Р Е Ш Е Н И Е
№ …./……..02.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1133 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, представлявано от П.М. и З.Р., чрез адв.Е.Ж. и Л.Т., САК срещу „БО-ЯН 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от управител Я.Я. и „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София иск с правно основание чл.17 вр. чл.26 от ЗЗД за обявяване нищожността на сключения между ответниците „БО-ЯН 1“ ЕООД и „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД договор за цесия от 14.06.2012г. поради невъзможност на предмета на договора и в евентуалност поради привидност.
Твърди се в исковата молба, че на 06.01.2010г. са сключени 2 бр. предварителни договори между „Фонд Респект“ ЕООД като продавач и „Бо Ян 1“ ЕООД като купувач, в които условията за сключване на окончателен договор са предвидени по начин, водещ към приложение на клаузата за дължимост на неустойка при неизпълнение в размер на 0,3% от стойността на общата покупна цена, дължима и при разваляне на договора. Поради неизпълнение от страна на купувача се твърди, че е възникнало задължение за заплащане на така предвидената неустойка, впоследствие прехвърлено на „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД по силата на сключено на 14.06.2012г. споразумение за заместване в дълг.
Сочи се, че на същата дата е сключен и процесният договор за цесия, с който „БО-ЯН 1“ ЕООД е прехвърлил на цесионера „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД всички свои вземания към „Инвестбанк“ АД, вкл. настоящи и бъдещи вземания за обезщетения за вреди, произтичащи от неизпълнение на договор за депозит от 20.05.2009г. Срещу прехвърлените му по договора за цесия вземания цесионерът се е задължил да замести цедента в дълга му към „Фонд Респект“ ЕООД, представляващ задължения на цедента за заплащане на неустойки по два предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 06.01.2010г. Сочи се, че на същата дата е сключен и договор за новация, по силата на който задължението на „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД се предвижда да се намали с 50% при заплащане в определен срок на конкретна част от дълга.
Излага се в исковата молба, че описаните по-горе последователни сделки са сключени с цел да обосноват фиктивно задлъжняване на „Бо-ян 1“ ЕООД към „Фонд респект“ ЕООД и фиктивно основание за плащане в патримониума на „Фонд респект“ ЕООД. Твърди се още, че серията от увреждащи сделки цели и частично увреждане на ищеца чрез формиране на фиктивно понесени загуби, които се претендират като вреди по депозитното правоотношение. Твърденията за невъзможен предмет касаят както част от цедирания дълг, така и престацията на цесионера, предвидена в чл.2 от договора за цесия като дължимо правно действие – заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД, което е предвидено като условие за влизане в сила на цесията.
Ищецът твърди наличието на самостоятелен правен интерес от установяване на недействителността на договора за цесия в качеството на трето лице, срещу което цесионерът е инициирал съдебно производство пред СГС като частен правоприемник на цедента за вземанията му по договор за депозит. Същевременно излага, че съдебното установяване на нищожността на договора за цесия би осуетила последващи правни претенции на цесионера към ищеца, произтичащи от договора за депозит.
В срока по чл.372 ГПК ищцовото дружество е депозирало допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника. Счита, че прогласяване нищожността на договора за цесия ще има пряко отражение върху активната легитимация на ответното дружество като ищеца по предявения пред СГС осъдителен иск и съответно върху правното положение на ищеца.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди се, че за ищеца липсва правен интерес от предявените искове, тъй като чрез постановеното решение не би се постигнал правен резултат в неговата правна сфера. Сочи се, че твърденията за правен интерес, обоснован с възможността да бъдат претендирани обезщетения за вреди, не намират потвърждение, видно от предмета на воденото между страните производство по осъдителни искове, в които се претендират само суми за главници и мораторни лихви по договора за банков влог. Твърди, се че дори при извод за допустимост на предявените искове същите са неоснователни, тъй като осъществените последователни сделки имат икономическа обосновка в контекста на финансовото състояние на дружествата, като освен това съществуването на цедираните вземания не е условия за действителност на цесията, а касае основателността на предявените въз основа на нея искове.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по
делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Представен е като доказателство по делото договор за депозит от 20.05.2009г., сключен между ТБ „Инвестбанк“ АД и „Бо Ян 1“ ЕООД, в който се предвижда, че депозантът влага на депозит в банката сумата от 2 227 245 щ.д., срещу което банката се задължава да плаща годишна лихва върху вложената сума в размер на 9%. В т.8 от договора е предвидено, че договорът влиза в сила след постъпване на парите по сметката. Представена е и нотариална покана от „Бо Ян 1“ ЕООД към ТБ „Инвестбанк“ АД за плащане на главница и лихви по договор за депозит от 20.05.2009г., получена на 22.02.2010г.
Представени са като доказателства по делото предварителни договори от 06.01.2010г., сключени между „Фонд Респект“ ЕООД като продавач и „Бо Ян 1“ ЕООД като купувач, за покупко-продажба на недвижими имоти, предвиждащи дължимост на неустойка в размер на 0,3% от стойността на общата покупна цена, при неизпълнение и при разваляне на договора.
Представено е също и споразумение за заместване в дълг, сключено на 14.06.2012г., с което страните се съгласяват, че „Бо Ян 1“ ЕООД дължи на „Фонд Респект“ ЕООД неустойки по чл.13.2 от предварителни договори за имот в гр.Варна и за имот в с.Златия в размер съответно на 3 450 540 лв. и 2 065 335 лв., задължението за които е прехвърлено на „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД.
Представен е и процесният договор за цесия от 14.06.2012г., с който „БО-ЯН 1“ ЕООД е прехвърлил на цесионера „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД всички свои вземания към „Инвестбанк“ АД по договор за депозит от 20.05.2009г., вкл. главница и възнаградителна лихва, както и настоящи и бъдещи вземания за обезщетения за вреди, произтичащи от неизпълнение на договора за депозит. Представено е и уведомление от „БО-ЯН 1“ ЕООД до „Инвестбанк“ АД за сключения с „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД договор за цесия, получено на 20.12.2012г.
С договор за новация от същата дата се предвижда задължението на „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД да се намали с 50% при заплащане в определен срок на конкретна част от дълга.
В хода на производството е назначена и приета компютърна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че договор за депозит от 20.05.2009г. с титуляр „БО-ЯН 1“ ЕООД не е разпечатан на посочената дата по образеца на договор за такъв вид депозит, заложен в системата на „Инвестбанк“ АД, не е изготвен и разпечатан от банковия софтуер на „Инвестбанк“ АД. IBAN ***., се генерират автоматично от банковата система, обвързани са пряко със счетоводните клиентски сметки на банките, съдържат механизъм за защита и не е възможно да фигурира IBAN ***, която да е невярна или несъществуваща. При закрит депозит системата на банката не позволява да се разпечатва договор за депозит.
В хода на производството е назначена и приета счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че в процесния договор за депозит пред номера на банковата сметка е записан банков код IORT8048, който не съответства на коректния код IORTBGSF. От представената справка – извлечение от банковия софтуер вещите лица са констатирали наличие на 5 бр. сметки на клиент „БО-ЯН 1“ ЕООД, три депозитни, които са закрити и две разплащателни, към дата 20.05.2009г. в системата на банката са съществували 2 броя депозитни банкови сметки и два броя разплащателни сметки, като сметка с IBAN *** /в щ.д./ не е съществувала.
Видно от заключението, на 20.05.2009г. /датата на сключване на процесния договор/ в системата на банката няма генерирана счетоводна сметка /депозитна или друг вид/ и генериран към счетоводната сметка IBAN. ***ата вещото лице е установило, че сметка с IBAN ***.01.2009г. и е закрита на 31.01.2009г., като през двата дни, през които е съществувала, са осъществени следните операции: захранване на депозита с обща стойност 2 034 990 щ.д., прехвърляне на сумата по разплащателна сметка в евро след превалутиране, начисляване и изплащане на лихви в размер на 349,03 щ.д., като сумата е прехвърлена по разплащателна сметка в щ.д. Вещото лице въз основа на извършените справки е установило, че в счетоводната система на банката на дата 20.05.2009г. няма отразен депозит с титуляр „БО-ЯН 1“ ЕООД по сметка с IBAN *** – тази сметка е открита на разкрита на 29.01.2009г. и е закрита на 31.01.2009г.
От заключението се установява, че IBAN, ***.06.2006г., представлява номер на сметка на клиент в банка, съставен в съответствие с международния стандарт ISO 13616 и на основание наредба №13 на БНБ, който служи за комуникация с външните контрагенти, а в банковите регистри транзакциите се отразяват по номера на вътрешната сметка, въз основа на която е генериран IBAN. ***нкова депозитна сметка първоначално се открива счетоводна партида с номер на банкова сметка, ***одна сметка се създава IBAN, ***анзакции се отразяват по номер на вътрешната/счетоводната сметка и автоматично се отнасят за съответния IBAN. ***G50, открита на 02.06.2009г., се установява, че захранването на депозитната сметка е осъществено на същата дата от кореспондираща сметка – разплащателна с IBAN ***,08 щ.д.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:
Възраженията за недопустимост на предявения иск съдът намира неоснователни поради следното: За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Когато ищецът е трето на договора лице, той би имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права. Договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ се сключва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, като длъжникът не е страна по договора за цесия и длъжникът, но породените от договора последици несъмнено пряко го засягат. Действителността на договора за цесия е основополагаща за активната легитимация на кредитора да претендира изпълнение по първоначалното правоотношение, от което произтича и правният интерес за предявяване на настоящия иск, евентуалното положително решение по който би снабдило ищеца със сила на присъдено нещо относно недействителността на договора за цесия./Определение №357 от 12.05.2014г. на ВКС по ч.т.д. №771/2014г., I т.о., ТК/
Исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД са установителни искове, с които се цели установяване по съдебен ред, че определен договор страда от порок, обосноваващ неговата нищожност. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства, а според чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
По предявения иск за нищожност поради невъзможен предмет: Понятието невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД е изяснено с ТР №3/2014г. на ОСГК, съгласно което посоченото основание за нищожност означава да е налице фактическа или правна невъзможност на предмета. Нищожността по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД визира невъзможен предмет, а не липса на такъв в момента на сключване на сделката, за каквато би могло да се приеме и бъдещо вземане.
С предмета на сделката са свързани произтичащите от нея правни последици, а именно субективните права и правни задължения, които сделката поражда. За валидно възникване на правното действие на волеизявлението при сключване на сделка, е необходимо то да се отнася до възможен предмет към момента на сключването й. Само пълната невъзможност на предмета към посочения момент съставлява пречка за пораждане на съответните правни последици - за пораждане на субективни права и правни задължения, респ. невъзможност за изпълнение /невъзможност за доставяне или предаване на вещи, за които е сключена сделката, или невъзможност да се извършат действия или бездействия, до които се отнасят целените от правната сделка правоотношения/. /Решение № 95 от 9.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2416/2014 г., II т. о., ТК/
Твърденията на ищеца в тази връзка са, че вземания по договора за депозит спрямо банката не са възникнали и не е било възможно да възникнат поради непостъпване на сумите по сметката. Съгласно разпоредбата на чл.421, ал.1 от ТЗ при паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. В текста на т.8 от процесния договор е предвидено, че договорът влиза в сила след постъпване на парите по сметката. Формулировката на договорната клауза, в съответствие с реалния характер на договора за депозит като вид договор за влог, поставя възникването на облигационното правоотношение между страните в отношение на обусловеност от факта на внасяне на договорената сума по сметката. От заключението на приетата в настоящото производство счетоводна експертиза се установява еднозначно, че към датата на сключване на договора за депозит 20.05.2009г. сметка с посочения в текста на договора IBAN ***, тъй като е била закрита на 31.01.2009г. Съответно поради липсата на сметка с този IBAN ***ъм този момент, както и впоследствие по конкретната сметка. Не е било и възможно да е налична, тъй като посочения в договора IBAN ***риран по вече закрита сметка. От заключенията на вещите лица по счетоводната и компютърната експертиза се установява, че IBAN ***тема въз основа на откритата счетоводна сметка и е обвързан пряко със счетоводните клиентски сметки на банките, поради което липсва възможност разкрита банкова сметка ***, ***аване. Установява се също, че при промяна на банковия софтуер не е извършвана промяна на IBAN, ***и по други банкови сметки на ответното дружество е без правно значение. Въз основа на така установената липса на сметка с посочения в договора IBAN ***а на постъпила сума по тази сметка следва да се приеме, че не е изпълнено предвиденото в т.8 от договора условие и договорната връзка не е възникнала.
При преценка дали изложеното води до извод за нищожност на процесната
цесия следва да се има предвид, че при прехвърляне на несъществуващо вземане
цесионният договор не е недействителен, но в настоящия случай посочените
в договора вземания не са могли да възникнат поради липсата на възникнало и
обвързващо страните облигационно правоотношение. Не е налице в случая
хипотезата, при която предмет на цесията е бъдещо вземане, определяемо и
възможно да възникне в последващ момент, доколкото по сметка с посочения в
договора за депозит несъществуващ IBAN *** постъпят и в бъдеще. Договорът
не е влязъл в сила поради
незавършен фактически състав, поради което от него не могат да произтекат
задължения за някоя от страните и тази невъзможност е непреодолима, което
обуславя приложимост на твърдяното основание за нищожност – невъзможен предмет.
Част от описаните в договора за цесия вземания, освен произтичащи от невлезлия
в сила договор за депозит, са също така и неопределяеми, а именно описаните на
последно място в цесията вземания на цедента към банката за обезщетения за
вреди, претърпени от цедента поради неизпълнение на задълженията на банката по
договора за депозит. Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до
недействителност на цесията, доколкото евентуалното им възникване е обусловено
от бъдещо неизпълнение и при неяснота относно обема и размера на вредите, за
които би се претендирало обезщетение.
Въз основа на изложеното настоящият състав намира за основателен предявения иск за обявяване нищожността на процесния договор за цесия поради невъзможен предмет. Поради уважаване на претенцията на първото заявено основание предявената в евентуалност претенция, основана на твърдения за привидност на договора, не подлежи на разглеждане.
С оглед изхода от спора следва да бъде
уважено направеното от ищеца искане на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК за присъждане на разноски съобразно представения списък и
приложени писмени доказателства. В частта относно заплатената държавна такса
в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 162 492 лв., дължима по разгледаната
и уважена претенция. Възражението за прекомерност на адв.хонорар,
релевирано своевременно от ответната страна, се явява основателно с оглед значителното
превишаване на предвидените в чл.7, ал.1 и 2 от Наредба №1/2004г. размери, несъответстващо на фактическата и правна
сложност на останалия за разглеждане иск след частичното прекратяване, поради
което следва да се намали до 60 000 лв. и съответно да се възложи в тежест
на ответниците в този размер.
Воден от горното, съдът
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за цесия от 14.06.2012г., сключен между ответниците „БО-ЯН 1“ ЕООД и „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД, поради невъзможност на предмета на договора, по предявения от „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, представлявано от П.М. и З.Р., чрез адв.Е.Ж. и Л.Т., САК иск срещу „БО-ЯН 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от управител Я.Я. и „БЪФЕТ ФАЙНАНС КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „БО-ЯН 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от управител Я.Я. и „БЪФЕТ ФАЙНАНС КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТЯТ на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, представлявано от П.М. и З.Р., сумата от 224 232 лв., представляваща сторените по делото разноски за държавна такса и депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.