Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262126 30.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18949 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от П.П.П., ЕГН ********** против К.Л.Х., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 28.11.2013 г. ответникът
управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“, с ДК № ***, като в района на
43+500 км. по пътя А. – К., обл. Пловдив, нарушил правилата за движение по
пътищата и при настъпилото ПТП по непредпазливост причинил телесни увреждания
на ищеца - ***.
С присъда № 52/28.05.2015 г. по НОХД № 503/2015 г.
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.4, пр.1 и 3,
вр. с ал.3 б.Б пр.1, вр. с ал.1, б.Б пр.2, вр. б.В, вр. с чл. 342, ал.1 НК, вр.
с чл. 42, ал.1, т.2, ал.2, т.2 и т.3 ЗДвП, като съд. акт влязъл в зак. сила на
31.05.2017 г.
Ищецът претърпял значителни болки и страдания,
продължили повече от 2 месеца, съпроводени със затруднения в ежедневието,
неспокоен сън, намален тонус и ограничени социални контакти за периода на възстановяването.
Счита, че справедлив размер на дължимото обезщетение за обезвреда на
причинените неимуществени вреди - болки
и страдания от телесни увреждания, е сумата от общо 10 000 лева /9000 лева – за вреди, вследствие на счупване на
гръдната кост и 1000 лева – за останалите увреждания/, която претендира за
плащане от ответника, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2015 г. до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с
който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва, че ищецът има качеството на увредено лице от ПТП
и въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата
/управлявала другото МПС/. В условията на евентуалност се моли за намаляване
размера на обезщетението, като силно завишено. Моли се за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
Трето лице –
помагач на страната на ответника:
Предвид направеното в срок и
основателно искане, с Определение № 1017/22.01.2020 г., като трето лице –
помагач е конституирано „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********.
С Определение № 1817/10.02.2020
г. за съвместно разглеждане в настоящото производство са приети за разглеждане
предявените в срок, при условията на евентуалност, обективно съединени
осъдителни обратни искове от К.Л.Х., ЕГН ********** против третото лице – помагач на негова страна „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, във връзка с предявените главни искове.
По обратните искове
на К.Л.Х. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД:
Осъдителни искове при условията
на евентуалност с правна квалификация по чл. 193, вр. с чл. 183 КЗ /отм./.
Ищецът твърди
наличие на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, обективиран в полица № *** Застрахователят следвало да обезщети
застрахования, в случай, че последният бъде осъден да плати търсените от ищеца
суми за вреди. Налице бил покрит риск. Ето защо се моли, при уважаване изцяло
или частично на главните искове, да бъдат разгледани и евентуалните обратни
такива, като застрахователят по ГО бъде осъден да плати съответните суми.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор по обратните искове и становище по
главните. Последните се оспорват по основание и размер – възразява се и за
изтекла погасителна давност. Нямало представени мед. документи за твърдените
травми на ищеца, нито такива за проведено лечение. Претенцията била завишена по
размер. По отношение на обратните искове се прави възражение за давност, на
осн. чл. 197 КЗ /отм./.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: на 28.11.2013 г. е настъпило твърдяното ПТП с посочените в
ИМ участници; че ответникът К. Л.Х. е управлявал товарен автомобил „Форд
Транзит“, с ДК №***, за който има сключена валидна и действаща в периода
застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № ***, сключена с
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД; на осн. чл. 300 ГПК - че ответникът Х. е
извършил деянията, за които е признат за виновен, че тези деяния са противоправни
и са извършени виновно /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 8066/04.08.2020 г. –
л.91-92/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като
съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
С влязла в законна сила присъда № 52/28.05.2015 г.,
постановена по нохд № 503/2015 г. на ПОС, изменена частично с Решение на ПАС,
ответникът е признат за виновен, че на 28.11.2013 г. на път № 11-58 в района на
километър 43+500 – А. – К., обл. Пловдив, при управление на МПС – товарен
автомобил „Форд Транзит“, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 42,
ал.1, т.2, ал.2, т.2, ал.2, т.3 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил
телесна повреда и смърт на повече от едно лица – смърт на Т. К. и средна
телесна повреда на ищеца П.П., изразяваща се в счупване на гръдната кост,
довело до трайно затруднение движенията на снагата за повече от един месец, при
което му е наложено съответно наказание.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд по въпросите относно това дали е извършено деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК,
чл. 413, ал.
2 НПК/. Т.е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по
описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за
установено.
Няма спор, че в наказателното производството не е
разгледан граждански иск за обезщетяване на причинената от деянието вреда, като
до момента ответникът не твърди и не доказва да са платени суми на ищеца,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
вследствие на травмата от горепосоченото престъпление.
Ясно е също, че
пострадал в настоящото производство е ищецът, за когото безспорно това качество
е признато в приключилия наказателен процес. Признатите от наказателния съд
вреди настоящият съд следва да приеме за безспорно установени, а именно, че на
ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в *** за повече от един
месец.
Предвид изложеното, всички възражения на ответника в
отговора, съдът счита за неоснователни, тъй като въпросите за извършеното
именно от него деяние и причинените
вреди на ищеца като пострадал, не могат да бъдат преразглеждани от настоящия
съдебен състав, доколкото за тях е налице влязла в законна сила присъда.
При това положение всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД
са налице. Още повече, че за възникване на деликтната отговорност важи
презумпцията за вина - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само че не се оборва от данните по делото, но и
безспорно се установява от наказателния съд.
Възражението на ответника за съпричиняване на
резултата е неоснователно, въпреки изричните указания до страната с Опр. по чл.
140 ГПК – на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК – доказателства относно същото не са
ангажирани, поради което и недоказаното се приема за нестанало и следващото се
обезщетение не подлежи на редуциране на това основание.
При определяне размера на вредите, подлежащи на
обезщетяване, съдът съобрази следното:
Размерът на неимуществените вреди се определя по
правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение: с оглед характера, степента на уврежданията, интензивността
на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите
му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в
настоящия случай, са характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата, при
които е извършено и последиците от него. Следва да се отчетат не само болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо -
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката, с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/.
За
посочените в исковата молба болки и страдания са ангажирани гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетелката Г. П. – м. на ищеца. Тя заявява, че
преживяната ситуация е била и все още е изключително травмираща и силно
негативно отразила се на сина й. След инцидента, той бил в безсъзнание,
впоследствие се обадил на свой приятел, който го закарал в болница, т.к. *** от
Бърза помощ опитали да окажат спешна такава на колежката, с която пътувал, но
безуспешно, т.к. тя починала по – късно. В болница в гр. А. му направили
рентгенография, след което бил откаран в лечебно заведение в гр. Пловдив. От
произшествието имал ***. В болницата, свидетелката останала при него, да за му
помага, защото не можел да става от леглото. Престоят му бил около 4 дни. Била
му оказана мед. помощ и давани обезболяващи. След изписването се прибрал у
дома, където за него изцяло полагала грижи свидетелката. Бил в болнични за
около 30 дни, след което комисия ги продължила за същия период. През това
време, той се чувствал много зле -
изпитвал силни болки на местата, където били нараняванията – ръката, гърдите,
изпитвал ***, не можел да си поема въздух. Тя му помагала, за да се обслужва –
водела го до баня, тоалетна, приготвяла му храна, която му давала в леглото,
защото не можел да става, поради силните болки. Пиел предписаните му
обезболяващи.
Възстановил
се горе – долу за около 2 месеца физически, но и до ден – днешен изпитвал болки
в лявото коляно. По – сериозна била психическата му травма, защото изпаднал в
депресия. Ходил на психиатър по настояване на майка си, защото сънувал кошмари
и се чувствал много зле. Продължително време не можел да спи, не се
възстановявал психически. Казали му, че има посттравматичен стрес и
впоследствие приемал изписани му лекарствени медикаменти. Споделял, че изживява
силен стрес. Преживял тежко смъртта на своята колежка, с която пътували заедно.
Депресията още не била отминала – самоизолирал се, не общувал, предпочитал да
стои сам, затворил се в себе си, не го интересували приятели, момичета,
отказвал да създава семейство. Според свидетелката – и до момента не бил
преживял напълно стреса и изживените емоции.
Макар показанията и възприятията на свидетелката да
са плод и на емоционална привързаност, изнесените данни се приемат от съда,
вкл. след съобразяване на чл. 172 ГПК, предвид непосредствеността им,
естеството на травмите и житейски обяснимите психически и емоционални последици
от подобна силно стресираща ситуация. В частта относно физическото състояние,
ежедневие, възможност и период за възстановяване, показанията се подкрепят и от
СМЕ и мед. документация.
От
заключението на СМЕ се установява, че при ПТП на ищеца са причинени следните
травматични увреди –***. Експертът сочи, че предвид материалите по делото, е
напълно възможно всички травми да са получени вътре в купето на автомобила при
настъпилия инцидент. Уврежданията довели до претърпени значителни като сила и продължителност болки и страдания, като
пълно оздравяване следвало да се очаква след около 2 месеца. Съдът кредитира
заключението като компетентно и ясно изготвено, неоспорено от страните.
Като взе
предвид горните обстоятелства, в т.ч., че се касае за средна телесна повреда,
затруднила движението на снагата за продължителен период от време, като вследствие
на травмата са преживени интензивни, значителни според СМЕ и св. показания болки
и страдания; нанесени са и допълнителни травматични увреди; налице е бил
болничен престой; за продължителен период от време за ищеца са полагани грижи
от негов близък, т.к. не е могъл сам да изпълнява елементарни ежедневни
действия /хигиена, хранене/; приемал е лекарствени медикаменти; изпитал е
значителен по сила и интензитет психически стрес, личен и социален дискомфорт,
които не са отшумели напълно и понастоящем, въпреки оказаната помощ и от
специалист, съдът приема, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди
от общо 10 000 лева е справедливо и адекватно като размер.
Съобразени
бяха и начинът, и обстоятелствата при получаване на установените увреди –
вследствие на ПТП, което несъмнено се отразява стресово, предвид внезапността
на преживяното. Така определеният размер съдът счита за съразмерен и
достатъчен, съобразен с всички посочени по-горе критерии за преценка на
обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД, събраните по делото доказателства за
интензитета на претърпените болки и страдания, както и със съдебната практика,
постановена по сходни казуси. Възраженията на ответника и ТЛП за завишеност на
обезщетението не се споделят, предвид събраните доказателства, установените
увреди и доказани значителни болки и страдания, съчетани с трудно преодолима,
неотшумяваща напълно и стресираща психическа травма. Ето защо, искът следва да
бъде уважен, ведно с поисканата законна лихва от 28.11.2015 г. до окончателното
погасяване.
Възражението
за изтекла погасителна давност е неоснователно – приложимите – пет и тригодишна
такива за главницата от датата на деликта – 28.11.2013 г. и за лихвата от
началния търсен с ИМ момент 28.11.2015 г. /а
не както сочи застрахователят от
2013 г./, са прекъснати с подаване на ИМ в съда – 28.11.2018 г., съгл. чл. 116,
б. „б“ ЗЗД и двете вземания не са
погасени по давност.
Исковете
спрямо ответника са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в
цялост.
По обратните искове:
С оглед уважаване на главните претенции, се сбъдва
процесуалното условие за разглеждане на обраните искове.
За управляваното от ответника МПС е била налице валидна
и действаща застраховка ГО, обективиран в полица № ***, сключена с
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, покриваща процесния риск. Застрахователят не е
въвел възражения против отговорността си, освен такова за изтекла давност.
Същото е
основателно.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 197 КЗ /отм./, правата по застрахователния
договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки „Живот“, „Злополука“ и „Гражданска
отговорност“ по т.10-13 на раздел ІІ, б.“А“ - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието. Въпросът относно началото на срока на погасителната
давност, при иск на застрахования против застрахователя по риска „гражданска
отговорност“, е разрешен с постановяване на съдебни актове, вкл. по реда
на чл. 290 ГПК - Решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на
ВКС, ТК, II отделение; т.14 от ППВС № 7/04.10.1978 год., р. № 3742/31.10.1983
год. по гр.дело № 2288/1983 год. на ВКС-І г.о., р. № 626/29.09.1987 год. по
гр.дело № 446/1987 год. на ВКС-ІV г.о., р. № 327/20.02.1979 год. по гр.дело №
2566/1978 год. на ВКС-І г.о, както и Решение № 134 от 5.03.2009 г. на САС по
гр.д. № 2277/2008 г., ГК, 1 с-в, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 156 от 24.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 536/2009 г., ІІ т.о.,ТК/. ВКС
поддържа категоричното становище, че за погасителната давност на исковете срещу
застрахователя е без значение датата, на
която застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ делинквент е
обезщетил пострадалото при ПТП трето лице. Давността тече от датата на настъпване на
застрахователното събитие, както сочи КЗ /отм./, независимо дали и кога
вземанията по застраховката са станали изискуеми. Всички вземания срещу
застрахователя, произтичащи от застраховка „Гражданска отговорност“, се
погасяват с предвидената от закона давност, която тече от датата на
застрахователното събитие. В чл. 197 КЗ /отм./ е налице законодателно решение, съставляващо
специална нормативна уредба на давността при застраховките, изключваща
приложението на общите разпоредби на ЗЗД - приложима е изричната законова
уредба, в съответствие с различния произход на отговорността –
договорна/деликтна. Отговорността на застрахователя е договорна и
застрахованият черпи правата си от сключения договор за застраховка „ГО“, за
разлика от неговата отговорност на делинквент към увредения за причинените му
вреди, която е на деликтно основание, като за разлика от общата разпоредба на
чл. 114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на
вземането, а със застрахователното събитие.
В случая, ПТП е настъпило на 28.11.2013 г.,
като обратните искове срещу застрахователя по ГО /с които принципно давността
се прекъсва/ са предявени на 29.03.2019 г., т.е. след
изтичане на петгодишния давностен срок, течащ от датата на събитието.
Следователно, обратните искове – главен и акцесорен спрямо застрахователя по ГО
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца по
главните искове на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са
док. за направени такива от: 50 лв. – ДТ; 30 лв. – деп. СМЕ и 1000 лева –
платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено
възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на
устните състезания по делото/.
На осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК – ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на съда,
дължимата ДТ за иска /в частта, за който има вл. в сила присъда/ от 360 лева,
както и разноските за СМЕ, платени от бюджета от 220 лева.
На осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът дължи разноски на застр. дружество, предвид
отхвърляне на обратните искове, което съдът определя съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ на минимума от 100 лева, с оглед проявените процесуални усилия,
неявяване в о.с.з. и пр.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Л.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
следните суми: 10 000 лева
/десет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на нанесени телесни увреди при пътно –
транспортно произшествие, настъпило на 28.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2015
г. до окончателното погасяване, както и общо 1080 лева /хиляда и осемдесет лева/ - разноски за настоящото
производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Л.Х., ЕГН ********** против „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* обратни искове във връзка с договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица №***, за присъждане
на сумите от: 10 000 лева - главница, представляваща присъдено обезщетение
на П.П.П., ЕГН ********** за неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на нанесени телесни увреди при пътно – транспортно произшествие,
настъпило на 28.11.2013 г. по вина на К.Л.Х.,
ведно със законната лихва, считано от 28.11.2015 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА К.Л.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да плати в полза на Държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от общо 580 лева /петстотин и осемдесет лева/ -
дължима държавна такса върху уважения иск и разноски, платени от бюджета на
съда, за приетата по делото СМЕ.
ОСЪЖДА К.Л.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 100
лева /сто лева/ - разноски за настоящото производство във връзка с
обратните искове.
Решението по главните искове е постановено при участието на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, като трето лице – помагач на страната на
ответника К.Л.Х., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, ***щеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.12/:
IBAN: ***
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!ВГ