№ 236
гр. Шумен, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.а
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20223600500237 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Й. Д., действащ чрез пълномощника
адв. Д. С. от ШАК срещу решение № 229/28.03.2022 г. по гр.д. № 743/2021 г. по описа на
ШРС.
Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и неправилно по
съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на които моли въззивният съд да го
отмени изцяло и постанови друго, по силата на което да приеме за установено, че
ответникът дължи да му предаде владението на следните движими вещи: 10 бр. нормални
рамки от секционно рамково скеле, 4 бр. стълбовидни рамки, 6 бр. метални скари – пътеки,
6 бр. регулиращи винтове, 31 бр. тръбни хоризонтали, 23 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от по 4
м. укрепващи тръби, 2 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и 10 бр. укрепващ механизъм тип „
жабка „, които държи по силата на вече развален договор за наем, като му присъди и
извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът С. Н. С. е депозирал отговор, в който
оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
1
Гр.д. № 743/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на
жалбоподателя, с искане съдът да признае за установено, че въззиваемият му дължи
предаване владението на следната движима вещ: секционно рамково скеле, състоящо се от
48 бр. нормални рамки, 8 бр. стълбовидни рамки, 15 бр. метални скари - пътеки, 6 бр.
регулиращи винтове, 48 бр. тръбни хоризонтали, 96 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от по 4 м. и
4 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип „жабка“ – 15 бр., за предаването
на която в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 260008/06.01.2021 г. по
ч.гр.д. № 10/2021 г. по описа на ШРС срещу ответника, срещу която същият е подал
възражение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска като неоснователен.
С протоколно определение от 26.01.2022 г. е допуснато изменение на иска, като
последният се счита предявен със следното искане: да се признае за установено, че
ответникът дължи предаване владението на ищеца на следните движими вещи, части от
секционно рамково скеле, а именно: 10 бр. нормални рамки, 4 бр. стълбовидни рамки, 6 бр.
метални скари - пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 31 бр. тръбни хоризонтали, 23 бр. тръбни
диагонали, 4 бр. от по 4 м. укрепващи тръби, 2 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и 10 бр.
укрепващ механизъм тип „жабка“.
С молбата си за допускане изменение на иска ищецът е предявил, при условията на
евентуалност, претенция за осъждане на ответника да му заплати пазарната левова
равностойност на невърнатите движими вещи, ако те не са налични.
С протоколно определение от 26.01.2022 г. съдът е оставил без уважение искането за
приемане за разглеждане на евентуално предявения иск. Определението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.233, ал.1, вр. чл.87 от ЗЗД, като с решението си го е
отхвърлил изцяло.
Решението се обжалва от ищеца.
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност се установи следното: Въз основа на подадено от него заявление, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение № 260008/06.01.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 10/2021 г.
по описа на ШРС срещу ответника, с която е разпоредено длъжникът да предаде на
заявителя владението на следната движима вещ: секционно рамково скеле, състоящо се от
48 бр. нормални рамки, 8 бр. стълбовидни рамки, 15 бр. метални скари - пътеки, 6 бр.
регулиращи винтове, 48 бр. тръбни хоризонтали, 96 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от по 4 м. и
4 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип „жабка“ – 15 бр. В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, с оглед на което
заповедният съд е указал на взискателя, че следва да предяви претенцията си по исков ред. В
2
срока по чл.415, ал.1 от ГПК същият е подал пред ШРС разглежданата искова молба.
Въз основа на горното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.
По основателността му, между страните не се спори, че през месец август 2018 г.
помежду им е бил сключен устно договор за наем, по силата на който ищецът е предал на
ответника, за временно и възмездно ползване, движима вещ - секционно рамково скеле за
срок до завършване топлоизолацията на собствената на ответника къща в с. Лозево, срещу
месечен наем в размер на 3.00 лв./кв.м., както и, че ответникът го е ползвал по
предназначение и е върнал част от него на ищеца в хода на делото.
Спорът между страните е били ли са налице основания за прекратяване на договора
за наем, както се твърди от ищеца и въз основа на което обстоятелство се претендира
връщане на вещта, както и върнати ли са от ответника всички части от предоставеното му
под наем секционно рамково скеле.
Във връзка със спорните моменти между страните се установи следното:
Видно от приложената прокурорска преписка, в края на 2020 г. ищецът подал сигнал
до РПУ – Шумен, че на 29.10.2020 г., преминавайки по ул. Ивайло в гр. Шумен установил,
че част от процесното скеле е монтирано на фасадата на друга постройка, като на зададен им
въпрос, намиращите се там работници му отговорили, че скелето е тяхна собственост. По
повод сигнала била образувана преписка вх. № 5009/2020 г. по описа на ШРП,
производството по която било прекратено на основание чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и
чл.199 от НПК с прокурорско постановление от 29.12.2020 г., потвърдено с постановление
от 12.02.2021 г. на прокурор при ШОП.
Ищецът признава, че е предоставил скелето за послужване на третите лица, които
след като го използвали му го върнали в разглобен вид и твърди, че както при сключване на
наемния договор, така и впоследствие не се е запознавал с точния вид и количество на
елементите, от които е било изградено скелето, но в хода на СМР по къщата му е установил,
че е негодно за употреба, тъй като липсват голяма част от металните рамки.
С нотариална покана от 02.11.2020 г., връчена на ответника на 05.11.2020 г., ищецът
го поканил, в 7-дневен срок от получаването й, да му върне даденото му под наем секционно
рамково скеле, състоящо се от 48 бр. нормални рамки, 8 бр. стълбовидни рамки, 15 бр.
метални скари - пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 48 бр. тръбни хоризонтали, 96 бр. тръбни
диагонали, 4 бр. от по 4 м. и 4 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип
„жабка“ – 15 бр., тъй като срокът на договора за наем е до завършване полагането на
изолация на фамилната му къща в с. Лозево, която към датата на поканата е завършена и
скелето следва да бъде върнато, с оглед приключване на договора. Със същата покана
ищецът поканил ответника, в посочения по-горе срок да му заплати наемните вноски за
периода м. май – м. октомври 2020 г., в размер общо на 2 160.00 лева. В поканата било
указано, че, ако не му е възможно да изпълни задълженията си в предоставения срок,
ответникът следва да се яви в кантората на нотариуса на осмия ден след получаването й, за
представяне на предложение за приключване на договорните им взаимоотношения или
3
сключване на спогодба.
Видно от констативен протокол от 13.11.2020 г., на посочената дата страните се
явили пред нотариуса, изготвил поканата, с цел уреждане на спорните моменти във връзка с
облигационното им правоотношение. На тази среща ответникът заявил, че е получил скеле,
но то не е било окомплектовано с посочените от ищеца елементи, като са липсвали метални
скари, както и, че фасадата на къщата не е завършена, поради което, ще върне скелето след
завършването й, най-късно пролетта. Освен това заявил, че е предплатил дължимия наем.
Във връзка с дадените от ответника обяснения, ищецът заявил, че, поради отказ на
наемателя да заплаща договорения наем, прекратява предсрочно договора и му дава 10-
дневен срок за връщане на скелето.
С двустранно подписан протокол от 31.07.2021 г. ответникът предал на ищеца 38 бр.
нормални рамки, 4 бр. стълбовидни рамки, 9 бр. метални скари - пътеки, 17 бр. тръбни
хоризонтали, 73 бр. тръбни диагонали, 2 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и укрепващ
механизъм тип „жабка“ – 5 бр., като не се спори, че те представляват елементи от скелето,
предмет на наемния им договор.
На л. 79 от първоинстанционното дело е приложен договор за покупко - продажба,
съгласно който, на 10.07.2018 г. ищецът е закупил от С.Н.М. секционно скеле, втора
употреба, съдържащо 83 бр. рамки и 15 бр. пътеки, за сумата от 2 700.00 лева.
На л.81 и 82 са приложени сертификат за контрол и техническа спецификация на
фасадно скеле от предварително изготвени градивни елементи, използвано в
строителството, по отношение на които ищецът твърди, че се отнасят за процесното скеле.
На л.84 – 93 са приложени снимки на имота на ответника с поставеното скеле,
представени от ищеца.
По делото са разпитани двама свидетели, като свид. И.Г. заявява, че през пролетта на
2019 г. е участвал при извършването на ремонтни дейности в собствената на ответника
къща, включая и при поставянето на топлоизолация, под ръководството на ищеца. От двете
страни на къщата имало окомплектовано скеле, на площ от около 200 кв.м., което останало
там и след като той напуснал обекта. Свид. Н.К. заявява, че е участвал като общ работник
при изграждане на скелето под ръководството на ищеца. То било поставено на трите стени
на къщата на ответника и се състояло от крака „ пети „, 48 бр. рамки и напречни жабки.
При така установените факти, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Между страните не се спори, че са сключили валиден договор за наем на движима
вещ – секционно рамково скеле, въз основа на който вещта е била предадена от наемодателя
на наемателя.
По спорния въпрос възникнало ли е задължение за наемателя за връщане на вещта,
поради прекратяване на наемния договор, като съобрази, че ответникът не твърди, нито
доказва, че е заплатил наем за предоставеното му скеле за периода м. май – м. октомври 2022
г., съдът приема, че обективираното в констативния протокол от 13.11.2020 г. изявление на
4
ищеца за предсрочно прекратяване на наемния договор е валидно и е породило целените с
него правни последици по чл.87, ал.1 от ЗЗД, считано от деня, следващ последния ден от
дадения на ответника 10-дневен срок, от което и на основание чл.88, вр. чл.233 от ЗЗД,
следва, че към датата на депозиране на заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
10/2021 г. по описа на ШРС задължението на ответника за връщане на наемната вещ е било
изискуемо.
Що се отнася до това какво е следвало да върне ответникът на ищеца към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и дължи ли връщане на нещо повече от това,
което му е предал с протокол от 31.07.2022 г. / доколкото удостовереното в документа
следва да бъде взето предвид от съда, на основание чл.235, ал.3 от ГПК /, взе предвид, че,
съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1, изр. последно от ЗЗД, до доказване на противното се
предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда
оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от
наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение
не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на
отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл.233, ал.1, изр.4
от ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние. Ако
наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние,
което не отговаря на ползването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние,
доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова. С оглед на
горното и, че ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че
скелето е било неокомплектовано и негодно за употреба съобразно изискванията за
експлоатация и безопасност, приема, че възражението му за недостатъци на наетата вещ е
неоснователно и следва да се отхвърли.
От друга страна обаче от доказателствата по делото не се установи с категоричност,
че предадената на ответника вещ по договора за наем е именно скелето, описано в договор
за покупко-продажба от 10.07.2018 г. и, че то е било с характеристиките, посочени в
приложените на л.81 и 82 сертификат за контрол и техническа спецификация. Предвид това
и, че в договора и спецификацията са описани различни по вид и брой елементи от тези,
които ищецът твърди, че е отдал под наем на ответника, намира за недоказано, че предмет
на наемното правоотношение е било секционно рамково скеле, съдържащо посочените в
исковата молба елементи, респ., че то е било съставено от повече елементи от върнатите от
ответника с протокол от 31.07.2021 г.. В тази връзка, следва да се отбележи, че ако се
приеме, че скелето поставено на фасадата на къщата на ответника е заемало около 200 кв.м.
/ според показанията на свидетелите /, съгласно приложената техническа спецификация, то
е следвало да бъде изградено от 40 бр. рамки, 40 бр. хоризонтални разпорки и 80 бр.
хоризонтални разпорки, плюс съответните скрепващи елементи, което не съответства на
вида и броя на претендираните от ищеца елементи. На следващо място, от представения от
ищеца снимков материал се вижда, че част от металните скари са били заменени с дървени.
Независимо от това, следва се има предвид и, че по естеството си движимата вещ е
5
сглобяема, съответно разглобяема и може да се ползва по предназначение на части, с оглед
на което самия факт, че е предадена такава вещ не може да е индиция за броя на елементите,
от които е била изградена в конкретния случай.
В съответствие с изложеното и тежестта на ищеца да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че е предал на ответника, по силата на сключения помежду им
устен договор за наем, именно описаното в исковата молба секционно тръбно скеле,
съставено от изброените в същата елементи, настоящата инстанция достига до извод, че
претенцията за установяване задължение на ответника да върне на ищеца движими вещи,
представляващи елементи от секционно рамково скеле, а именно 10 бр. нормални рамки, 4
бр. стълбовидни рамки, 6 бр. метални скари - пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 31 бр.
тръбни хоризонтали, 23 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от по 4 м. укрепващи тръби, 2 бр. от по
1 м. укрепващи тръби и 10 бр. укрепващ механизъм тип „жабка“ се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
Ето защо, приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 229/28.03.2022 г. по гр.д. № 743/2021 г. по
описа на Районен съд – Шумен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6