№ 849
гр. София, 21.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 27 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
при участието на секретаря МАРТА Р. БОЯДЖИЕВА
и прокурора Н. С. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Костадинка Костадинова Частно
наказателно дело № 20241100200932 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
В залата се явява ОСЪДЕНИЯТ Х. С. Г. – лично уведомен и доведен от
Затвора – София.
За него се явява АДВ. Ю. с пълномощно по делото.
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се
явява прокурор Н. А..
За НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – СОФИЯ се явява упълномощеният,
съгласно заповед, която представя, ИНСПЕКТОР М.С. М..
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като отчете становището на страните и не намери процесуални
пречки по хода на делото
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъденото лице, лично и чрез данните в
досието му, ведно със снимка и от представеното от конвоиращите го
служители, формуляр за досие, както следва:
Х. С. Г. с ЕГН: **********, роден в гр. София, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, понастоящем търпи
1
наказанието си в ЗО Казичене.
СЪДЪТ разяснява правата на осъденото лице в настоящото
производство, включително и правото му на отводи на съдебния състав,
секретаря и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Ясни са ми правата. Нямам искания за отводи.
АДВОКАТ Ю.: Няма да правя отводи.
ИНСПЕКТОР М.: Няма да правя отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.
С оглед горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА делото с постъпилата молба от осъдения Г. на лист 5 от
делото, чрез адв. Ю. за условно предсрочно освобождаване от остатъка от
наказанието „Лишаване от свобода“, което понастоящем търпи.
Прочете се.
АДВОКАТ Ю.: Поддържам молбата, като имам доказателствено искане,
представям и моля да бъде приобщена към делото Похвала на доверителя ми
от 19.10.2023г., във връзка с трудовата му ангажираност. в оригинал.
ИНСПЕКТОР М.: Да се приеме.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
ОСЪДЕНИЯТ Г. : Поддържам казаното от моя защитник и направеното
искане за приобщаване на тази похвала по делото. И относно, във връзка с
тази похвала искам да кажа, че аз съм работил там четири месеца и И.И.,
умишлено не ми даде четири часово да се видя с майка ми. Тя, сама се грижи
за мен и никой не ми е дал да се видя с нея. Умишлено ми къса всеки път
заявленията и ги хвърля в кофата и ми казва, че трябва да започна нова работа
и тогава щял да ги даде. Психолог съм имал три пъти, въобще не ми пращаше
психолог. Там, в този Затвор е една шуробаджинащина, всеки със всеки е
роднина. Този бил мъж с незнам си коя, оня с този. Има нещо лично срещу
мен. Не знам, кой познава отвън, който не ме харесва явно, но съм на 100%
сигурен, че той има нещо лично срещу мен.
Аз ходих в Централния Затвор, не знам кой беше там, кой ме е приемал,
защото не знам как се казва. Явно, някой разпитвал, защото той ми каза, че аз
съм се бил сбил три дни от работа, а то няма такова нещо. На първата ми
работа съм работил един ден и се върнах целият в мазоли и просто нямаше
как да отида на работа. После съм работил три месеца и половина, излъга ме,
че щял да ми даде четири часово, да видя майка ми и пак не ми даде четири
часово. Жената се грижи сама за мен. Работи на две работи. Той не й
позволява да дойде, да я видя. Тя, просто трябваше да дойде в Затвора. Не ми
2
позволи да си изпълня плана на присъдата, защото имаше час за свиждане. Тя,
майка ми е сама. Нямам баща. Той е алкохолик. И тя, сама ми праща пари за
издържане. Никои не се грижи за мен освен майка ми. И той и това не ми
позволи. А никой друг не ми е идвал на свиждане в Затвора освен майка ми,
за тази една година. И направо си правят каквото си искат там. Бях безработен
преди задържането. Променил съм се, качил съм 15 кг., започнал съм да ходя
на работа, както нормалните хора правят. Мисля, че съм си взел поука за
това, което съм направил.
АДВОКАТ Ю.: Нямам искания във връзка с изявленията на моя
подзащитен.
ИНСПЕКТОР М.: Началникът на Затвора оспорва молбата. Представям
актуална справка за лишения от свобода към датата на днешното съдебно
заседание.
ЗАЩИТАТА И ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Г. : Запознахме се с
представената справка. Да се приеме.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Да се приеме справката.
СЪДЪТ като отчете становището на страните, които нямат други
искания, същевременно се прави искане за приобщаване към делото на
представената справка от Началника на Затвора – София, актуална към
днешна дата, както и от защитата на похвалата, за което липсват възражения
и като намери делото за изяснено
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представената в оригинал похвала за лишения
от свобода, както и актуална справка за лишения от свобода към днешна дата.
ПРОЧИТА и ПРИЕМА останалите доказателства, които се съдържат в
досието му.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЗА НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА – СОФИЯ, ИНСПЕКТОР М. :
Както вече Ви споменах, Началникът на Затвора смята, че молбата на
осъденото лице на първо място е неоснователна. Налице е само първата
изискуемо законова предпоставка, а именно, че осъденият е изтърпял повече
от половината от наложеното наказание. По отношение на втората
предпоставка смята, че от наличните до момента доказателства, не може да се
направи обоснован извод за постигане целите на наказанието и в този дух,
молбата би следвало да бъде оставена без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице първата предпоставка на чл.70,
ал.1, т.1 от НК, но не са налице достатъчно данни за поправяне на осъденото
лице, с оглед на което считам, че молбата му следва да бъде оставена без
уважение.
3
АДВОКАТ Ю.: Аз Ви моля да уважите молбата. Считам, за разлика от
Началника на Затвора и неговият процесуален представител и прокуратурата,
че са налице всички предпоставки за това. За разлика от тях аз имам
конкретни съображения, които от тяхна страна се чуха само изводи, но не и
съображения по същество.
На първо място, остатъкът, който остава да изтърпи подзащитният ми е
по-малко от 1/2 . Към днешна дата, това е 1 месец и 28 дни от присъда от 6
месеца „лишаване от свобода“. Считам, че от материалите в затворническото
досие, може да се направи обоснован извод, че за времето на престоя и
изпълнение на присъдата си, подзащитният ми в местата за лишаване от
свобода е дал достатъчно доказателства, че се е поправил. Доколкото същият
е работил на няколко места. Изпълнявал е съвестно задълженията си и
причината за освобождаването му, очевидно се касае за лични, субективни
отношения между него и Инспектор Социална дейност И.И., за които
подзащитният ми спомена. В доклада на Г.И. фигурират само и единствено
субективни възприятия, които не се подкрепят от нито едно от останалите
писмени доказателства в досието му, като очевидно този доклад е
тенденциозно изготвен и това е видно например от факта, че се определят
средни рискове от вреди, както за лишения от свобода, така и за обществото,
за персонала. Среден за деца, не знам какво значи, може-би е за дееца. Нямам
представа какво има предвид Г.И. и за отношението към правонарушението,
навсякъде е определен среден риск. За да бъде определен такъв среден риск,
при лице, което за първи път изтърпява наказание „Лишаване от свобода“,
следваше да бъдат обсъдени всички конкретни обстоятелства, даващи
основание да се приеме такъв среден риск. В доклада дори липсват рискови
точки, за да може да се направи обективна проверка, както от защитата, така
и от Съда на достоверността на тези изводи, тъй като именно поради тази
причина е въведена точковата система. И на Инспектор Социална дейност
И.И., това трябва да му е пределно ясно.
Изводите, които е изложил Инспектор И. не кореспондират и се
опровергават от днес представената похвала относно начина, по който
поверителят ми изпълнява служебните си задължения на мястото, където е
трудово ангажиран. Не видях в затворническото досие да има писмено
оплакване от него, за каквото твърди Инспекторът и редно беше, ако
наистина е имало такова, то да бъде приложено по делото, в противен случай
това изявление следва да се приеме за голословно от страна на Съда и то е все
в насока на личното тенденциозно отношение на Г.И. към доверителя ми.
След тази връзка е и обстоятелството, че въпреки че не е наказван, работи,
както самият И. е заявил, отношението му към служителите в Затвора е
съобразено с законоустановените изисквания и не са констатирани проблеми
и конфликти с останалите лишени от свобода. Няма дискриминационни
нагласи и така нататък. При това поведение, негово следваше същият да бъде
поощрен с награда за срока на изпълнение на наказанието, което не е сторено
и то именно поради тенденциозното лично, негативно отношение на Г.И. към
4
доверителя ми.
Налице са били всички предпоставки, именно четири часовото свиждане,
за което Х. Г. сподели преди малко е вид награда, която се дава с цел
поощрение, когато едно лице има положително поведение в местата за
лишаване от свобода, където една от основните цели е да се поправи, а не
само да бъде наказан.
Извод, че не осъзнава последиците от действията си, Инспектор И. прави
от цитирам „Което е видно от извършените престъпления“. Тези
престъпления са извършени преди да му бъде наложено наказание. Не може
да се очаква от едно лице, което е осъдено, преди да е осъдено да е осъзнало
последиците от това евентуално бъдещо осъждане. Аз, в такава логика не
мога да вляза и да я възприема като обективна и дори като нормална.
Естествено, че последиците от престъплението и наказанието се осъзнават по
време на изтърпяване, след осъждането и по време на изтърпяването, което за
Г. е настъпило и то е видно от желанието му за работа, желанието му да се
поправи и да започне нормален начин на живот и вътрешното
удовлетворение, че е преустановил наркотичната си зависимост.
Смятам, че като за първи път лишен от свобода лице, с такива
характеристики, въпреки тенденциозното и очевидно целенасочено,
изготвено по този начин становище на Инспектор Социална дейност,
обективирано в доклада му, на Г. следва да се даде възможност да продължи
тенденцията извън местата за лишаване от свобода, тъй като при прекомерно
оставане там и наличния очевиден конфликт с лицето, което вместо да се
стреми да извърши поправителна дейност спрямо него, Инспектор Социална
дейност, който отговаря за него и следва да си изпълнява съвестно
задълженията, а не да се опитва по всякакъв начин да му вреди, по-скоро би
дало негативен ефект към поправителната функция на наказанието, тъй като
едно враждебно лице, от което зависиш, когато си лишен от свобода, би
могло изключително много да ти навреди, но не и да ти помогне.
Този проблем съществува, от както Г.И. отговаря за Г., не е ясно на какво
точно се дължи, но е очевиден и причината да не бъдат сезирани
компетентните органи е именно смиреното отношение на доверителя ми
спрямо него, като негов надзорник и уважително отношение към него,
каквото за мен е необяснимо на какво се дължи. Това са моите съображения.
ОСЪДЕНИЯТ Г. в лична защита : Искам да кажа, че от както съм в
Затвора, по никакъв начин не е работено с мен. Всички там, които продават
наркотици са дилъри и си гълтат езиците, той ги подкрепя. Всички, които
имат наказания, ги изкарва на работа.
Аз имам над 20 заявления за работа и не ме изкарва 2 месеца и 10 дни на
работа. Аз, да се моля да работя. И това не мога да разбера. Нито го познават
отвън, не знам какво му е отношението, кой какво му е казал, не можах да го
разбера и Господина, все пак баща ми е алкохолик, виждам го и че той е
почервенял, целия трепери, не можах да разбера изобщо какво каза /визира
5
представителя на Началникът на Затвора/ и кой представлява. За целият ми
престой, нямам нито едно наказание. С всички, с които вътре седя и говоря с
тях, всичките ме уважават, с никой не съм се карал. Той ми е написал някакви
докладни, които въобще не знам за какво става въпрос. И още преди да тръгна
на предсрочното е казал да не ходя и да се откажа, ако искам, защото няма да
ме пуснат. Каква е тази дискриминация, не знам и аз, как да се изразя.
Аз, който съм се поправил и нямам наказание, нямам нищо, не ме изкарва
на работа, държи се отвратително с мен, другите, които имат наказания и са
пълни отрепки там, ги изкарват на работа. Не знам, не могат да хванат нито
един, отвътре се продават наркотици, викат линейки, гълтат си езиците,
пълно е с дилъри, не могат да хванат никой. Хората, като се променят и са си
взели поука, с тях се държи по начин, по който все едно искам да стана
бандит отново или и аз не знам, как ги разбира той нещата. И изобщо, какъв
Инспектор Социална дейност е този човек, направо не мога да го проумея.
Този работи и чака синдиката всички да събере. От цялата му група, където е
3 –та група, аз съм убеден, че когато не дойде някой предсрочно, който и да е
човек, няма да каже нито една добра дума за него, по всякакъв начин. За
другите, които са Б., А., който и да е, хората са разбрани, възпитани, можеш
да се разбереш с тях, дават ти четири часово. С този човек, не може никой да
се разбере. Той със С., който е Началникът на Затвора са си с две сестри,
ходят двамата. Даже не знам кой от двамата е Началникът на Затвора. Три
пъти пиша за психолог, защото не мога да спя вечер, три пъти заявление.
Къде е този психолог, как се работи с мен. Никой, за нищо не ме е
извикал през тези 8 месеца, докато съм вътре, Не знам. Аз си обичам родината
и държавата. Изляза ли отвън, ще я осъдя. И точно този човек, лично него,
защото аз съм се променил, тренирам вътре, качил съм 15 кг. Той какво иска,
висшист ли да стана вътре, не знам. Това мога да кажа. Много неща мога да
кажа, просто съм ядосан и не мога да си събера мислите и да кажа всичко,
което съм искал да кажа.
За първата ми работа, която ми е един ден, просто не можах да издържа и
бях целия в мазоли и нямаше как да отида повече на работа. Прекратих
работата. На следващата работа, 3 месеца и половина съм работил, от където
ми е похвалата от там и той ми каза, че ще ми даде четири часово, когато
направя 3 месеца работа. Тези 3 месеца и половина, които съм работил, през
последните 15 дена, всеки ден съм го питал. Фирмата е П.Б.. За 5 дни, цяло
лято излизаше в отпуски и болнични и на третия месец от 5 дни ми обеща, че
ще ми даде и изчезна. И се връща след 2 седмици и ми казва, че бил си правил
операция. Честно казано, мен въобще не ме интересува това. Там има
заместници, които да погледнат и да кажат, дали могат да направят четири
часово и дали съм заслужил. По моя преценка, аз не виждам защо да не съм
заслужил, като съм си вършил добре работата. И на третия месец и 10-тия ден,
като работих там се разбрах с този, който е шефът - В.М. или не знам как се
казваше, че ще пише за преназначение на друга работа, защото не ми дават
четири часово и ми е обещал да отида на друга работа. Така ми каза като
6
отидох. И една седмица чакам да ме преназначат, той ми казва, че това вече
не ставало така. А вътре има, седят заявления за преназначение, просто
защото има нещо лично към мен. И пак не ме преназначиха. Ето, вчера едно
момче от една работа на друга, веднага го преназначиха.
След фирма П., работих в Комета. В Комета, там, пак на втория ден го
питам, дали сега като продължа да работя тук, ще ми даде награда да се видя
с майка ми. На шестия ден на работата, този който е шеф на фирмата там,
Г.М. ми даваше, свършим работа в 15:30 ч. с заявки. Там се правят заявки на
една количка на алкохолни, безалкохолни и като свършим заявките, защото
сме си вършили добре работата, в 15:30ч. примерно свършваме и този М. ми
дава работа, още 30 заявки за следващия ден. И аз го питам, как ще ми даваш
работа за следващия ден, примерно, ако ми се случи през това време нещо
или как ще ми платиш за следващия ден, като аз взимам парите назад.
Казвам, как ще ми дадете парите. И понеже се е обидил, че съм му казал Г.М.
и аз се върнах в Казичене и направо той ме извика – „Х., на разпореждане си“.
Обадих се на Началникът Софроний, не знам кой, казва ми – „а така ли,
добре“ по телефона и „ Не, Х., повече не мога да се занимавам с теб“ и това
му беше обяснението. Дори, не знам какво са си казали, какво е станало, но
това е цялата истина, което се е случило. Аз съм човек, който си казва, не ме е
страх, нито ме притеснява. Казвам си всичко в очите на всеки, на който
каквото има. Това мога да кажа.
СЪДЪТ дава право на последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯ Г. последна дума : Последната ми дума е това. Мисля, че
съм си взел поука и съм се променил достатъчно, за да изляза навън и да се
грижа за майка ми и кучето ми, което имам, защото само това имам. Това
мога да кажа. Искам да си продължа да работя. Намерил съм си работа навън
и ще водя друг начин на живот. Това е. Разбирам, че ще работя на хубава
работа и ще мога да се грижа за майка ми, защото тя е сама и работи на две
работи, за да може да ме изхранва мен, защото вътре храната е отвратителна.
Не знам какво друго да кажа.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като изслуша становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството е инициирано по молба от осъденото лице Г. чрез адв.
Ю., в която се твърди, че са налице предпоставките в Закона за уважаването
й, постановяване на исканото условно предсрочно освобождаване от остатъка
от наказанието „Лишаване от свобода“, което понастоящем той търпи в
ЗО“Казичене“ към Затвора – София.
Адвокат Ю. излага становище, че докладът, който се съдържа в
материалите по делото е тенденциозен, лаконичен и не отговаря на
действителното положение на нещата, доколкото според него, неговият
подзащитен е полагал труд, също така се е поправил и е дал доказателства за
това по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. Счита,
7
че не е ясно, по какъв начин е определен риска в посоченият доклад като
среден от страна на изготвилият го служител, за това оспорва становището на
Началникът на Затвора – София, че не са налице доказателства за
поправянето на молителя. В тази връзка счита, че молбата се явява
основателна и с оглед малкият остатък на лишения от свобода Г., предлага
същата да бъде уважена.
Към това становище на адвокат Ю. се присъединява лично и осъденият
Г., като излага данни за пребиваването си в местата за лишаване от свобода, в
частност ЗО Казичене. Твърди, че към него имат тенденциозно отношение.
Счита, че се е поправил и желае да излезе на свобода, като декларира
желанието си за цялостна промяна в поведението му на свобода в сравнение с
това, което е имал преди.
Добавя и данни относно начинът, по който е постъпвал на работа по
време на изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ и причините
според него, поради които е бил освобождаван от съответната работа, във
връзка с което са приложени и заповеди към досието му.
Началникът на Затвора, чрез неговия представител, дава становище, че
счита че молбата се явява неоснователна, доколкото е налице само първата от
предпоставките в Закона, а именно повече от половината фактически
изтърпяна част от наказанието „Лишаване от свобода“, но не са налице
доказателства за поправянето на осъдения, поради което се моли същата да
бъде оставена без уважение същото становище макар и по-лаконично,
застъпва представителя на прокуратурата днес.
Като отчете тези доводи на страните и доказателствата по делото,
СЪДЪТ намира за установено следното:
Не е спорно между страните и СЪДЪТ се присъединява към това
становище, че по отношение на осъденият Х. С. Г. е налице първата от
визираните в Закона предпоставки, а именно изтърпяна фактически, повече от
½ от наказанието „Лишаване от свобода“.
Следва да се добави обаче, че първоначално по отношение на него е било
приведено наказание по реда на чл.68 от НК в размер на 8 месеца „Лишаване
от свобода“, определено по НОХД № 531/2021г. по описа на РС Сливница.
Същото е изтърпяно на 22.01.2024г. и с начало 22.01.2024г., той изтърпява
наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, определено по
НОХД № 418/2023г. по описа на РС Сливница.
И към днешна дата от това наказание в размер на 6 месеца, той е
изтърпял, фактически 3 месеца, 28 дни и има остатък 1 месец и 28 дни,
като следва да се отбележи, че от този срок от 6 месеца, както се посочи,
фактически изтърпяното формира освен периода от 22.01.2024г., то и
зачетения предварителния арест в размер на 2 месеца и 29 дни.
За това СЪДЪТ приема за установено по делото, че по отношение на Г. е
налице първата от визираните в Закона предпоставки относно фактически
изтърпяното по смисъла на чл.70 от НК.
8
Спорно между страните е обстоятелството, дали Г. е дал доказателства за
поправянето си по време на изтърпяване наказанието „Лишаване от свобода“.
В контекста на това следва да се посочи, че заповедите за полагане на труд,
касаят периода по време на изтърпяване на друго наказание, което вече е
изтърпяно по реда на чл.68 от НК, като доколкото се изследва цялостното
поведение на лишеното от свобода лице по време на изтърпяване на тези
наказания, СЪДЪТ счита, че няма пречка да бъдат коментирани в днешното
производство, както тези обстоятелства, така и останалите данни за
поведението му.
СЪДЪТ счита, че поведението на лишеният от свобода Х. С. Г. не е
изключително по своя характер и не се отличава от това, което е дължимо от
осъдените лица по време на изтърпяване наказанието „Лишаване от свобода“.
В частност, правото им на труд в случай, че такава работа е подходяща и бъде
намерена, което той е реализирал, във връзка с представените както писмена
похвала, така и приложените по делото заповеди, видно от които той е
работил последователно в няколко фирми.
Липсват данни за налагане на наказания, такива не са приложени.
В контекста на това, СЪДЪТ счита, че поведението му не може да се
определи като нещо извън обичайно дължимото, тоест доказателства за
поправянето му предсрочно преди изтърпяване на цялото наказание, СЪДЪТ
счита, че не са налице.
За да направи този извод, присъедини впечатленията си от поведението
на лицето в днешното съдебно заседание, съобщеното от него, което има
право да анализира. В тази връзка, СЪДЪТ отнесе и данните, които сочи Г.
относно това, защо са били издавани заповеди за освобождаването му от
съответната работа в различните фирми. Според него това е станало
тенденциозно въпреки, че по-сетне в изложението му е видно, че в единият
случай той е преценил като тежка работата и не е могъл да се яви на
следващия ден. След това дава данни, че е възразил по начина, по който
работодателя се отнесъл към него, като е използвал и според работодателя
обидна дума, сведена до знанието на съответните затворнически власти, за
което е бил освободен.
Това признание, разбира се СЪДЪТ отчита и като част от корекционния
процес по отношение на Г., доколкото той съобщава факти, които не са
благоприятни за него по мнение на този съдебен състав, но според СЪДА е
видно, че корекционен процес е започнал и той може да се приеме, че е към
крайните си фази, но не е завършил, за да бъде уважена молбата му.
СЪДЪТ няма основания да счита, че твърденията на лицето в днешното
съдебно заседание, относно тенденциозно отношение са истинни. Вярно е, че
е допусната техническа грешка в доклада относно посочения риск среден за
„деца“, но също така е видно, че рискът е определен като среден за
обществото и с това заключение СЪДЪТ има основание да се съгласи,
доколкото е относимо към произнасянето и преценката за риска, ведно с това,
9
което се установява от досието му във връзка с неговата предходна престъпна
деятелност, която е свързана с държането на наркотични вещества, които са
няколко вида с правна квалификация по чл.354а, ал.3 от НК, както и за
управлението на моторно превозно средство, след употребата на алкохол,
както и предходни осъждания в един момент за други престъпления,
включително участие в организирана престъпна група целяща
разпространението на наркотични вещества.
С оглед на това, СЪДЪТ счита, че с цел да се поправи лицето напълно,
така че да не представлява риск за обществото, след освобождаването му е
необходимо корекционният процес да продължи, в случая до изтърпяване на
цялото наказание чиито остатък е сравнително малък, а именно 1 месец и 28
дни.
Декларира се желание за промяна в поведението му в условията на
свобода, което желание СЪДЪТ счита, че ще бъде затвърдено след
изпълнение на плана на присъдата, изтърпяване изцяло на наказанието, така
че той да бъде полезен както на себе си, така и за обществото и за своите
близки.
Декларира се подкрепа на близките му за това му поведение извън
местата за лишаване от свобода, която СЪДЪТ счита, че следва да продължи.
Въпрос на компетентност на Затворническата администрация е да осигури
възможност на лишените от свобода, в рамките на предвиденото в закона
право на свиждане с близки лица, така че те да не бъдат лишени от контакти
с външния свят, което би спомогнало за тяхната ресоциализация след
напускане местата за лишаване от свобода.
Воден от изложеното, като прецени, че към настоящия момент не са
налице и двете кумулативни предпоставки и то с необходимата
категоричност относно втората, СЪДЪТ счита, че молбата следва да бъде
оставена без уважение.
При това положение и на основание чл.440 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. С. Г.( с установена по делото
самоличност), подадена чрез адвокат Ю. за условно предсрочно
освобождаване от остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“, което
понастоящем търпи в ЗО Казичене.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред Апелативен съд – София, по реда на гл.22 от НПК.
Препис от протокола след изготвянето му да се издаде на страните, при
10
поискване.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:06 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
11