Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 72
08.11.2019г., гр. Дряново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично заседание на 04.11.2019г.,
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 224/ 2019г. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид :
Производството е
по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищецът И.С.С.
основава исковата си претенция на обстоятелството, че притежава 2/12 идеални
части от правото на собственост и от правото на ползване върху недвижим имот,
находящ се в гр. Дряново, ул. ***, а именно : застроен ПИ с идентификатор
23947.501.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дряново,
целият с площ от 605 кв. м. съгласно нотариален акт за дарение на идеални части
от недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело № ***. на нотариус M.M., рег. № ***
на НК. Посочва, че останалите 10/12 идеални части от имота са собственост на
първите двама ответници Т.Д.П. и Д.С.П. при условията на семейна имуществена
общност съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № **, том *, дело № ***. на Дряновски районен
съд и нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № **, том *, рег. № ***, дело № ***. на нотариус A.A., рег.
№ *** на НК. Твърди, че третата и четвърта ответници В.С.Р. и П.Д.С. притежават
единствено и само правото на суперфиция и ползват имота дотолкова, доколкото им
е необходимо във връзка с ползването на притежаваните от тях обекти съгласно
нотариален акт за покупко-продажба № **, том **, дело № ***. на Дряновски
районен съд и наследство.
Посочва,
че имотът е застроен с жилищни сгради, отразени като сгради 1,2 и 6 по скицата
от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, които са собственост и се ползват от страните по делото, като за
тях няма спорове. В дъното на имота били изградени и три стопански сгради,
отразени с номера 3, 4 и 5 по скицата, които били без строителни книжа и на
основание чл. 92 от ЗС били съсобствени между ищеца и първите двама ответници
при права 1/6 идеална част за него и 5/6 идеални части за тях.
Заявява,
че през 2011г. с решение № 14/ 01.04.2011г. по гр. дело № 83/ 2008г. на Районен
съд Дряново по реда на чл. 32 било разпределено ползването на имота. След това
на 29.05.2013г. починала Р.К.К., която притежавала реално право на ползване за
3/12 идеални части от имота. Първите двама ответници заявили, че вече са
собственици и на нейния дял и заградили част от имота по начин, ограничаващ
достъпа и ползването по предназначение до притежаван от ищеца гараж, разположен
на първо ниво в сграда 2. Отделно и към 2011г. на ищеца като съсобственик било
определено реално ползване на по-малка от полагащата му се част, без да му се
определи парично обезщетение съобразно с реалните му права. Поради което с
оглед безспорното обстоятелство, че е настъпила промяна в обстоятелствата, а
именно промяна в притежаваните квоти и лицата в съсобствеността, моли съда да
постанови решение, с което на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС да разпредели
реално правото на ползване върху гореописания недвижим имот, а ако въпреки
промяната отново се окаже невъзможно моли съда да приеме, че искането му за
реално ползване обхваща и искането за парично компенсиране при предоставяне за
ползването на част от имота, неотговаряща на правата му в съсобствеността. Моли
освен реално ползване на имота, да се разпредели и ползването на сгради № 3,4 и
5 по скица на АГКК в съответствие с притажаваните нови права на собственост,
като на него му бъде предоставено за реално ползване сграда № 5, както и част
от незастроеното дворно място, разположена в централната зона на имота или към
неговото дъно, където са разположени притежаваните от него самостоятелни
обекти, както и обектите в съсобственост с третата и четвъртата ответници.
Претендира разноски.
В
срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответниците Д.С.П. и Т.Д.П.,
в който оспорват предявения иск, като неоснователен. Считат, че липсва правен
интерес от предявяването му. Не оспорват правата на собственост, описани в
исковата молба. Посочват, че с решение по гр. дело № 83/ 2008г. по описа на
Районен съд Дряново било разпределено ползването на имота между тях, ищеца, Р.К.К.и
третата и четвъртата ответница. Рашението било постановено на база заключение
на вещото лице, което било прието и одобрено от ищеца.
Твърдят,
че с нотариален акт № 20/ 2009г. Р.К.прехвърлила на първия ответник нейната
идеална част от недвижимия имот. На 29.05.2013г. същата починала и тъй като
нейната част от дворното място, съобразно допуснатото разпределение се намирала
до тяхната част на ползване, ответниците започнали да ползват и нея. Това по
никакъв начин не е нарушавало правото на ищеца да ползва гаража, както и
определената за него част от дворното място.
Заявяват,
че смъртта на Р.К.не била основание да се иска ново разпределение на имота, тъй
като нейната част за ползване се намирала до тяхната и това не пречело на ищеца
да ползва неговата част. Поради това, че ищецът и четвъртата ответница
нарушавали допуснатото разпределение и навлизали в тяхната част, се наложило да
поставят ниска ограда съобразно изискванията на закона. Неоснователно било
твърдението на ищеца, че му била определена по-малка част за ползване съобразно
притежаваните от него идеални части.
По
отношение на сграда № 5 по приложената скица имало учредено право на строеж с
нотариален акт № ***. Останалите две постройки 3 и 4 били построени след като
част от имота им била прехвърлена с нотариален акт № ***. и със съгласието на
продавача на имота, много преди на ищеца да се дари неговата част от имота.
Същите били приети като търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните
разпоредби на ЗУТ и за тях притежавали нотариален акт за собственост. Поради
което ищецът не можел да претендира за право на собственост върху тези сгради и
да иска разпределение на ползването. Моли съда да отхвърли предявения иск, като
присъди направените разноски.
Ответницата
В.С.Р. в отговор по чл. 131 от ГПК признава иска, като основателен. Твърди, че
между съсобствениците на поземления имот били налице постоянни дрязги след
смъртта на Р.К.К.. Промяната в квотите на съсобствеността предпоставила нови
спорове. Спорове възниквали и между майка ѝ, която обитавала сградата, и
първите двама ответници във връзка с предоставеното им общо право на ползване
на територията около двете сгради. Моли с оглед обстоятелството, че не е
станала причина за завеждане на делото и заявеното признание на иска, да не
ѝ бъдат възлагани разноски.
Ответницата
П.Д.С. в отговор по чл. 131 от ГПК признава иска, като основателен. Твърди, че
между съсобствениците на поземления имот били налице постоянни дрязги след
смъртта на Р.К.К.. Промяната в квотите на съсобствеността предпоставила нови
спорове. Спорове възниквали и между нея и първите двама ответници във връзка с
предоставеното им общо право на ползване на територията около двете сгради.
Моли с оглед обстоятелството, че не е станала причина за завеждане на делото и
заявеното признание на иска, да не ѝ бъдат възлагани разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа страна:
Страните по делото И.С.С., Т.Д.П. и Д.С.П. са
съсобственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
23947.501.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дряново, с
площ от 605 кв. м., номер по предходен план **, кв. **, парцел *** съобразно
представената скица № 15-559321-21.06.2019г. на СГКК Габрово.
По делото е представен нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот № **, том *, дело № ***. на нотариус рег. № *** на НК, видно от
който Т.Д.П. и Р.К.К.дарили на ищеца И.С.С. по 1/12 или общо 2/12 идеални части
от дворно място, находящо се в гр. Дряново цялото с площ 600 кв.м.,
съставляващо парцел *** от кв. ** по плана на гр. Дряново.
Ответниците Т.Д.П. и Д.С.П. са придобили
останалите идеални части от посоченото дворно място. По силата на нотариален
акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № **, том *, дело № ***.
на Дряновски районен съд Д. П. К. със съгласието на съпругата си Р.К.К.продал
на сина си Т.Д.П. 2/3 идеални части от дворното място от 600 кв.м., образуващо
парцел *** от кв. ** по плана на гр.
Дряново, заедно с полумасивна жилищна сграда. С нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *, том *, дело № ***.
на нотариус рег. № *** на НК Р.К.К.прехвърлила на Т.Д.П. собственосттта на
¼ идеална част от УПИ с площ 607,84 кв. м., представляващ УПИ *** от кв. ** по плана на гр. Дряново, ул. ***, заедно с 1/3
идеална част от построената в имота полумасивна жилищна сграда, обособяваща
едно жилище, застроена върху 64 кв. м., като обособена част от жилищна сграда
със застроена площ от 113,08 кв. м.
От приложено удостоверение за
граждански брак по приетото гр. дело № 83/ 2008г. по описа на Районен съд
Дряново е видно, че Т.Д.П. и Д.С. М. са сключили граждански брак на 15.10.1972
година.
С нотариален акт за покупко-продажба
№ **, том **,
регистър ***, дело № ***. на Дряновски районен съд, се
установява, че Т.Д.П. учредил на П.Д.С. и С.И. С. право на строеж върху следния
недвижим имот: 40/600 идеални части от парцел ***в кв. ** по плана на гр. Дряново. По делото не се спори, че
ответниците В.С.Р. и П.Д.С. притежават правото на суперфиция и ползват
поземления имот дотолкова, доколкото им е необходимо във връзка с ползването на
притежаваните от тях обекти съгласно нотариален акт за покупко-продажба № **,
том **, дело № ***. на Дряновски районен съд и по наследство от С.И. С..
С влязло в сила решение по гр. дело № 83/ 2008г. по описа на Районен съд
Дряново е разпределено ползването между Т.Д.П., Д.С.П., Р.К.К., И.С.С., В.С.Р.
и П.Д.С. относно следния недвижим имот : УПИ ***от кв. ** по действащия регулационен план на гр. Дряново, а по предходния
план – парцел *** от кв. **.
По делото не се спори, че Р.К.К.е починала на 29.05.2013г., видно и от
представено удостоверение за наследници изх. № 225/ 24.03.2014г. на община
Дряново. Безспорно е, че в производството по чл. 32,
ал. 2 от ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а
замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява решение с оглед
най-целесъобразното използване на общия поземлен имот. При постановено
предходно съдебно решение по чл. 32, ал. 2 от ЗС въпросът за начина на ползване
на общата вещ може да бъде пререшаван само при настъпило изменение на
фактическото положение. Предявеният иск е допустим, тъй като след влизане в
сила на предходното съдебно решение за разпределение на ползването има промяна
в квотите на собственост на отделните съсобственици, поради което постановеният
с влязлото в сила решение начин на разпределение на ползване вече не
съответства на правата на съсобствениците в съсобствеността.
От разпита на свидетелите Х.Д., В.Р. и С.Д. се установи, че страните по
делото са във влошени отношения във връзка с ползването на съсобствения имот и
не могат да се разберат относно начина за ползването на гаража на ищеца И.С..
Видно от приетото
по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза
вещото лице е предложило три варианта за разпределение на дворното място. При вариант
едно за общо ползване е предвиден плочника в западната част на имота и
тротоар с ширина 1 м. около цялата жилищна сграда с идентификатор 23947.501.14.
Площта на частта за общо ползване е 130 кв. м. Площта на частта от имота, предвидена
за ползване от ищеца е 37 кв. м., разположена в централната част на имота и оцветена
с жълт цвят. Площта на частта от имота, предвидена за ползване от Т.Д.П. и Д.С.П.
е 184 кв. м. Ползването е разположено на две места в централната северна част и
в югозападната част на имота, оцветени със зелен цвят на приложение 2 (л. 116
от делото). Застроената със сгради част на имота е с площ 254 кв. м. При вариант
две за общо ползване е предвиден плочника в западната част на имота и тротоар
с ширина 1 м. северно от сграда с идентификатор 23947.501.14.2., собственост на
ищеца. Площта на частта за общо ползване е 104 кв. м. Площта на частта от
имота, предвидена за ползване от ищеца е 41 кв. м., разположена в централната източна
част на имота и оцветена с жълт цвят. Площта на частта от имота, предвидена за
ползване от Т.Д.П. и Д.С.П. е 206 кв. м. Ползването е разположено на две места
в централната северна част и в югозападната част на имота, оцветени със зелен цвят
на приложение 4 (лист 118 от делото). Застроената със сгради част на имота е с
площ 254 кв. м. При вариант три за общо ползване е предвиден плочника в
западната част на имота и тротоар с ширина 1 м. северно от жилищна сграда с
идентификатор 23947.501.14.2., собственост на ищеца и тротоар с ширина 0,75 кв.
м., осигуряващ достъп до външни тоалетни, чийто контур е показан на приложение
6 със сива наклонена щриховка и надпис “кл.”. Площта на частта за общо ползване
е 111 кв. м. Площта на частта от имота, предвидена за ползване от ищеца е 40
кв. м., разположена в централната източна част на имота и оцветена с жълт цвят.
Площта на частта от имота, предвидена за ползване от Т.Д.П. и Д.С.П. е 197 кв.
м. Ползването е разположено на две места в централната северна част и в
югозападната част на имота, оцветени със зелен цвят на приложение 6 (лист 120
от делото). Застроената със сгради част на имота е с площ 257 кв. м., тъй като
към застроената площ на сградите в имота е добавена застроената площ на
външните тоалетни, изчислена по данни от направените геодезически измервания на
16.10.2019г.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства от събраните в настоящата съдебна инстанция
доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ – чл. 32, ал. 1 от ЗС. Когато
съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на
ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или
взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на
разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС
представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в
случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването
на общата вещ. С решението по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът замества липсващото
съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ
съобразно правата на всеки съсобственик.
В производството по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС
съдът дължи произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от
съсобствеността – така т. 2 от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. В случая,
страните не спорят, че ищецът И.С.С. притежава 2/12 идеални части от правото на
собственост на поземления имот, а ответниците Т.Д.П. и Д.С.П. притежават
останалата част от 10/12 идеални части от имота. Ответниците В.С.Р. и П.Д.С.
притежават правото на суперфиция и ползват поземления имот дотолкова, доколкото
им е необходимо във връзка с ползването на притежаваните от тях обекти,
изградени в него.
При преценката за това как да се извърши реалното
разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата
на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и
ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и
поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се
осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както
застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в
съсобствеността. С оглед на посочените критерии страните се обединиха в
становището си, а и съдът намира като най-подходящ вариант за разпределение на
ползването на процесното дворно място между съсобствениците предложеният втори
вариант от вещото лице. С него са отчетени квотите от съсобствеността, като
предоставеният за общо ползване дял е в най-малък размер с оглед установените
влошени лични отношения между страните. Така предложеното разпределение на
ползването позволява всяка от страните по делото да има достъп до жилищната
сграда, а площта, която ще ползва всеки от тях е пропорционална на
притежаваните идеални части от собствеността.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че
ползването на процесното дворно място следва да се разпредели по следния начин:
ищецът И.С. да ползва частта от поземления имот от скица – приложение 4,
вариант две от съдебно –техническата експертиза, л. 118 от делото, оцветена в жълт
цвят с площ от 41 кв. м., ответниците Т.Д.П. и Д.С.П. да ползват частите от
поземления имот от скица – приложение 4, вариант две от съдебно –техническата
експертиза, л. 118 от делото, оцветени в зелен цвят с обща площ от 206 кв. м.
За общо ползване на всички страни по делото се предоставя частта от поземления
имот от скица – приложение 4, вариант две от съдебно –техническата експертиза, л.
118 от делото, оцветена в бял цвят с площ от 104 кв. м. Скицата на вариант втори към заключението, приподписана от съда, ще
представлява неразделна част от настоящото решение.
По
отношение на разноските:
В
настоящото производство, доколкото се касае за спорна съдебна администрация, макар
и формално да има ищец и ответници всяка една от страните се ползва от
решението предвид особения му характер. В производството по разпределение
ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. В посочения смисъл е
решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о. Затова разноските за
заплатени адвокатски възнаграждение от страните ще останат така, както са
сторени. Разноските по делото за ДТ и депозит за вещо лице са както следва: 30
лв. за държавна такса, заплатена от ищеца и 300 лв. за депозит за вещото лице,
заплатена също от него. Поради което ответниците Т.Д.П. и Д.С.П. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 12,50 лв., представляваща полагащата им
се част от дължимата по делото държавна такса и сумата от по 125 лв.,
представляваща полагащата им се част от заплатения депозит за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС
съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ между И.С.С., ЕГН **********,***, Т.Д.П., ЕГН **********,***,
Д.С.П., ЕГН **********,***, В.С.Р., ЕГН **********,*** и П.Д.С., ЕГН **********,***
ползването на следния недвижим имот, а именно: НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр. Дряново, ул. ***, представляващ
застроен поземлен имот с идентификатор 23947.501.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Дряново, целият с площ от 605 кв. м., номер по предходен план **, кв. **, парцел ***,
при съседи : 23947.501.9621, 23947.501.15, 23947.501.1960, 23947.501.13. по вариант две от техническата експертиза на вещо
лице инж. С.Б. на лист 118 от делото, която приподписана от съдията
представлява неразделна част от настоящото решение, както следва:
-
за
И.С.С., ЕГН **********,*** частта от поземления имот от скица – приложение 4,
вариант две от съдебно –техническата експертиза, л. 118 от делото, оцветена в жълт
цвят с площ от 41 кв. м.;
-
за
Т.Д.П., ЕГН **********,***, Д.С.П., ЕГН **********,*** частите от поземления
имот от скица – приложение 4, вариант две от съдебно –техническата експертиза, л.
118 от делото, оцветени в зелен цвят с обща площ от 206 кв. м.
-
за
общо ползване от И.С.С., ЕГН **********,***, Т.Д.П., ЕГН **********,***, Д.С.П.,
ЕГН **********,***, В.С.Р., ЕГН **********,*** и П.Д.С., ЕГН **********,***
частта от поземления имот от скица – приложение 4, вариант две от съдебно
–техническата експертиза, л. 118 от делото, оцветена в бял цвят с площ от 104
кв. м.
ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕГН **********,*** и Д.С.П., ЕГН **********,*** да заплатят на И.С.С., ЕГН **********,***
сумата от 25 (двадесет и пет) лв. – заплатена
държавна такса и сумата 250 (двеста и петдесет) лв. – заплатен депозит за вещо
лице съобразно тяхната част от собствеността.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Габрово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :