Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 16.07.2021г.
РАЙОНЕН СЪД – гр.ЛЕВСКИ, II състав, в
публично съдебно заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Велина Цонева, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№540 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от В.Н. *** против ЧСИ Ц.Н., рег*******, гр.Плевен
отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че по гр.д. №427/2014г. на РС – Плевен са присъдени в
полза на ответника суми, че е образувано изпълнително дело №20169050400913 за
разноски в размер на 360 лв. по гр.д. №427/2014г. В исковата молба се сочи, че
към 14.12.2018г. статуса на ИД 913/2016г. е ex lege прекратено по силата на
закона. Твърди, че соченото изпълнително основание опр. №921/ 28.02.2014г.,
отразено в и.л. „влязло в законна сила на 16.01.2015г.“ е несъдебно
прекратително и че е с 3 години погасителната давност, и че ако се приеме
датата на влизане в сила – 16.01.2015г. – към м. 01.2018г. е настъпила
давността. Ако се приемело, че е съдебен акт – давността била 5 години, но
актът бил несъдебен. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът В.Н.Н. не дължи на ответника Ц.Н.Н. разноски в размер на
360 лв., предмет на изпълнителното производство по изпълнително дело №
20169050400913, като погасени по давност. Претендира разноски в размер 360 лв.,
колкото на адвоката, за да нямало спор по размера на числото.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е
връчен на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор,
чрез пълномощник – адв.С.М. - ПлАК. Възраженията на ответника произтичат от
следните обстоятелства - ответникът навежда съображения, че не отговаря на
истината, че към 2017/2018г. поради „погасителна давност“ вземането е погасено.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 116, б.„в“, с „предприемане на действия
за принудително изпълнение“ давността се прекъсва. На 08.12.16г. било
образувано изп.д. №20169050400913 при ЧСИ В.С. с рег******** и район на
действие ОС – Плевен, с което давността реално била прекъсната. Позовава се на
разпоредбата на чл. 117 ГПК, че с прекъсването на давността започва да тече
нова давност, която съгласно ал.2 на цитираната норма е винаги 5-годишна.
Посочва, че с образуването на изп.д. № 20169050400913 на 08.12.2016г. и към
момента не била изтекла погасителната давност от 5 години, без да се налага
доказване на извършените поредица от изпълнителни действия, след което започва
да тече нова погасителна давност. Иска се от съда да отхвърли исковата
претенция, като неоснователна. Претендира направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание ищецът
В.Н.Н. се явява лично и с назначения по реда на ЗПрП процесуален представител aдв.А.А.
– ПлАК. Поддържа предявения иск. В съдебно заседание навежда доводи, че
давността за погасяване на процесното вземане за адвокатско възнаграждение била
5 години, като изискуемостта на вземането настъпвала от момента на определянето
им по размер – от датата на пълномощното. Излага подробни съображения за
недоказаност плащането на адвокатското възнаграждение, посочено в пълномощното.
Навежда довод, че изпълнителният лист за процесното вземане бил нищожен, тъй
като не бил издаден от лицето, посочено в него. Оспорва наличието на плащане на
адвокатско възнаграждение и ДДС върху него в изпълнителното производство.
Навежда доводи, че образуването на изпълнително дело и подаването на молба от
взискателя не прекъсвали давността. Оспорва определени от съдебния изпълнител
по образуваното изпълнително дело суми, като задължение на ищеца, в качеството
му на длъжник, вписани в уведомление за дълга, включително такива за публични
вземания, такси на съдебния изпълнител, ДДС. Представя писмени бележки с допълнителни
аргументи относно наведените доводи. Иска да бъде уважен предявеният от него
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ответникът ЧСИ Ц.Н., се представлява
от пълномощник – адв.С.М. – ПлАК, който моли исковете да бъдат отхвърлени и в
полза на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски по делото.
Навежда довод, че по делото не е доказано настъпване на обстоятелства след
издаване на изпълнителния лист, които да водят до погасяване възможността
вземането да бъде събрано. Счита за недопустимо преразглеждането дължимостта на
вземането, за което е издаден изпълнителен лист, като длъжникът е следвало да
изложи възраженията си в процедура по обжалване на издадения изпълнителен лист.
Навежда доводи, че давността за вземането започва да тече от издаването на
изпълнителен лист, като след образувано изпълнително дело искането за
извършване на изпълнителни действия прекъсва давността съгласно чл.117 ЗЗД.
Счита, че към момента на завеждане на делото не е била налице хипотеза на
чл.439 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Установява се, че въз основа на Изпълнителен лист №826 от 20.02.2015г., издаден на основание влязло в
законна сила на 16.01.2015г. Определение №921/28.02.2014г. по гр.д.№427/2014г.
по описа на Районен съд – Плевен, ищецът в настоящото производство В.Н.Н. е
осъден да заплати на ЧСИ Ц.Н., рег********, сумата в размер на 360 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
От приложеното копие на изпълнително дело№20169060400913
по описа на ЧСИ В.С., рег*******, се установява, че същото е образувано по
молба на взискателя ЧСИ Ц.Н., чрез адв. С.М. – ПлАК на 08.12.2016г. С молбата
като способ за изпълнение е посочен запор върху пенсията, получавана от
длъжника от НОИ, както и на основание чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител са
възложени всички права, посочени в цитирания текст.
Със запорно съобщение от 08.08.2017г. до ТП НОИ Плевен
е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия.
Въз основа на Удостоверение за наличие на публични
задължения с вх.№9651/29.11.2017г. от НАП на основание чл.458 ГПК като
взискател по изпълнителното дело е присъединена Държавата за публични
задължения в размер на 571,90 лв., за което длъжникът е уведомен на
28.12.2017г.
С молба от 06.11.2018г. взискателят е поискал
извършването на справка в БНБ за открити на името на длъжника банкови сметки и
налагане на запор върху вземанията по тях.
Въз основа на запорно съобщение от 08.11.2018г. до *******
е наложен запор върху всички сметки, банкови касети и вземания на длъжника по
договори, сключени с банката, до размера на сумата от 1838,21 лв. – на
12.11.2018г.
Въз основа на запорно съобщение от 08.11.2018г. до ********
е наложен запор върху всички сметки, банкови касети и вземания на длъжника по
договори, сключени с банката, до размера на сумата от 1838,21 лв. – на
16.11.2018г.
Въз основа на запорно съобщение от 08.11.2018г. до ********
е наложен запор върху всички сметки, банкови касети и вземания на длъжника по
договори, сключени с банката, до размера на сумата от 1838,21 лв.
По молба от взискателя от 03.01.2019г., на
08.01.2019г. е вписана в Служба по вписванията - Плевен възбрана върху от
притежаван от длъжника В.Н.Н. в съсобственост недвижим имот, наложена с
разпореждане на съдебния изпълнител по процесното изпълнително дело.
На 22.02.2019г. е извършен опис на възбранения недвижим
имот.
По изпълнителното дело са постъпили плащания, както
следва: на 20.09.2019г. плащане в размер на 293,56 лв., на 10.12.2019г. плащане
в размер на 147 лв., на 05.08.2020г. плащане в размер на 600лв. Паричните суми
са били разпределени и изплатени на взискателя въз основа на изготвени от
съдебния изпълнител, както следва: Протокол за извършено погасяване от
09.10.2019г. на сумата в размер на 293,56 лв., Протокол за извършено погасяване
от 11.12.2019г. на сумата в размер на 147,00 лв., Протокол за
извършено погасяване от 11.09.2020г. на сумата в размер на 600,00 лв.
Въз основа на искане от длъжника за прекратяване на
изпълнителното дело поради перемция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, е
постановено от съдебния изпълнител ЧСИ В.С. Постановление от 28.06.2019г. по
изп.д.№913/2016г. за отказ да се прекрати изпълнителнителното дело, поради
липса на предпоставки по чл.433 от ГПК.
По делото са представени и други писмени
доказателства, които съдът намира за неотносими към предмета на правния спор в
настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С оглед на
така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:
Предвидената в нормата на чл.439 ГПК защита на
длъжника има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан на факти
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Длъжникът не може да се позовава на факти, настъпили
преди приключване на исковото производството, по което изпълнителното основание
е било издадено, тъй като за тях е създадена сила на пресъдено нещо.
В процесния случай длъжникът се позовава на нов факт,
настъпил след издаването на изпълнителното основание – погасяване на вземането
по давност, предвид на което същият е процесуално допустим. Наведени са доводи,
че изпълнителното производство е прекратено ex lege – по силата на закона.
Следва да бъде посочено, че с иска по чл.439 от ГПК се
оспорва материалната законосъобразност на принудителното изпълнение, като целта
му е установяване, че вземането, което е негов предмет, не съществува. Същият
няма за предмет преценка от съда на процесуалната законосъобразност на
действията на съдебния изпълнител, предмет на исковете по чл.439 и чл.441 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен, поради
следните съображения:
Процесното вземане, предмет на принудително изпълнение,
представлява такова за съдебни разноски, като по отношение на него е приложима
общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение. В чл.117, ал.2 ЗЗД е предвидено, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по
т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно мотивите на
тълкувателното решение, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/
- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.426, ал.2 ГПК) и такава молба
подлежи на връщане съгласно чл.426, ал.3, вр. чл.129 ГПК. Ако молбата за
изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата
искова молба не е прекъсната давността.
Със същото тълкувателно решение е прието, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ, като нова давност започва да
тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е
още, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК,
че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар.”перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно даденото тълкуване на закона, предмет на
установяване по делото са предприетите от взискателя действия, които прекъсват
давността и от който момент започва да тече нова петгодишна давност, както и преценка
от страна на съда дали същата е изтекла. Прекратяването на изпълнителното
производство по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК има
значение по отношение на това, че новата давност започва да тече от последното
валидно изпълнително действие, като осъществените действия след прекратяване на
изпълнителното производство ex lege не се
смятат за валидни. С прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона с изтичане на двугодишния срок вземането обаче не е погасено. Същото се
погасява по давност при изтичане на петгодишния давностен срок от последното
валидно изпълнително действие, извършено преди настъпилата перемпция.
В процесния случай се установява, че изпълнително
производство е образувано въз основа на молба от взискателя от 08.12.2016г., в
която е посочен способ на принудително изпълнение и са възложени правата по
чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Предвид на това, същата е редовна и е
прекъснала давността, като от този момент е започнала да тече нова давност.
Установява се, че в хода на изпълнителното
производство са осъществявани действия по принудително изпълнение, всяко от
които е прекъснало давността на вземането, а именно наложените запори на пенсия
на длъжника от НОИ и на вземания към банки по банкови сметки на името на
длъжника, наложената възбрана на недвижим имот, извършеният опис на недвижим
имот. Останалите осъществени действия в изпълнителния процес – справки,
разпределение на суми, не представляват такива, които прекъсват давността
съгласно т.10 на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Установява се, че към датата на осъществяване на всяко
от посочените действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността, не е
изтекъл срок от две години от предходно такова, през който взискателят да не е
поискал извършването на други действия, с оглед на което не е била налице
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и извършените действия по принудително
изпълнение са валидни.
Последното осъществено по изпълнителното дело
действие, прекъсващо давността е извършеният на 22.02.2019г. опис на недвижим
имот. От тази дата е започнала да тече нова 5-годишна давност за погасяваме на
вземането, която към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото
дело не е изтекла. Както вече бе посочено, изтичането на двугодишния срок от
последното действие по принудитлено изпълнение – 22.02.2021г. не води до
погасяване на вземането по давност, а единствено представлява основание за
прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона съобразно разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Поради изложените доводи искът с правно основание
чл.439 ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че не се дължи процесното вземане, поради
погасяването му, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
наведените от ищеца доводи за недължимост на процесното вземане за разноски,
поради липсата на доказателства за тяхното реално извършване, не могат да
обосноват основателност на исковата претенция с правно основание чл.439 ГПК,
вр. чл.124, ал.1 от ГПК. Същите не представляват нови факти, а такива, които са
били осъществени и е следвало да бъдат наведени в хода на исковото производство,
чрез искане за изменение на решението в частта му относно разноските по чл.248
от ГПК, поради което са преклудирани от силата на пресъдено нещо на
постановеното съдебно решение. Както вече бе посочено, съгласно изричната
законова разпоредба на чл.439 ГПК, уреденият с нея отрицателен установителен
иск за оспорване на изпълнението не може да се основава на факти и
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в исковото
производство. В противен случай би се стигнало до заобикаляне на забраната за
непререшаемост на спорове, разрешени с влязло в сила съдебно решение /в този смисъл Решение №129 от
30.05.2013г. по гр.д.№475/2012г. на Върховен касационен съд, Определение
№730 от 21.09.2011 г. по ч.пр.д.№ 558/2011г. на Върховен касационен съд,
Определение
№266 от 07.03.2011 г. по гр.д. №1082/2010г. на Върховен касационен съд
и др./. Респективно доводите на ищеца, с които се оспорва издаденият
изпълнителен лист имат отношение в процедура по обжалването му по реда на
чл.407 от ГПК. Същите не представляват основание за погасяване на вземането
след признаването му със сила на пресъдено нещо в производство по чл.439, вр.
чл.124, ал.1 от ГПК.
Предвид изхода на правния спор на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., доказателства за заплащането на
които по банков път са приложени по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, вр.
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че В.Н.Н., ЕГН:**********, адрес:
*** не дължи на ЧСИ Ц.Н., рег*******, район на действие – ОС-Плевен, адрес: *********,
сумата от 360 лв., представляваща съдебни разноски, за които е издаден
изпълнителен лист №826 от 20.02.2015г. по гр.д.№427/2014г.
по описа на РС-Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В.Н.Н., ЕГН:**********,
адрес: *** да заплати на ЧСИ Ц.Н.,
рег.******** район на действие – ОС-Плевен, адрес: **********, сумата от 360
лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: