№ 27493
гр. София, 07.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110107192 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна с оглед на което на ищеца следва да
се дадат указания за отстраняване на констатираните нередовности.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения иск,
обосновано с твърденията му същият да не е правоприемник на Г., нито на „Г.“ АД,
установяването на който факт има отношение към материалноправната му, а не
процесуалноправната, му легитимация да отговаря по предявения иск, и е въпрос, който ще
бъде решен с крайния съдебен акт на съда по същество на делото.
Не следва да се уважава искането на ответника за продължаване на срока за подаване
на отговор на исковата молба с твърдения, че на ответника не са връчени приложенията към
исковата молба, тъй като в съобщението, с което исковата молба е изпратена за отговор,
изрично е посочено, че се изпращат и приложенията към нея, а ответникът не е отбелязал
при получаването й на адреса по седалище на дружеството, че посочените приложения
липсват, с оглед на което не е оборена материалната доказателствена сила на съобщението.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за установяване на подлежащите на доказване факти по делото,
поради което следва да бъдат приети като доказателство по делото.
Към делото следва да се приложи производството по ч.гр.д. № 27870/2022г. на СРС,
262 състав, както и да се изиска за послужване гр.д. № 55407/2014г. по описа на СРС, 61
състав.
На ответника следва да се издаде поисканото с отговора на исковата молба съдебно
удостоверение след представяне на проект на същото.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза, като
вещото лице следва да отговори на поставения въпрос и във вариант: „В каква степен в
проценти е допринесло Г. за увреждането на Н.Л. от професионално заболяване „Н.. Шумов
синдром. Периферен световъртеж – компенсиран“?“
Не следва да се уважава искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, отговорът на които не предполага
нуждата от специални знания, с които съдът не разполага.
С оглед процесуална икономия, въпреки констатираните нередовности, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за ответника да посочи какъв е правният му интерес
от предявяване на осъдителен иск за сумата от 16470,47 лв., представляваща припадащата се
на ответника част от платено от ищеца солидарно задължение на страните към Н-С.Л. за
обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „Н.. Шумов
синдром. Периферен световъртеж – компенсиран“, заедно с лихвите и разноските, за които
ищецът е бил осъден с влязло в сила на 30.05.2019г. решение . от 14.12.2016г. по гр. дело №
55407/2014г. на СРС, 61 състав, потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. №
7788/2017г. на СГС, IV-В въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 422 от 30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
27870/2022г. на СРС, 26 състав, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на
указанията в дадения срок исковата молба ще бъде върната.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за продължаване срока за отговор
на исковата молба по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 27870/2022г. по описа на СРС, 26 състав, към производството по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКВА за послужване производството по гр.д. № 55407/2014г. по описа на
СРС, 61 състав.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение за снабдяване на ответника със заверени
преписи от поисканите съдебни актове, постановени в производството по гр.д. №
30092/2014г. на СРС, 52 състав, след представяне на проект на удостоверение от ответника в
тридневен срок от съобщението.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-медицинска експертиза със задача, посочена от
ищеца в исковата молба, която да даде отговор на същия въпрос и във вариант: „В каква
степен в проценти е допринесло Г. за увреждането на Н.Л. от професионално заболяване
„Н.. Шумов синдром. Периферен световъртеж – компенсиран“?“, при депозит в размер на
300 лв., вносим поравно от двете страни в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допусната СМЕ д-р А.С.С., специалност: М..
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внасяне на
определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 30.11.2023г. от 10.15 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника с приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16470,47 лв., представляваща припадащата се
на ответника част от платено от ищеца солидарно задължение на страните към Н-С.Л. за
обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „Н.. Шумов
синдром. Периферен световъртеж – компенсиран“, заедно с лихвите и разноските, за които
ищецът е бил осъден с влязло в сила на 30.05.2019г. решение . от 14.12.2016г. по гр. дело №
55407/2014г. на СРС, 61 състав, потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. №
7788/2017г. на СГС, IV-В въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 422 от 30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, за което вземане е
2
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
27870/2022г. на СРС, 26 състав, както и за осъждане на ответника за сумата от 100 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 26.08.2020г. до
26.05.2022г. Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по по ч.гр.д. № 27870/2022г. на СРС, 26
състав – 26.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за
производството.
Ищецът „Е.“ АД – с. М. твърди, че по силата на влязло в сила решение . от
14.12.2016г. по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61 състав, бил осъден да заплати на Н-С.Л.
сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на
професионално заболяване „Н.. Шумов синдром. Периферен световъртеж – компенсиран“,
ведно със законната лихва от датата на установяване на ексцеса до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 900 лв. – разноски за производството. Решението по
делото било постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на „Е.“ АД – с.
М., сред които и ответникът в настоящото производство „Г.“ АД, като решението на първата
инстанция било потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. № 7788/2017г. на
СГС, IV-В въззивен състав, последното недопуснато до касационно обжалване с
определение № 422 от 30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО. Твърди, че по
образувани две изпълнителни дела с № . и с № . платил на Н-С.Л., съответно на 28.06.2019г.
и на 10.07.2019г. общата дължима сума по делата в размер на 18652,80 лв., включваща
главница, лихва и разноски, включително по изпълнителните дела. Поддържа, че с оглед
съпричастността на ответника като бивш работодател на Н-С.Л., основана на данните за
трудовия му стаж при ответника, към настъпване на професионалното заболяване, същият
му дължи заплащане на припадащата се част от платеното от ищеца в пълен размер
задължение, която ищецът твърди да се равнява на 88,3 % или сумата от 16470,47 лв.
Твърди, че поканил ответника два пъти да му заплати дължимото вземане – съответно на
26.08.2020г. и на 16.05.2022г., но плащане не последвало, като ответникът изрично оспорил
вземането. Твърди, че за сумата от 16470,47 лв. на посоченото основание е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 27870/2022г. на СРС, 26 състав, срещу
която длъжникът възразил, с оглед на което предявява настоящите искове, като претендира
мораторна лихва от датата на първата покана – 26.08.2020г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2022г., както и законна лихва
върху главницата от 26.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски за производството.
Ответникът „Г.“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен. Твърди, че
не е правоприемник на Г., който е бил работодател на Н.Л., поради което и не следва да
отговаря по предявения иск, Поддържа, че неоснователно е било допуснато участието му
като трето лице-помагач на ответника по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61 състав, при
изричното му несъгласие и липсата на предпоставки за привличането. Оспорва да е страна
по гр.д. № 30092/2014г. на СРС, 52 състав, както и да е обвързан от събрани по това дело
доказателства, като счита, че твърденият процент на съпричастност към професионалното
заболяване е необоснован и недоказан. Отделно от това намира, че солидарните длъжници
отговарят единствено по отношение на платената от ищеца главница и лихви, но не и по
отношение сторените от него разноски за исковото и изпълнителното производство, които са
направени единствено поради бездействието на ищеца да удовлетвори доброволно
кредитора по силата на влязлото в сила съдебно решение. С оглед изложеното моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
В тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 ЗЗД е да
докаже наличието на солидарно задължение на страните на посоченото основание и в
твърдения размер, че е платил задължението на кредитора в пълен размер, че припадащата
се част от задължението на ответника се равнява на претендираната сума от 16470,47 лв. ,
включително че ответникът се явява правоприемник на Г. – А.
В тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да
докаже наличието на главен дълг, поставяне на длъжника в забава чрез изпращане на
покана, получена от последния, както и размера на обезщетението за забава.
3
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е платил претендираните вземания.
ОБЯВЯВА за безспорни и неподлежащи на доказване между страните на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че с влязло в сила решение по гр. дело №
55407/2014г. на СРС, 61 състав, бил осъден да заплати на Н-С.Л. сумата от 9000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално
заболяване „Н.. Шумов синдром. Периферен световъртеж – компенсиран“, ведно със
законната лихва от датата на установяване на ексцеса до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 900 лв. – разноски за производството, че решението по делото било
постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на „Е.“ АД – с. М., сред
които и ответникът в настоящото производство „Г.“ АД, като решението на първата
инстанция било потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. № 7788/2017г. на
СГС, IV-В въззивен състав, последното недопуснато до касационно обжалване с
определение № 422 от 30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, както и че ищецът е
платил на Н-С.Л. сумата от общо 18652,80 лв., включваща главница, лихва и разноски,
включително по изпълнителните дела с № . и с № ..
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
плащане на претендираните вземания.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4