списък
жалбоподателя е вписан с № 5048 и банкова сметка ***. Директора на дирекция „Събиране“ е върнал
информация на ДФЗ относно задълженията на „П. АГРАР КАМПАНИ“ АД като е посочил, че са в размер на
205579,66 лв.
От прокуриста на дружеството е представена Декларация от
16.11.2021 г. в която е посочено, че по наличната сметка на дружеството в
„Изипей“ АД същото ще получи само парични средства – целево предоставени
средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги
/чл. 100 от ЗДБРБ за 2022 г./. Представени са извлечения по сметка на
дружеството в „Изипей“ АД за извършени преводи от ДФЗ по сметка на
жалбоподателя в „Изипей“ АД на 16.11.2022 г. и 22.11.2022 г.
С оглед
установеното съдът прави следните правни изводи:
Решение № 230/21.10.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна е съобщено на жалбоподателя на 24.10.2022 г.
Жалбата е подадена на 27.10.2022 г. в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, от
лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е основателна.
Процесното
ПНОМ е
издадено от компетентен орган – старши публичен изпълнител в ТД на НАП - гр.
Варна, съобразно правомощията му по чл. 167 от ДОПК, в предвидените в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържание, предвид публичните
задължения в размер на 205939,30 лева. ПНОМ е съобщено на 11.10.2022 г. на
жалбоподателя, подадена е жалба на 13.10.2022 г. В резултат на оспорването е
издадено Решение № 230/21.10.2022 г. от директора на ТД на НАП – Варна, който е
компетентен орган съобразно чл.197, ал.1 от ДОПК. В решението са изложени
фактически и правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в административното производство. Решението
и ПНОМ са издадени в нарушение на материалния закон.
Няма спор
между страните, че по сметка на жалбоподателя в „Изипей“ АД, относно която е
наложен запор ще постъпват суми от ДФЗ по заявените за подпомагане площи и животни по схеми/мерки:
СЕПП, СМлК, ЕЖСК, ЗДП, СПП и ПНДП за 2022 г. Това се установява и от преводни
нареждания с наредител ДФЗ по посочената сметка на 16.11.2022 г. и 22.11.2022
г.
Спорът между
страните е правен като се заключава в следното: плащанията от ДФЗ, които ще
постъпват по сметката на жалбоподателя в „Изипей“ АД представляват ли секвестируемо имущество,
върху което може да бъде насочено принудително изпълнение.
Разпоредбата
на чл. 213, ал. 1 от ДОПК предвижда,
че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с
изключение на конкретно посочени случаи в пет точки. Когато се касае за изключение от принципа,
несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон, съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК. Субсидиите
от ДФЗ към земеделските производители не са посочени изрично в специалния закон
от българското законодателство като неподлежащи на принудително изпълнение, но
в случая е приложима нормативна уредба на Европейския съюз.
В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово
подпомагане: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в
съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на
мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се
субсидират земеделските производители, включват такива от държавния бюджет на
Република България и от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение. По
своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по
схемите и мерките за подпомагане на ЗП, са публични финансови средства съгласно
чл. 17а от ЗПЗП, а
съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране
/"Публично финансиране" са средства,
предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз,
независимо от органа, който ги предоставя/. Според
предвиденото в чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП - ДФЗ,
действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по
схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/.
Регламент (ЕС) № 1306/2013
съдържа уредбата на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. Според
изложеното в преамбюлната част на Регламент (ЕС) № 1306/2013
бюджетът на Съюза следва да финансира разходите по ОСП, включително разходите
за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от регламента,
с оглед постигането на предвидените в Договора за
функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ цели
на Общата стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в
тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва
от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са
включени в общия бюджет на Европейския съюз. Съгласно чл. 11 от посочения регламент
- Освен ако в правото на Съюза изрично не е предвидено друго, плащанията на
бенефициерите по предвиденото в настоящия регламент финансиране се извършват в
пълен размер.
Регламентът
предвижда плащанията да се извършват навреме, за да могат да се използват от
бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така посочената уредба
е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се употребят за
целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че финансирането
е целево. Разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ обосновава извод,
че субсидиите съставляват публично целево финансиране и единствен овластен да ги получи в пълния им
размер е бенефициера – земеделският производител. С оглед този специален
императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания на
земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат
изрична разпоредба, където е употребен този израз, то смисълът е точно такъв.
След като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се
допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики
на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е
предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е
отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства
не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно
предназначение от това, за което са отпуснати. Изложеното означава, че към тях
не може да бъде насочено принудителното изпълнение, независимо, че плащанията
от ДФ "Земеделие" не покриват в пълнота нормативната защита от принудително
изпълнение по чл. 100, ал. 2 във връзка с чл. 100, ал. 1 от Закон за държавния
бюджет на Република България за 2022 г. Да се приеме обратното означава да се
допусне противоречие с нормата на чл. 11 от Регламент ЕС № 1306/2013 г. и цялостната логика на публичното целево финансиране на
земеделски производители със средствата от фондовете на ЕС.
Съгласно
задължителните тълкувания, дадени в т. 13 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. ОСГТК ВКС – несеквестируеми
са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само
плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се
допуска принудително изпълнение. В случая
от ответника не са представени доказателства, чрез които да се установява, че
по сметката на жалбоподателя в „Изипей“ АД са постъпили или постъпват средства
от източник различен от ДФЗ. „Изипей“ АД е посочило, че в сметката е налична
сума от 268,42 лева, но ответника не е доказал, че тя е от източник различен от
ДФЗ. В този смисъл в случая не са налице доказателства, че по сметката
постъпват средства, които са секвестируеми.
Несеквестируемостта
на сумите от субсидии от Държавен фонд "Земеделие" обуславя незаконосъобразност
на оспореното решение, поради което същото следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови отмяна на ПНОМ.
Жалбоподателят
е заплатил държавна такса 50 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 150
лева, което се установява от фактура № **********/01.12.2022 г. и авизо за преводно нареждане от 01.12.2022
г. На основание чл.143, ал.1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК предвид изхода на
спора ТД на НАП – Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сумата от 200 лева.
Поради изхода
на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл.143, ал.3 от АПК, вр.
§2 от ДР на ДОПК, поради което съдът го оставя без уважение.
На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от "П. АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК ********* с
представляващ М.П., Решение
№230/21.10.2022 г. издадено от директора на ТД на НАП – Варна, с което е
оставена без уважение жалба вх. № ВхК-46448/13.10.2022 г. от "П. АГРАР
КАМПАНИ“ АД и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. № С220003-022-0067800/03.10.2022 г. издадено от старши публичен изпълнител
при ТД на НАП – Варна и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С220003-022-0067800/03.10.2022 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД
на НАП – Варна, с което относно "П. АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК ********* е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** „Изипей“ АД
в размер на 205939, 30 лева.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
– гр. Варна да заплати в полза на "П.
АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК ********* сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за
адвокат.