РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. гр. Добрич, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500701 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от М. ХР. П. от гр.Д. /приложена към предходно в.гр.д.№421/2021
г. на ДОС/ срещу решение №260339/07.05.2021 г. по гр.д.№3679/2018 г. на
Добричкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу
Т. ХР. П. от гр.Д. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба,обективиран в нотариален акт №109, том III, рег. № 4355, дело
478/2018 г. на нотариуса Ю.Д., рег.№*** на НК с район на действие Районен
съд Д.,вписан в СВп Д. с вх. №3580 от 14.05.2018 г.,акт №100, том IX, дело
1605/2018г.,на основание противоречие с добрите нрави-неравностойност на
разменените престации на извършената сделка за покупко-продажба,с която
ответникът е прехвърлил сам на себе си 1/3 идеална част от недвижим имот-
партамент №7,находящ се в гр.Д.,ул.„М.Г.“ *,със застроена площ от 92,49
кв.м.,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.624.7829.1.19 по кадастралната карта на град Д.,ведно с избено помещение
№27 от 6,68 кв.м.,ведно с 4,087 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж;за прогласяване нищожността на договора за покупко-
1
продажба,обективиран в нотариален акт №109, том III, рег. № 4355, дело
478/2018 г. на нотариуса Ю.Д.,рег.№*** на НК с район на действие Районен съд
Добрич,вписан в СВп Д. с вх. №3580 от 14.05.2018 г.,акт №100, том IX, дело
1605/2018г.,като привиден,прикриващ договор за дарение;за унищожаване на
упълномощителната сделка-нотариално заверено пълномощно с нотариална
заверка на подписа с рег.№714 от 18.04.2018 г. /за подпис/ и рег.№715, том 1, акт
№29 от 18.04.2018 г. /за съдържание/,заверено от нотариус №*** с район на
действие Районен съд-Д.,с което М.Д. П.а с ЕГН ********** е упълномощила Т.
ХР. П. с ЕГН ********** за описаните в пълномощното действия,като извършена
от дееспособен,който не е могъл да разбира или да ръководи действията си,и за
прогласяване за недействителен на договора за покупко-продажба,обективиран в
нотариален акт №109, том III, рег. № 4355, дело №478/2018 г. на нотариуса Ю.Д.,
рег.№*** на НК с район на действие Районен съд Д.,вписан в СВп Д. с вх. №3580
14.05.2018 г.,акт №100, том IX, дело №1605/2018г.,поради сключването му от
лице без представителна власт,като въззивникът М. ХР. П. е осъден да заплати на
Т. ХР. П. сторени по делото разноски в размер на 2814,80 лева.Според въззивника
първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.Изразява се недоволство от изводите
на съда по всички предявени в условие на евентуалност искове като
необосновани,непочиващи на всички факти и обстоятелства и несъобразени със
събраните писмени и гласни доказателства.В жалбата се съдържат подробни
съображения по същество на спора при теоретично излагане кои са елементите от
фактическите състави на отделните основания за нищожност/недействителност на
процесния договор за покупко-продажба и за унищожаемост на
упълномощителната сделка,цитиране на съдебна практика-решения на ВКС на РБ
и съотнасяне на теоретичните постановки към конкретните факти по делото при
цялостно обсъждане на събраните доказателства.Сочи се,че първоинстанционният
съд неправилно обсъдил заключенията по допуснатите по делото експертизи и
събраните гласни доказателства,като кредитирал показанията на свидетелите на
ответната страна и ги тълкувал превратно,а показанията на ищцовите свидетели
не били взети предвид въпреки реалните преки впечатления на свидетелите за
състоянието на прехвърлителката.Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение и за уважаване на исковете.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Т.
ХР. П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба,като
2
настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Счита
първоинстанционното решение за правилно,обосновано и постановено при
пълно спазване на съдопроизводствените правила.Изводите на съда почивали
на фактите по делото.Подробно са изложени доводи в горната насока по
всички предявени в условие на евентуалност искове.Настоява се за
присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирано лице /страна по
делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.Жалбата е редовна като отговаряща на
изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК.Депозирана е в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 13.05.2021 г.,а жалбата е подадена на
27.05.2021 при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 27.05.2021
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за този извод са следните:
Гр.д.№3679/2018 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№17428/13.09.2018 г.,уточнена с молба вх.№20207/24.10.2018 г. ,с която са
предявени от М. ХР. П. от гр.Д. срещу Т. ХР. П. от гр.Д. следните обективно
евентуално и кумулативно съединени искове:
1.главен иск на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт
109,том III,рег. №4355,дело №478/2018 г. на нотариуса Ю.Д.,рег.№*** на НК с
район на действие Районен съд-Д.,вписан в СВп-Д. с вх.№3580 от 14.05.2018
г.,акт №100,том IX,дело №1605/2018г.,поради противоречие с добрите нрави-
неравностойност на разменените престации по извършената сделка за покупко-
продажба,с която ответникът е прехвърлил сам на себе си 1/3 идеална част от
недвижим имот-апартамент №7,находящ се в гр.Д., ул.„М.Г.“ *,със застроена
3
площ от 92,49 кв.м.,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.624.7829.1.19 по кадастралната карта на град Д.,ведно с избено помещение
№27 от 6,68 кв.м.,ведно с 4,087 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж;
2.евентуален иск на основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на гореописания договор за покупко-продажба като привиден-
относително симулативен и прикриващ договор за дарение-и кумулативно
съединен с него иск на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД за разкриване на прикритата
сделка-дарение /според уточнението на исковата претенция в съдебно заседание
на 23.02.2022 г. пред ДОС/;
3./евентуален иск на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на
упълномощителната сделка,обективирана в нотариално заверено пълномощно с
нотариална заверка на подписа с рег.№714 от 18.04.2018 г. /за подпис/ и рег.
№715,том 1,акт №29 от 18.04.2018 г. /за съдържание/,заверено от нотариус №*** с
район на действие Районен съд-Д.,с което М.Д. П.а с ЕГН ********** е
упълномощила Т. ХР. П. с ЕГН ********** за описаните в пълномощното
действия,като извършена от дееспособен,който не е могъл да разбира или да
ръководи действията си,и кумулативно съединен с него иск на основание чл.42
ал.2 от ЗЗД за прогласяване за недействителен на гореописания договор за
покупко-продажба поради сключването му от лице без представителна власт.
В исковата молба се излага,че страните са наследници по закон на Х.Т. П. с
ЕГН **********,починал на 06.05.2013 г.,и М.Д. П.а с ЕГН **********,починала
на 30.07.2018 г.На 14.05.2018 г. по силата на договор за покупко-
продажба,обективиран в нотариален акт №100,том IX,дело №***5/2018 г.,вх. peг.
№3580/14.05.2018 г. на СВп-Д.,М.Д. П.а /майка на страните/ продала на ответника
Т. ХР. П.,действайки чрез него като неин пълномощник,1/3 идеална част от
партамент №7,находящ се в гр.Д.,ул.„М.Г.“ *,със застроена площ от 92,49
кв.м.,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.624.7829.1.19 по кадастралната карта на град Д.,ведно с избено помещение
№27 от 6,68 кв.м.,ведно с 4,087 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху имота,за сумата от 13 000 лева.Ответникът действал в
качеството на пълномощник на наследодателя на страните,като се легитимирал с
пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№714 от 18.04.2018 г. /за
подпис/ и рег.№715,том 1,акт №29 от 18.04.2018 г. /за съдържание/,заверено от
4
нотариус №*** с район на действие Районен съд-Д..Ищецът твърди,че към този
момент упълномощителката била с ограничена дееспособност,тъй като страдала
от деменция.Психичното състояние на последната станало повод за образуване на
гр.дело №286/2018 г. по описа на ДОС за поставянето ѝ под запрещение,като
производството било прекратено поради смъртта на лицето.Ищецът твърди,че
ответникът не е действал в интерес на упълномощителя,тъй като не е осъществил
предоставената му представителна власт с грижата на добър стопанин.Сочи,че
сделката била сключена при цена,която е значително по-ниска от пазарната,и това
довело до намаляване имуществото на продавача,до договаряне в негова вреда и
до накърняване на добрите нрави.В условие на евентуалност се сочи привидност
на сключения договор за продажба като прикриващ договор за
дарение.Уговорената продажна цена не била платена на продавача,тъй като волята
на последния не била да получи парична сума от продажба на имота.Дори
продажната цена да била платена на продавача,то същата била изтеглена от
сметката му непосредствено след сключване на сделката.Сочи се,че е налице
обратно писмо,подписано от М. П.,с което се установявали нейната действителна
воля,привидността на покупко-продажбата и прикритата сделка-дарение.В
условие на евентуалност се предявява иск за унищожаване на упълномощителната
сделка,тъй като към датата на упълномощаването М. П. страдала от
деменция,поради което била в невъзможност да разбира и ръководи действията си
по упълномощаването.Настоява се за прогласяване недействителността на
договора за покупко-продажба като сключен при липса на представителна
власт,доколкото потвърждаване на договора не можело да бъде осъществено
поради смъртта на продавача.
В писмен отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни и
твърди,че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината.М.
П. не страдала от заболяване,което би могло да се отрази на психиката до такава
степен,че тя да не е разбрала какви документи подписва.Оспорва се наличието на
сочените от ищеца основания за недействителност на процесните сделки.Заявява
се оспорване на представения от ищеца документ,озаглавен „обратно
писмо”,както по отношение на подписа,така и по отношение на съдържанието му.
Страните не спорят и от представените доказателства се установява,че на
18.04.2018 г. е извършена от М.Д. П. едностранна упълномощителна сделка с
пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№714 от 18.04.2018 г. (за
подпис) и рег.№715,том 1,акт №29 от 18.04.2018 г. (за съдържание),заверено
5
от нотариус №*** с район на действие Районен съд-Добрич,с която същата е
упълномощила ответника Т. ХР. П. да се разпорежда,в това число да
продава,дарява,заменя и пр.,при условия и на цена,каквито намери за
добре,но не по-ниска от данъчната оценка,вкл. да договаря и сам със себе си
за недвижими имоти,подробно описани в пълномощното,включително 1/3
идеална част от апартамент №7,находящ се в гр.Д.,ул.М.Г.№**,вх.*,ет.*,със
застроена площ от 92,49 кв.м.,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72624.624.7829.1.19 по кадастралната карта на град Д.,ведно с
избено помещение №27 от 6,68 кв.м.,ведно с 4,087 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху имота,и да получи
продажна цена в брой или по банков път.
По силата на горното пълномощно на 14.05.2018 г. с договор за покупко-
продажба,обективиран в нотариален акт №109,том III,рег. № 4355,дело
№478/2018 г. на нотариуса Ю.Д.,рег.№*** на НК с район на действие Районен
съд-Добрич,упълномощеният Т. ХР. П. е прехвърлил на себе си 1/3 идеална
част от апартамент №7,находящ се в гр.Д.,ул.М.Г.№**,вх.*,ет.*,със застроена
площ от 92,49 кв.м.,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72624.624.7829.1.19 по кадастралната карта на град Д.,ведно с
избено помещение №27 от 6,68 кв.м.,ведно с 4,087 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху имота,за сумата от 13
000 лева.Продавачката М.Д. П.а е запазила пожизнено право на ползване
върху продадения имот.
Прехвърлителката М.Д. П.а е починала на 30.07.2018 г.,като нейни
наследници по закон /синове/ са ищецът М. ХР. П. и ответникът Т. ХР. П.
/удостоверение за наследници на лист 16 от делото на ДРС/.
По главния иск на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба поради
противоречие с добрите нрави-неравностойност на разменените
престации по извършената сделка за покупко-продажба:
Уговорената по процесния договор за покупко-продажба продажна цена
на 1/3 ид.ч. от апартамент е в размер на 13 000 лв,като същата е изплатена от
купувача Т. ХР. П. на продавачката М.Д. П.а по банков път на 14.05.2018 г. в
деня на изповядване на сделката /преди сключване на договора според
отразеното в съдържанието на нотариалния акт/ съгласно платежното
6
нареждане към приложеното нотариално дело №478/2018 г. по описа на
нотариуса Ю.Д. /на лист 79 от делото на ДРС/.Продажната цена е била почти
равна на данъчната цена на прехвърлената идеална част към датата на
сключване на договора от 12 794,10 лв /в тази насока удостоверение за
данъчна оценка към нотариалното дело-на лист 85 от делото на ДРС/.Според
заключението на вещото лице Й.Б.Т. по допуснатата от районния съд
съдебно-оценъчна експертиза на листи 241-243 от делото на ДРС пазарната
стойност на продадената 1/3 ид.ч. от апартамент в гр.Д. възлиза на 29 200 лв
при пазарна стойност на целия имот от 87 600 лв,т.е. надвишава над два пъти
уговорената продажна цена от 13 000 лв.В практиката си ВКС приема,че
преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава
само до нейното формално съдържание и до просто аритметично изчисляване
на съотношението продажна цена-действителна пазарна цена на
прехвърленото,а поради естеството на сочения порок следва да се съобрази
дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност.Като нищожни като противни на
морала се приемат тези сделки,при които нееквивалентността на престациите
е толкова съществена,че практически е сведена до липса на престация
/насрещната престация да е практически нула/.В настоящия случай разликата
между продажната цена и пазарната стойност на 1/3 ид.ч. от имота не налага
извод за такава неравностойност,която да съставлява нарушение на добрите
нрави.Нееквивалентността не е толкова съществена,че да обуславя
противоречие на морала и нищожност на сделката,защото по правило
съдържанието на договора се определя свободно от страните /решение
№128/17.01.2019 г. по гр.д.№3170/2017 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.Доколкото
възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка,то следва да
се съобразява при преценката на действителността й целта,а тя най-често е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за
страните.Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се
извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел-
удовлетворяване на значим допустим от закона интерес /решение
№119/22.03.2011 г. по гр.д.№485/2011 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.
В случая уговорената продажна цена не е равна на липса на
престация.Напротив цената е почти равна на данъчната оценка на
прехвърленото,като я надвишава,макар и в минимален размер.Данъчната
7
оценка е призната от закона правнозначима стойност като оценка на
определен имот.Въведена е като законов критерий и база за определяне на
задълженията на собствениците на оцененото имущество към държавата и
общините при заплащане на данъци и извършването на сделки.Извършването
на сделки за покупко-продажба на недвижими имоти по цена на или близка
до данъчната им оценка не е въведено като нарушение на закона и не
нарушава установените в обществото правни принципи.Законодателят
допуска продажната цена на един имот да е по-ниска от данъчната оценка по
волята на страните,но в този случай дължимата нотариална такса при
прехвърляне се определя въз основа на данъчната оценка.С оглед изложеното
сключване на договор за продажба на недвижим имот на цена равна или
близка до данъчната му оценка не обосновава автоматично нищожност на
договора поради противоречие на добрите нрави,защото в случая не са
нарушени правни или морални принципи.На практика е налице насрещна
престация от страна на купувача и тя не е незначителна по размер
/определение №109/14.03.2022 г. по гр.д.№4986/2021 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.За
уговарянето на по-ниска от пазарната продажна цена в настоящата хипотеза
има още житейски фактори,които следва да се отчетат.Тази цена е обусловена
от близката родствена връзка между продавачката М.Д. П.а и купувача Т. ХР.
П. /майка-син/ и от факта на дългогодишното съжителство на страните по
договора в едно домакинство,свързано със семейна взаимопомощ,съвместно
посрещане на финансови задължения и други житейски нужди /в тази насока
показанията на свидетелите Х.Т. П.,дъщеря на ответника,и В.Г.Г.,без
родство,съседка на прехвърлителката и ответника от 50 години,според които
Т. Хр.П. и майка му живеели в процесния апартамент от дълги години,като
прехвърлителката била подпомагана от сина си Т. в ежедневието;дори
свидетелите,посочени от ищцовата страна-С.М. П.,син на ищеца,и П.Х.
П.а,съпруга на ищеца,не отричат факта на съвместно съжителство на
прехвърлителката и ответника Т. в едно домакинство от дълги години/.На
добрите взаимоотношения между майка и син се дължи и уговорката по
процесния договор прехвърлителката да запази пожизнено право на ползване
върху имота.
Не на последно място следва да се отбележи,че посочената от вещото
лице Й. Б.Т.ова пазарна стойност не отчита влиянието на учреденото
пожизнено право на ползване на прехвърлителката върху прехвърлената 1/3
8
ид.ч. от процесния апартамент.От мотивировката на експерта в заключението
става ясно,че същият не е взел предвид и приспаднал от пазарната цена
евентуалната стойност на учреденото в полза на продавачката по сделката
пожизнено право на ползване на имота.Посочената пазарна цена е такава за
имота без отчитане на посочената вещна тежест върху него.
Съществено при определяне пазарната цена на продавания имот е
отчитане на обстоятелството,че върху имота тежи учредено в полза на
прехвърлителката пожизнено вещно право на ползване.Според съда соченото
разминаване между уговорена и действителна пазарна цена на процесния
имот не е налице.Запазеното право на ползване е вещно право върху чужд
имот,което се погасява със смъртта на титуляра си,ако не е уговорен по-
кратък срок /чл.59 ал.1 от ЗС/.В случая то е учредено като пожизнено.По
силата на процесния договор за продажба М. П. прехвърля чрез
пълномощника си Т.П. в полза на купувача Т.П. „голото” право на
собственост върху 1/3 ид.ч. от апартамента,лишено от основен елемент-
правото на ползване и правото на получаване на добивите от вещта,които се
запазват в патримониума на титуляра на вещното право на
ползване.Лишаването на собственика от горните права го лишава напълно от
ползите от вещта.Той е формален притежател на вещта,но няма никакви
дивиденти от нея.Този факт неминуемо се отразява на пазарната цена на
такива имоти с учредено пожизнено право на ползване върху тях в полза на
трето лице.Запазеното право на ползване е пречка за реализиране на
непосредствен доход от имота от собственика на същия,което определено
ограничава и дори свежда до минимум търсенето и предлагането на такива
имоти.Сделки с имоти,обременени с ограничено право на ползване,по
правило се извършват само между роднини във връзка с техни вътрешни
имуществени и семейни отношения.Горното е логично,защото трето лице
няма интерес да придобие имот,от който неопределен период от време няма
да може да се ползва.В този смисъл посочената от вещото лице пазарна цена
на процесния имот към датата на продажбата от 14.05.2018 г. не е относима
към този имот предвид факта,че върху същия е учредено право на
ползване,което драстично намалява пазарната му цена поради липсата на
търсене на такива имоти на свободния пазар и я свежда на практика до размер
дори под данъчната му оценка.Следва да се отчете,че в случая е прехвърлена
идеална част от имота,а търсенето и предлагането на идеални части от
9
апартаменти е също практически сведено до нула,което също обосновава по-
ниска продажна цена.В този смисъл не се констатира нееквивалентност на
престациите по процесния договор за продажба поради драстично
разминаване между уговорена и действителна пазарна цена на продадения
имот,поради което и не може да се приеме,че сделката е сключена в
противоречие на добите нрави и е нищожна.Искът на основание чл.26 ал.1
предл.3 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Отхвърлянето на главния иск обуславя разглеждане на евентуалния по
чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД и кумулативно съединения с него иск по чл.17 ал.1
от ЗЗД.
По евентуалния иск на основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на гореописания договор за покупко-продажба
като привиден-относително симулативен и прикриващ договор за дарение-и
кумулативно съединения с него иск на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД за
разкриване на прикритата сделка-дарение:
Следва да се посочи,че първоинстанционният съд е разгледал и иска по чл.17
ал.1 от ЗЗД,който е имплицитно свързан с произнасянето по иска на основание
чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД за установяване относителната симулативност на
договора за продажба,въпреки че не е дал тази правна квалификация на исковата
претенция в частта на първоначално непрецизно формулирания петитум от ищеца
за обявяване на договора за продажба за нищожен като симулативен и прикриващ
договор за дарение.Претенцията да се установи прикритата действителна сделка
дарение се съдържа в горната формулировка,като и в диспозитива на атакуваното
решение се съдържа произнасяне за отхвърлянето й,което е непрецизно,но при
постановяване на настоящия въззивен акт съдът ще коригира непрецизността.
В случая се твърди,че договорът за продажба прикрива
дарение,извършено в полза на ответника Т. ХР. П. от неговата майка,тъй като
по него продажна цена не била платена,а целта била същият безвъзмездно да
придобие собствеността.Твърдяната относителна симулация не е доказана.По
правило симулацията се доказва директно с обратен документ
/контралетър/,без да са необходими други доказателства,който документ по
своето съдържание е договорен,нарочен,т.е.съставен за нуждите на самата
сделка,и следва да отразява истинските отношения между страните по
сделката,т.е. да е подписан от страните по сделката,респ. волеизявленията за
10
симулативност да изхождат от последните.Обратното писмо може да
представлява и едностранно писмо от едната до другата страна,но следва да е
получено от нея и да е възприето от същата,т.е. тя да не му се е
противопоставила изрично.В случая обратният документ /писмо/ следва да
има съдържание,даващо яснота за действителните намерения и отношения
между продавача по сделката М.Д. П.,от една страна,и приобретателя-купувач
Т. ХР. П. от друга с ясно декларирано от същите намерение имотът да бъде
всъщност подарен на последния от неговата майка при ясна уговорка,че
продажната цена,посочена в нотариалния акт,няма да се заплаща,респ. след
изповядване на сделката заплатената цена ще се върне на купувача.Такъв
документ по делото не е представен.Т.нар. „обратно писмо“ на лист 20 от
делото на ДРС с нотариално удостоверена дата на представяне пред нотариус
Ю.Д.К. с район на действие ДРС 16.07.2018 г. представлява едностранно
волеизявление на продавачката по процесния договор М. Д. П.,че процесната
продажба всъщност представлявала дарение и че прехвърлителката не била
получила продажната цена по нея,за което не се твърди и липсват
доказателства да е стигнало до знанието на насрещната страна по сделката-
купувача Т. ХР. П. преди завеждане на настоящото дело.Същото става негово
достояние в хода на настоящото исково производство-при връчването му
заедно с препис от исковата молба,като в отговора на исковата молба
твърдението за симулативност е оспорено от него,респ. същият е оспорил
автентичността и верността на документа.Автентичността на обратното
писмо е установена.Заключенията по първоначална единична и повторна
тройна съдебно-графологична експертиза са еднопосочни,че автор на
положения в обратното писмо подпис е прехвърлителката М.Д. П..При
противопоставяне на обратното писмо от страна на ответника-купувач по
сделката очевидно същото не представлява годно доказателство за
симулативността на процесната продажба.
При липса на годен обратен документ симулацията може да се докаже и
чрез други доказателствени средства,вкл. чрез гласни доказателства /разпит
на свидетели/,които в случая са допустими по смисъла на чл.165 ал.2 изр.2 от
ГПК,тъй като ограничението по чл.165 ал.2 изр.1 от ГПК /изискването за
наличие на начало на писмено доказателство,изходящо от страната,на която
симулацията се противопоставя,или наличие на нейни изявления пред
държавен орган,които правят вероятно твърдението за симулация/ не важи
11
спрямо наследниците на прехвърлителя,когато сделката е насочена срещу тях
/решение №12/31.01.2019 г. по гр.д.№2000/2018 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.В
случая е налице именно хипотезата на чл.165 ал.2 изр.2 от ГПК,тъй като
ищецът М. ХР. П. е наследник по закон на продавачката по процесния
договор М. Д. П. и сделката е насочена срещу неговия интерес като
намаляваща наследствената маса,останала след смъртта на прехвърлителката
П.От събраните по делото гласни доказателства обаче изводи за твърдяната
симулация не могат да бъдат извлечени.Разпитаните свидетели не са
депозирали показания във връзка с уговорките по договора от 2018 г.Няма и
намек в показанията им за различни от обективираните в нотариалния акт
намерения и вътрешни отношения между страните по сделката,които да
обосноват извод,че сделката не е продажба,а дарение.По сделката,както вече
бе посочено,е била платена от купувача на продавачката продажната цена от
13 000 лв.Фактът,че след продажбата на дата 15.05.2018 г. сумата е била
преведена от сметката на продавачката М. П. обратно по сметка на купувача
Т.П. /в тази насока заключение на вещото лице Е.И.Й. по допуснатата от
районния съд съдебно-счетоводна експертиза на листи 157-159 от делото на
ДРС/,не може да се тълкува еднозначно в подкрепа на извод за относителна
симулативност на продажбата и че същата прикрива договор за
дарение.Ответникът Т. ХР. П. е разполагал с пълномощия,дадени му от
прехвърлителката М. Д. П. с пълномощно с нотариална заверка на подписа
рег.№366/16.02.2018 г. /на листи 171-172 от делото на ДРС/,да я представлява
пред банките и от нейно име да се разпорежда без ограничение със сумите по
банковите й сметки и влогове.Действията по горния превод на сумата от 13
000 лв на 15.05.2018 г. са очевидно в изпълнение на тези
правомощия,надлежно учредени от упълномощителката.Превеждането на
продажната цена от М. П.а по сметка на Т.П. може да е продиктувано от
различни съображения,като не е задължително да е вследствие уговорка
между страните по сделката,че същата всъщност не е продажба,а
дарение.Напълно е възможно прехвърлителката да е решила да надари сина
си Т. с горната сума или да е била необходима сумата за покриване на други
нейни потребности,като за целта да е предоставена на нейния пълномощник
за извършване на необходимите плащания и пр.
С оглед горното съдът намира,че липсват убедителни доказателства
договорът за продажба да е симулативен и да прикрива дарение.Исковете по
12
чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД и чл.17 ал.1 от ЗЗД са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
По евентуалния иск на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на
упълномощителната сделка,обективирана в нотариално заверено
пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№714 от 18.04.2018 г. /за
подпис/ и рег.№715,том 1,акт №29 от 18.04.2018 г. /за съдържание/,заверено от
нотариус №*** с район на действие Районен съд-Д.,с което М.Д. П.а с ЕГН
********** е упълномощила Т. ХР. П. с ЕГН ********** за описаните в
пълномощното действия,като извършена от дееспособен,който не е могъл да
разбира или да ръководи действията си,и кумулативно съединения с него иск
на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД за прогласяване за недействителен на
гореописания договор за покупко-продажба поради сключването му от лице
без представителна власт:
Искът по чл.31 ал.1 от ЗЗД е предявен от активно легитимирано лице-
наследник по закон на упълномощителката М.Д. П.Съгласно разпоредбата на
чл.32 ал.1 от ЗЗД унищожение на сделка може да се иска само от страната,в
чийто интерес законът допуска унищожаемостта,т.е. от страната,чиято воля
се твърди да е опорочена при сключване на договора.След смъртта на тази
страна активно легитимирани да искат унищожението са нейните
правоприемници-наследници,тъй като правото да се иска унищожаване на
опорочена сделка има имуществен характер и е наследимо.Въпросът дали са
налице предпоставките по чл.31 ал.2 от ЗЗД за послесмъртно предявяване на
иска не е такъв по неговата допустимост,а по основателността му.Условията
по чл.31 ал.2 от ЗЗД подлежат на изследване и обсъждане по
същество,защото са предпоставки за възникване и упражняване на самото
потестативно право за унищожаване на упълномощителната сделка от
наследниците на починалата упълномощителка,преценката за чието
съществуване е всъщност предмет на спора.
Предвид горното искът по чл.31 ал.1 от ЗЗД е допустим,но е
неоснователен поради следните съображения:
В случая предпоставките на чл.31 ал.2 от ЗЗД за упражняване на
потестативното право за унищожаване на упълномощителната сделка от
наследник след смъртта на упълномощителката са налице.Съгласно
разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗЗД унищожение на сделка на основание чл.31
13
ал.1 от ЗЗД по правило не може да се иска след смъртта на лицето.По
изключение унищожаване на сделката може да се иска от наследниците само
при две алтернативни хипотези:1.ако преди смъртта е било поискано
поставяне на лицето под запрещение или 2.ако доказателството за
недееспособността произлиза от самата сделка.В случая е налице
предпоставката по т.1.Преди смъртта на М. Д.П. е било заведено гр.д.
№286/2018 г. на ДОС,образувано по повод искова молба вх.№4119/25.06.2018
г.,с която М. ХР. П. е предявил срещу М.Д. П. иск на основание чл.5 ал.1 от
ЗЛС за поставянето й под пълно запрещение.Производството по делото е
прекратено поради смъртта на ответницата,настъпила в хода на
производството на 30.07.2018 г.
Липсват убедителни доказателства,че към датата на упълномощаването-
18.04.2018 г.-М. Д. П. е страдала от деменция и не е могла да разбира
свойството и значението на извършеното от нея.Според заключението по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза /листи 245-250 от делото на
ДРС/,изготвено от вещото лице д-р Д.Д.,след анализ на цялата медицинска
документация експертът е установил данни единствено за заболявания от
соматичен характер,които не са могли да повлияят върху възможността П.а
да разбира свойството и значението на извършеното от нея.Същата е страдала
от „бридилеус,херния вентрапис,хипертонична болест,хроничен
неспецифичен колит,спастична колодискинезия,състояние след операция по
повод карцином на сигмата“.Касае се за заболявания на вътрешни органи и
системи.Преди 2016 г. П.а е била оперирана от карцином на дебелото
черво,след което е имала усложнения от оперативната интервенция и
получилите се сраствания,като всички симптоми са от страна на коремни
органи.Другото й основно заболяване е артериалната хипертония,за което
също е била лекувана.
Според заключението по допуснатата тройна комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза /на листи 672-689 от делото на
ДРС/,изготвено от вещите лица С.В. /психиатър/,А.А. /психиатър/ и Р.Г.
/клиничен психолог/ въз основа на пълно и всестранно обсъждане на цялата
медицинска документация по делото и на депозираните свидетелски
показания,в медицинската документация няма данни упълномощителката М.
Д. П. да е страдала от дементен синдром.В епикризите от хоспитализации на
П.а през периода 2016-2018 г. в обективното състояние на същата няма
14
описание за тежка психомоторна възбуда,състояние на обърканост и
дезориентация и грубо психотично поведение,което да е налагало
консултация с психиатър и прилагане на антипсихотично лечение /за справка
епикризите на листи 13,14,15 от делото на ДРС/.В епикризите навсякъде
изрично е посочено,че същата е контактна,адекватна и ориентирана.В
придружаващи и минали заболявания няма отразяване за мозъчно-съдова
болест или деменция.Не са правени невропсихологични или образни
изследвания на главен мозък,които да потвърдят наличието на органичен
дегенеративен мозъчен процес.Издадени са на 06.06.2018 г. и 19.06.2018 г.
след процесната упълномощителна сделка от 18.04.2018 г. два амбулаторни
листа от д-р Ж.Н. и д-р Р.Д.,в които е посочена диагноза „съдова деменция“ и
„деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало“.Тези документи обаче
са в пълно противоречие с цялата предхождаща медицинска
документация,отразяваща здравословното състояние на М. П. преди и към
датата на упълномощаването,а дементният процес е продължителен и,ако е
имало признаци на същия,е следвало да са били констатирани от
медицинските органи още при хоспитализациите на П. през периода 2016-
2018 г.Отсъствието на предхождаща медицинска документация,която да
описва психичното състояние на П.а,не позволява да се обоснове категорична
оценка на евентуални когнитивни нарушения,за които говори единият от
свидетелите /С. П./,и да се определи тяхната степен-дали са от сенилен тип
/нормални физиологични промени вследствие остаряването като естествен
процес,свързани с лек спад на визуална и вербална памет,забравяне на имена
и трудност при назоваване на предмети/ или са достигнали до степен на
изразен дементен синдром.Горното заключение на вещите лица е
компетентно и обстойно мотивирано и като съвпадащо с данните в
медицинската документация по делото съдът го кредитира и
възприема.Действително сигурни данни за наличие на прояви на дементен
процес у М. П. преди и към датата на процесното упълномощаване не се
излагат и от разпитаните по делото свидетели.Единствено свидетелят С.М.
П.,син на ищеца М.П.,твърди,че през последните 2-3 години преди смъртта си
баба му имала силно изразена старческа деменция.Бъркала хора при
назоваване на имената им,привиждали й се хора,които влизали в жилището й
и в избата й.Неговите единични по съдържание показания не могат да се
кредитират като достоверни предвид близката му родствена връзка с ищеца и
15
противоречието им с показанията на останалите свидетели,вкл. с показанията
на другата посочена от ищеца свидетелка П.Х. П.-съпруга на
ищеца.Свидетелката П. П. сочи единствено влошаване на физическото
състояние на М. П. в края на 2017 г.,но твърди,че са се виждали и са
говорили.Провеждането на разговор е проява на адекватност и нормално
психическо състояние.На въпрос какво е било психичното състояние на М.
през последните месеци преди смъртта й свидетелката отговаря,че не
говорела много,но им казвала при посещения в дома й „идвайте по-често“ и
се разплаквала на входната врата,което е реакция на нормален човек.Според
свидетелката М. П. не е имала „странно поведение“ преди смъртта си и не е
имало затруднения в контактите с нея поради някакви психични
отклонения.Свидетелите Х. П.а и В.Г. са категорични,че до последно М. П.
била в кондиция и не е имала странно и неадекватно поведение.
На фона на горното обсъждане съдът не може да кредитира заключението
на вещото лице Ж.Н. по допуснатата от районния съд първоначална съдебно-
психиатрична експертиза /на листи 294-301 от делото на ДРС/,според което
към датата на упълномощаването М. П. имала дементно определено
поведение,защото заключението е очевидно повлияно от констатацията на
експерта в цитирания амбулаторен лист от 19.06.2018 г.,издаден от самия
него при извършена психиатрична консултация като психиатър към РЗОК-
Д..В този смисъл заключението е необективно и предубедено,респ. резултатът
в същото е предопределен от предходно взето от експерта становище,което
същият е нямало как сам да опровергае,за да не се злепостави.Заключението е
и в пълно противоречие с останалата медицинска документация и
свидетелските показания,събрани по делото.
Предвид изложеното неоснователни са и искът по чл.31 ал.1 от ЗЗД за
унищожаване на упълномощаването от 18.04.2018 г.,както и обусловеният от
него иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД за прогласяване недействителност на процесния
договор за продажба като сключен при липса на представителна
власт,доколкото продавачът М. П.а е действала чрез пълномощник с
надлежно учредена представителна власт при валидно упълномощаване.
Въз основа на изложеното следва,че предявените искове са
неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд,чието
решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено,вкл.
16
в частта,с която на основание чл.78 ал.3 от ГПК са присъдени сторени от
ответника по делото Т. ХР. П. разноски в първоинстанционното
производство.
При този изход от спора право на разноски за въззивната инстанция има
отново ответникът по делото и въззиваем Т. ХР. П.,който изрично е
претендирал такива в размер на 1 430 лв адвокатско възнаграждение без
ДДС,изплатено от него на упълномощения му адвокат с платежни
нареждания от 07.07.2021 г. и 11.02.2022 г. на листи 30 и 31 от в.гр.д.
№701/2021 г. на ДОС въз основа на фактура №250/29.06.2021 г. на лист 29 от
делото на ДОС.
Наведено е от въззивника М. Хр. П. възражение за прекомерност на
горното адвокатско възнаграждение,което е неоснователно.Всеки от
обективно съединените искове е с цена 13 931,33 лв /1/3 от данъчната оценка
на целия имот към датата на предявяване на исковете,т.е. от 41 794 лв-
удостоверение на лист 12 от делото на ДРС/.Макар да са евентуално
съединени искове за защита на един интерес,по всеки от тях се полага
отделна процесуална адвокатска защита.Така минималното адвокатско
възнаграждение за един иск възлиза според чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. на 947,94 лв без ДДС.При предявени пет обективно
съединени иска /чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД,чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД,чл.17 ал.1
от ЗЗД,чл.31 ал.1 от ЗЗД и чл.42 ал.2 от ЗЗД/ минималното възнаграждение
възлиза за една инстанция на сума от 4 739,70 лв.Очевидно изплатеното от
въззиваемия в размер на 1 430 лв не е прекомерно и е под минимума,поради
което следва да му се присъди изцяло.
Въззивникът и ищец по делото М. ХР. П. няма право на разноски за
двете инстанции до момента поради отхвърляне на исковете му.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260339/07.05.2021 г. по гр.д.№3679/2018 г.
на Добричкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от М. ХР. П. с
ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“К.А.** срещу Т. ХР. П. с ЕГН ********** от
гр.Д.,жк „Д.*** искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-
17
продажба,обективиран в нотариален акт №109, том III, рег. № 4355, дело
№478/2018 г. на нотариуса Ю.Д., рег.№*** на НК с район на действие
Районен съд-Добрич,вписан в СВп Д. с вх. №3580 от 14.05.2018 г.,акт №100,
том IX, дело №***5/2018г.,на основание противоречие с добрите нрави-
неравностойност на разменените престации на извършената сделка за
покупко-продажба,с която ответникът е прехвърлил сам на себе си 1/3
идеална част от недвижим имот-апартамент №7,находящ се в гр.Д.,ул.„М.Г.“
№*,със застроена площ от 92,49 кв.м.,представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 72624.624.7829.1.19 по кадастралната карта на град
Д.,ведно с избено помещение №27 от 6,68 кв.м.,ведно с 4,087 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж;за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба,обективиран в нотариален
акт №109, том III, рег. № 4355, дело №478/2018 г. на нотариуса Ю.Д.,рег.
№*** на НК с район на действие Районен съд-Добрич,вписан в СВп Д. с вх.
№3580 от 14.05.2018 г.,акт №100, том IX, дело №***5/2018г.,като
привиден,прикриващ договор за дарение;за разкриване на основание чл.17
ал.1 от ЗЗД на прикритата с договора за покупко-продажба,обективиран в
нотариален акт №109, том III, рег. № 4355, дело №478/2018 г. на нотариуса
Ю.Д.,рег.№*** на НК с район на действие Районен съд-Добрич,вписан в СВп
Д. с вх. №3580 от 14.05.2018 г.,акт №100, том IX, дело №***5/2018г.,сделка
дарение и обявяване на действителността й;за унищожаване на
упълномощителната сделка-нотариално заверено пълномощно с нотариална
заверка на подписа с рег.№714 от 18.04.2018 г. /за подпис/ и рег.№715, том 1,
акт №29 от 18.04.2018 г. /за съдържание/,заверено от нотариус №*** с район
на действие Районен съд-Добрич,с което М.Д. П.а с ЕГН ********** е
упълномощила Т. ХР. П. с ЕГН ********** за описаните в пълномощното
действия,като извършена от дееспособен,който не е могъл да разбира или да
ръководи действията си,и за прогласяване за недействителен на договора за
покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №109, том III, рег. № 4355,
дело №478/2018 г. на нотариуса Ю.Д., рег.№*** на НК с район на действие
Районен съд-Добрич,вписан в СВп Д. с вх. №3580 от 14.05.2018 г.,акт №100,
том IX, дело №***5/2018г.,поради сключването му от лице без
представителна власт,като М. ХР. П. е осъден да заплати на Т. ХР. П. сторени
по делото разноски в размер на 2 814,80 лева.
ОСЪЖДА М. ХР. П. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“К.А.** да заплати на
18
Т. ХР. П. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк „Д.*** сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1 430 лв /хиляда
четиристотин и тридесет лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19