РЕШЕНИЕ
№ 835
гр. Варна, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Г.
в присъствието на прокурора Р. Б. Л.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100102371 по описа за 2024 година
Производството по делото се развива по предявени субективно и
обективно съединени искове от Д. Е. К., ЕГН ********** от *** и А. Ж. К.,
ЕГН ********** от *** срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество, ЕИК ********* с адрес гр. София, пл. Света Неделя №6 за
осъждане на ответника да заплати:
1/ На двамата ищци сумата от 465831.52 лева /съобразно допуснато
изменение по размер на предявения иск с протоколно определение от съдебно
заседА.е проведено на 29.05.2025г., поправено с протоколно определение от
съдебно заседА.е проведено на 03.07.2025г./ представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди формирА. по размер от размера на законната
лихва за периода 13.10.2014г. – 29.07.2024г. върху притежаваната от ищците
сума от 455756 лева, вследствие допуснато обезпечение на бъдещ иск и
наложен запор по ч.гр. дело № 480/2014г. на Окръжен съд – Добрич в размер
на 238828 лева, както и вследствие допуснато обезпечение на бъдещ иск и
наложен запор по ч.гр. дело № 530/2014г. на Окръжен съд – Добрич в размер
на 216928 лева, които обезпечителни мерки са допуснати във връзка с
образуваното гр. дело № 2469/2014г. по описа на ВОС, с което предявените
искове на Комисията са отхвърлени, което решение е потвърдено с решение
постановено по в.гр. дело № 573/2022г. на Апелативен съд – Варна,
последното недопуснато до касационно обжалване с определение №
885/28.02.2024г., постановено по гр. дело № 3666/2023г. на ВКС, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в
съда – 20.11.2024г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2а
ЗОДОВ;
2/ На ищецът Д. Е. К. сумата от 17267,90 лева /съобразно допуснато
изменение по размер на предявения иск с протоколно определение от съдебно
1
заседА.е проведено на 03.07.2025г./ - главница представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, които са формирА. от заплатени лихви
към Национална агенция за приходи за погасяване на данъчни задължения за
периода 13.10.2014г. – 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 20.11.2024г. до
окончателно изплащане на задължението, както и 3/ сумата от 11787,30 лева
/съобразно допуснато изменение по размер на предявения иск с протоколно
определение от съдебно заседА.е проведено на 03.07.2025г./ мораторна
лихва върху главницата за периода от 13.10.2014г. до 29.07.2024г., на осн. чл.
2а ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД;
4/ На ищцата А. Ж. К. сумата от 1058,05 лева /съобразно допуснато
изменение по размер на предявения иск с протоколно определение от съдебно
заседА.е проведено на 29.05.2025г./ - главница представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, които са формирА. от заплатени лихви
към Национална агенция за приходи за погасяване на данъчни задължения за
периода 13.10.2014г. – 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 20.11.2024г. до
окончателно изплащане на задължението, както и 5/ сумата от 271,68 лева
/съобразно допуснато изменение по размер на предявения иск с протоколно
определение от съдебно заседА.е проведено на 03.07.2025г./ мораторна
лихва върху главницата за периода от 13.10.2014г. до 29.07.2024г., на осн. чл.
2а ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД;
6/ На ищецът Д. Е. К. сумата от 50000 лева представляваща
обезщетение за причинени неимуществени имуществени вреди за
причинените на ищеца болки и страдА.я вследствие незаконни действия на
Комисията допуснати във връзка с образуваното гр. дело № 2469/2014г. по
описа на ВОС, с което предявените искове на Комисията са отхвърлени,
което решение е потвърдено с решение постановено по в.гр. дело № 573/2022г.
на Апелативен съд – Варна, последното недопуснато до касационно
обжалване с определение № 885/28.02.2024г., постановено по гр. дело №
3666/2023г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на увреждането – 13.10.2014г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл.2а ЗОДОВ;
7/ На ищцата А. Ж. К. сумата от 50000 лева представляваща
обезщетение за причинени неимуществени имуществени вреди за
причинените на ищеца болки и страдА.я вследствие незаконни действия на
Комисията допуснати във връзка с образуваното гр. дело № 2469/2014г. по
описа на ВОС, с което предявените искове на Комисията са отхвърлени,
което решение е потвърдено с решение постановено по в.гр. дело № 573/2022г.
на Апелативен съд – Варна, последното недопуснато до касационно
обжалване с определение № 885/28.02.2024г., постановено по гр. дело №
3666/2023г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на увреждането – 13.10.2014г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл.2а ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са съпрузи, като
ответникът е депозирал срещу последните искова молба по реда на ЗОНПИ за
отнемане на незаконно придобито имущество. Въз основа на същата е
образувано гр. дело № 2469/2014г. по описа на ВОС, с което предявените
искове на Комисията срещу настоящите ищци са били отхвърлени, което
решение е потвърдено с решение постановено по в.гр. дело № 573/2022г. на
2
Апелативен съд – Варна, последното недопуснато до касационно обжалване с
определение №885/28.02.2024г., постановено по гр. дело № 3666/2023г. на
ВКС.
Преди образуваното производство по реда на ЗОНПИ /гр. дело №
2469/2014г. на ВОС/ се твърди, че е допуснато обезпечение на бъдещи искове
на Комисията, за което обстоятелство е било образувано ч.гр. дело №
480/2014г. на Окръжен съд – Добрич, по което е постановено определение №
484/18.07.2014г., с което е наложен запор на цялото движимо и недвижимо
имущество на ищците, сред което и паричната сума от 238828 лева. Също по
повод обезпечение на бъдещ иск, по който се развива производството по гр.
дело № 2469/2014г. на ВОС, е било образувано и ч.гр. дело № 530/2014г. на
Окръжен съд – Добрич, по което е постановено определение №
523/06.08.2014г., с което е наложен запор на парични средства на ищците
съхранявА. в сейф в размер на 216928 лева. Общият размер на паричните
средства собственост на двамата ищци, за които са допуснати обезпечителни
мерки възлиза на 455756 лева.
С налагане на обезпечителните мерки с твърди, че на ищците са
причинени имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата от
455756 лева за периода от 13.10.2014г. - отнемане на сумата до 29.07.2024г. -
възстановяването й от ответника на ищците. Посочва се, че с тези си
незаконосъобразни действия изразяващи се в държане без правно основА.е на
посочените парични средства, ответникът е причинил имуществени вреди под
формата на реална загуба за ищците. Поддържа се, че ответникът не е
изпълнил задължението си по 127, ал.1 ЗОНПИ, като иззетата сума не е
внесена по специална банкова сметка на комисията в БНБ. В случай, че
посочената норма е била спазена от Комисията, то банката в който сумата е
била вложена е следвало да начислява лихва. Вместо да вложи паричните
средства по сметка, ответникът е съхранявал парите в сейф считано от
13.10.2014г. При тези съображения намира, че от тази дата до датата на
възстановяване на паричните средства – 29.07.2024г. е причинена
неимуществена вреда в размер на законната лихва върху задържаната от
Комисията сума.
В евентуалност се посочва, че имуществените вреди съставляват
пропусната за ищците полза, която се изразява в невъзможността на същите да
използват паричните си средства, като инвестират същите в придобиване на
недвижими имоти, инвестиционно злато, акции, дялове и др. инвестиционни
продукти, инвестиране в собствен бизнес.
По отношение на предявените искове /в първоначални размери, преди
допускане на изменение по размер в съдебно заседА.е, след приемане
заключение по съдебно – икономическа експертиза/ от двамата ищци за
сумата от 7005,13 лева – главница, съответно сумата от 0,27 лева – главница се
излагат твърдения, че същите се формират за всеки един от тях от заплатени
данъчни задължения към НАП. В тази връзка се твърди, че ищците след
незаконосъобразното задържане от страната на Комисията на сумата от
455756 лева, са изпаднали в невъзможност да заплатят задълженията си по
погасяване на данъчни задължения, които са били установени по силата на
ревизионни актове. Вследствие тази невъзможност да бъдат заплатени
данъчните задължения ищците са били принудени да заплатят лихви върху
установения размер на дължими от тях данъци, съответно за първия ищец в
размер на 7005,13 лева, а за втория в размер на 0,27 лева, за периода
3
13.10.2014г. – 31.12.2019г. Твърди се, че ако сумата от 455 756 лева не е била
задържана неоснователно от ответника, то ищците биха разполагали със
собствени средства, с които да заплатят задълженията си към НАП, от което
следва, че същите не биха дължали лихви върху установените данъчни
задължения. Върху всяка една главница се претендира и мораторна лихва в
размер съответно на 100 лева за първия ищец и 10 лева за втория, считано
13.10.2014г. до 29.07.2024г.
Всеки един от ищците претендира и обезщетение за причинени му
неимуществени вреди под формата на причинени му болки и страдА.я
вследствие образуваното производство по реда на ЗОНПИ. Болки и страдА.я
при ищците са били предизвикА. и от обстоятелството, че е образувано
производство по реда на ЗОНПИ, което е обосновало запор на имущество в
размер на 5 150 086,61 лева. Ищците изпитвали пА.чески атаки, наложило се
да потърсят лекарска помощ, затворили се в себе си. Поддържа се, че данни
досежно образуваното съдебно производство са били публично изнесени
посредством средствата за масова информация, което от своя страна е
причинило емоционално страдА.е, притеснение, чувство за
безперспективност и отчаяние при ищците. В тази връзка се излага, че на
08.01.2015г. и 01.12.2014г., председателя на Комисията към този момент П.Г. е
изложил обстоятелства във връзка с образуваното гр. дел № 2469/2014г. на
ВОС, които данни са публикувА. от средства за масова информация, като
„Медиапуул“, „Новини.бг“ от 01.12.2014г. и Агенция „Пик“ от 10.12.2014г.
Посочва се, че пред Агенция „Пик“ от 08.01.2015г., председателя на
Комисията към този момент е изнесъл факти досежно образуваното
производство, като е цитирал стрА.те по същото. През 2016г. в статия пред
вестник „24-часа“, същата от 17.06.2016г. отново е посочено името на ищеца
К. във връзка с внушения за незаконно придобито от него имущество, което
следва да бъде отнето по предявени от Комисията искове.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. В
отговора на исковата молба се излагат възражения за недопустимост на
предявените искове, а в условията на евентуалност се поддържа, че същите са
неоснователни.
Поддържа се, че производството по ЗОНПИ е образувано с оглед
депозирано уведомление от СГП във връзка с образувано наказателно
производство срещу ищеца К.. Комисията от своя страна в хипотезата на
обвързана компетентност е започнала проверка, при което намира, че
доколкото е надлежно сезирана от орган посочен в закона, то същата не е
извършила незаконосъобразно действие при депозиране на исковата молба в
съда. По повод изложените твърдения в исковата молба, че са наложени
обезпечителни мерки в размер на посочената сума, посочва, че съдът и в
частност Окръжен съд – Добрич е осъществил проверка за валидност и
допустимост на искА.ята на Комисията, като е уважил същите и е допуснал
поискА.те обезпечителни мерки.
Оспорват се твърденията на ищците, че им са причинени имуществени
вреди в посочения в исковата молба размер. Процесната сума е запорирана на
валидно и годно правно основА.е, като след приключване на производството
запорът върху същата е отменен. Сумата е държана на валидно и годно
основА.е считано от датата на получаване на същата – 13.10.2014г. до
29.07.2024г.Сумата надлежно е съхранявана в трезор, титуляр на който е
ответника, при което възразява, че не е спазена разпоредбата на чл. 127, ал.1
4
ЗОНПИ, от което намира, че от това действие за ищците не са настъпили
имуществени вреди. Оспорва се наведеното в евентуалност твърдение за
пропуснати ползи, като форма на причинените имуществени вреди.
Ответникът е изпълнявал вменени му от закона задължения, поради което
намира, че не е причинил на ищците имуществени вреди.
Предявените претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди също намира за неоснователни. Намира, че с образуване на съдебното
производство по реда на ЗОНПИ на ищците не е причинено унижение. Счита,
че в средствата за масова информация не са използвА. обидни по съдържА.е
изрази, които да засягат частта и достойнството на първия ищец.
Оспорва наличието на причинно – следствената връзка между
поведението на ответника и посочените, като настъпили за ищците
имуществени и неимуществени вреди, като намира, че не е налице връзка
между тях. Счита, че Комисията не е осъществила незаконосъобразни
действия, съответно да е допуснала бездействие, с което да се причинени на
ищците посочените в исковата молба вреди.
Съдът, след съвкупна преценка на събрА.те по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С определение № 484/18.07.2014г., постановено по ч.гр. дело №
480/2014г. на Окръжен съд – Добрич е допуснато обезпечение на бъдещи
искове на молителя и настоящ ответник КОНПИ срещу настоящите ищци,
като са наложени обезпечителни мерки възбрана върху недвижими имоти,
така и запори на парични средства, сред който и запор на парични средства в
размер на 238828 лева, които средства са били иззети с протокол за
претърсване и изземване от 02.09.2011 по ДП №СЗ-71/2013г.
С определение № 523/06.08.2014г., постановено по ч.гр. дело №
530/2014г. на Окръжен съд – Добрич е допуснато обезпечение на бъдещи
искове на КОНПИ срещу настоящите ищци, като е наложена обезпечителна
мярка запор на парични средства в размер на 216928 лева, която сума е
съхранявана в сейф №34 в „Алианц банк България“ – клон Добрич, съобразно
договор за наем на сейф от 12.09.2011г.
Прието по делото за послужване е гр. дело № 2469/2014г. по описа на
ВОС, от което се установява, че производството по делото е образувано въз
основа на искова молба депозирана на 17.10.2014г. от КОНПИ срещу
ищците, с предмет искане за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество на стойност от 4 257 487,99 лева.
С решение №260026/17.10.2022г., постановено по гр. дело № 2469/2014г.
на ВОС, предявените искове от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество са отхвърлени.
С решение № 77/18.04.2023г., постановено по гр. дело № 573/2022г. по
описа на Апелативен съд – Варна е потвърдено решение
№260026/17.10.2022г., постановено по гр. дело № 2469/2014г. на ВОС, като с
определение № 885/28.02.2024г., постановено по гр. дело № 3666/2023г. на
ВКС, постановеното решение на въззивния съд в една част е обезсилено, а в
друга част не е допуснато до касационно обжалване.
Представени по делото са статии от електронни медии, възпроизведени
на хартиен носител, както следва: от Дир.бг от 01.12.2014г. със заглавие
„Отнемат имоти за 4,26 мил. от общински служител в Каварна“; от
5
01.12.2014г. от официален сайт на КОНПИ със заглавие „КОНПИ иска
отнемане на имоти за 4,3 мил. лева от общински служител в Каварна“; от
08.01.2015г. от информационна агенция „ПИК“ със заглавие „от КОНПИ се
похвалиха, че изпращат много добра година“; от 01.12.2014г. от „Медиапул“
със заглавие „Комисията за конфискация претендира имущество за над 4,2
мил. от чиновник“; от 01.12.2014г. от „Новини.бг“ със заглавие „Конфискуват
имоти от общински шеф в Каварна“; от 17.06.2016г. от „168 часа“ със заглавие
„Общински шев натрупа 4 мил. от афера с имоти“; от 25.03.2018г. от „24-часа“
със заглавие „Общински шеф натрупа 4 мил. от афера с имоти“; от
10.12.2014г. от информационна агенция „ПИК“ със заглавие „Искат отнемане
на имоти за 4,3 мил. лева от варненски общинар“; от 04.01.2018г. от
„Банкер.бг“ със заглавие „Варненски архитект „гори“ с 4,3 мил лева“.
Прието по делото е заключение по назначената съдебно – счетоводна
експертиза на вещото лице Р. С.. В заключението си вещото лице посочва, че
срещу ищеца К. са издадени два ревизионни акта от 23.01.2013г. и
03.07.2014г., съответно два са издадени и срещу ищцата К. – на 03.07.2014г. и
23.01.2013г.
С ревизионния акт от 23.01.2013г. издаден срещу ищеца К. се установяват
общ размер на задълженията от 68466,10 лева, които се формират от данък по
чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005г. и 2006г., лихва за 2005г. и 2006г. С ревизионен акт
от 03.07.2014г. срещу ищеца К. се установяват вземА.я в размер на 108520,52
лева, които се формират от данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г, 2008г, 2009г. и
2010г., като и лихвите за така посочените години.
С ревизионния акт от 03.07.2014г. срещу ищцата К. се установяват
задължения в размерва на 46522,18 лева, формирана както следва: за дължим
данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г., 2008г, 2009г. и 2010г., както и лихвите за
тези години върху установените данъчни задължения. Установява се сумата от
154,56 лева за възстановяване, като след прихващане са установеното
задължение възлиза в размер на 46367,62 лева.
С ревизионен акт от 23.01.2013г. срещу ищцата К. се установяват
задължения в размер на 13192,79 лева, които се формират от задължения за
данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2005г. и 2006г., както и за лихви за тези години.
Общият размер на заплатените от ищеца К. суми по сметка на НАП във
връзка с ревизионни актове от 03.07.2014г. и 23.01.2013г. възлизат на 99241,21
лева, заплатени за периода 16.05.2014г. – 11.03.2019г., от които данък в размер
на 81944,59 лева и лихва в размер на 17296,62 лева.
Общият размер на заплатените от ищеца К. суми по сметка на НАП във
връзка с ревизионни актове от 03.07.2014г. и 23.01.2013г. възлизат на 29580,26
лева, заплатени за периода 10.12.2014г. – 11.02.2020г., от които данък в размер
на 28522,21 лева и лихва в размер на 1058,05 лева.
В заключението си вещото лице посочва, че след проверка в НАП не се
установява ищците да са заплащали мораторна лихва върху забавените си
плащА.я за периода 13.10.2014г. – 01.01.2023г.
Посочва в заключението, че законната лихва за периода 13.10.2014г. –
29.07.2024г. върху сумата от 455756 лева, при съобразяване на ЗМДВИП,
съобразно който за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г. лихви не текат, възлиза
на 465831,52 лева.
Прието по делото е заключение на съдебно – психологична експертиза на
вещото лице Ал. Ц.. В заключителната си част експертът посочва, че след
6
осъществен преглед на двамата ищци, констатира, че при тях е налична
продължаваща във времето негативна афективна симулация. Същата е
обусловена от множество водени срещу тях досъдебни производства,
наказателни и административни такива, в това число и гражданското дело,
което е образувано по искова молба на ответника КОНПИ за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество. Как влияе конкретно всяко
едно от посочените производства от психологически аспект вещото лице
посочва, че не може да бъде разгрА.чено. И при двамата се наблюдава
съхранен спомен за преживяна травма, която е свързана с искане за отнемане
на притежавано от тях имущество. При ищеца К. се наблюдава и
дистанциране от социалната му роля на родител и съпруг, което от своя страна
е обусловило негативно влияние върху семейните отношения. Установяват се
при него проблеми с алкохола, което е дало повод за посещението му при
психиатър /медицински документ, за което не е представен на вещото лице
към момента на изготвяне на заключението/. Констатира, че при ищеца К. не
са изчезнали негативните емоции вследствие случилото се.
В заключението си посочва, че състоянието на ищеца К. е рефлектирало и
върху състоянието на ищцата К., която е потърсила психологическа подкрепа
за справяне със същото /медицински документ, за което не е представен на
вещото лице към момента на изготвяне на заключението/. Това състояние
наред с грижите по отглеждане на малко дете се обосновали при нея
притеснения за неясно бъдеще и неизвестност.
По искане на ищците е разпитан свидетелят Д. Г.Т.. В разпитът си
посочва, че познава ищците от 2007г., като същият е работил при тях като е
изпълнявал дейност по поддръжка на имота им. От медиите е узнал за водено
срещу ищеца К. от КОНПИ дело с предмет искане за отнемане на парична
сума в размер на 5,5 милиона лева. Споделя, че в гр. Каварна започнали да се
носят слухове, че ищецът К. е крадец, като дори през 2014г. – 2015г. на входна
врата на имотът им било изписано с червена боя „тук живее големият крадец“.
Посочва, че здравословното състояние на ищеца се влошило, като се
наложило тай да започне да употребява медикаменти, да посещава психиатър
ежеседмично. Същият бил посещават от медицинско лице, което му поставяло
системи веднъж седмично за период от около 10 години. След образуване на
делото семейните отношения между него и неговата съпруга се влошили, като
същите започнали да се карат, съпрузите искали да прекратят гражданския си
брак. Това състояние на семейните отношения продължило до приключване на
делото през 2024г. Споделя, че ищцата К. е изпитвала чувство на страх.
В разпитът си посочва, че след образуване на делото по искова молба на
КОНПИ, ищецът К. е започнал да злоупотребява с алкохола. В рамките на
седмицата – три, четири пъти е употребявал алкохол, като свидетелят го е
виждал често в нетрезво състояние. Към този момент ищецът К. не е работил,
като получавал приходи от предоставяни парични средства от неговата майка.
Опитвал се да си намери работа но посочва, че бил намразен от целия град.
Разпитана по искане на ищците е свидетелката А.Б.И. Посочва, че
познава и двамата ищци, като за образуваното от КОНПИ срещу тях дело й
станало известно от медийни публикации. Отделно от това посочва, че гр.
Каварна е малък град, в който всички се познавали, като случаят по
образуваното дело бил широко коментиран и в социалните медии. В разпитът
си пред съда споделя, че в града е започнало да се говори, че ищецът К. е
крадец, като към ищцата К. се сочило, че тя е съпруга на крадец. В разпитът
7
си посочва, че семейните отношения между ищците с оглед образуваното
производство се били променили, като започнали всекидневни скандали
помежду им. Това състояние на отношения им започнало през 2011г. и
продължило около 5 – 6 години след това. Ищецът допреди този момент имал
много приятели, които се редуцирали. Заявява в разпитът си, че ищците са
посещавали психиатър за период от около 5 години, а ищцата К. е посещавала
и психолог. Знае за злоупотреба с алкохол от страна на К., както и на желА.ето
на К. да поиска да прекрати брачната връзка. Ищецът К. напълно бил
абдикирал от родителските си задължения.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
В разпоредбата на чл. 2а ЗОДОВ се урежда отговорността на държавата за
дейността на КОНПИ, съобразно която разпоредба, тази отговорност се носи
при причиняване на граждА. и юридически лица на вреди вследствие
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на оргА.те и
длъжностните лица по ЗОНПИ, които действия са извършени при или по
повод изпълнение на правомощията или службата им. Отговорността по така
посочената разпоредба на ЗОДОВ ще се ангажира в хипотеза, при която
КОНПИ сезира съда с иск за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество срещу пострадалото лице, който иск е отхвърлен
поради липса на предпоставките визирА. в закона за отнемане в полза на
държавата на имущество. Именно в такава хипотеза Комисията носи
отговорност за своите действия, като процесуален субституент на държавата
за причинените вреди от незаконно водено срещу тях производство.
Не е спорно между стрА.те по делото, а се установява и от представените
по делото писмени доказателства, че с оглед депозирана на 17.10.2014г. искова
молба от Комисията е образувано гр. дело № 2469/2014г. по описа на Окръжен
съд - Варна, същото с предмет искане за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество на обща стойност от 4257487,99 лева,
ответници по което са настоящите ищци Д. и А. К.и. СвързА. с това
производство са и производствата по ч.гр. дело № 480/2014г. на Окръжен съд -
Добрич и ч.гр. дело 530/2014г. на Окръжен съд - Добрич, по които е допуснато
обезпечение на бъдещи искове, във връзка с предявените по-късно искове, за
което е било образувано посоченото гр. дело на Окръжен съд – Варна.
С решение № от 17.10.2022г. постановено по гр. дело № 2469/2014г. на
ВОС, предявените искове срещу К.и са били отхвърлен, а с оглед депозиране
на въззивна жалба от Комисията е образувано в.гр. дело № 573/2022г. по описа
на Апелативен съд – Варна. По последното е постановено съдебно решение №
77/18.04.2023г., с което първоинстанционното съдебно решение е потвърдено.
Постановеното от въззивния съд съдебно решение е обжалвано от КОНПИ, с
оглед на което е образувано гр. дело № 3666/2023г. на ВКС, по което с
определение № 885/28.02.2024г. постановеното от Апелативен съд – Варна
решение в една част е обезсилено, а в друга не е допуснато до касационно
обжалване.
От изложеното следва изводът, че настоящият ответник при и по повод
осъществяване на правомощията си по закон е сезирал съда с искане за
отнемане на имущество на ищците К.и, при твърдения, че същото е незаконно
придобито, което му искане е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт, поради
липса на предпоставките за отнемане визирА. в материалния закон.
Незаконосъобразността на действията на ответника се извежда от
8
неоснователно ангажираната отговорност спрямо ищците К.и в
производството по ЗОНПИ. Доколкото Комисията е ангажирала
отговорността на ищците по посочения закон с депозиране на искова молба в
съда, които й искове са отхвърлени с влязъл в сила съдебен акт поради тяхната
неоснователност, то са установява, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на Държавата на осн. чл. 2а ЗОДОВ за вредите, които са
причинени на лицата, срещу които е водено производството по ЗОНПИ.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, като
обективността на отговорността се заключава в обстоятелството, че ищецът не
трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган,
схващана като определено субективно отношение към техния резултат. С
други думи казано, държавата ще отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган, като
тази липса или наличие на вина ще има значение само за регресната
отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата. Обективната
отговорност се дефинира в доктрината като просто носене на риска от
действия и бездействия, но никъде тази нейна особеност не се свързва със
законова презумпция, че с осъществяването на деянието настъпват вреди и
този факт не трябва да се доказва. Общият принцип на отговорност за реално
предизвикА. вредоносни последици не се дерогира от ЗОДОВ, нито се създава
по някакъв начин законова презумпция за настъпването на такива вредоносни
последици и така чрез нея да се размести тежестта на доказване от ищеца
върху ответника.
Имуществените вреди от своя страна могат да бъдат разглеждА., като
реална загуба за увреденото лице или пропусната полза за него, вследствие на
които вреди неговия патримониум търпи намаляване на имуществото, от което
се състои или не се осъществява едно сигурно увеличаване на това
имущество.
Първият иск на ищците касае искане за обезщетение за причинени им
имуществени вреди, които вреди са в резултат на незаконосъобразно
осъществени действия от Комисията при налагане на обезпечение на бъдещи
искове. Твърденията в тази насока са свързА., че имущество на К.и, а именно
техни парични средства са били обект на наложени обезпечителни мерки по
искане на Комисията, при което без основА.е ответникът за процесния период
от време е държал тези им средства, при което им е причинил вреди под
формата на реална загуба, а в евентуалност и под формата на пропусната
полза.
Съдът вече в своите мотиви посочи, че производствата по ч.гр. дело №
480/2014г. на Окръжен съд - Добрич и ч.гр. дело 530/2014г. на Окръжен съд –
Добрич, по които са допуснати обезпечения на бъдещи искове на ответника, се
явяват свързА. с основното производство по гр. дело №2469/2014г. на ВОС.
Доколкото последното е приключило с акт по същество на спора, с който са
отхвърлени предявените искове срещу К.и за отнемане на тяхно имущество,
което обосновава извод за незаконосъобразно действие на ответника, то
незаконосъобразни се явяват и действията при и по повод обезпечаване на
това производство в един предходен етап какъвто се явява искането за
налагане на съответните обезпечителни мерки върху имущество на
9
увредените лица. Предвид наличната връзка между делата, респ. действията
на ответника, то отговорността на Държавата по чл.2а ЗОДОВ следва да бъде
ангажирана и във връзка с действията на Комисията, които са осъществени
при изпълнение на нейните законови задължения в етапа на предварително
обезпечение на исковете, които държавният орган възнамерява да предяви.
Не е спорно между стрА.те, поради което и съдът прие за безспорно
установено и ненуждаещ се от доказване, че по ч.гр. дело № 480/2014г. на
Окръжен съд – Добрич е допуснато обезпечение на бъдещ иск в размер на
238828 лева, съответно допуснато е обезпечение на бъдещ иск и е наложен
запор по ч.гр. дело № 530/2014г. на Окръжен съд – Добрич в размер на 216928
лева, които обезпечителни мерки са допуснати във връзка с образуваното гр.
дело № 2469/2014г. по описа на ВОС. Не е спорно също така, че всички
обезпечения са ефективно наложени, както и че сумата от общо 455756 лева
/като сбор от двете посочени и допуснати обезпечителни мерки/ е отнета от
ищците на 13.10.2014г., като същата е възстановена на ищците на 29.07.2024г.,
както и че за този период от време сумата е съхранявана в трезор, на който
титуляр е Комисията. Няма също така спор, че ищците К.и към момента на
отнемане на посоченото им имущество, а и към момента на сезиране на съда с
исковата молба се намират в граждански брак, както и че това се техни общи
средства.
При отчитане на спорните и безспорните по делото факти, съдът прави
извода, че доколкото отнетите от К.и парични средства в размер на 455756
лева са им възстановени на 29.07.2024г., то тяхната имуществена сфера не е
намаляла с посочената сума, от където да бъде направен извода, че за тях е
настъпила реална загуба. Реална загуба, като форма на имуществените вреди
би се установила ако се докаже, че отнетите вследствие незаконосъобразно
наложените обезпечителни мерки суми, не са били възстановени на лицата,
които притежават тези средства.
От друга страна съобразно възприетото в Тълкувателно решение №
3/2021г. на ОСГТК на ВКС пропусната полза /като посочена в исковата молба
евентуална форма на вредата, която К.и са понесли/ съставлява неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на увреденото лице,
като причинената от деликт пропусната полза следва да бъде доказана със
сигурност.
В процесната хипотеза парична сума на ищците К.и в размер на 455756
лева е незаконосъобразно задържана за период от време от 13.10.2014г. до
29.07.2024г., като задържането й е в резултат на незаконосъобразно наложени
обезпечителни мерки във връзка с образуване на бъдещ съдебен процес, който
от своя страна е приключил със съдебно решение, с което по същество
претенциите на Комисията за отнемане на имущество от ищците са били
отхвърлени. Доколкото с крайния съдебен акт е призната неоснователността
на исковете, то задържаната парична сума за процесния период от време се
явява като такава задържана без правно основА.е. В тази насока е налице и
съдебна практика по въпроса и в случая тази обективирана в Решение №
281/04.10.2011г., постановено по гр. дело № 1684/2010г. на ВКС, III г.о., в
което се посочва, че пропусната полза, изразяваща се в загуба на законната
лихва върху внесената парична гаранция е в пряка причинна връзка с
незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е
оправдан. Възприетото с посоченото решение се явява приложимо и в
настоящата хипотеза, при която пропусната полза се изразява в загуба на
10
законната лихва върху паричните суми, върху които е наложена
обезпечителната мярка по повод бъдещите искове, които са отхвърлени, като
неоснователни с влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл е и съдебната
практика съдържаща се в Решение № 156/18.12.2017г., постановено по т. дело
№ 449/2017г. на ВКС, II т.о., в което се посочва, че при материално
неоправдано обезпечение, понесената имуществена вреда под формата на
пропусната полза и нейният минимален размер е съизмерим със законната
лихва върху дадената в залог сума за периода на задържането й.
Доколкото предмет на задържане е парична сума, то следва да бъде
изведено от правилото на чл. 86, ал.1 ЗЗД, че за времето на неоснователното й
задържане на К.и е нанесена имуществена вреда под формата на пропусната
полза в размер на законната лихва върху тази сума.
За установяване на размера на законната лихва върху сумата от 455756
лева, съдът назначи съдебно – счетоводна експертиза, заключения по който
депозира вещото лице С.. Заключението на експерта напълно се кредитира от
съда, като обективно и компетентно дадено, като при осъществяване на
изчисленията си вещото лице приложи правилата визирА. в ЗМДВИП,
съобразно които за период от 13.3.2020г. до 13.05.2020г. лихви не текат. При
тези съображения размера на законната лихва върху незаконосъобразно
задържалата сума на К.и за процесния период от 13.10.2014г. до 29.07.2024г.
възлиза на 465831,52 лева. Така изложеното обосновава основателност на този
иск в пълно предявения му размер, след изменението на същия, което съдът
допусна в хода на процеса. Следва да бъде уважена и поисканата законовата
последица за присъждане на законна лихва считано от депозиране на исковата
молба в съда – 20.11.2024г. до окончателно изплащане на задължението.
Следващата категория искове, която се предявяват от ищците са за
претърпени от всеки от тях поотделно имуществени вреди /17267,90 лева за К.
и 1058,05 лева за К./, като формирА. от заплатени от тях лихви към НАП
свързА. с погасяване на данъчни задължения, които плащА.я са били
осъществени за периода 13.10.2014г. – 31.12.2019г. В тази хипотеза
твърденията следва да бъдат обобщени около това, че доколкото на ищците е
била незаконосъобразно задържана сумата от 455756 лева, то те изпаднали в
невъзможност да заплатят дължимите си данъчни задължения, поради което
изпаднали в забава, което обосновало и формиране на лихви върху дължимите
данъци, плащането на които лихви към НАП определя и размерът на
причинените им имуществени вреди.
От заключението на вещото лице Р. С. по назначената съдебно –
счетоводна експертиза съдът приема, че срещу ищеца К. са издадени два
ревизионни акта - на 23.01.2013г. и на 03.07.2014г., съответно на така
посочените дати са издадени и два ревизионни акта и срещу ищцата К.. С
ревизионните актове срещу К. се установяват негови задължения по чл. 35
ЗОДФЛ /отм./ за 2005г., 2006г., съответно по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г., 2008г.,
2009г. и 2010г. Идентично на посочените основА.я и за посочените данъчни
периоди са установените задължения и при ищцата К.. К. е заплатил по тези
ревизионни актове сумата от общо 99241,21 лева за периода 16.05.2014г. –
11.03.2019г., която сума се формира от 81944,59 лева – главница на данъчните
задължения и 17296,62 лева лихва върху същите, а К. е заплатила общо за
периода 10.12.2014г. – 11.02.2020г. сумата от общо 29580,26 лева, от която
28522,21 лева – данък и 1058,05 лева лихви за забава върху дължимия данък.
Да са бъде даден отговор на въпроса да отговорността на държавата за
11
претендирА.те имуществени вреди, следва да бъде отговорено преди това на
въпроса дали с действията си по допускане на обезпечение на бъдещи искове,
Комисията е допринесла до настъпване на претендирА.те от К.и вреди,
формирА. по размер от стойността на заплатени лихви върху данъчни
задължения.
Процесните обезпечения на бъдещи искове, които за допуснати по искане
на Комисията са наложени с определение от 18.07.2014г. по ч.гр. дело №
480/2014г. на ДОС, съответно определение от 06.08.2014г. по ч.гр. дело №
530/2014г. на ДОС. Съдът изложи мотиви при разглеждане на предходния иск
за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, като прие,
че доколкото искът по същество е отхвърлен като неоснователен, то
действията по депозиране на искова молба от КОПНИ за отнемане на
незаконно придобито имущество от К.и следва да бъдат приети за
незаконосъобразни, то незаконосъобразни са и действията извършени по
допускане на обезпечение на процесните искове, които действия са във връзка
с основното производство. За да бъде ангажирана отговорността на държавата
за вреди вследствие заплащане на лихви върху данъчни задължения
установени с ревизионен акт, следва да бъде доказана пряката причинно –
следствени действия между това прието за противоправно поведение на
ответника с настъпилите за ищците вреди.
Ревизионният акт по своята същност е индивидуален административен
акт, който е издаден в рамките на данъчното производство от компетентен
орган по приходите и в приложение на съответните норми от данъчното
законодателство. С влезлия в сила ревизионен акт се предявява искане за
изпълнение на данъчно задължено лице на установено публично задължение.
Неговото основА.е е съществуващо по силата на закона данъчно вземане на
държавата.
Предмет на издадените ревизионни актове срещу К.и са техни
задължения за данъци върху доходите на физическите лица за 2005г., 2006г.
съответно 2007г. 2010г. Както в ЗОДФЛ /отм./, така и в ЗДДФЛ се съдържат
срокове, в рамките на които данъчно задълженото лице дължи заплащане на
данъчното си задължение в рамките на данъчната година и след подаване на
годишната си данъчна декларация, неизпълнението на което задължение за
плащане на дължимия данък в срок поражда задължението му да заплати
наред с данъка и лихва за забава. От изложеното следва, че в случай на
изпълнение в сроковете предвидени в ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ на
задължението си за заплащане на данъци за 2005г. – 2010г. , К.и не биха
дължали лихви за забава. Към момента на настъпване падежа за плащане на
всяко едно от посочените данъчни задължения не са били наложени
обезпечителните мерки по искане на Комисията, същите наложени през
2014г., към който момент К.и вече са били в забава за данъчните си
задължения. С издаване на ревизионния акт за данъчно задълженото лице не
възниква ново задължение за дължими данъци, със същия единствено се
установява размера на вече възникнало, но незаплатено такова от данъчно
задълженото лице. С други думи, ако данъчно задължените лице в рамките на
сроковете посочени в данъчното законодателство бяха си изпълнили
задълженията за заплащане на дължими данъци, то лихви за забава върху тези
им задължения не биха се начислили. От неправомерното си поведение
изразяващо се в неплащане в срок на дължими данъчни задължения, а от там и
възникване задълженията им за дължими лихви, ищците не могат да черпят
изгодни за себе си правни последици, като претендират обезщетение от
12
държавата за вреди от заплатени лихви в един по- късен момент.
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено също така, че
ревизионните актове на К.и са издадени на 23.01.2013г., съответно
03.07.2014г., а наложените обезпечителни мерки, с които са наложени запори
собствени на ищците парични средства са допуснати на 18.07.2014г.,
съответно 06.08.2014г., от което следва и извода, че към момента на
установяване данъчните им задължения по своя размер с ревизионните актове
ищците за разполагали с паричните си средства, които биха могли да
използват за погасяване на задълженията си за данъци. Вярно е, че едва след
влизане в сила на ревизионния акт установеното с него задължение подлежи
на плащане, а по делото има данни за обжалване на тези индивидуални
административни актове, но отново съдът посочва, че не ревизионният акт, а
неизпълнение на задължението на данъчно задълженото лице да плати своите
дължими данъци в срок посочен в закона поражда и отговорността му за
дължими лихви за забава. От друга страна право на избор е на данъчно
задълженото лице, по отношение на което е осъществена данъчна ревизия и е
издаден ревизионен акт е да заплати задължението си установено с акта или
да обжалва последния. Ако ищците бяха избрали първия вариант да заплатят
задълженията си за данъци непосредствено след издаване на ревизионните
актове, вместо да ги обжалват, то за тези данъчни задължения не биха се
натрупали лихви, които се претендират под формата на имуществени вреди
нанесени им вследствие наложените обезпечителни мерки по обезпечение на
бъдещи искове на КОНПИ. Така посоченото налага и извода, че с
бездействията по незаплащане в срок на задълженията си за данъци, респ.
действията по обжалване на издадените срещу тях ревизионни актове, самите
ищците са допринесли до формиране на вземане на НАП под формата на
законна лихва върху незаплатени и дължими от тях данъчни задължения.
При изложеното следва да бъде направен и извода, че не се доказа в
съдебното производство пряка причинно – следствена връзка между
действията на ответника свързА. с искА.ята му по допускане на обезпечения
на бъдещите му искове срещу ищеца и претърпените от тях вреди под формата
на заплатени лихви за забава върху техни данъчни задължения. При тези
съображения предявените искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца К. сумата от 17267,90 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно
с лихвата за забава от депозиране на исковата молба в съда, както и за
осъждане на ответника да заплати обезщетение на ищцата К. за причинени
имуществени вреди в размер на 1058,05 лева ведно с лихвата за забава, следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Доколкото неоснователни са главните претенции за посочените главници,
то неоснователни се явяват и предявените от К.и акцесорни искове за
присъждане на мораторна лихва за забава, съответно в размер на 11787,30
лева от ищеца К. и сумата от 271,68 лева от ищцата, които следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на предявените искове за присъждане на неимуществени
вреди:
В мотивите си съдът прие, че е осъществен фактическият състав на
отговорността на държавата по чл. 2а ЗОДОВ за вреди причинени на ищците
вследствие действия на Комисията при и повод направеното от нея искане за
отнемане на незаконно придобито имущество, за което е било образувано гр.
дело № 2469/2014г. на ВОС, приключило с акт по същество, с което исковете
13
за отнемане са били отхвърлени в една част, а в друга с определение по гр.
дело № 3666/2023г. на ВКС, производството по делото е било прекратено.
Осъщественият фактически състав на цитираната правна норма обуславя и
отговорността на Държавата за всички вреди, които за причинени на
увредените лица, в това число и за причинените им неимуществени вреди под
формата на болка и страдА.я.
Производството по гр. дело № 2469/2014г. на ВОС е образувано по повод
депозирана на 17.10.2014г. искова молба от КОМПИ. Производството е с
предмет искА.я на ответника за отнемане на имущество от двамата ищци на
стойност от 4257487,99 лева. Видно от приобщеното за послужване по
настоящото дело –гр. Дело № 2469/2014г. на ВОС, по същото са се провели
общо 14 открити съдебни заседА.я за периода 25.09.2015г. – 16.09.2022г., като
на 11 от тях лично е взел участие и ищецът К.. Производството пред първа
инстанция е приключило със съдебно решение, с което предявените искове
срещу двамата ищци са били изцяло отхвърлени, като във връзка с
постановеното съдебно решение от ответника е депозирана въззивна жалба, с
оглед на който е образувано в. гр. дело № 573/2022г. по описа на Апелативен
съд – Варна. По последното е проведено едно съдебно заседА.е на
08.03.2023г., на което лично участие е взел единствено ищецът К.. По делото
няма данни ищцата К. лично да е взела участие при първоинстанционното и
въззивно разглеждане на спора в съда. Няма спор между стрА.те, а и се
установява от доказателствата по делото, че със свое решение по гр. дело №
573/2022г. въззивният съд е потвърдил постановеното първоинстанционно
решение, а с определение №885/28.02.2024г., постановено по гр. дело №
3666/2023г. на ВКС, производството в една част е прекратено, а в друга
въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
От така изложеното следва да бъде направен и извод, че производството
по делото образувано по предявени искове на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество срещу настоящите ищци е образувано на
17.10.2014г. и приключило на 28.02.2024г., при което неговата обща
продължителност възлиза на над 9 години и 4 месеца.
Образуваното съдебно производство по искане на ответника за отнемане
на имущество на ищците от доказателствата по делото се установява, че е
станало широко известно сред обществото, доколкото същото е било медийно
отразено в средствата за масова информация, така и от публикация от
01.12.2014г. публикувана на официалната стрА.ца в интернет на Комисията.
Публичността на съдебното производство узнаването за него от негрА.чен
брой трети на спора лица се установява не само от представените по делото
извадки от медийни публикации, но и показА.ята на разпитА.те в хода на
съдебното производство свидетели Д. Т. и А.И.. В разпитът си и двамата
свидетели посочиха, че за производството срещу ищците са узнали от медийни
публикации, като в населеното място, в което към момента на образуване на
делото ищците живеели – гр. Каварна, започнало да се говори, че ищецът К. е
крадец, а ищцата К. съпруга на крадец. И двамата свидетели акцентираха, че
гр. Каварна е малко населено място, в което всички се познават, а
образуваното дело предизвикало висок обществен интерес и било силно
обсъждано от жителите на града, в това число и в социалните мрежи. Тези
показА.я на свидетелите Т. и И., съдът напълно кредитира, като обективно и
достоверно дадени, същите са в резултат на техни лични възприятия за
релевантни за спора факти, тези им показА.я се подкрепят и от представените
писмени доказателства и в частност статии от средства за масово
14
осведомяване.
На следващо място в разпитът си свидетелите посочват, че
здравословното състояние на ищеца К. се влошило, същият започнал да
употребява както медикаменти така и алкохол. В тази част показА.ята се
явяват подкрепени и от останалите събрА. доказателства в хода на
производството и в частност от заключението на вещото лице Ц. по
назначената съдебно – психологична експертиза. Експертът при изготвяне на
заключението си констатира възникнали вследствие образуваното съдебно
производство проблеми с употреба на алкохол при ищеца К., които проблеми
са обосновали и необходимостта от посещението му при психиатър. В тази
част макар и по делото да не се ангажират писмени медицински
доказателства, този извод на вещото лице се подкрепя от показА.ята на
свидетеля Т., който посочи, че К. ежеседмично е посещавал психиатър, както
и че в рамките на седмицата три–четири пъти го е виждал в нетрезво
състояние. В разпитът си свидетелят Т. изложи наред с това, че с оглед
влошеното медицинско състояние, на ищеца К. в продължение на период от
около 10 години по време на съдебното производство, ежеседмично от
медицинско лице са му били поставяни системи.
И двамата свидетели заявиха, че взаимоотношения между съпрузите след
образуване на делото за отнемане на имущество от КОНПИ са се влошили, К.
бил абдикирал от родителските си задължения, съпрузите имали обтегнати
отношения, които пораждали спорове помежду им, съответно се породила
възможността от тях да предприемат действия за прекратяване на сключения
между тях граждански брак.
При отнасяне на показА.ята на свидетелите към заключението на вещото
лице по назначената съдебно – психологична експертиза, на първо време
следва да бъде даден положителен отговор, че на К.и са причинени болки и
страдА.я вследствие образуваното гражданско производство за отнемане на
тяхно имущество. Това производство, за което било образувано гр. дело №
2469/2014г. на ВОС, по своя времеви диапазон, в който се явява висящо се
препокрива и от други образувА. срещу ищците производства от наказателен
и административен характер. Изрично вещото лице Ц. в заключението си
посочи, че не може да бъде направено конкретно, ясно и еднозначно
разгрА.чение, дали причинените негативни емоции причинени на ищците са в
резултат на конкретно определено образувано производство, по което те са
стрА.. Този извод на вещото лице съпоставен с останалите събрА. по делото
доказателства и в частност медийни публикации визиращи конкретно
образуваното производство по искане на Комисията за отнемане на имущество
от ищците, свидетелските показА.я на свидетелите, от които се установява, че
в местна общност вследствие тези медийни публикации е било насадено
виждането за ищеца К., че той е лице имащо качество на крадец, мотивират
съдът да приеме, че в по-голямата си степен негативните емоции и
обосновА.те от тях болки и страдА.я са търпени от ищците вследствие
образуваното по почин на Комисията и продължило над 9 години съдебно
производство по реда на ЗОНПИ.
Доколкото съдът прие, че на К.и са причинени неимуществени вреди, то
следва да бъде определено и техния размер. Обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
15
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. При определяне размера на неимуществените вреди следва да
се вземат под внимА.е всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Към момента на образуване на съдебното производство за отнемане на
незаконно придобито имущество, ищецът К. е на 39 години, а ответницата К.
на 37 години. Предметът на делото по своята същност касае искане за
отнемане на имущество на ищците на значителна стойност – над четири
милионна лева. Това производство е продължило над 9 години, като в рамките
на същото са осъществявА. многобройни процесуални действия по попълване
на делото с доказателства, като активно и лично участие в съдебното
производство е взел ищецът К., който се е явил на единадесет от общо
четиринадесет от проведените в първа инстанция съдебни заседА.я, така и на
проведеното съдебно заседА.е пред въззивната инстанция. Делото е
предизвикало широк обществен интерес сред общността на населеното място,
в което живеят ищците. Следва да бъде взето в предвид, че това е неголямо по
брой жители населено място, обществеността в което е заклеймила К. като
крадец. Приятелският кръг на ищците силно е бил редуциран, което
обосновава и промяна на техните социални отношения, които те са
поддържали до преди образуване на съдебното производство по почин на
КОНПИ. Установят се и настъпили проблеми и от здравословен характер и в
частност при ищеца К.. Тези проблеми са обосновали необходимостта от
ежеседмично посещение то медицинско лице за поставяне на системи, доказа
се и злоупотреба с алкохола от негова страна, което е наложило и ежеседмично
посещение на психиатър.
Съдът при определяне размера на неимуществените вреди намира, че
следва да разгрА.чи причинените болки и страдА.я на ищеца К. и тези на
ищцата К.. К. е лицето, което активно и лично е участвало в продължилото над
9 години съдебно производство. При отчитане на общата му продължителност
следва извода, че значително е надвишена грА.цата на разумния срок по
смисъла на чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, която продължителност от своя страна неминуемо е
рефлектирала върху степента и интензитета на претърпените негативни
емоции, обосновА. както от личното участие в множеството съдебни заседА.я,
така и свързА. с огрА.ченията в личния си живот. Медийните публикации във
връзка с образуваното съдебно производство за отнемане на имущество
единствено и само засягат личността на ищеца К.. При преглед на същите се
отчита акцентът върху неговото качество на общински служител в населеното
място, в което той със съпругата си живее, които публикации както вече съдът
посочи са обосновали сред местната общественост насаждане мнението, че
той е крадец. Широкото медийно отразяване не е съсредоточено единствено и
само в началото на съдебното производство през 2014г., като видно от
приложените по делото доказателства, а именно статии свързА. с делото са
публикувА. освен през 2014г., така и през 2015г., 2016г. и 2018г. От значение
за отговорността на Държавата са и действията на Комисията, с които тя сама
е разпрострА.ла факти досежно образуваното съдебно производство. В
конкретната хипотеза от представеното по делото съобщение публикувано на
официалния интернет сайт на ответника, същото възпроизведено и
представено по делото на хартиен носител от 01.12.2014г. се установява, че
именно ответникът е дал гласност за образуваното съдебно производство, за
неговият предмет, акцентирайки досежно заеманата длъжност на ищеца К. в
общинската администрация на населеното място, в което той със съпругата си
16
живее.
При отчитане на изложеното, като взима в предвид, видът на
образуваното съдебно производство, големият материален интерес на същото,
неговата обща продължителност, личната ангажираност и участие при
разглеждане на спора в съда, широкото медийно отразяване на случая и
обстоятелствата свързА. с възприемането на неговата личност в обществото в
крайно негативен аспект, влошаване на общото му здравно състояние,
влошаване на семейните взаимоотношения, съдът намира, че по
справедливост следва да определи обезщетение за причинени на ищеца К.
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, като за разликата над уважения
размер от 20000 лева до пълно предявения размер от 50000 лева предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
От доказателствата по делото се установиха и обстоятелства, които
обуславят и извод, че ищцата К. също е претърпяла неимуществени вреди.
Същата е била страна в образуваното по искане на КОНПИ производство по
отнемане на незаконно придобито имущество и то на значителна стойност.
Макар и да не е взела лично участие в множеството проведени съдебни
заседА.я, общата продължителност на спора следва да бъде взета в предвид
при отчитане на негативните емоции, които са допринесли до търпените от
нея болки и страдА.я. Личността на ищцата К. не е била предмет на медийни
публикации, но доколкото личността на нейния съпруг е била широко
засегната от такива, то това е рефлектирало и върху нея. От доказателствата
по делото се установи, че обществеността в населеното място, в което тя е
живяла със съпругът си я е възприемало, като съпруга на крадец. Влошеното
общо състояние на нейният съпруг вследствие употреба на алкохол, което му
състояние съдът прие, че е в резултат от воденото съдебно производство,
образувано по искане на КОНПИ е допринесло и до влошаване на
взаимоотношенията между съпрузите, до степен такава, че у ищцата К. е
възникнало желА.е за прекратяване на брачната връзка. Установи се също
така, че К. е изпитвала страх по време водене на съдебното производство, като
за преодоляване на това си състояние се е обърнала за помощ към психолог.
При изложеното след като се вземе в предвид отново видът на делото,
материалният интерес, неговата обща продължителност, изпитаното чувство
за страх от изхода на спора, негативните обществените нагласи към личността
на К., влошените семейни отношения с нейния съпруг, съдът намира, че по
справедливост следва да определи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 10000 лева, като за разликата над уважения
размер от 10000 лева до пълно предявения размер от 50000 лева предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на дължимата законна лихва, съдът намира следното:
Съобразно дадените разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-
т.4 е прието,че отговорността на Държавата по чл.2 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, от който момент държавните оргА. изпадат в забава и дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение. Настоящият съдебен състав
намира, че възприетото в цитираното тълкувателно решение следва да намери
приложение и в хипотезата на предявен иск с предмет чл.2а ЗОДОВ, като
дължимата законна лихва, като правна последица при уважаване на главната
претенция следва да бъде присъдена считано от влизане в сила на
окончателния съдебен акт по спора, с който искът на Комисията за отнемане
17
на незаконно придобито имущество бива окончателно отхвърлен.
В процесната хипотеза с определение № 885/28.02.2024г. постановено по
гр. дело № 3666/2023г. на ВКС е окончателно разрешен възникналият спор
между КОНПИ и настоящите ищци, при което от този момент – 28.02.2024г. се
дължи законна лихва върху уважените искове на К.и за присъдено
обезщетение за причинени им неимуществени вреди.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищците следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно уважената част на предявените искове. По делото
ищците претендират заплащане на разноски под формата на заплатено
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 33894,82 лева,
за която сума се представя фактура ведно с доказателства за плащане на
същата.
При произнасяне по въпроса за дължимостта на разноските следва да
бъде взето в предвид и направеното своевременно от ответника възражение за
прекомерност, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл. 633 ГПК постановяваща задължителен
характер за всички съдилища на решение на СЕС по дело C-438/22, както е
прието и в определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о.,
размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/09-07-2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на размер на
възнаграждения и дължими разноски за процесуално представителство, но без
да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
Производството в настоящия случай е образувано по предявени искове
за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди от ищците К.и. Видно от представените по делото доказателства
ищците са сторили разходи за заплатено възнаграждение за процесуално
представителство по делото в общ размер на 33894,82 лева с вкл. ДДС.
Доколкото по делото липсват данни за това как е определен този размер на
възнаграждението за процесуално представителство то съдът приема, че
същото е уговорено поравно за всеки един иск, от всеки един от ищците.
Предявените искове са общо седем, поради което по всеки съдът приема, че е
заплатено възнаградения от по 4842,11 лева с вкл. ДДС / 33894,82 ÷7/.
Първият иск на ищците е изцяло уважен, а минималното
възнаграждение за процесуално представителство по него възлиза на 27939,91
лева с ДДС, при което уговореното такова от 4842,11 лева не се явява
прекомерно. Вторият и трети иск /за имуществени вреди от заплатени лихви
към НАП и мораторна лихва/ на Д. К. са изцяло отхвърлени, съответно изцяло
са отхвърлени и реципрочните исковете на А. К. /трети и четвърти/, поради
което за тях не се следва да бъде присъждано възнаграждение. Шестия и
седми иск на К. и К. са предявени за неимуществени вреди, като същите са
частично уважени – за К. в размер на 20000 лева от общия размер на
предявения иск от 50000 лева, а за К. в размер на 10000 лева, също от
предявените 50000 лева. Заплатените разноски от К. по този иск възлизат на
18
4841,11 лева, уважената част на иска възлиза на 20000 лева от претендираната
50000 лева, поради което и съразмерно за този иск се дължат 1936,84 лева.
Заплатените от К. разноски по този иск възлизат на 4842,11 лева, а уважената
част на същия възлиза на 10000 лева от общо претендирА.те 50000 лева,
поради което и съразмерно на същата се дължат разноски в размер на 968,42
лева. Тук следва да бъде посочено, че възнагражденията за процесуално
представителство от по 4842,11 лева от всеки от ищците не се явяват
прекомерно уговорени по своя размер, като същото е съобразено с предмета
на спора, неговата фактическа и правна сложност, така и от големия обем
събрА. в хода на процеса доказателства, съответно извършените процесуални
действия.
По изложените съображения и в обобщение, съдът намира, че
доколкото уважи три от предявените общо седем иска, като последните два в
съответния частичен размер, то в полза на ищците следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 7747,37 лева, на осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, които
Комисията следва да бъде осъдена да им заплати.
С оглед изходът на спора в полза на ответника КОНПИ следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал.1 НЗПП /в
приложима редакция ДВ бр.74/2021г./ за процесуална защита следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 до 360 лева, като
разпоредбата на ал.2 дава възможност /не и задължение/, минималното
възнаграждение да бъде увеличено с 50 на сто при материален интерес над
10000 лева. От своя страна разпоредбата на чл.26а НЗПП посочва, че при
правна помощ при обективно съединяване на искове се заплаща отделно за
всеки иск съобразно предмета, правното основА.е и материален интерес.
Доколкото първият иск на ищците е изцяло уважен по него на ответника
не се следва определяне на юрисконсултско възнаграждение.
Вторият и трети иск предявени от К., съдът отхвърли изцяло, като
цената на тези искове превишава сумата от 10000 лева за всеки. Ответникът
оспори тези искове, като в защита на своите възражения по тях не ангажира
доказателства. При изложеното и с оглед процесуалното поведение на
ответника, съдът намира, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 25, ал.2
НЗПП. Като се вземе в предвид материалния интерес по тези искове, то следва
да се определи възнаграждение по всеки в размер от по 360 лева.
Четвъртият и пети иск на ищцата К. също са изцяло отхвърлени, като
аналогично и по тях ответникът не ангажира доказателства обуславящи този
краен извод на съда. Исковете се с малък материален интерес, поради което по
тях следва да бъде определено възнаграждение за процесуално
представителство в минимума по чл. 25, ал.1 от НЗПП в размер от по 100 лева
за всеки.
Шестият и седми искове за присъждане на неимуществен вреди съдът
уважи частично, поради което съразмерно отхвърлената част в полза на
ответника се дължат разноски. Материалният интерес по същите възлиза на
50000 лева, при което и като основа съдът взима максималния размер на
възнаграждението по чл. 25, ал.1 НЗПП в размер на 360 лева, без
същевременно да бъде приложена разпоредбата на ал.2. Последният извод на
съда отново се обосновава на пасивното процесуално поведение на ответника
във връзка с осъществяване насрещното доказване. По шестия иск на ищеца
се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 216 лева /
19
30000*360/50000/, а по седмия иск в размер на 288 лева / 40000*360/50000/.
В заключение в полза на Комисията ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата от 1469 лева определено от съда юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 10, ал.4 ЗОДОВ
вр. чл. 25, ал.1 НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество,
ЕИК ********* с адрес гр. София, пл. Света Неделя №6 ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Е. К., ЕГН ********** от *** и А. Ж. К., ЕГН ********** от *** сумата от
465831,52 лева /четиристотин шейсет и пет хиляди осемстотин тридесет и
един лева и 52 ст./ представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди формирА. по размер от размера на законната лихва за периода
13.10.2014г. – 29.07.2024г. върху притежаваната от ищците сума от 455756
лева, вследствие допуснато обезпечение на бъдещ иск и наложен запор по
ч.гр. дело № 480/2014г. на Окръжен съд – Добрич в размер на 238828 лева,
както и вследствие допуснато обезпечение на бъдещ иск и наложен запор по
ч.гр. дело № 530/2014г. на Окръжен съд – Добрич в размер на 216928 лева,
които обезпечителни мерки са допуснати във връзка с образуваното гр. дело
№ 2469/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, с което предявените
искове на Комисията са отхвърлени, което решение е потвърдено с решение
постановено по в.гр. дело № 573/2022г. на Апелативен съд – Варна,
последното недопуснато до касационно обжалване с определение №
885/28.02.2024г., постановено по гр. дело № 3666/2023г. на ВКС, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в
съда – 20.11.2024г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2а
ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д. Е. К., ЕГН ********** от *** за
осъждане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК
********* с адрес гр. София, пл. Света Неделя №6 да заплати сумата от
17267,90 лева - главница представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, които са формирА. от заплатени лихви към Национална
агенция за приходи за погасяване на данъчни задължения за периода
13.10.2014г. – 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 20.11.2024г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 11787,30 лева мораторна
лихва върху главницата за периода от 13.10.2014г. до 29.07.2024г., на осн. чл.
2а ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от А. Ж. К., ЕГН ********** от *** за
осъждане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК
********* с адрес гр. София, пл. Света Неделя №6 да заплати сумата от
1058,05 лева - главница представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, които са формирА. от заплатени лихви към Национална
агенция за приходи за погасяване на данъчни задължения за периода
13.10.2014г. – 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 20.11.2024г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 271,68 лева мораторна лихва
20
върху главницата за периода от 13.10.2014г. до 29.07.2024г., на осн. чл. 2а
ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество,
ЕИК ********* с адрес гр. София, пл. Света Неделя №6 ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Е. К., ЕГН ********** от *** сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за неимуществени имуществени вреди за
причинените на ищеца болки и страдА.я вследствие незаконни действия на
Комисията допуснати във връзка с образуваното гр. дело № 2469/2014г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което предявените искове на Комисията са
отхвърлени, което решение е потвърдено с решение постановено по в.гр. дело
№ 573/2022г. на Апелативен съд – Варна, последното недопуснато до
касационно обжалване с определение № 885/28.02.2024г., постановено по гр.
дело № 3666/2023г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от
20000 лева до пълно предявения размер от 50000 лева, на осн. чл.2а ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество,
ЕИК ********* с адрес гр. София, пл. Света Неделя №6 ДА ЗАПЛАТИ на А.
Ж. К., ЕГН ********** от *** сумата от 10000 /десет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за неимуществени имуществени вреди за
причинените на ищцата болки и страдА.я вследствие незаконни действия на
Комисията допуснати във връзка с образуваното гр. дело № 2469/2014г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което предявените искове на Комисията са
отхвърлени, което решение е потвърдено с решение постановено по в.гр. дело
№ 573/2022г. на Апелативен съд – Варна, последното недопуснато до
касационно обжалване с определение № 885/28.02.2024г., постановено по гр.
дело № 3666/2023г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от
10000 лева до пълно предявения размер от 50000 лева, на осн. чл.2а ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество,
ЕИК ********* с адрес гр. София, пл. Света Неделя №6 ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Е. К., ЕГН ********** от *** и А. Ж. К., ЕГН ********** от *** сумата от
7747,37 /седем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и 37 ст./ лева
представляващи разноски под формата на заплатено възнаграждение за
процесуално представителство по делото съразмерно уважената част на
предявените искове, на осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ
ОСЪЖДА на Д. Е. К., ЕГН ********** от *** и А. Ж. К., ЕГН
********** от *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество, ЕИК ********* с адрес гр. София, пл. Света Неделя
№6 сумата от 1469 /хиляда четиристотин шейсет и девет/ лева, определено
от съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по
делото, съразмерно отхвърлената част на предявените искове, на осн. чл.10,
ал.4 ЗОДОВ вр. чл. 25, ал.1 НЗПП.
Банкова сметка на ищеца Д. Е. К., по която ответникът може да
изпълни задължението си: ***
Банкова сметка на ищцата А. Ж. К., по която ответникът може да
изпълни задължението си: ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
21
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
22