№ 2264
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110134114 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ от Р. А. К. против М.о.с.в. за заплащане на сумата в
размер на 4000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от увреждане на здравето-счупена лъчева кост на лява ръка от падане в „кална
река“ на пътя преди отбивка за к-с „Т.п.“, посока село К., в местността „Б.к.“ в землището на
село К. през м.08.2018 г., ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното й
изплащане.
В искова молба са изложени твърдения, че на посочените време и място ищцата
вървяла по кален път (калта била по целия пътен участък от ок. 500 м), който минава покрай
комплекс „Т.п.“, с. К., и по него преминавали и други летовници. Пояснява, че на пътния
участък освен кал, имало и свлякла се земна маса от обилни дъждове. Когато наближила
отбивката за комплекса се подхлъзнала в калта, но мястото се оказало „кална река“ и
паднала в нея, като калта стигала до коленете на ищцата. От падането ищцата получила
посочената травма на лява ръка, от която изпитала силна и непоносима болка, а по-късно
движенията с нея били ограничени, вкл. до предявяване на искова молба. Не можела да спи с
дни, болката била постоянна, изпаднала в дълбока депресия, а след махане гибсовата
мобилизация се оказало, че не е направена добре и лъчевата кост зараснала накриво. Твърди
се, че веднага потърсила медицинска помощ. Твърди, че местността е защитена територия,
за чието стопанисване отговаря ответника. Счита, че поради проявено бездействие, а именно
непочистване на пътя, ответникът отговаря за причинените болки и страдания, чийто
паричен еквИ.лент претендира.
Ответникът оспорва иска по допустимост, основание и размер. По същество се
поддържа липса на пасивна материална легитимация по спора. Посочва се, че мястото, на
което е настъпил твърдения инцидент, не е територия на защитената местност или в имот,
държавна собственост, стопанисван от него. Твърди се, че се касае за урбанизирана част на
населеното място и касае част от общински път. Счита, че ако се приеме за защитена
територия резерват, то присъствието на ищцата в него е необосновано. Намира, че ищцата е
1
преминала през участъка, въпреки че е съзнавала риска от падане предвид случилото се с
младо семейство по -рано; можела е да предотврати настъпването на вредите или намали.
Оспорва медицинската помощ да е потърсена своевременно. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за акцесорното вземане за лихва.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При така изложените в искова молба фактически твърдения съдът приема, че
Министерството е надлежен ответник, тъй като се обосновава неговата легитимация по
спора с твърдение, че територията е предоставена за управление на ответника и негови
служители не са изпълнили задължения за стопанисването й.
За да бъде уважен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД е необходимо да се установи възлагане на работа от ответника, деяние на
изпълнителя- действие или бездействие, вреда за ищеца, причинна връзка между деянието и
вредата; деянието е от изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на
същата; вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага (арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
а останалите условия подлежат на доказване от ищеца, вкл. твърдението, че мястото, на
което е настъпил инцидента, е защитена територия предоставена за управление и
стопанисване на ответника.
Съгласно предоставената извадка от Кадастрално-административната
информационна система към АГКК, имотът – пътят, на който се твърди да настъпил
инцидента, е публична общинска собственост, и по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата (ЗП) е част от общинската пътна инфраструктура и се поддържа от кмета на
Общината. В тази връзка обоснована е тезата на ответника, че ако това е територията, то тя
не е с предоставени права за управление и стопанисване на Министерството на околната
среда и водите или на регионалните структури по околна среда и водите. Освен това, със
Заповед № РД-750/10.11.2009 г. на МОСВ, на основание § 78, ал. 1 от Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното
разнообразие (ПЗР към ЗИД на ЗБР, обн. ДВ бр. 88/2005 г.), във връзка с чл. 5, т. 6 от Закона
за защитените територии (ЗЗТ), се прекатегоризира буферна защитена на поддържан
резерват „Балтата“, което поставя въпроса за точното място на настъпване на инцидента, с
оглед на това, че от защитената местност са изключени поземлени имоти.
От събраните писмени и гласни доказателства, и заключение на съдебна-медицинска
експертиза, съдът не може да приеме, че твърдените болки и страданията, са настъпили
изключително от действия или бездействия на ответника, доколкото ищцата страда от
заболявания, които налагат посещения на санаториуми, поради което обосновано
ответникът поддържа, че не може да се направи заключение, че е налице връзка между
принципната симптоматика на състоянието на ищцата и инцидента от преди четири години.
На следващо място, съдът приема за основателно възражението на ответника за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, че ищцата е можела е да предотврати настъпването на
вредите или намали. В конкретния случай се установи, че ищцата е възприела свлеклите се
кални маси от двете страни на пътя и разминаването с подобен инцидент на същото място
от други пешеходци на пътя и въпреки това е решила да премине през калния участък.
Предвид житейския опит на ищцата, а и знанието у нея, че е трудно и опасно да се
преминава през мястото (св.К. сочи, че ищцата е видяла, че от двете страни на пътя е имало
кал и вода, не е било възможно да се стъпи, а на единственото възможно място също пътят е
хлъзгав предвид падането на дете преди нея) съдът счита, че придвижването през калния
участък от неина страна е съзнателно действие, предприето въпреки знанието за опасност.
При това положение, ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат в
такава степен, че обективните обстоятелства изключват противоправно поведение на
ответника.
С тези съображения съдът намира, че исковата претенция е неоснователна, а при този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да се
2
присъдят съдебни разноски за сумата 100,00 лв. - юрисконсулстко възнаграждение,
определено от съда в минималния размер по чл. 25 от НЗПП, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. К., с ЕГН: **********, с адрес: ********, срещу
М.о.с.в., с адрес: *********, иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 4000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от увреждане през м.08.2018 г. на здравето на Р. А. К.-
счупена лъчева кост на лява ръка, в резултат от падане в „кална река“ на пътя преди отбивка
за к-с „Т.п.“, посока село К., в местността „Б.к.“ в землището на село К., ведно със законната
лихва от 24.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. А. К., с ЕГН: **********, с адрес: ********, да заплати на М.о.с.в., с
адрес: *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3